.....ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.

Е, значи няма проблем в това. Децата ще бъдат информирани така да се каже и ще имат право на избор- да повярват на теорията на "доброжелателя" /както ти се изрази/ или ще последват примера на родителите си

Цитат на: Bobbie в Февруари 02, 2012, 15:57:29 pm

.....ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.

Е, значи няма проблем в това. Децата ще бъдат информирани така да се каже и ще имат право на избор- да повярват на теорията на "доброжелателя" /както ти се изрази/ или ще последват примера на родителите си

Ще бъдат информирани за различните вярвания, но не значи, че няма да има влияние от моите разбирания. Все пак при положение, че аз ги уча, няма как да не им предам собствените си разбирания, а и не виждам причина да не го правя. Ще ги науча да бъдат толерантни към другите, защото все пак живеят в общество, в което голяма част от хората са вярващи и не желая моите разбирания да им правят проблем. Но определено не бих била ок, ако отгледам силно религиозни хора и ще направя каквото мога да не са. Не виждам проблем в това. Религиозните хора не биха били ок, ако има дори и малка вероятност децата им да станат атеисти, нали? Е„ същото е и при мен. Религията ще бъде обяснена като „ някои хора вярват, че ..“, както на мен ми беше обяснена като дете. Но това ще е за всяка религия, не само за християнството. Почти съм убедена, че като свърша с тях, няма и да им мине през акъла да станат религиозни, въпреки че ще могат да си решат, защото силно ще съм повлияла на решението им .
Да, май се поизсилих за това, че не се знае къде е истината. Това при мен важи само за съшествуването на някаква неизвестна сила, но не важи за разните хорски истории т.е. религията.

Боби

Хубаво, де ама аз съм силно вярваща, но не силно религиозна. Кръстихме малката, когато беше на 3 месеца. Взели сме решение, че ще я възпитаваме в християнските ценности. Ако реши да избере друга религия като порасне решението ще е нейно и аз няма да имам право да я спирам (стига да не е някоя секта, която да и навреди сериозно). Аз ще съм човека, който ще я запознае с нашата и другите религии. Искам да е запозната, да знае защо вярвам в тези неща, но да познава и уважава избора на останалите.
Изобщо не съм съгласна обаче било в градина или училище или където и да е да се чете/говори/показва каквото и да е на религиозна тема, което преди това не сме одобрили аз или баща и. Религията е нещо прекалено лично, че да може една учителка (или който там си прецени) да реши вместо нас какво да знаят децата ни в тази област.

Аз пък съм за това в големите класове в училище да им се представят различните религии. Другото ми се струва въпрос на личен избор. Ние също сме атеисти и детето не е кръстено. Когато стане на 18, да си избира религия само, ако сметне за нужно.

ох, много неприятно. нещата явно не са съвсем невинни и облъчването е било по-масирано.
то зависи от детето, де, но моят е силно впечатлителен и ефектът може да е силен.

вчера му обяснихме, че някои хора вярват в Исус Христос, други вярват в други богове и че всеки, като порастне, сам си решава дали да вярва в някой бог или да не вярва. обяснихме също, че ние с тати не вярваме в богове.

е, днес точно три пъти ни попита с натъртено-хленчещ тон - ама защо ние не вярваме в Исус Христос? явно му е дерт.

с тая учителка се разправяхме миналата година по неприятен повод, после нормализирахме отношенията и сега просто не знам как да реагирам.
за начало споделих с две други майки, да поразпитат децата си. едната е от смесен брак с мюсюлманин и се надявам да вземе присърце въпроса.

Споделям мнението на Боби и Адито. Това са неща, които семейството трябва да реши дали и как да обяснява. Подкрепям Боби и в частта с желанието й детето да има собствено мнение, основано на факти по каквито и да е въпроси. Абсолютно нищо лошо няма в това някоя учителка да им обяснява за Господ, съвсем простичко и повърхностно, ако някое дете прояви интерес или покрай някое коледно или великденско тържество. Но, по мое мнение, някой за да тръгне да облъчва деца в детска градина с МОЛИТВИ и разни подробности, значи е малко "по-силно" вярващ. Не искам да използвам друга дума, но вярвам се досещате за коя група хора ми е мисълта. Може и да греша, ама не се сещам друга причина детската учителка да тръгне да чете библията на 5 годишни...
Ето, примера с Марти на Джам ясно говори, че толкова малки деца не са готови за такива неща, особено ако чужд човек им ги обяснява, лесно могат да бъдат изманипулирани. Хубаво е да се внимава по тази тема според мен.

Джиджи, човешките ценности са нещо универсално и не са плод само на религията. Не е нужно да вярваме в Бог, за да учим децата на смирение, уважение, толерантност и т.н. Всъщност, всяка религия проповядва тези неща, не е патент на християнството, та в тази връзка, не е задължително с Христос да даваме примера, като един вид единствен извор на тези ценности.

Аз съм вярваща, но абсолютно арелигиозна. Не понасям нищо, което се опитва да ме вкара в стадо. Живеем на място, където всички религии са разрешени. Тези, които в България се определят като секти, тук си имат храмове свободно. Повечето частни училища са църковни - обвързани са с различни религии, пасторите са едни от най - заможните хора.
Преди няколко години ни препоръчаха детска градина за Тони. Отидохме да я разгледаме с мъжа ми и си тръгнахме с увиснали ченета  . Посрещна ни огромна статуя на Исус Христос, при това разпънат на кръст. Докато разговаряхме с директорката, хвърлих едно око на играчките, рисунките по стените, книжките - Исус ни наблюдаваше отвсякъде  . Веднага предпочетохме по-скъпата, но "светска" детска градина. По-късно разбрахме, че карат невръстните възпитаници на въпросното детско заведение да продават шоколади пред хипермаркетите...
Като че ли съм леко раздвоена за това, което се е случило с момченцето на Jam, може би по-скоро съм против. Наистина вярата е нещо прекалено лично и е редно разговорите да се водят в семейството, особено, що се отнася до деца.

Сега прочетох това

ох, много неприятно. нещата явно не са съвсем невинни и облъчването е било по-масирано.

и вече нямам никакви колебания, първоначално помислих, че става дума за нещо безобидно...

Сега, като ви чета, си мисля, че това с господ бог е залегнало в обучението на 5 годишните. Мда, ще попитам, като мине грипната епидемия. Антоан се беше впечатлил миналото лято от църквата в Черноморец, защото камбанарията се виждаше от плажа. И като започнаха да бият тия ти камбани, детето онемя. Много си говорихме тогава, обясних и тогава къде е дядо му Иван, който не можа да го види.
Мисля скоро беше, много ме разпитваше от нищото за ангелите, за живота, за смъртта. Имаше едни такива силно емоционални изблици. Питаше ме за бог, но повърхностно и аз не обърнах внимание. Като види поп обаче, то по ТВ най вече де и залепва на екрана. Вярваща да съм е силно казано, но обичам традициите. Ходя рядко на храм, но го правя по мое усмотрение, когато почувствам нужда. Нямам нищо против да се обясни на децата за Исус Христос, но не фанатично, както е например е Евангелистката религия.

П.П. Джам, разбери ако е възможно, учителката дали не е Евангелистка, те са много брутални, когато твоето мнение не съвпада с тяхното. Имахме три такива в нашият клас, е вярвай ми, тяхните действие и пропаганда съвсем ме отдалечиха от вярята. Обичат да се налагат. И мен би ме притеснило, ако детето ми е облъчено.

Вярваща да съм е силно казано, но обичам традициите. Ходя рядко на храм, но го правя по мое усмотрение, когато почувствам нужда. Нямам нищо против да се обясни на децата за Исус Христос, но не фанатично, както е например е Евангелистката религия.

Аз също държа на някои религиозни ритуали точно заради традициите. Не правя разлика между традиции идващи от религията и такива, които не са - за мен спазването на храните на Коледната трапеза и носенето на мартеница попадат в една категория, все са традиции.

Jam, много кофти това, че сега детето се стресира, че вие не сте вярващи. Нямам съмнения, че онази го е облъчила с нещо от рода на „който не вярва ...“ , че лошо ще му се случи и сега детето се притеснява за вас. Може би трябва да го попитате директно какво го тревожи и да разсеете тези тревоги по-бързо, вместо той да седи да го мсили с малкото си мозъче и да се страхува. Аз бих пуснала и официално оплакване към шефката на тази учителка, в допълнение на разговорите, че да си иммам нещо на хартия, ако пак се случи.

Jam, бих говорила с учителката спешно, както и с директора на детското заведение. Сценария на Пердето ме уплаши и не е изключен.

Аз съм в една от най-силно католическите части на Германия, обаче такива неща не съм чувала или виждала тук При нас дори и детето да ходи на католическа градина, ако си обяснил преди това, че е православно, че не се интересувате от часове по религия - намират им други занимания, не се натрапват вярванията.
Иначе обясняват в градината за различните празници традициите, но никога не са задълбавали в Библията.
Джам, според мен е най-добре да се говори с директорката и да се наблегне на това, че децата са супер впечатлителни и не трябва да им се налагат такива стереотипи.
Не знам при моя дали проблема е, че наскоро почина вуйчото на мъжа ми и от там той нещо се е стреснал, но се прибира един ден и прегръща ме и ме пита - ти нали няма да умираш Нормално е мисля от време на време да ги занимават подобни въпроси, ама чак пък кой е Исус и подобни... не мисля, че са им в приоритетите.

Едно е да научиш дете на молитва и да го запознаеш с някаква религия, друго е да му внушиш, че при мама и тати нещо не е наред, щом те не я изповядват. Аз бих се захванала с това. Нямам нищо против религиите до момента, в който се сблъскам с тяхната нетолерантност към изповядващите друго - тези, които не искат да живеят в калъпа им. За щастие, живеем в 21 век и ще ни се размине кладата 

Когато моята дъщеря се увлече по християнството, се взех в ръце и накупих книжки за нейната възраст, но и най-вече й разясних, че в каквото и да вярва човек, не трябва да бъде лош с обкръжаващите го, ако те не вярващи или изповядват друга религия. Че вярата трябва да води към добро. Абе, изобщо, следих под лупа целия процес, за да не се стига до фанатични крайности. На 11 г. я кръстихме по нейно желание дори. Това по никакъв начин не навреди на отношенията ни, въпреки че аз съм атеист и тя е наясно с това. Мисля си, че ако бях категорично отхвърлила това нейно увлечение, щеше да има обратен ефект. Към днешна дата Диана не проявява особен интерес към религията - явно е било временно.

Съгласна съм с вас, момичета. Пердето е схванала мисълта ми. Не че имам против Евангелистите, тяхно право е да вярват в каквото и както искат, но и моите наблюдения са, че някои от тях са доста агресивни в проповядването на вярата си.

Джам, аз бих се поинтересувала дали това е част от учебната им програма, или е лична приумица на учителката. Ако е второто, бих изразила мнението си. Ако е първото, да му мислят мюсюлманските деца.

Толерантност с предмета "Вероучение" трудно ще се възпита. По-скоро с "История на религиите", където всички човешки религии са представени равноправно. За България това винаги ще е много чувствителен въпрос и поради историческите факти и защото, когато нямаш много други постижения, винаги може да се спекилура и с невидимите, лансирани само и единствено те като "духовни". "Духовен" човек можеш да си и без да си религиозен.
   
Изворът на нашата лична вяра е много лично и интимно нещо, наистина. Важното е да намираме вяра и упование както за трудните дни, така и за радостните. И няма значение откъде ще я черпим тази вяра и оптимизъм - дали ще е от традиционна религия, дали ще е от книжки за позитивно мислене, дали ще е от езичеството, или от атеизма даже.

Обаче ако едно дете е кръстено като християнче, аз лично не виждам никаква заплаха за това то да бъде и основно грамотно за религията, която са му избрали родителите. Да, възрастта, на която ще се поднесе всичко това също е важна. То няма да разбере нищо от разпятието, а мъченията и страданията ще го травмират по начина, по който ще го травмира фактът, че Кумчо Вълчо изяжда и бабата, и Червената Шапчица. И с оглед на това трябва да се внимава кои факти се поднасят.
Малко преувеличени са според мен лично и тревогите около опасностите, които крие една молитва. Знанието на една молитва няма да го направи монах, сектант още по-малко, а и другите беди са само в главите на родителите и те не трябва да достигат до детето, защото точно те могат да го провокират да върви в нежеланата от тях посока. Внимателно трябва да се подхожда. И всеки си прави своя личен избор, разбира се, а и избор вместо самите деца така или иначе. А за сектите и децата - трябва бдителност, спор няма!

Моята Ема например е кръстена като християнче вече. Това е наш избор, естествено, даже не съм се замисляла, че няма да е кръстена. В рода ни има доста вярващи хора, чиято вяра има за извор християнството. Но никой от тях не е стигнал до манастир или до някакъв фанатизъм, който да вреди на другите. Кротки хора са, които използват християнската вяра за собствени лични цели и успокоения. Не виждам нищо лошо в това.
Аз даже я уча Ема да знае основната молитва на християнството "Отче Наш". Иначе ми изглежда лицемерно да я кръстя, пък да не е изобщо грамотна във вярата си. Е, тя засега е запомнила само "Отче Наш", но даже и само като поезия да го запомни, по моите представи ще съм си изпълнила дълга. А воденето в църквата - това може да е красиво преживяване, без да си християнин, само като театралност и културологичен факт.

За себе си - кръстена съм традиционно православна християнка. Имала съм периоди на абсолютно безразличие към тази религия. Имала съм и  периоди, когато ме е било срам, че съм християнка,  а съм пълен невежа за религията си и съзнателно се ограмотявах лично и най-общо, след което се появи  горещо привличане и харесване на всичко положително, което е заложено в тази религия и е свързано с нея и като театралност - ортодоксалната музика, картини и т.н.
В манастир не ме отведе това ми знание, фанатичка не станах също така. Но цялата тази красива приказка ми е била голяма утеха в трудни дни и с илюзията, и внушението, че някой бди над теб и мисли за теб. Не виждам никаква вреда от това за никого. Никога не съм си и помисляла да се срамувам от това.

В последните няколко години  съм наполовина християнка наполовина езичница. Втрото ми се струва по-близо до чистата човешка природа въобще. Но това е един безкраен разговор. А, да, даже в последното нещо, което очаквам да излезе скоро, точно това е основната ми идея - животът е цял и завършен, когато добавя, а не отнема неща, което конкретно означава - бащата на главната героиня е свещеник, който вярва и в езическото. Чудесна комбинация!

Това е личната ми позиция към този момент и тя не задължава никого да е съгласен с мен, то се знае!

Тъжно е, когато нещо толкова лично обаче разделя хората и ги кара да се мразят. Защото разнообразието във всичко е важно!

Розичке, добре де, научаваш го на тази молитва, но то я повтаря като папагал. Какво удовлетворение може да ти донесе това? А и какъв е смисъла да го знае като поезия?
Аз и вярата имаме дълга обща история заедно - в началото се харесвахме, да не кажа обичахме и си вярвахме, после имах един период, в който бях сърдита на Бог, сега постигнахме мир с него
От както живея тук, вярата я възприемам като нещо съвсем съвсем различно - чисто лично, не свързано с църква /конкретна религия/, а по-скоро като чисто езическо преклонение към нещо, някой, там някъде. В момента приемам чисто художествено всичко - църквите и катедралите тук, възхитена съм какво строителство са имали. Органите, музиката, стъклописите...
Когато забременях, мястото ми за утеха беше една Женска катедрала, даже името й е такова на немски Ходех там и се молех за себе си, за приятелките си, но чисто по женски, като жена, към друга жена, за утеха, за помощ и подкрепа. И това ми помогна да вървя напред.
Но не мисля, че на едно малко, впечатлително дете, това би трябвало да му се разказва или набива в главата.
Да, интересно им е, но до паленето на свещите и толкова. Останалото е материял за по-зряла възраст. Когато няма да го плаши кръста...

последните постинги ме присещат, че детето вчера на вечеря ми изрецитира една молитва, като обясни, че госпожата в градината ги е научила.

чудим се с баща му какво да правим...

ааааааахахахаааааа ох, извинявай представих си го съвсем ясно  

Джам, опитай да олекотиш темата, не задълбавай допълнително. Засмей се и го попитай какво точно означава ... изобщо ако можеш - раглеждай го от смешната страна.

Абсурд е на 5 годишни деца да се обяснява за различните религии и "вярата", просто защото те не могат да "вденат". Аз съм силно вярващ човек, през ум не ми е минало да влизам в детайли и да обяснявам на Никола.

Лошото е ако госпожата им "преподава" това с типичния за ортодоксалния лош учител маниер на внушаване на вина и страх.

Джам, опитай да олекотиш темата, не задълбавай допълнително.

абе, ние се плъзнахме много отгоре, нарочно... и може би така щях да го оставя, ако той не повдигна въпроса отново на следващия ден. все пак, искам да разбера дали е просто желание на госпожата да им предаде основни православни ценности или имаме случай на сектантско промиване на мозъци.

и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...

и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...

Бааа, тва и тука го няма Тая си е сектантка ако ме питаш