И аз ще си призная за инструментите.
При майка ми все още има една тамбора и една китара. Сестра ми прояви голям интерес към тамбората, напредваше с народните ритми, в един оркестър даже свиреше и заедно обикаляха съборите и печелеха награди. Родителите ни никога нямаха излишни пари и беше събитие, когато баща ми ходи чак до Габрово и оттам донесе тамбората. Само мога да си представям сега колко им е струвала и като спестявания.
Аз специален интерес към пеенето не съм проявявала, освен в момичешките ни сбирки, когато всяка си имаше записани песни и пеехме заедно. Имаше една по-усърдна, която записваше и от "Любопитно петолиние" текстовете на песните, които пускаше Томата. Под "записваше" се разбира - с химикал и лист си седнал до радиото и напрягаш слух да не пропуснеш;но те ги въртяха толкова после че ние допълвахме текста дружно.
После все в някакви хорове хористка се оказвах - никакви специални уроци не съм имала, даже не знаех, че мога да пея извън шлагерите на момичешката ни група. Но ме избираха - може и за масовка да е било, та чак до прословутия хор на Руската гимназия.
Другият ми талант беше да бия момчетата в махалата, голяма побойничка бях. Най обичах да въртя за ръката, унижавайки го пред всички съвсем умишлено, Заро Кифлата, едно слабичко момче от класа, който ми беше и съсед. Нямах милост просто. Той после толкова беше привикнал и обръгнал на грубо отношение от страна на момичетата, че смелостта му стигна дотам, че се ожени за македонка. Мисля обаче, че просто се беше оказал добър ученик и беше научил някои трикове за въртенето, световъртежа, главоболието и честта. А може и реваншистки да са били причините му.
Китарата обаче завърши и някак си обедини всичките ми споменати таланти. Помните какви дъъълги лета имаше някога. Като почне онази ми ти лятна ваканция и няма край - какво да правиш по цял ден освен да експериментираш с прочетеното от книгите.
Ако с талантите някак си можех да прилъжа някого да ми повярва и положението не изглеждаше толкова зле - на любовния фронт си беше направо отчайващо. Почти всички момичета си имаха гаджета и трябваше да предприема нещо, за да не ми се подиграват като на загубенячка. Доброволни смелчаци нямаше - не бях толкова безнадежно дебела, нямах и видими поражения от пубертета, но пак нищо. Славата ми не беше добра. Слава богу, че кака Васка ме научи на няколко акорда на китарата, която не знам как родителите ми повярваха, че истински ме влече, та купиха и нея. Кака Васка знаеше и подходящи песни - най-бързо научих няколко шлагера и стари градски песни. И през онези дълги и горещи лета си правех подходяща прическа, вземах китарата, сядах на външните стълби с лице към улицата, докарвах подходящо романтично изражение на лицето и започвах да свиря и пея..."Червено винце снощи пих и капка не остана...".
Кака Васка е виновна за тази песен, обеща ми гарантиран успех - да си намеря гадже до края на лятото. Седях, фантазирах си романтично за предстоящата среща и пеех за винцето, което все още не бях опитвала.
По едно време гледам се задава на белия си кон/велосипед Цветан (по-големият брат на Заро Кифлата). Знаех, че ме гледа продължително, но не можех да се досетя по онова време за причината, той, слава богу, не се влияше много от това, че унижавах публично брат му. Чувствата му бяха искрени. Той минаваше всеки ден, но не се спираше да не е очебийно каква е причината, а кара колелото и поглежда в моята посока. В интерес на истината нямах фаворит за гадже, а имах списък от няколко човека. След няколко дена мълвата очевидно се беше разнесла и започнаха да минават и 2-3 други момчета, две от тях бяха в списъка ми. Не знам кое ги интригуваше повече - уменията ми с китарата или песента за виното. Но респектът им беше толкова голям, че до края на училището никой не се престраши да ме покани за гадже - твърде много таланти и буйна сила, събрани в едно. Нищо чудно и Заро Кифлата да разпространяваше преувеличени неща за униженията си.