Английската школа наистина е невероятна. Имат наистина чудесни актьори... .
Джеръми Айрънс в "Борджийте" или в "Завръщане в Брайдсхед"... .
Но ако човек се замисли мъничко, никой и никога не е задминал Олег Янковски в " Носталгия" и в "Цареубиец" на Карен Шахназаров... . Последният филм е великолепен сам по себе си... .
Англичаните, американците, са наистина великолепни, но го няма това "единство" с ролята- ако гледаш например де Ниро- той е стереотипен.... много рядко го има това наистина "превъплъщение", да забравиш кой играе, тоест. В този смисъл, погледнете "Чувство и Чувствителност", 1995 на Ема Томпсън-това е жива класика- има толкова съвършенство в този филм, толкова Английски добродетели, атмосфера, истински характери... и великолепна игра, наистина ( Хелена-Бонъм Картър има какво да завиди).
Единственото изключение за мен тук е Dame Маги Смит- това е върхът наистина на женското актьорско изкуство- гледах наскоро два много редки неини филма- "Самотната страст на Джудит Хърн" ( с Боб Хоскинс) и "Моят дом в Умбрия"- това е нещо невероятно, наистина... не говорим за "Доутън Абеи" или за популярния "Стая с изглед". Тя е невероятна актриса, наистина, и за мен с класи над всичко Американско, вкл и Мерил Стрийп. Тя наистина е най-великата женска актриса днес измежду живите, за мен, лично.
Младите нямат тази техника според мен... днешните времена са времена на бърза кариера- по-старата генерация почваше от театъра... беше много по-различно. Киаран Хинд от англичаните също е много характерен актьор, Майкъл Гамбон-също. Даниел Дей Люис от по-старите също е великолепен в много роли... и тук едно име, което много харесвам да гледам още от "Оскар и Лусинда"- Ралф Файнс.
От младите- Юън Макгрегор, Колин Фърт, Джуд Лоу... великолепно, но се вижда как липсва театърът като основа. За да стигнем до Клив Оуен, който си е тестостерон в движение, но това малко общо има с актьорство- този агресивен сексапил... в "Closer".
На всички американци пък им липсва тотално този класически английски театрален репертоар- те са като "кукли" пред екрана- хубаво, красиво, но празно някак си... Мат Деймон, например, или ди Каприо, когото аз лично смятам за твърде надценен- вижда се ясно. Може да звучи еретично, но аз не харесвам особено нито Пачино, нито де Ниро.
Ралф Файнс в "Четецът" ги слага и двамата в дълбокия си джоб... и ги довършва в "Оскар и Лусинда".
Даниел Дей Люис в "Непоносимата Лекота на Битието" на Филип Кауфман пък, е роля над почти всичко, което Пачино и де Ниро са изиграли... не знам, не ми харесват особено двамата, не ме "тегли" към тях. Какво струва само диалогът в "Четецът" между Ралф Файнс и Lena Olin.
Понякога, когато си говорим между приятели, са ме питали кой филм ми е направил най-голямо впечатление от всичко гледано досега, потресъл, да кажем... и аз казвам три неща ( хорнологично) и едно, специално, не попадащо никъде.
* Ч.Чаплин в "Мосю Верду" и "Светлините на Рампата"- това са две неща, които ще останат завинаги в историята на киното.
* Кешловски в "Декалог", в трилогията, както и в "Двойният живот на Вероника". Всичко от Кешловски всъщност е невероятно- и "Белег", например. "Декалог" мога да го гледам безкрайно, както и "...Вероника". Кешловски говори пряко на мен. Не знам защо... . Английското е хубаво, приятно... . Но този "Декалог" с доктора, връщаш се с мрежичка мляко и разговорите с жената на умиращия в болницата, или Олбрихски в серията с новогодишните преживявания... . В този смисъл, от Източно-Европейските актьори особено обичам Олбрихски, Богуслав Линда и Йежи Штур.
* Нани Морети в "Тих Хаос" ( Caos Calmo) - великолепно нещо, наистина... . Рядък филм е, но си струва до последно.
Специалното е "Volver" на Алмодовар. Това не влиза никъде, и каквото да се каже тук, ще е без смисъл.