При нас в градината организират най-различни спортни занимания. Тази седмица ще ги запознават със ските, преди това беше кънки, плуване, тенис, футбол, езда, танци, гимнастика. Винаги има по нещо интересно, което се и повтаря през годините, за да може ако е интересно и забавно и на децата, да продължат да спортуват.

Напълно се съгласявам с Джам. Пролетта ще пробваме плуване, зимата ски, ако не иска - танци. Или докато не и хареса спорт, но ще спортува. Усъриде ще положим и за езиците.
А ако съзра някакъв талант у детето и то иска, ще насърчавам, но без амбиции.
Движението е ужасно важно.

Аз съм скиорка, сега съм олабила малко, но като детет и тинейджът шансът зимата да ме видите извън пистата бе малък. Надявам се и на Кристина да и харесат ските и зимният сезон да е с удоволствие в планината с приятели, наместо да се чуди къде да се дене. 

Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.
В написаното от Вас, Големи моторни камъчета 14 - 20 месеца правят крачки какво означава? Че в периода 14 - 20 месеца е прохождането или?
Ако не проходи до 15 месеца се води закъсняващо прохождане. Това какво означава? Че и след 15 месец се води нормалнно прохождане ли? До каква горна граница? 20 месеца ли е горната граница?
Понеже мъжът ми е проходил на 9 месеца, Свекърите ми само ме тормозят и питат защо не е проходило бебето вече. Самата аз съм проходила на 18 месеца.

Бебето ми все в горната граница на нормите се обърна, седна и пропълзя.

Не мога да редактирам предния пост, а се сетих нещо да допълня.
Когато детето откаже да се занимава с определен спорт или друго нещо, то може да е не защото не харесва самия спорт, а заради учителя - това е добре да се уточни в разговор. При нас с плуването беше така - първо дъщеря ми беше с учител, който провеждаше заниманията прекалено динамично, бързо сменяше играта и тя не успяваше да го следва с нужното темпо, още повече че искаше да е винаги първа, а не успяваше; после плака, че повече няма да ходи на басейн. Аз първо не виждах проблема в учителя, почти приех, че плуването няма да го бъде. Но точно когато пробвахме за последен път, по заместване дойде една учителка с коренно различна методика - спокойна игра във водата, макар да правеше същите неща като колегата си иначе. И не можах да си позная детето - ухилено правеше с видим кеф каквото показва учителката си. Сега сме при нея и с ходенето на плуване няма проблем

Smaraidi, всяко дете има свое темпо на развитие - моето проходи на 10 месеца, съседчето - на 18, но и двете са без проблеми. Щом е в границите на нормалното, не слушай тоз и оня

Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.

Smaraidi, не се притеснявай излишно, имаш още доста време, ще проходи. Ивана се изпавяше на 7 месеца и все си мислехме, че ще проходи рано, а изкара така половин година държейки се за неща. Чак на 13 месеца и половина проходи сама.  За да те развеселя ще ти кажа какво каза баща ми по въпроса - да не съм я мислела, важното било да проходи преди да тръгне на училище . Ти се радвай, че седи в кошарата, защото моято от както започна да може да става, не пожела да седи вътре и ако не я извадиш изпадаше в истерия, така че още на 7 месеца приключихме с кошарата.

Съгласна съм с Джам за спорта, но аз някакси на това не гледам като на спорт, а като на занимания. Карането на кърнки за мен е като карането на колело - може да си го „правиш“, без да го „спортуваш". Та на такива спортове да, но не искам да ги заспивам на нещо, което задъжително се гледа все едно се тренира професионално. Давам пример какво искам да кажа -  можеш да си играше футбол с децата, но като се запишеш на футбол вече става дума за по-професионално спортуване или може да си караш колело, не е необходимо да тренираш колоездене.
За езиците също си права. Аз не се замислям за това, защото моята вече разбира и двата езика без дори да може да говори. Направо ме сбърква. Отиваме в градината, аз и говоря на български да си даде шапката, учителката на англйски да си свали якето и тя и двете ги разбира и не и трябва време да превключи.Сега някои учителки и на испански и говорят. Вярно, че ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат. Да изостават, ако с половин година по-късно научат цветовете, но пък за сметка на това зная два езика, хич не ме притеснява.

... ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат.

Сакън, не слушай такива съвети. Нагледала съм се на семейства, в които родителите говорят български, а децата им отговарят на английски. Жалко и тъжно е... Има време да се интегрират. Кой ако не ти ще има предаде майчиния език!?

Тук навсякъде ни съветват да им говорим само на роден език, а в градината и училището ще ги научат на немски. Задължително е даже Защото се смята, че така хем няма да научат родния език, хем няма да имат правилно произношение на немски.

Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.
В написаното от Вас, Големи моторни камъчета 14 - 20 месеца правят крачки какво означава? Че в периода 14 - 20 месеца е прохождането или?
Ако не проходи до 15 месеца се води закъсняващо прохождане. Това какво означава? Че и след 15 месец се води нормалнно прохождане ли? До каква горна граница? 20 месеца ли е горната граница?
Понеже мъжът ми е проходил на 9 месеца, Свекърите ми само ме тормозят и питат защо не е проходило бебето вече. Самата аз съм проходила на 18 месеца.

Бебето ми все в горната граница на нормите се обърна, седна и пропълзя.

"Прохождане" е 5 самостоятелни крачки до 15 м възраст. Фактът на това, а не колко зряла е походката.
15 м е горна. Просто ако проходи малко по-късно все пак говори за известни проблеми, които макар и дискретни- са налице.
Това е голяма тема... .

Тук навсякъде ни съветват да им говорим само на роден език, а в градината и училището ще ги научат на немски. Задължително е даже Защото се смята, че така хем няма да научат родния език, хем няма да имат правилно произношение на немски.

Напълно подкрепям.

Ние понеже си нямаме ледена пързалка, купихме за РД, ролери. Голям мерак имаше детето, но до като се качи и видя, че не е толкова лесно, както с лекота карат батковците и какичките в морската градина. Веднага се отказа и захвърли, но на пролет, ще ги борим. Също мисля и велосипеда още дълго ще присъства в занимавките ни.Ще се пробваме отново и на басейн разбира се. Детенце е инатливо, но й майка му също. Няма да го насилвам, когато изпитва трудности и страх, но винаги ще пробвам на по късен етап.  А е грехота да сме морски и да не можем да плуваме, нали така 

Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.

Докторе, в листовката на пациента има доста притеснителна дозировка за малки деца. Нали само в краен случай и само 1 доза?

Каква е тази "притеснителна"?
Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.
Исках само да кажа че имаме изход вече, и да се спрат тези ампули Деган... за пиене.
И тук "Примперан" е 5мг/5мл... . Вероятно е същият препарат.

НЯМАТЕ си представа колко деца са спасени от болница с Хидратин-Алфа и Примперан ( обикновени гастрентерити).
И то САМО с една доза Метоклопрамид!

За сега в интернет пространството не виждав никъде да има цена, което означава че все още не се търгува. Дано да греша.

Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.

Сега ми стана ясно. Благодаря от сърце за информацията. Ще потърся в аптечната мрежа.

Цитат на: Birdie в Януари 16, 2012, 18:05:30 pm

Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.

Сега ми стана ясно. Благодаря от сърце за информацията. Ще потърся в аптечната мрежа.

Питайте Перденцето и Тони-бой за примперан.
Това е един от най-успешните за мен препарати в общата практика.
Мога без всичко, но без Примперан, Хидрасек, Хидратин-Алфа, Зинадол, Аугментин и Азитромицин- не. И Лоракарбеф- като един от най-сигурните и ефективни "бебешки" антибиотици ( когато се налага- досега- 2-3 пъти, за под 12м възраст, за 18 години практика).

Цитат на: Bobbie в Януари 16, 2012, 16:01:53 pm

... ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат.

Сакън, не слушай такива съвети. Нагледала съм се на семейства, в които родителите говорят български, а децата им отговарят на английски. Жалко и тъжно е... Има време да се интегрират. Кой ако не ти ще има предаде майчиния език!?

Оо, знам. Мен много ме дразнят като им заговорят на английски, че не били разбирали. Ами от кой, ако не от тях ще се научи, че да разбира. Английският е навсякъде около тях, няма къде да ходят да не го научат. Такива хора си намират оправдания - примерно една позната все има причина да му каже нещо на ансглийски, понеже било важно да разбере. Учела го да не тича по паркинга или не знам какво друго го учела- все важни неща. Ами то така като погледенш, каквото и да го учиш, все трябва да го разбере. Ивана, въпреки че е по цял ден на градина, говори ( ако това нейното може да се нарече говорене) на български. Думите, които се опитва да каже на нас, са на български. Ея пи= Андреа спи, папи = пате, казва тати, но явно е чула в градината и не кава мама, а мами. Обшо взето говоренето и се свежда до няколко частични думички, много по-малко от на връстнициете и. Обаче разбира всичко и го разбира на два езика.  Сигурно все още и е голяма каша в главата, но ще се оправи. Истина е, че изостават малко с речника, но после си наваксват. Не мога да си представя, че ще си заведа детето в България и то няма да може да си говори с баба си и дядо си, както на едни познати детето. 

Ганке, това е добре, че ви съветват така. Обаче няма да имат грешно произношение и иначе. Колко българи знам, които си говорят на децата на един егати лошият английски, а децата им нямат никакъв анцент. Те прозношението и много по-късно да дойдат,пак го научават и нямат акцент.

Ех, Тексас, Тексас... това Американското влияние е като попиваща субстанция.
В къщи е добре да говорите на роден език, за да се научат децата да го говорят добре.
Ако пропуснете първите 5-6 години- НИКОГА няма да се научат да говорят Бг добре. И после ще ръкомахат, когато искат да кажат, например- "котка", описвайки опашка и малки уши с ръце.

Вашият пост за разговорите с колежката относно АБ е в златна рамка, заедно с още 2-3 като най-доброто нещо писано тук.

Поздрави и успех желая!  
И по-малко носталгия.

И аз ще си призная за инструментите.

При майка ми все още има една тамбора и една китара. Сестра ми прояви голям интерес към тамбората, напредваше с народните ритми, в един оркестър даже свиреше и заедно обикаляха съборите и печелеха награди. Родителите ни никога нямаха излишни пари и беше събитие, когато баща ми ходи чак до Габрово и оттам донесе тамбората. Само мога да си представям сега колко им е струвала и като спестявания.

Аз специален интерес към пеенето не съм проявявала, освен в момичешките ни сбирки, когато всяка си имаше записани песни и пеехме заедно. Имаше една по-усърдна, която записваше и от "Любопитно петолиние" текстовете на песните, които пускаше Томата. Под "записваше" се разбира  - с химикал и лист си седнал до радиото и напрягаш слух да не пропуснеш;но те ги въртяха толкова после че ние допълвахме текста дружно.
После все в някакви хорове хористка се оказвах - никакви специални уроци не съм имала, даже не знаех, че мога да пея извън шлагерите на момичешката ни група. Но ме избираха - може и за масовка да е било, та чак до прословутия хор на Руската гимназия.

Другият ми талант беше да бия момчетата в махалата, голяма побойничка бях. Най обичах да въртя за ръката, унижавайки го пред всички съвсем умишлено, Заро Кифлата, едно слабичко момче от класа, който ми беше и съсед. Нямах милост просто. Той после толкова беше привикнал и обръгнал на грубо отношение от страна на момичетата, че смелостта му стигна дотам, че се ожени за македонка. Мисля обаче, че просто се беше оказал добър ученик и беше научил някои трикове за въртенето, световъртежа, главоболието и честта. А може и реваншистки да са били причините му.

Китарата обаче завърши и някак си обедини всичките ми споменати таланти. Помните какви дъъълги лета имаше някога. Като почне онази ми ти лятна ваканция и няма край - какво да правиш по цял ден освен да експериментираш с прочетеното от книгите.
Ако с талантите някак си можех да прилъжа някого да ми повярва и положението не изглеждаше толкова зле - на любовния фронт си беше направо отчайващо. Почти всички момичета си имаха гаджета и трябваше да предприема нещо, за да не ми се подиграват като на загубенячка. Доброволни смелчаци нямаше - не бях толкова безнадежно дебела, нямах и видими поражения от пубертета, но пак нищо. Славата ми не беше добра. Слава богу, че кака Васка ме научи на няколко акорда на китарата, която не знам как родителите ми повярваха, че истински ме влече, та купиха и нея. Кака Васка знаеше и подходящи песни - най-бързо научих  няколко шлагера и стари градски песни. И през онези дълги и горещи лета си правех подходяща прическа, вземах китарата, сядах на външните стълби с лице към улицата, докарвах подходящо романтично изражение на лицето и започвах да свиря и пея..."Червено винце снощи пих и капка не остана...".
 Кака Васка е виновна за тази песен, обеща ми гарантиран успех -  да си намеря гадже до края на лятото. Седях, фантазирах си романтично за предстоящата среща и пеех за винцето, което все още не бях опитвала.
По едно време гледам се задава на белия си кон/велосипед Цветан (по-големият брат на Заро Кифлата). Знаех, че ме гледа продължително, но не можех да се досетя по онова време за причината, той, слава богу,  не се влияше много от това, че унижавах публично брат му. Чувствата му бяха искрени. Той минаваше всеки ден, но не се спираше да не е очебийно каква е причината, а кара колелото и поглежда в моята посока. В интерес на истината нямах фаворит за гадже, а имах списък от няколко човека. След няколко дена мълвата очевидно се беше разнесла и започнаха да минават и 2-3 други момчета, две от тях бяха в списъка ми. Не знам кое ги интригуваше повече - уменията ми с китарата или песента за виното. Но респектът им беше толкова голям, че до края на училището никой не се престраши да ме покани за гадже - твърде много таланти и буйна сила, събрани в едно. Нищо чудно и Заро Кифлата да разпространяваше преувеличени неща за униженията си. 

Това откъс от литературно произведение ли е ?