0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #280 -: Януари 16, 2012, 18:37:01 pm »
Ще го видим дали ще проходи до 15 месец. Аз съм проходила на  18 месеца, не знам какво да ми е имала, че толкова късно  :(.






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #281 -: Януари 16, 2012, 18:39:06 pm »
Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само  това да напиша.  :D
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #282 -: Януари 16, 2012, 18:41:22 pm »
Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само  това да напиша.  :D
Няма проблем. Интересно е.
Просто изглежда като откъс от роман... .
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #283 -: Януари 16, 2012, 19:00:31 pm »
На едно мнение съм с Jam...и с цигу също...
Смарайди, не се притеснявай за прохождането. Чела съм мнения на Бърди по въпроса и не мисля, че имаш основание да се притесняваш....много сте далече от "горната граница" все още...
Аз пък какво да кажа, като до сега не съм срещала деца като моето... :) Синът ми проходи на 10 месеца без дори да направи опит да лази или да се изправя сам. Обаче пък няма да ви казвам какъв проблем беше това- падаше като талпа всеки път и изпадах в ужас да не би да си удари пак главата някъде. Просто не знаеше какво да прави, нямаше никакъв опит с това- а падне пък да се подпре някъде, пък после и да се опита да се изправи. Хубавото беше, че въпреки силния рев, който винаги следваше след падане, не се плашеше и пак продължаваше да ходи.
Пропълзя към година и половина и започна да се изправя сам горе долу пак тогава, но след като му бяхме обяснили как :) Общо взето всичко се налагаше да му обясняваме как да направи, дори в началото и как да се навежда :) Добре, че поне разбираше какво му се говори, иначе кой знае кога щеше да се научи на всичко това. Единствено ходенето му дойде "отвътре"  :lol: Странно дете ми се падна  :lol:


*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #284 -: Януари 16, 2012, 19:03:26 pm »
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски. Когато дойдат бабите от България, започва да се старае да да комуникира с тях на български, но му е като чужд език. Непрекъснато срещаме упреци от приятели и близки, че "не сме научили детето на родния му език", че мислел на английски, вместо на български. Нужно ли е да се опитвам да му налагам, а дали изобщо е възможно подобно нещо?
Аз съм проговорила на арменски, много се държеше на това. На 4 годишна възраст тръгнах на детска градина, нямах абсолютно никакви проблеми да превключвам от единия на другия език. Но при брат ми нещата не стояха така. В момента, в който вторият език навлезна в ежедневието му, той спря да говори на арменски, беше му като чужд. Въпреки че и двамата сме посещавали еднакви училища, аз говоря 5 езика, брат ми - само един  :D. Мога да дам още много примери за това.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #285 -: Януари 16, 2012, 19:22:35 pm »
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.

Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...


  
*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #286 -: Януари 16, 2012, 19:49:40 pm »
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.


за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули. :(
« Последна редакция: Януари 16, 2012, 20:11:08 pm от StefiZ »
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #287 -: Януари 16, 2012, 19:59:45 pm »

О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.



Сигурно е така, но мисълта ми е, че хората са различни и езиковите им способности не са еднакви.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #288 -: Януари 16, 2012, 20:17:04 pm »
Боби, оказва им влияние акцента и поради тази причина препоръчват да им говорят само немци, за да приемат правилното произношение. Така или иначе, те са в средата, няма къде да ходят, ще го научат. Друг е въпроса как обаче ще го научат.
Децата-билингви проговарят по-късно точно заради средата си, заради различните езици.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #289 -: Януари 16, 2012, 21:33:22 pm »
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.

Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...
Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... .  :wink:
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #290 -: Януари 16, 2012, 21:37:15 pm »
Ееех докторе, тъжно звучи "травма" за цял живот.  :?
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #291 -: Януари 16, 2012, 22:02:45 pm »
Да, тъжно е, но за съжаление все повече се убеждавам, че знаещите и мислещи хора в тази държава се мачкат :(
и аз преди 10г. бях непоправим оптимист и си мислех, че можем света да променим, но сега, сега ако намерим прилична работа някъде навън си стягам куфарите и заминавам без да се замисля. Поне ще знам, че децата ще имат шанс.
off
« Отговор #292 -: Януари 16, 2012, 22:03:48 pm »
Не е по темите тук, но е по тема, важна за съдбата на българската природа.
Моля, чуйте гo! Поинтересувайте се повече за проблема с добива на шистов газ в Добруджа и изразете позицията си публично - http://www.youtube.com/watch?v=8sJZvjujaDo
https://www.facebook.com/groups/ecobg/?notif_t=group_activity
*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #293 -: Януари 16, 2012, 22:06:16 pm »
Прилична работа трудно мога да намеря на тези години. Но бях решила, все още не съм се отказала де, да бера гъбки във Великобритания. Не е престижно, но може да се живее нормално. В истинският смисъл на думата, а по Бг стандарти охолно дори.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #294 -: Януари 16, 2012, 22:10:23 pm »
о да, аз също нямам амбиции, както се казва, моите "пет пари" слава съм си ги взела, доказала съм на себе си какво и колко мога, под прилична и аз имах предвид да си осигурим нормален начин на живот :)
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #295 -: Януари 16, 2012, 22:36:03 pm »
Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... .  :wink:
При мен не е така. На мен още с минаването на границата, като ми заговорят всички на български ( та дори и в самолета още) и ми става едно хубаво и приятно, че си отивам у дома. Макар че дом там нямам отдавна и ходим при свекървата,но като кръстосвам улиците на София се чувствам на мястото си, като жабата в нейният си гьол един вид. И това при положение, че аз не съм от хората, окито да не са се интегрирали в чужбина. От 17 години съм тук, тук съм завършила, езикът ми е почти като роден, къщата ми е тук, децата ми са родени тук,социален човек съм, ама от България по-хубаво за мен няма. Дядо ми имаше в наследство къща в с.Скравена и като се пенсионираха отидоха там да живеят. На един час е от София и има магистрала, та си мисля и аз там да се пенсионирам някой ден, но до тогава има още време.

« Последна редакция: Януари 16, 2012, 22:42:53 pm от Bobbie »


  
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #296 -: Януари 16, 2012, 22:40:43 pm »
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.


за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули. :(

Може да се пита директно Софарма Ад, предполагам? Не вярвам да откажат информация.  :?
« Последна редакция: Януари 16, 2012, 22:42:16 pm от Nina »
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #297 -: Януари 16, 2012, 22:46:39 pm »
Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства, в мизерия и бедност. Така почина татко, майка, обичани леля и чичо, свако и леля. Всички си отидоха без помощ, адекватно лечение и грижи. Всички до един. Смъртта им- продукт на скапаната, гадна и омразна на мен Бг "Медицина" в соц вариантите и- нвшо много близко до сегашната дж.п идиотия. Нищо адекватно за тези хора не бе направено, никакво съвременно лечение не бе опитано, никаква помощ и съчувствие нямаха.


Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.

Когато бях мъничък и още с ключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .

Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.
Само когато човек излезе навън, и види неща, може да разбере какво направиха с Бг комунистите- плебеи и простаци. Загробиха Родината ни. Без шанс, без надежди.
« Последна редакция: Ноември 24, 2012, 15:57:43 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #298 -: Януари 16, 2012, 22:53:25 pm »
Синът ми общува всеки ден на три езика и такива деца като него са по-скоро правило отколкото изключение. Разбира. Започна да говори, когато стана на 2 г. Всяко дете си е различно. Да, възхищавам се, че детето на една колежка прави огромни изречения на български, но то си седи вкъщи и баба му го гледа. Родителите му също са българи. А аз не се състезавам. И моето дете ще започне да прави дълги изречения. И то на три езика.  :)

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Оценка на моториката № 2
« Отговор #299 -: Януари 16, 2012, 23:02:05 pm »
Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства в мизерия и бедност.
Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.

Когато бях мъничък и още сключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .

Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.
Ee, доторе и ние отоплявахме една стая, аз имах 4 чифта гащи и толкова фланелки и всяка вечер си ги перях, нямахме дори нормален телевизор, а едно мъничко телевизорче и то до преди да заминем през 94та. А като се правех на голяма и на 16 се изнесох от нас, продавах вестници на снега и съм живяла на квартира с външна тоалетна, без баня и сутрин чаках майката на една приятелка да излезне, че да отида там, да се изкъпя и да си изпера бельото и да го изсуша с ютия. Обаче това не ми правеше впечатление тогава, не съм го и мислела много. И моите близки умряха в България, родителите ми са млади, но баби и дядовци. Един го блъсна някакъв тарикат, дори не го и осъдиха, въпреки че го блъсна в насрещното движение при неправилно изпреварване. Ама не това са спомените, които пазя. За мен България е събиранията с компания до посред нощ, лелките които се карат на политическа тема в тролея ( направо ми пълнят душата), таксиджията, който псува улиците, но като го заговориш е егати веселяка... ей това ми липсва, социалното, което тук не е същото.  Обаче съм пределно наясно, че ако имах децата там и не можех да им купя храна или дрехи, нямаше така да мисля. Аз съм била тийнеджърка, но ако бях по-голяма и с ангажименти за друг чоевек, щеше да е много различно. То затова съм и тук,защото ако всичко беше толквоа розово, нямаше сега да пишю от другата страна на света.