Епизод Втори- "Жертви на Червените "другари" ".
На снимките е великият Руски пианист Владимир Софроницки ( 25/04/1901-29/08/1961).
В един ден, в края на 40-те години, и непосредствено след края на войната, младият Святослав Рихтер отишъл на гости у Владимир Софроницки.
По думите на самия Рихтер:
" Той бе домошар-непрекъснато седеше в къщи, и много рядко излизаше изобщо. Седнахме, разговорът не вървеше, аз питах неща, той отговаряше механично. После ми предложи брудершафт. Аз приех, но му казах- истински. Наляхме си в две чаши, кръстосахме си ръцете и преди да изпием виното, той неочаквано за мен измълви -"гений". Аз се стъписах, и след секунди отговорих - "Бог". После изпихме виното и се целунахме."
Виртуозен пианист, ненадминат изпълнител на Скрябин, един от най-големите пианисти в хиатуса между залеза на Рахманинов и появата на Святослав Рихтер, Владимир Софроницки бе ненадминат гений на пианото. Комунистическите плебеи от една страна му даваха професури, от друга- преследваха и разпъваха на кръст- на Софроницки бе тотално забранено да излиза в чужбина и фактически поради това, той бе много малко известен извън пределите на б. СССР и кариерата му бе "подрязана" в зародиш. Единственото ,което му оставиха "другарчетата", бяха концерти пред шивачки и металурзи. Даже и не си направиха труда да го извадят от гладния Ленинград по време на блокадата, когато за малко не умря от глад в обсадения град ( както например загина автора на "Човека-Амфибия", Ал. Беляев)-евакуираха го чак в Април 1942.
Това, че не му позволяваха да гастролира навън, не попречи на червените му господари да го доведат като кученце на каишка, за да им "посвири" по време на Потсдамската Конференция през 1945.
Тежък алкохолик още от началото на 1940, Софроницки умира на 60 години през 1961.
Наскоро, редица фирми издадоха серии от негови записи. Което предизвика малък фурор, както и записите на Юдина.
