Ще го видим дали ще проходи до 15 месец. Аз съм проходила на  18 месеца, не знам какво да ми е имала, че толкова късно  .

Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само  това да напиша. 

Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само  това да напиша. 

Няма проблем. Интересно е.
Просто изглежда като откъс от роман... .

На едно мнение съм с Jam...и с цигу също...
Смарайди, не се притеснявай за прохождането. Чела съм мнения на Бърди по въпроса и не мисля, че имаш основание да се притесняваш....много сте далече от "горната граница" все още...
Аз пък какво да кажа, като до сега не съм срещала деца като моето... Синът ми проходи на 10 месеца без дори да направи опит да лази или да се изправя сам. Обаче пък няма да ви казвам какъв проблем беше това- падаше като талпа всеки път и изпадах в ужас да не би да си удари пак главата някъде. Просто не знаеше какво да прави, нямаше никакъв опит с това- а падне пък да се подпре някъде, пък после и да се опита да се изправи. Хубавото беше, че въпреки силния рев, който винаги следваше след падане, не се плашеше и пак продължаваше да ходи.
Пропълзя към година и половина и започна да се изправя сам горе долу пак тогава, но след като му бяхме обяснили как Общо взето всичко се налагаше да му обясняваме как да направи, дори в началото и как да се навежда Добре, че поне разбираше какво му се говори, иначе кой знае кога щеше да се научи на всичко това. Единствено ходенето му дойде "отвътре"   Странно дете ми се падна 

Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски. Когато дойдат бабите от България, започва да се старае да да комуникира с тях на български, но му е като чужд език. Непрекъснато срещаме упреци от приятели и близки, че "не сме научили детето на родния му език", че мислел на английски, вместо на български. Нужно ли е да се опитвам да му налагам, а дали изобщо е възможно подобно нещо?
Аз съм проговорила на арменски, много се държеше на това. На 4 годишна възраст тръгнах на детска градина, нямах абсолютно никакви проблеми да превключвам от единия на другия език. Но при брат ми нещата не стояха така. В момента, в който вторият език навлезна в ежедневието му, той спря да говори на арменски, беше му като чужд. Въпреки че и двамата сме посещавали еднакви училища, аз говоря 5 езика, брат ми - само един  . Мога да дам още много примери за това.

Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.

О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.

Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...

Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.

за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули.

О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.

Сигурно е така, но мисълта ми е, че хората са различни и езиковите им способности не са еднакви.

Боби, оказва им влияние акцента и поради тази причина препоръчват да им говорят само немци, за да приемат правилното произношение. Така или иначе, те са в средата, няма къде да ходят, ще го научат. Друг е въпроса как обаче ще го научат.
Децата-билингви проговарят по-късно точно заради средата си, заради различните езици.

Цитат на: elle22 в Януари 16, 2012, 19:03:26 pm

Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.

О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.

Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...

Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... . 

Ееех докторе, тъжно звучи "травма" за цял живот. 

Да, тъжно е, но за съжаление все повече се убеждавам, че знаещите и мислещи хора в тази държава се мачкат
и аз преди 10г. бях непоправим оптимист и си мислех, че можем света да променим, но сега, сега ако намерим прилична работа някъде навън си стягам куфарите и заминавам без да се замисля. Поне ще знам, че децата ще имат шанс.

Не е по темите тук, но е по тема, важна за съдбата на българската природа.
Моля, чуйте гo! Поинтересувайте се повече за проблема с добива на шистов газ в Добруджа и изразете позицията си публично - http://www.youtube.com/watch?v=8sJZvjujaDo
https://www.facebook.com/groups/ecobg/?notif_t=group_activity

Прилична работа трудно мога да намеря на тези години. Но бях решила, все още не съм се отказала де, да бера гъбки във Великобритания. Не е престижно, но може да се живее нормално. В истинският смисъл на думата, а по Бг стандарти охолно дори.

о да, аз също нямам амбиции, както се казва, моите "пет пари" слава съм си ги взела, доказала съм на себе си какво и колко мога, под прилична и аз имах предвид да си осигурим нормален начин на живот

Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... . 

При мен не е така. На мен още с минаването на границата, като ми заговорят всички на български ( та дори и в самолета още) и ми става едно хубаво и приятно, че си отивам у дома. Макар че дом там нямам отдавна и ходим при свекървата,но като кръстосвам улиците на София се чувствам на мястото си, като жабата в нейният си гьол един вид. И това при положение, че аз не съм от хората, окито да не са се интегрирали в чужбина. От 17 години съм тук, тук съм завършила, езикът ми е почти като роден, къщата ми е тук, децата ми са родени тук,социален човек съм, ама от България по-хубаво за мен няма. Дядо ми имаше в наследство къща в с.Скравена и като се пенсионираха отидоха там да живеят. На един час е от София и има магистрала, та си мисля и аз там да се пенсионирам някой ден, но до тогава има още време.

Цитат на: Birdie в Януари 16, 2012, 17:52:58 pm

Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.

за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули.

Може да се пита директно Софарма Ад, предполагам? Не вярвам да откажат информация. 

Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства, в мизерия и бедност. Така почина татко, майка, обичани леля и чичо, свако и леля. Всички си отидоха без помощ, адекватно лечение и грижи. Всички до един. Смъртта им- продукт на скапаната, гадна и омразна на мен Бг "Медицина" в соц вариантите и- нвшо много близко до сегашната дж.п идиотия. Нищо адекватно за тези хора не бе направено, никакво съвременно лечение не бе опитано, никаква помощ и съчувствие нямаха.


Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.

Когато бях мъничък и още с ключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .

Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.
Само когато човек излезе навън, и види неща, може да разбере какво направиха с Бг комунистите- плебеи и простаци. Загробиха Родината ни. Без шанс, без надежди.

Синът ми общува всеки ден на три езика и такива деца като него са по-скоро правило отколкото изключение. Разбира. Започна да говори, когато стана на 2 г. Всяко дете си е различно. Да, възхищавам се, че детето на една колежка прави огромни изречения на български, но то си седи вкъщи и баба му го гледа. Родителите му също са българи. А аз не се състезавам. И моето дете ще започне да прави дълги изречения. И то на три езика.  

Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства в мизерия и бедност.
Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.

Когато бях мъничък и още сключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .

Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.

Ee, доторе и ние отоплявахме една стая, аз имах 4 чифта гащи и толкова фланелки и всяка вечер си ги перях, нямахме дори нормален телевизор, а едно мъничко телевизорче и то до преди да заминем през 94та. А като се правех на голяма и на 16 се изнесох от нас, продавах вестници на снега и съм живяла на квартира с външна тоалетна, без баня и сутрин чаках майката на една приятелка да излезне, че да отида там, да се изкъпя и да си изпера бельото и да го изсуша с ютия. Обаче това не ми правеше впечатление тогава, не съм го и мислела много. И моите близки умряха в България, родителите ми са млади, но баби и дядовци. Един го блъсна някакъв тарикат, дори не го и осъдиха, въпреки че го блъсна в насрещното движение при неправилно изпреварване. Ама не това са спомените, които пазя. За мен България е събиранията с компания до посред нощ, лелките които се карат на политическа тема в тролея ( направо ми пълнят душата), таксиджията, който псува улиците, но като го заговориш е егати веселяка... ей това ми липсва, социалното, което тук не е същото.  Обаче съм пределно наясно, че ако имах децата там и не можех да им купя храна или дрехи, нямаше така да мисля. Аз съм била тийнеджърка, но ако бях по-голяма и с ангажименти за друг чоевек, щеше да е много различно. То затова съм и тук,защото ако всичко беше толквоа розово, нямаше сега да пишю от другата страна на света.