Най-честите инфекции в Амбулаторната Педиатрия при деца са тези на дихателните пътища.
Митът за "вирусните" заболявания, траещи по 1, 2 седмици са мит. Вирусните заболявание на дихателните пътища при деца ( и касаещи обикновената вирусна патология) са с около 2-3 дена продължителност, но те са първата стъпка към истинската инфекция. И са с лека картина по принцип, макар и не задължително.
Диагнозата на дихателните заболявания при деца се базира на клиничните СИМПТОМИ, а не на това, дали има температура, или не.
Много от инфекциите на дихателните пътища при деца са БЕЗ температура, или с такава "неуловима"- малки температури, обикновено следобед или странни смени на хипотермия с температури от порядъка на 37.1-37.4 ( тоест, под 38).
Начина по който се развиват симптомите, упоритостта им, изразеността им, са ключа за диагнозата.
Сиропите за кашлица имат място само в два случая:
* помощ за отхрачване- до 2-3 дена лечение
* за подтискане на кашлица от фарингит/ларингит - до 1-2-3 дена.
Всичко над тези дни като продължителност, е почти винаги за АБ лечение. Или е криза на Астма, или е въпрос за уточняване с подробни изследвания.
Най-честите груби грешки
* игнориране на хроничните хреми като клиничен проблем.
* липса на нюх за това, кое е норма, и кое - не е. Седмица с 39-40 температура НЕ Е вирусно заболяване ( ако изключим мононуклеоза и други редки неща) и не е приемливо да се оставя така.
* оставяне на децата с кашлици по месец, които не само нанасят поражения, но и обуславят кашлица до края на зимата като "екстра" от безгрижието и безразличието.
* не употребата на инхалаторни КС, които позволяват бързо възстановяване на дихателните пътища от пораженията на една инфекция или вирусна патология. Много често АБ лечение е само първа стъпка. Без последващ кратък курс с инхалаторни КС препарати в съвсем минимални дози, НЕ Е възможно да се постигне траен ефект и децата продължават да кашлят с месеци.
* непознаване на "третите сливици" като важен източник на хронична кашлица.
*За Бг- особено груба грешка е игнорирането на хроничното носно носителство на Пневмокок, Мораксела, както и крайно лошите лаборатории, даващи всякакви абсурдни резултати поради липса на съвременно оборудване. Хроничните носни носителства при деца в БГ е ГЛАВНАТА причина за повишената заболеваемост, поради огромното хоризонтално разпространение вследствие не лекуване на носителите. По този начин, една Дг за 3-4 дена може да се "напълни" с Пневмокок, и след това, лекуването на всички заразени, става крайно трудно.
Инфекциите на дихателните пътища при деца, са особено чести. Следователно, употребата на АБ в тези случаи е наложителна не защото искаме да го правим без причина, а защото такава е реалността. И защото без агресивно АБ лечение нещата се "затягат" и настъпват редица усложнения, сумарно удължаващи много възстановяването.
От друга страна, честотата на употреба на АБ в Бг се дължи на:
*ДГ и абсолютно неприемливото им състояние- всяко излекувано дете за ден, два пак ще се зарази, ако всички деца там са Пневмококови носители, защото Бг "Педиатрия" смята Пневмокока за "невинна хрема".
*4-5 дневничните АБ "курсове" при деца са чиста подигравка.
*АБ давани два пъти дневно, или един път дневно, са обикновенно с голям шанс да не успеят.