Ники, душо, кажи къде е тоя магазин в квартала, да ида и аз да ги навестя  

привет, привет нека да е слънчева седмицата и всички да са здрави.
аз днес съм в отпуска, можете да ми завиждате след като миналата седмица бачках като луда, три дни изнасях лекции, събота и неделя бях на училище, реших, че днес е време за почивкаааа. Заведох децата на ДГ и познайте какво правя сега - пия си кафето пред компа
Имам да свъша поне 6 неща, но ще почакат....

Не дразни лъва 

Привет! Да се включа и аз с пожелания за здрава и ако може не много студена седмица  

Интересна тема сте захванали. Аз съм на мнение, че независимо в БГ, или в чужбина живеем, когато детето видимо е на възраст, в която няма как да му обясниш, че еди къде си не е много уместно да пищи, реве, радва се и пр. "шумни действия" - околните няма какво да гледат накриво. Още повече да правят забележки за това, все пак аз него бода с шиш, че да го карам нарочно да вдига шум и да дразни околните.   Случвало ми се е Дани да ми се разпищи в заведение, в което се храним, в банка... Ако е рев и викове от недоволство - стремя се да му "реша проблема" възможно най-бързо, когато е било възможно - излизала съм замалко с него докато се успокои примерно. Когато вече се научи да пищи от радост и да "пее" - почти нищо не мога да направя, за да го накарам да бъде по-тих. Да му шъткам и изобщо да извършвам действия, с които да го притесня и да реши, че му се карам затова, че е радостен от нещо - не ми е минавало през ум да си призная. Ако и когато мога да го "загалавичкам" с нещо, че да направя радостите "по-тихи" - винаги се опитвам, но невинаги се получава. Еми като не се получи, определено не умирам от притеснение пред околните все едно къде се намирам. Почти не ми се е случвало някой да ми прави забележка в такива ситуации.
Всъщност, няколкото ситуации, в които съм била гледана накриво затова, че той вдига шум е било именно от други майки, не от случайни хора без деца. Примерно, като сме сядали на кафе лятото и навсякъде около нас са седнали и други майки с колички - много ясно, че все на някоя бебето й спи и все някое може да се събуди от "радостите" на моя син, или на друго бебе... Е, в такава ситуация е имало възмутено обръщане и кръвнишки погледи от страна на някоя госпожа, чието пиене на кафе е прекъснато от събуждане на детето й, а то пък се е събудило, защото да кажем моичкият се разпищял нещо...Ами както се казва "сори", не е приятно да се случи така, ама все пак сме на обществено място и няма какво да ми се мусят. Аз като държа да му е тихо на бебето - седим си у нас да спи, или си избирам тихо, безлюдно местенце навън.

Досега не ми се е случвало да не мога да вляза в магазин с количката, или да не ми разрешат някъде да го направя. Дори се е случвало, ако има стъпала на входа на магазин, или нещо ме затруднява да вляза с количката вътре - да ми помогне самата продавачка, или случаен минувач, като ме виждат че се мъча и напъвам нещо   Има разбира се /и то май са повечето/ търговски обекти, в които физически е невъзможно да влезеш с количка. Просто са такива помещенията, наблъскано с щандове и рафтове, между които с дамска чанта едвам се провираш... Но тук вече въпросът отива в друга посока и не опира до нелюбезност от страна на персонала, а до "достъпност на средата".
И като попадна в такава ситуация, всъщност винаги си мисля за хората с увреждания, с инвалидните колички и, че проблемът е огромен и повсеместен в това отношение. Дори при всяко излизане от жилището ни, освен каруцарските псувни по адрес на архитекта, които нареждам наум, всеки ден си мисля и: "Ми хайде майната му, аз с бебешка количка - ще се справя някак и след някое си време - няма да се налага да се боря с тези стълби и наклони. Ами ако съм инвалид, или някой съсед е, какво правим?!!" И като се сетя за отговора - съвсем ме наляга бяс. Та си пожелавам в подобни ситуации, дано затрудненията ми за дотъп донякъде да са заради бебешка количка само, за друга да не стават...

Приятна почивка на почиващите!

Раши, непременно посети въпросния магазин, но не пропускай преди това да минеш с количката през някой хууубав кален гьол.

Мини, аз не се оставям на никой да ми прави забележки и да ме гледа на кръв. Да не говорим, че тук често го правят разните му там баби и прочие, дето отдавна са забравили за какво иде реч. Моите не мога да ги спра да търчат, редовно го правят, пищят и се гонят. Даже последния път Мила счупи едно бурканче с горчица, стъклено. Отиде мъжа ми да каже, казаха му - да, сега ще дойдем да почистим и толкова. В един от магазините ни знаят какво правим и редовно закачат Алекс. Даже се бъзикаме, защото много го беше страх от машината за миене на пода и редовно го закачаха, как ще го прибере машината и той се криеше от нея В България един път са ми правили забележка и повече не повториха В крайна сметка аз също съм клиент, като не искат да имат такива клиенти, да напишат на вратата какви са им изискванията.

Това е, отиваш да им дадеш пари, те не ги искат

Привет и от мен. Ето този феномен винаги ме хвърля в недоумение. Никъде другаде не съм го виждала. Тук наистина правят всичко възможно, за да им се молиш да им дадеш пари и пак да ти създадат хиляди пречки. На мен не ми се е случвало да ми правят забележки, ама и ние Мия като беше малка никъде не можехме да отидем. Тя все ревеше, та на мен лично ми беше хем неприятно, хем притеснено и просто избягвах такива места. Случвало ми си е обаче да изпадне в ужасна истерия в автобус. Тогава не знаех накъде да погледна, толкова ми беше неудобно. Обаче в такива моменти при нея няма успокояване по никакъв начин и най-доброто, което може да се направи, е да се изчака да й мине. И тогава никой не ми направи забележка, но ме гледаха със съжаление и недоумение.
В събота заведох Мия за пръв път накино. Толкова се вълнуваше детето, цяла седмица обясняваше на всички как ще ходи на кино. Е в киното имаше лек момент на притеснение, явно не си беше предствяла толкова много хора, но успяхме да изгледаме цялото филмче. Малко дълго беше за нея, но беше много приятно все пак. Гледахме Чебурашка, която е част и от моето детство. Направи ми впечатление как цялото филмче беше изпълнено с позитивни послания, нямаше нито насилие, нито акцент върху нещо лошо. Толкова различно от съвременните филмчета, за съжаление.

Аааа, meshko106, има и други такива филмчета. Вярно за  малко по-големи от моето дете, но има. Обаче са кратички, тип "Ну, погоди". Сега ако улучим, гледаме "Дора изследователката". Което е преведено, но си е за САЩ, че учат и по някой испански израз. Иначе в нета намерих и това :http://www.youtube.com/watch?v=3Hz3kHRRISU&list=PL5B0DCFF65684AE7B&feature=mh_lolz, но не е преведено за съжаление. Та от него и от http://www.youtube.com/watch?v=3Hz3kHRRISU&list=PL5B0DCFF65684AE7B&feature=mh_lolz, детето ми почна да вика ой, пока и да скандира с лъжица в ръка - кашу, кашу . Та ... пак руски, какво да кажа.

Слънчева и здрава седмица!

И ние сме фенове на "Дора изследователката", "Майстор Мани", "Айнщайнчетата" и естествено "Коли анимация". Аз лично "Ну, погоди" не го възприемам много, но в градината го гледат. От няколко дни е на мода и "Отбор Уми Зуми" - сутрин по ТВ7 го дават.

От съвременните филмчета най-възпитателно и приятно ми е за костенурчето Франклин. Ние сме фенове и на книжките за него. Иначе гледаме и Колите, Ариел, Ледена епоха, много харесват и за котарака Леополд. Преди беше почти задължително да пусна малко филмче, за да се нахранят за по-малко от час. Сега вече е по-лесно, повече разговаряме, правим разни дребни неща заедно, вече 3 дни не сме пускали нищо...

Здрава седмица и от нас!
Като говорите за филмчета, ние много обичаме "Франклин" - има го преведено и учи на доста добри неща децата. А сега се заплесват сутрин и по "Банани с пижами", по чужда телевизия го гледам, но много им се кефят и са се научили като тях да правят "Тарам" 
И малко на тема коледни подаръци - за момиченцата има намаление на "Кухнята на Снежанка" в Тойтаун за 7лв. http://www.toytownbg.com/index.php?toy=10.4.8673

Ние вкъщи почти нищо не гледаме,малката е обсебена от мен и нищо друго не я интересува само мама да я гледа в очите .Контакта и с филмчета е в градината аз съм изумена какво количество дискове притежават някой деца,понеже ние имаме може би 3 да толкова са.Учителките ни не са много за филмчетата,но то като носят ли носят тези ми ти деца и те пускат рабира се, но гледат да не са много екшън, че и без друго децата са буйни .Към компютър не проявява интерес и аз зорлем не я слагам пред него, обича да четем, да моделираме,да правим картички,да рисувам а пък аз горката съм толкова зле в тези начинания....Аз също харесвам Франклин и имаме много книжки с него.

... Ама ние сега нали все много знаем и си "гледаме детето по интернет".

  Това го слушам всеки ден.

Ники е още малка за филмчета, но елате ни вижте като почнат рекламите.

ООО, пропуснала съм Франклин  И книжките и филмите гледаме.

Ники, душо, кажи къде е тоя магазин в квартала, да ида и аз да ги навестя 

В халите е магазинчето.
И както е казала Jbrul мини през някоя локва преди да влезеш там

Благодаря ви за мненията за радиаторите.
Нашата одисея с квартирата вчера се разреши.
Намерихме квартира в къща с локално парно И хазяйката на възрастта на майка ми каза: Ще работи парното на 6 Няма да оставим детето на студено

Цитат на: Раши в Ноември 15, 2011, 10:30:10 am

Ники, душо, кажи къде е тоя магазин в квартала, да ида и аз да ги навестя 

В халите е магазинчето.
И както е казала Jbrul мини през някоя локва преди да влезеш там

Благодаря ви за мненията за радиаторите.
Нашата одисея с квартирата вчера се разреши.
Намерихме квартира в къща с локално парно И хазяйката на възрастта на майка ми каза: Ще работи парното на 6 Няма да оставим детето на студено

И, браво на жената! Дано има повече такива хора!

Ники, знам ги тия смръщляци в Халите, да! Ще вляза, ще ги разпитам за всичко, да ми извадят размери, Ники да се наврещи и излизам без да купя нищо, амаха!  

Здрава и по-слънчева седмица и от нас!
За съжаление тази събота и неделя вместо да си почина, обикалях спешните кабинети на Варна. Егати ужаса, дано никога да не ми се налага повече да го правя. Добре, че мъжът ми не си носеше пистолета. Сега вече се оправям, прескочих болницата,но още съм много изтощена.
Дано всички са здрави. Не мога да стигна до банката, за да внеса парички за Косьо, днес мъжа ми е в командировка, ако утре може ще го пратя него.
Ники, наистина с парно е супер. Втора година му се наслаждавам, след толкова години мръзнене.
За филмчетата, като е болна и е в къщи не минаваме без тях, за съжаление. И ние сме любители на Франклин, мики маус, осо, майстор мани.
Само тоя франклин дето бута едни фитили за домашни любимци, че сега работата стана много зор!  

О домашния любимец и при нас е на дневен ред.Гледахме едно коте за няколко седмици на терасата , като влизаше и вътре но спеше на терасата и се убедих,че не мога да се справя.Борето обаче се влюби,казах и че Иван отива на село така го кръсти,да прави компания на баба и , и сега сме като болни само Иван и е в главата,той дали си мисли за мен,той дали ме обича,ох ще го изям този сладък Иван и т.н.На село му взима акъла на горкото коте от мачкане,вози го в количката на куклите,облича го.Впрочем преди три дни Иван изчезнал,ама той е един беличък,сладичък, човек да му продума и тръгва след него,живеем на кръстопът и си представете какво става.Та вчера намерили Иван в кметството но селото,решил сигурно да присъства на клетвата на кмета,комшийката го затворила уж в кокошарника да чака майка ми от работа (кокошки няма ),обаче той избягал.Вечерта майка като слязла от автобуса,и тръгнала за вкъщи,чула мяукане и какво да види наш Иван се заклещил на едно дърво,та жената в тъмното се катерила да го сваля,направо за днес не знам как ще я посрещне  :DлСори малко дълго стана

Ох, на мен зайчето нали ми умря тази седмица. Преди това имах и куче. Повече домашни любимци не ща!   Ако Никол приреве като поотрасне, ще отбивам атаките! Да си вземе като се изнесе да живее сама! 

И мен са ме гонили с количката преди 8 години... от лекарски кабинет.

Трябваше да заведа Тони, който беше на около месец, на ваксинация. Бях сама, недоспала със седмици, с мастит и температура, с "повредени задни части", последствие от раждането. Татко ни беше заминал в командировка. Сняг, студ, няма автобус до поликлиниката, едвам се замъкнахме. Отворих вратата и направо влязох с количката. Последва шумен скандал от страна на педиатърката, от който не помня много - просто се строполих на земята  . Никога повече не чух какъвто и да било упрек  ...

Раши, напълно те разбирам  .

Delica, дръж ме в течение за похожденията на Иван, моля те! обожавам котки, а пък тоз Иван е явно голям образ, освен това ти имаш дарба да пишеш.

в тази връзка, похожденията на Иван силно ми напомниха за една много хубава детска книжка от съвременен български автор (да не повярваш!), която се казва "Мили бате! Писмата на един дакел..." от Станка Пенчева. горещо препоръчвам за деца над 4-5 години. става дума за градския дакел Джери, пратен за лятото при баба на село, който описва похожденията си в писма до своя малък стопанин.