Удачно е. Стига басейнът да е добър.

Докторе,

разбрах, че обичате да слушате класическа музика. И аз съм и почитател и списъкът ми с любимци е дълъг – Рахманинов, Шуберт, Шопен, Лист, Дебюси, Вивалди, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Сметана, Дворжак, Равел и много други в зависимост от това как е минал денят ми.

Простете за любопитството, но свирите ли Вие лично на някакъв музикален инструмент? Може и да не отговаряте, ако въпросът ми Ви се стори прекалено лексиконен и напорист.

По мое време родителите бяха обхванати от безумната идея за всестранна развитост на гениалните си деца и масово ги записваха на солфеж, инструменти и други видове жизнерадостни дейности. Ако не талант, то поне със сигурност се е получавало мощно средство за семейно отмъщение на неприятните съседи например. Как да се бориш с шума на фалшивите барабани на обърканото дете на семейство Иванови и да запазиш достойнство и присъствие на духа едновременно?
В моите лични отмъщения аз  използвах неудачите си от друг вид родителски амбиции, но не за това беше въпросът ми.

Розичке, в днешно време родителите ми се виждат много повече обладани от амбиции отколкото някога. Да, някога се ходеше на инструмент и английски, а днес е и плуване, и танци, и карате и още какво ли не. Децата нямат време да си починат. Събота и неделя са запълнени до дупка. Поне на мен така ми се струва.

 :DИскам да е здрава,а плуването е по-скоро за развлечение на мама.От както се помня плувам,по два пъти седмично...та ми липсва вече басейна,нищо че ще е бебешки

От както се помните, плувате в Бг два пъти седмично?
Хм... интересно.

Аха.И то в басейн.Какъв е проблема?Тренирах от 1-ви клас 8 години,а после само за удоволствие.

Чудесно. Просто ми стана интересно... .

ние тръгваме на плуване от 27ми този месец. казаха ми, че едно от нещата, което ги учат (след като се понаучат да се държат те във водата) е да лежат на корема или гърба на майката докато тя плува. струва ми се страхотно да мога да поплувам, докато тя се вози. чакам с нетърпение да стигнем да плуваме заедно

Така ви завиждам за плуването, момичета Сигурна съм, че и на малкия много би му харесало. Трудно се отделя от водата по принцип

Надявам се да споделите и снимки тук....да ви се порадваме, а и да помечтаем малко

Ние пробвахме с басейн, но Тони се страхува от водата. Чак накрая по миналото лято се престраши да влезе в морето. Тази година, реших, че е преодолял страха си, го заведох на басейн. Страааах и викове, беше голямо преживяване. За малко да не ни изгонят. После пожела да отидем втори и трети път, като на четвъртия отказа категорично. Отказа и на море да ходи. Исках да го учи учител, като аз съм в басейна също, но не. Та ви завиждам благородно, че ще плувате заедно с децата си.

Перде, може пък друго нещо да му хареса на детето
Кристина не ходи още на нищо Ни на английски, ни на танци, ни на плуване, ни на ски, ни на инструмент свири 
Дето вика blue_sky много ми се струва натоварващо. Пролетта ще я водя на плуване, като стане по-топло и денят по-дълъг, а другата зима ще я пробвам на ски, но с мен и учител и когато не е на детска.

Моето дете ходи само на английски език в градината и му е много забавно. Там играят, танцуват. Това два пъти седмично по 30 минути. Аз не искам да учи от сега език, искам само да свиква със звученето му. Поради това, че този език в днешно време трябва да е редом с майчиният. Това е мое мнение. Плюс това одобрявам разнородните занимавки за деца. Стига да се харесва на детето и да има време и пари. Аз мисля догодина да го запиша на Айкидо, след като не става с плуването. Искам да изразходва енергията, която ни идва в повече.

Перде, на моя много му харесва в басейна, обаче от морето го е страх. Сигурно е заради шума на вълните, когато се плискат. Иначе първия път каза баща му, че и в басейна му било странно, непознато. Добра причина, за да се разреве. Сега е голям фен.
От егоистична гледна точка трябва да споделя, че предпочитам в тези студове да се постопля в басейна отколкото да излизам навън, че иначе два пъти дневно трябва да мръзна. Така поне в неделя го редуцираме до веднъж. Не се учи да плува или нещо подобно. Просто си играе във водата. Иначе от многото амбиции единствено на българския и на някакъв инструмент държим с мъжа ми (и двамата свирим, макар и непрофесионално).

мисля, че е прекрасно ако може да свири детенце на нещо, винаги съм искала и съм завиждала на хората, които могат, но мама ми каза, че козата ми е изяла пеенката в първи клас и затова не съм особено музикална  . дъщеря ми определено харесва музика и се заслушва (даже спорехме с мъжа ми, че ми се струва голям снобизъм да я водя на класическа музика за бебета), вместо да си пусна музика вкъщи когато ми е кеф и да потанцуваме.

мисля, че не е толкова важно на колко неща ходи детето, а дали го прави защото иска или защото мама и баба смятат, че така трябва. 

пердето, успех с айкидото (аз все забравям колко е голям, ама ако му е трудно с новите неща - може би да пробваш да гледа филми или да четете нещо за айкидото, за да се "запали" предварително? то историята му е вдъхновяваща - да победиш врага си със собсвената му сила или по нашенски с неговите камъни по неговата градина. ако не бъркам е измислено от жена? сигурна съм, че ще има някой дето да ме поправи ако греша)

ще ви пиша как е с басейна, но по повод на снимките - категорично са забранени, защото има и други деца (и предполагам, че понеже са по бански) но така пишеше в сайта им.

 :DТо сега имаме предписание да свикне да се облива с по-хладка вода,за да не се стресира и трябва да направи поне 6 месеца,а после ще го мисля.Дано се оправи малко времето,че сега тук е кучи студ и се чудя как ще е като излезем къпани навън...
От друга страна малката няма никакъв страх от водата,и се задържа сама,без моя помощ на повърхността,ама плуваме само в бебешката ваничка,нямаме вана.А те се раждат с умението да плуват,вродено им е,а после го забравят.За това мисля поне няколко пъти да отидем преди да дойде лятото.

Ели, за мен това нещо с искането е относително за дете на 5-6-7 години, а и особено в пубертета. Според мен, ако детето е възпитано от родителите си да харесва определен спорт, инструмент, език или каквото и да било, в някакъв момент би имало смисъл родителите да настояват детето да продължи със заниманията (дори и да го мързи или да твърди, че не му е интересно). Сигурна съм, че са периоди, които минават. Иначе в Германия съм се нагледала на деца, които свирят една година на пиано, следващата - на китара, след това на барабани и най-накрая престават да се занимават изобщо. Ами, ще настоявам. Ако иска, нека учи два инструмента или поне да продължи с този, който му е по-интересен.
Ако забележа, че наистина става тормоз, ще го обсъдя с мъжа ми и ще видим какво да правим.

И при нас се оказа, че е забранено да се снима в басейна, но тъй като не са сложили никакви обозначителни знаци, мъжът ми беше успял да направи няколко снимки преди да му направят забележка.

Ели, за мен това нещо с искането е относително за дете на 5-6-7 години, а и особено в пубертета. Според мен, ако детето е възпитано от родителите си да харесва определен спорт, инструмент, език или каквото и да било, в някакъв момент би имало смисъл родителите да настояват детето да продължи със заниманията (дори и да го мързи или да твърди, че не му е интересно). Сигурна съм, че са периоди, които минават. Иначе в Германия съм се нагледала на деца, които свирят една година на пиано, следващата - на китара, след това на барабани и най-накрая престават да се занимават изобщо. Ами, ще настоявам. Ако иска, нека учи два инструмента или поне да продължи с този, който му е по-интересен.
Ако забележа, че наистина става тормоз, ще го обсъдя с мъжа ми и ще видим какво да правим.

Аз съм малко по средата. Не мисля, че можеш да възпиташ да харесва нещо, но можеш да дадеш възможност да го опита и ако го хареса, да продължи. Иначе съм напълно съгласна с настояването за постоянност. Мен например ме записаха на пиано като малка, докато един ден не се тръшнах, че не искам да ходя, защото ми бяха купили някаква играчка и точно тогава исках да си играя с нея. До ден днешен не проумявам защо ме оставиха и после така и не настояха да продъжа да ходя на уроци. Имахме пиано в къщи и на мен ми харесваше да посвирвам с един пръст, а и уроците ми бяха интересни. После на какво ли не се записвах, нищо не постоянствах.От всичко по малко и нищо не научих като хората. Виж, ако е тормоз, определено съм против. Има родители, които са решили, че детето им ще е нещо и няма мърдане. Ама то детето може да обича да танцува, те са решили, че ще е математик въпреки, че мрази математиката... е, такива хич не ги обичам. Индийците са така. Те дори им решават какво ще работят както порастнат. Не всички, но голяма част от тях. Чувала съм индийка да ми казва, че естествено, че тя щяла да избере какво да следва синнът и в университета.

Аз моите ще гледам да ги запиша на нещо, което да им допълва в каквото по природа са добри и им допада.  Ивана мисля да я запиша на танци,защото много обича да танцува, но най-ранните, които намерих са за 2.5г, та има да почака още цяла годинка. До тогава ще си танцува в къщи на всеки звук, който чуе.  Андреа е прекалено малка да реша какво би и допаднало. Ама като я гледам как се съсредоточава, май шахматистка ще става , за кеф на татко си. Като порастнат ще ги пробвам и на някакъв спорт и на пиано, ако баба им си даде пианото, но ще дам да се разбере, че в момента,в който се отрази на успеха в училище,ще го спрем.

на занимания по музика, пеене, танци, рисуване и прочие хобита бих записала детето само, ако виждам, че има интерес и то самото поиска.

но на език и спорт - не го питам дали иска. за мен това са неща, които трябва да се вкарат задължително на малка възраст, за да има доживотна полза.

език се учи най-лесно като малък. това е доказано. там, мисля, спор няма. курсовете за деца са така направени, че на децата им е забавно и обучението е чрез игра.

привикването към редовна физическа активност, подобно на консумацията на полезни храни, е нещо, което се възпитава. ако майка ти и баща ти лежат по цял уикенд на дивана пред телевизора, шансът да правиш и ти така е голям. освен това, умението да се плува е просто задължително, дори не е въпрос на спортни умения, а може да е животоспасяващо.

колко съм съжалявала, че моите родители не са ме запознали като малка със ските, например. опитвах на стари години да се уча, но ми е трудно и честно казано ме мързи вече

давам пресен пример със зимните кънки. миналата неделя ходихме за първи път (по-точно за втори, първия опит беше преди 2 години, очевидно му беше рано). сега му беше забавно, справяше се добре. тая събота отиваме за втори път - все едно е друго дете - лигави се, повтаря "не мога", лежи по леда, накрая го изкараха от пързалката предсрочно и той заяви, че повече не иска да идва никога. на следващия ден се спазарихме за шоколадово яйце като награда за ходене на пързалка и детето отново беше в настроение, представи се отлично и вече почти се пързаля. та така с "не искам". един ден ще се радва, че може да кара кънки и ще му е приятно на пързалката. а няма да гледа тъжно отстрани и да се страхува да опита.

п.п. навремето бяха по-малко възможностите за занимания на деца, а и бяха по-скоро за духовно развитие на детето, а не за подпомагане на житейската реализация. имаше музикален инструмент (пиано, цигулка, акордеон), език и някой спорт.
аз много исках да свиря на пиано, ходих на уроци няколко години, видях, че не е за мен това. резултатът е, че сега имам едно пиано в къщи, което се чудя как да разкарам - някой иска ли пиано, апропо? - а не мога да изсвиря нищо друго, освен Котешкия марш. но се образовах добре по солфеж и инструментознание

един ден ще се радва, че може да кара кънки и ще му е приятно на пързалката. а няма да гледа тъжно отстрани и да се страхува да опита.

Ако още не сте пробвали, нека опита и с ролери. така ще поддържате интереса към кънките и през лятото
Моето дете кара ролери с удоволствие и го препоръчвам като занимание - обогатява "нормалната" игра на гоненица

о да, ролерите се харесват и у нас