Знам че не трбява да пиша тук но все пак, седя и незнам какво да кажа,
безброй мисли нахлуха в главата ми и безброй сълзи, прекрасни
истории , страхотни сте борбени момичета 
Душе, и ти ще имаш своята история тук , знам и съм сигурна.
Целувки и от мен на всички сладури 

Още една прекрасна история се включва в нашия конкурс: мама Елена с дечица Тодор и Константин


Тодор и Константин by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

От дълго време се опитвам да напиша това писмо, но все не намирах думи и време, сега предколедно сядам да споделя своята среща със Зачатие и как то ме спечели и ми помогна да сбъдна така желаната мечта: да имам дете.

Казвам се Елена Попова, във форума съм elora_cat.

Омъжих се на 26 години и винаги съм си мислела, че след сватбата е логично да последват и децата. Отидохме на море и решихме да започнем с опитите за бебе. Минаваха месеци и аз се притесних. Годината е 2003. Когато измина една година реших да отида на лекар и да видя каква е причината за неуспешните ни „опити”. Отидох при акушер-гинеколог, който ме увери, че трябва да изчакам още шест месеца, за да се приеме, че е стерилитет и да започна да търся причината. Леко се ядосах, но все пак не съм специалист. Минаха още шест месеца и бях насочена към кабинет по Семейно планиране в нашия град.  Направихме план за действие и започнахме. Спермограма, изследвания за хламидия, следене на овулацията, мерене на температурата. Лекарят заключи , че нямам овулация и трябва да ми направи цветна снимка. Трябваше да отида в едно ДКЦ , всичко стана супер тайно, парите му ги дадох под масата, резултатът беше нереален, а няма да описвам болката от манипулацията. Прибрах се вкъщи и седнах на компютъра да чета. Попаднах на Зачатие и на статиите за всички необходими изследвания при мъжа и жената, за изискванията каква трябва да бъде спермограмата и ми светна една лампичка, че въпреки всички неща направени до тук, резултат нямаше, нямаше и диагноза, освен липсата на овулация, потвърдена от графиките ми, доста несериозно. Започнах да разпитвам лекаря си за всичко и той се разсърди, че много чета и много зная, той знаел повече от мен. Това съвсем ме втрещи и реших да потърся друг лекар, който да ми отговаря адекватно на въпросите и да не ме хока, че се информирам за всичко. Пак благодарение на форума и Зачатие аз открих своя лекар, който не само че не ми се караше че чета, но и преди да се втурна да чета ми отговаряше и ми обясняваше всичко. Открих доктор Даскалов и Мели и ще съм им вечно благодарна за всичко, което направиха за нас. Направих всички възможни изследвания, лапароскопия, инсеминация и резултат все още нямаше. До лятото на 2008 година. Първата ми инсеминация беше неуспешна и след това бях доста депресирана, защото не знаех на къде да поема, лутах се от мисълта да направим опит Ин витро до идеята направо да осиновим дете. Не исках повече да чакам, да страдам. Тогава мъжа ми много ми помогна. Каза ми: ”Дай да направим още една инсеминация, ако не стане ще го мислим”. Това ми даде нови сили и аз отидох при моя лекар и му казах да действаме. Направихме цветна снимка, изследвания и само трябваше да чакам цикъл и след това действаме.  Юли месец бях на кафе с момичетата от Зачатие и им казах, че другия месец ще е моят. Всичко това наистина го мислех, имах едно вътрешно спокойствие, че този път ще се получи. Междувременно отидохме на море и точно след това трябваше да стартираме инсеминацията. Два дни след като се върнахме от морето трябваше да ми дойде цикълът и да се обадя на д-р Даскалов да запишем час. Мина една седмица, минаха десет дни, цикъл нямах. Не смеех да се зарадвам, мъжа ми ми купи тест и след седем дневно закъснение направих тест и видях заветните две чертички. Плакахме с мъжа ми и двамата. Вечерта се обадих на д-р Даскалов да му кажа, че тестът ми е положителен и той каза след няколко дена да отида, за да видим как стоят нещата.  Видяха ми се не дни, а седмици, точно на 15 август 2008 година чухме сърчицето на нашето бебче. Бременността ми беше леко проблемна, но под грижите на моя лекар и Мели, всичко мина и планово на седми април 2009 година се роди нашият син Тодор. След 10 месеца решихме, че трябва да започнем опити за второ дете, защото не ни се чакат пет години, след пет месеца бях отново бременна. Март месец 2011 година се роди вторият ни син Константин. Сега съм уморена, но и най-щастливата жена на света. Благодаря на Зачатие за всичко, винаги ще бъде в сърцето ми, както и момичетата, които са ми като семейство. Благодаря на доктор Даскалов и на Мели за грижите и помощта, за всичко.

Още една невероятна история с тризнаци, този път от Русе: мама Tsveti75 и нейните Камен, Мина и Стоя


Камен, Мина и Стоя by Zachatie, on Flickr

Пиша Ви с надеждата да вдъхна кураж на поне едно момиче – част от голямото ни семейство на „Зачатие”.

Дванадесет  години от живота ми преминаха в очакване… Сякаш времето бе спряло.
Имаше моменти, когато не се виждаше път и светлина, имаше дни, в които се ненавиждах, минаваха годините…

За мен периодът 1999-2008 година бе повече от труден. Чувствах се сама, не знаех към кого да се обърна, а сякаш положението ставаше все по-безнадеждно. Ще спомена в хронология какво преживяхме със съпруга ми:
През лятото на 1999г. осъзнахме, че много искаме да имаме дете, чийто смях да изпълва пълната с любовта ни къща, но празна откъм детски глъч. Аз бях на 24г. /здрава, завърнала се в родния си град след завършено образование, назначена на добра работа, с любимия мъж до себе си/, а той – на 29години. За пръв път животът ми се срина на 7 януари 2001г. – краят на първата ми бременност, за нещастие се оказа извънматочна. При ПРМ на 22.11.2000, поредица от гинекологични прегледи в периода 20.12.00-5.01.01г, уви – животоспасяваща спешна лапаротомия след обилен кръвоизлив в лявата маточна тръба, последната се отстрани. В следващите месеци продължихме с приемане на антибиотици за лечение на хламидиева инфекция. През август 2001г. направих цветна снимка с резултат проходима дясна маточна тръба, изпълни се с контрастно вещество. Уж. Да, но не би. На 30.10.2001г. бе ПРМ, последва няколко дневно закъснение на месечния ми цикъл. Вторият срив в живота ми бе на 4 декември – отново извънматочна бременност в единствената ми тръба. Лошото бе, че при тази операция освен тръбата, е отстранена и част от яйчника. За щастие обаче, при последващите ми опити INV това не даде особен резултат. Мъката ни бе огромна. Не мога да я опиша с думи… Бях съсипана. Трудно преживях истината, че не мога да забременя спонтанно. Та нали от тази любов, която изпитвах, трябваше да се роди нашето дете?!
2001 година бе най-черната година за нас! Какво ли ни предстоеше през следващата? Със смесени чувства си спомням за първия ни опит ин-витро – недотам осведомени, още по-малко информирани за успеваемостта, заредени с положителен заряд… като удавници за сламка. Септември и октомври 2002 година- АГ ”Варна” – стимулация, пункция, ЕТ минаха като по учебник, пет прекрасни ембриона, трансферирахме два. Отрицателен тест. 

Това бе и преломният момент за мен. Никога няма да забравя думите на родителите на съпруга ми: ”Нашият ген не е най-добрия може би. Осиновете, ние ви подкрепяме.”
Но аз, като „един виден Телец” си реших, че ще си имаме свое дете, а след това ще даря обич и топлина на още едно, което бих обичала като свое родно. Моят съпруг е мечтал от дете за голямо семейство, родителите му също, но години наред те са се борили и правили всичко необходимо и по силите си, както и по силите на медицината по онова време, но без положителен резултат. Аз му го дължах. Неговите думи бяха „Аз обичам една жена. Каквото и да се случва, ние ще сме заедно.” Това ми вдъхваше вярата, от която се нуждаех. И бе достатъчно.
През януари 2003г. настъпи промяна в живота ни – съпругът ми се върна към мечтаната професия и към образованието си – „обикаляше света по морета и океани”, както аз обичам да се шегувам. Липсваше ми много. Предвид и дългите отсъствия от къщи /9месеца, 7, 5/, временно прекратихме опитите си, но не пропусках регулярните прегледи.
В края на  2007година решихме да продължим – от там, откъдето бяхме спрели – АГ ”Варна”. При първоначалния преглед, Д-р Козовски отсече ”7-сантиметрова киста в левия яйчник, предлагам оперативна намеса.” Предписа ми медикаменти, които вземах два месеца.
В същото време успях да си запиша час при Д-р Любомир Бойчев, Тутракан. Само докато пиша това, настръхвам и се изпълвам с дълбока признателност към този лекар. Разполагайки с добра апаратура, високо ерудиран и вдъхващ доверие професионалист, ме наблюдаваше също още два месеца. Нямаше никакво движение /нито нарастване, нито намаляване/ на това „нещо”, наречено киста. В един момент бях много стресната, защото Д-р Бойчев при един от първите прегледи се притесни, всъщност мен притесни, че това е някаква органична структура, тъкан, което можеше да значи и друго… най-лошото. Туморните маркери отхвърлиха хипотетично последното. На 8 май 2008г. ми бе направена лапароскопия, разбира се от Д-р Бойчев. Предният ден постъпих в болницата за изследвания, Д-р Бойчев ме предупреди, че тръгваме с лапароскопия, но предвид двете коремни операции и предполагаемите сраствания, не е изключено да се продължи с „рязане”. При визитацията ден преди лапорото, го изнудих /разбира се, че в кръга на шегата/ от позицията на „негова пациентка, имаща симпатиите му”/т.е. разбирахме се с половин дума въпрос-отговор/, да се режем, но в краен случай. Три часа и двадесет минути … Една от сестрите каза, че такава работа на лекаря ми трябва да бъде представена на семинар на тема лапароскопия. Изключително трудна манипулация, огромни сраствания към предна коремна стена, т.нар.киста се оказа 9 см кухина, пълна с гной, кръв и съсиреци.
Така ремонтирана и заредена, исках по-скоро да пристъпя към следващия си опит. Чрез администрацията в Клиниката на Д-р Бойчев, си записах час за 30 юни 2008г. при Д-р Стаменов. Ще спомена, че след  вземането си на епикризата от лапароскопията, направих всички необходими първоначални изследвания за „Надежда”. Д-р Стаменов ги разгледа и не хареса стойността на ТСХ- 3.02. Направих консултация с Д-р Наков, започнах прием на Л-Тироксин 0.25. През октомври 2008г. започна и завърши втория ми опит, уви, отново неуспешно.
Месеци по-рано бях открила „Зачатие”. Късно, но не толкова. Беше пролет. Вярвах, че всичко хубаво в моя живот се случва през пролетта. Тогава и срещнах Вас. Четях, четях… с часове. Познавайки част от историите на пишещите момичета, разпознавах и себе си. Знаех, че не съм сама. Вече четири години си имам свой ритуал преди сън – не мога да пропусна да отворя сайта на „Зачатие”. Радвам се и страдам заедно с Вас, момичета. За мен  „Зачатие” сте всички Вие – реалните хора със своите истински вълнения, трепети, болка и успех.

Отново бе пролет! На 26.04.2010г. се родиха прекрасните ми деца Камен, Мина и Стоя. Не мога да опиша с думи чувството от раждането – уникално е за мен, неповторимо и вълшебно.
Забременях след трети стимулиран опит през септември 2009г. при Д-р Стаменов и Д-р Персенска. Пред мен не стоеше въпросът редукция на ембриони. Бях най-щастливата жена на света, имах най-безпроблемната бременност. Срещнах и се докоснах до Д-р Сигридов, Д-р Дяволов – другите сърцати хора, които бяха част от щастливия ми финал.
Ако имах десетки ръце, бих прегърнала всички Вас и бих дала частица от моята вяра в успеха.
Пролетта ще се усмихне на всички, които не се предават!

Прегръщам ви и обичам.
Цветелина Кънева, Русе

Чета историите и освен че плача на всяка се радвам много на постигнатия успех.

И моите деца са деца на Зачатие, въпреки че не съм минала през толкова дълги години в опити и манипулации. Просто имах късмета още при първия проблем - миссед аборт да попадна на сайта, а оттам и на форума на Зачатие и изчетох почти всичко вътре. Регистрирах се и в Овулационния календар и започна няколкомесечно мерене на базална температура и след серия ановулаторни цикли стигнахме до стимулация с Клостилбегит, от която направих огромни кисти и на двата яйчника. Тук е момента да спомена, че благодарение на прочетеното тук си изисках микробиология и след нея цветна снимка преди началото на стимулацията. Пак тук научих как водещите специалисти в клиниките по стерилитет се справят с проблема тънка лигавица, който се оказа че е моят основен проблем. Добре че моят лекар беше отворен към прочетеното от мен, а не ме отряза с думите "четенето в Интернет не е полезно за психиката" (както са го правили други лекари преди него).

Моята мечта се сбъдна, а след нея съдбата ми подари още една сбъдната мечта, но аз продължих ежедневно да чета из всички подфоруми. Така сега мога да напиша дисертация   на тема стерилитет и с наученото тук съм "помогнала" за зачеването и на две приятелки.

Въпреки че рядко пиша не пропускам ден да не прегледам форума и да се зарадвам на поредния успех на някое от момичетата тук. Съпреживявам и ежедневието на другите мами и "попивам" поредния съвет, даден от д-р Бърди. Тук се научих и на тактичност, търпение и уважение на личното пространство, защото преди това и представа си нямах за емоционалната страна на борбата за дете.

До сега не съм го писала във форума, но сега искам да го извикам силно БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТ ЗАЧАТИЕ, КОИТО БЕЗВЪЗМЕЗДНО И ЕЖЕДНЕВНО РАБОТЯТ ЗА КАУЗАТА!!!

Катя Миланова, София

  аа душе никакво отказване. голям рев му дръпнах...  много хубави преживяни истории... нямам думи...
    благодаря и аз за подкрепата на всички, и дано всички се похвалим скоро с такива хубави резултати

Още 8 истории има
Благодарим за огромния интерес!
Предвид нарасналата активност, ще удължим малко срока и гласуването ще започне от понеделник.
Новите истории очаквайте утре

Моичета много ви благодаря, че споделяте историите си с нас.Всяка една ни дава надежда, всяко бебе родено с помоща на Зачатие е надежда.А що рев му дръпнах докато четях.Аз фаворит нямам, но всички са намерили щастието това е най-важното.

Седя, чета и си рева аз тука...
Момичета, благодаря ви за подкрепата! Вярвайте и за всички момичета, които още се борят! Ако можете, вярвайте и вместо мен, защото на мен вече не ми остана нито вяра, нито надежда, нито сила за борба...Чудеса сигурно се случват, но не на всички, е поне не на мен... и каквото ми е писано там горе - това ще стане!
Целувки за всички вас, прекрасни мами и вашите слънчица!
Карамелче, Натали, Фанте,Мече -  !

Историята на Inke Tinke и нейният прекрасен малък Йосиф



И така, ето я и моята история. Аз съм Inke Tinke или иначе Тодора. Всичко започна през далечната 1996 година, когато на студентски купон се запознахме с моето момче. Беше повече или по-малко любов от пръв поглед. В началото не сме мислили и говорили за деца, защото имахме да следваме, животът беше низ от забавления и нови открития. Затова, когато в първите дни на 1999 година открих, че съм бременна, паниката ни беше голяма. Страхувахме се от реакцията на родителите ни, които по това време вече много сериозно се възпротивяваха на връзката ни, чувствахме се прекалено млади, прекалено на никъде с живота си. Обмисляхме дори аборт по желание, макар че с напредването на времето у нас започваше да се появява все по-ясното чувство, че това си е нашето бебе и ще се справим някакси.
Точно тогава, три дни след рождения ми ден, на 23 януари започнах да кървя сериозно. След известно лутане, познат, който беше специализант по гинекология в „Майчин дом“, ме заведе там и , по негови думи, се оказа, че имам късмет, защото дежурен /беше събота/ беше д-р Дяволов. Той ме прегледа и докато това ставаше, ембрионът сам изпадна. Поради сериозното кървене се наложи да изчистят матката с вакуум без упойка - бях обядвала. Така приключи моята първа бременност. Резултатите от хистологичния анализ на ембриона разкриха  тревожната истина - гроздовидна бременност, 3-та степен.
Тогава един млад лекар, който ме пое /не искам да споменавам името му/ ми каза, че не се знае какво я причинява и не бива повече да забременявам без да пия някакви лекарства. И ме изпрати вкъщи по живо по здраво. Години по-късно разбрах в каква опасност е било здравето и дори животът ми, но слава Богу, явно организмът ми сам се е изчистил.
Последваха години на болка и празнота, на жестоки самообвинения- бебето, което не знаехме дали искаме, си беше отишло и заедно с него безгрижието на младостта ни.
През 2002 година се събрахме да живеем заедно, но знаейки, че не бива да забременявам без лекарства, а и неспособни да преодолеем травмата от миседа, не планирахме деца.
През 2003г. реших, че е време да се погрижа за здравето си и да потърся причината за наднорменото си тегло. Няма да описвам през колко титуловани и популярни лекари преминах, нито колко пари им оставих. Ще кажа само, че година по-късно, след десетки изследвания и след опит да бъда включена в популярната тогава програма „Редуктил“, бях по-зле от всякога. Отказах се и си дадох почивка.
През 2005 година с моето момче решихме, че с риск или не, ще опитаме да си имаме бебе.
Започнахме в началото хаотични опити. След време майка ми се разболя тежко и това доста измести фокуса. В средата на 2007 година бебе нямаше и ние започвахме да се отчайваме.
Тогава реших да науча всичко, което мога за човешката репродукция. По стар навик, започнах да търся информация в интернет. Бях толкова невежа, че започнах от това що е овулация. Още при едно от първите търсения на информация за овулацията, попаднах на библиотеката на Зачатие.
Започнах да чета и да се образовам. В началото на 2008 г. се регистрирах, за да използвам овулационния календар. Започнах плахо да надничам и във форума. Никога не съм участвала във форуми, не ми допада атмосферата, винаги съм се чувствала аутсайдер и затова нямах добри очаквания. Много скоро осъзнах, че това е уникална и различна общност. Дълбоко ме впечатляваха ерудицията, грамотността, добронамереността, отзивчивостта на пишещите тук. Скоро се престраших да задавам въпроси и да пиша и аз. И тогава „Зачатие“ ме спечели изцяло. Нямам спомен да съм попитала нещо и  да не съм получила адекватен и изчерпателен отговор, приятелски съвет, съчувствие, подкрепа.
Благодарение на момичетата тук научих какво трябва да предприема, събрах куража, обадих се на д-р Дяволов, направих си репродуктивни хормони, направихме спермограма, открих д-р Катя Тодорова, свързах се с нея и за първи път от много години започнах да правя нещо  реално за сбъдването на мечтата си.
Оказа се, че проблемите при мен са комплексни- тиреоидит на Хашимото, инсулинова резистентност, аденом на хипофизата, вследствие на тези неща – късна и некачествена овулация. Това плюс високи НК клетки и известни отклонения в генетичните изследвания. Започнах лечение.
Преминах през периоди на сериозно отчаяние, но историите на момичетата тук ми даваха кураж и надежда, казвах си, че щом те не се предават и се борят, а са преминали през къде по-големи перипетии, аз нямам право да се отчайвам.
И така само 8 месец а след като започнах адекватно лечение, видях двете чертички.
Бремеността ми беше лека, макар  и да се водеше рискова и да бях на солидна терапия. Преживях и огромен стрес - загубих майка си, но с помощта  и съветите на момичетат тук успявах да се държа на повърхността.
И така на 15.10. 2009 година в ръцете на д-р Дяволов проплака нашето безценно момченце- Йосиф.
Това е най-щастливият ден в живота ми и заради всяка усмивка, която озарява деня ми, заради всяко сладко „Мамо“, което чувам, искам да благодаря на общността на „Зачатие“- не само защото от тук научих абсолютно всичко за репродукцията, не само , защото чрез хората тук намерих лекари, на които да се доверя, но преди всичко за надеждата, вярата и топлината, която получих и още получавам.
Мили момичета, които все още очаквате своето чудо, не губете никога надежда, вярвайте в своята щастлива история и се борете за нея, както всички тези смели жени и мъже тук правят всеки ден!

Историята на дългоочакваният Георги на мама misi



Понякога се питам дали ако не бяха трудностите щях да оценя щастието и да разбера какво значи да имаш дете!
Все пак освен трудности, препятствия и премеждия живота ме срещна и с много добри и стойностни хора, заради които успявах всеки път да се изправям след провал, те са тези, които много често ми връщаха надеждата, вдъхваха ми сили, даваха ми увереност, помагаха ми да превъзмогна отчаянието. Човекът с когото успяхме заедно да се преборим и без когото нямаше да удържа на бурите - моята опора -  Съпругът ми.  Докторът ми – страхотен професионалист и приятел, отдаден на каузата и преди всичко ЧОВЕК с огромно сърце.  Хората, благодарение на които намерих правилния път и които са винаги до мен, каквото и да ми се случи - момичетата от Зачатие. Благодаря Ви!

Всичко започна преди 14 години с една фатална операция от киста на яйчника. Възстановяването беше трудно и мъчително – не можех да ставам, припадах, вдигах висока температура, а всички в болницата мислеха, че проявявам капризи. След три дни в това състояние, претръпнала и не усещаща нищо по-различно от болка, се оказа, че имам хематом в корема. Наложи се повторна операция. Този кошмар ми остави в наследство един, единствен яйчник, много сраствания и нагъната, труднопроходима тръба. Шест месеца след операцията ми казаха, че ако искам да имам дете, трябва да започна да опитвам. С мъжа ми бяхме млади, студенти на по 20 години, без работа, без жилище, без доходи, без сигурност, без нищо. Но и за миг не сме се колебали - и двамата искахме да сме заедно, да бъдем истинско семейство и да имаме деца. Започнахме в началото с естествени опити, хиляди прегледи, хаотични изследвания, безсмислени стимулации с хапчета, секс по часовник и нищо.
Междувременно направих още една операция – диагностична лапароскопия за откриване на проблема, но тя премина в оперативна – отстранени много сраствания, премахната излишната тръба и отпушена другата. Последваха пак опити, опити, опити... Секса ни се превърна не в удоволствие, а в процедура в точно определения ден и час на стриктно следената овулация.
Някъде тогава за пръв път чух думите стерилитет и ин витро, които ми прозвучаха шокиращо, нямаше такава информация както сега. Бях уплашена от тази диагноза, а процедурата ин витро ми се струваше адски страшна.
Тогава забременях, за съжаление извънматочно. Отново операция, много сълзи и страх. Молех се само да бъде спасена тръбата ми, така и стана… което на по-късен етап се оказа, че е било грешка.
Престрашихме се и започнахме първия опит ин витро. За един месец ми сложиха около 50 инжекции, корема ми се понаду и усещах тежест и болка, но болката не е страшна... понякога човек сам се изненадва колко много болка може да понесе, когато тя е подчинена на една единствена чиста и съкровена цел. В този месец живеех като в приказка, вълнувах се само колко фоликула имам, колко са големи и колко от тях ще се оплодят... Всичко свърши на 14-я ден с отрицателен тест.
В този момент ме спаси това, че открих Зачатие, което се превърна в моето второ семейство. Тук открих много информация, срещнах сродни души, намерих приятели, подкрепа и разбиране.
Последва пак операция, защото за зла съдба или по-скоро беше някаква идиотска шега, но се оказа, че тръбата, за която се молех преди годиха да бъде спасена, се оказа пречка, защото е с огромен хидросалпингс. Като, че ли за да се подсили тази трагично-куриозна сцена се оказа, че имам и още една тръба (а уж ми беше отстранена) напълно проходима и здрава, но за жалост срещу нея няма яйчник.
   След това – на чисто - започнахме втория ни опит, заредени с два пъти повече надежда и вяра, вече нямаше причини за неуспех. Върнах се в онзи приказен свят на мечтите и нищо не ми тежеше – нито инжекциите, нито прегледите през ден, нито болезнените манипулации, нищо… напротив бях щастлива, повярвах си толкова много, че дори отрицателния тест на десетия ден ми се стори фалшив. Не... нямаше как, нямаше защо, нямаше причина, всичко беше идеално… но уви повторния тест показа отново това – нямаше бременност. Този път болеше много повече.
   В това ми душевно състояние ме завари още едно тежко събитие – смъртта на майка ми. Тя толкова много обичаше деца, а аз така и не можах да я зарадвам с внуци.
В един от последните си дни тя ми разказваше с искри в очите и с усмивка на уста, че е видяла в съня си, че ще имаме близнаци, че тя ще им купува различни играчки и ще ги люлее на двора и ще им пее. Успях да се измъкна от този лабиринт на тягост и тъга благодарение на любовта на човека до мен и подкрепата на всички момичета от Зачатие.
Реших да участвам във филма на Боряна Гидикова „Стерилитет“, където разказах историята си пред камера, когато не се говореше толкова често и смело за ин витро, не се знаеше за проблемите на борещите се двойки .
Участвах в конкурса на Зачатие „Сърце под моето сърце“ и спечелих ваучер за третия ни опит, за съжаление и той завърши с неуспех. Тогава дойде и поканата от Зачатие да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе“ – където спечелихме голямата награда и незабравими, приятни емоции.
Благодаря на Зачатие, на всички момичета, които лишават семействата си от внимание, за да работят за каузата безвъзмездно – огромно Благодаря!
Започнахме четвърти опит заредени с много енергия. И да, този път стигнахме до така жадувания момент – имах положителен тест. Бях безкрайно щастлива и окрилена, че исках да споделя това чувство с целия свят. Заслепена от успеха дори не усетих притесненията на доктора и когато в 11 ГС чух думите – няма пулс, се сгромолясах тежко. Последва кюртаж и най-тежките дни в живота ми. Тази случка промени доста пътя ни. Беше ми много трудно да продължа, не исках да виждам доктори и клиники, изпитвах страх и ужас да не се повтори всичко това. Бях емоционално смазана. Чувството на обреченост и безнадеждност ме завладя напълно. Плаках много... Имах въпроси, а нямах отговори.
Така подадохме документи за осиновяване. Преминахме през проучването и зачакахме... все още чакаме.
След година у мен започва да се прокрадва отново онова чувство, че трябва да продължим, независимо какво ще последва – бях готова за още много бури и урагани стига в края на тунела да има слънце.
Последваха пети опит... после шести и двата пак неуспешни. Не мога да кажа, че след толкова провали започнах да свиквам, че след толкова много сълзи очите ми пресъхнаха... просто стисках зъби и исках да съм силна... но когато погледът ми срешнеше очите на любимия, тръпнещи в очакване, надяващи се да чуят положителен резултат и същевременно тъжни и съчувствени, доловили поредното сриване, нямаше как и сълзите рукваха отново.

   Стерилитета е нещото, заради което често очите ми са пълни, а когато пресъхнат плача без сълзи, плача за себе си, плача и за другите момичета с тежки съдби, плача, че живота е несправедлив.
   Стерилитета ме направи по-търпелива, по-силна, по-борбена, по-устойчива на болка, страх и разочарования. Загубих безгрижието и голяма част от свободното си време, прекарвайки значителна част от него в чакалнята на клиниката. Любимото ми четиво станаха статиите за асистирани репродуктивни методи, а вечерите посветени на споделяне и четене във форума на Зачатие. Там намерих истински приятели и утеха.
Стерилитета ме научи да владея емоциите си, да не позволявам на болката да ме души непрекъснато,  тя не може да се забрави, но се опитах да я стая дълбоко в себе си. Превърнах усмивката си в завеса, в запазена марка, започнах да се шегувам с перипетиите, опитвах се да не забелязвам трудностите, а просто да ги прескачам.
   

   Седми опит – доста премерени емоции – не мислех и не исках да мисля. Запълвах времето си с работа. Положителен тест, последван от страх и притеснения. За щастие всичко мина успешно, имах страхотна бременност, която беше такава благодарение на уникалния, търпелив, човечен и страхотен професионалист - д-р Сигридов. Всеки преглед при него за мен беше празник. Така неусетно стигнах до финала.
   На 24.10.2011г. на бял свят се появи малкият Георги.  Сега спи до мен, усмихва се в съня и кротко мърка. Толкова е мило... мога да го гледам с часове, а в душата ми вече е някак пълно и топло. Сега разбирам, че всички тези години, всички опити, процедури, провали, всичките сълзи... всичко това си е заслужавало, за да видя тези сияещи очички, да докосна тези малки ръчички, да съзра разтапящата усмивка, да чуя най-прекрасното гукане, да усетя този неповторим мирис на бебе.
   Желая на всички борещи се със стерилитета да  усетят това вълшебно чувство.
Бъдете упорити и не се предавайте!

Милена Терзийска - misi

Историята на ema2 и прекрасните й близнаци Антъни и Боби



Дълго стоях пред празния лист на компютъра.Исках да напиша своята история, но ми беше много трудно.Няколко пъти започвах и се отказвах.Пишех , плачех и триех,  исках да подбера най-точните думи, с които да изразя благодарността си към тези момичета, които през далечната 2002, създадоха Нашето зачатие.Казвам  „нашето” , защото въпреки, че бях далеч, когато се създаде, винаги съм се чувствала част от всичко това.
Всичко започна през 2001, когато майка  почина от рак само на 56 години. Бях на дъното от мъка и отчаяние.Трябваше ми някакъв стимул, за да се изправя на крака. Правехме опити за второ дете от 5 години и за мен и съпругът ми беше ясно, че има проблем. Бях решена на всичко, за да забременея. Майка все казваше, колко хубаво би било да има внук или внучка с име Боби. Тези спомени ме мотивираха да вървя напред и да постигна така желаната бременност.
Започнах да търся в интернет информация, като едновременно посетих и гинеколог.Споделих с него, че правим опити 5 години, и не мога да забременея.Назначи ми куп изледвания и бавно и плахо започнах да следвам плана, който ми беше начертан.Хидротубация, спермограма, хормони, микробиология – всичко беше в норма.Назначи ми по схема Клостилбегит, пих три месеца, без резултат.
Заедно с всичко това, продължавах да търся в интернет сродни души, приятели , с които да обсъждаме и да коментираме назначените изследвания. Имах отчаянна нужда от систематизирана информация, от място, където да мога да споделя и да намеря подкрепа и отговор на въпросите си. Четях в клубовете на дир-а и там се запознах вируално с няколко момичета, установихме, че всички се борим за едно нещо – дете.По наша молба се създаде клуб”Проблемно забременяване”.Спомням си с умиление първите си плахи постове, неудобството да говориш за стерилитет, звучеше почти обидно да кажеш” имам проблем да забременея”.
И сякаш изведнъж всичко се промени.Осъществи се една идея, Създаде се една мечта –Зачатие.Аз бях далеч, но следях, доколкото можех, всичко, свързано със Сдружението.
При мен нещата бяха в застой, след приема на Клостилбегит, не знаех какво да предприема.Докторът настояваше за диагностична лапароскопия – съгласих се.Резултатът не беше категоричен, вероятна диагноза запушени тръби.На всикото отгоре ми бяха загубили документите и няколко седмици се разправях с администрацията на болницата.Загубих вяра в моя доктор.По същото време купихме къщата и заедно с това смених и личният лекар.Зачатие се разрастваше, вече имах едно кътче в интернет , което беше и мое, и където спокойно можех да говоря за проблема си. Да търся информация, да давам информация, да бъда подкрепяна и да подкрепям.
Новият ми гинеколог назнази нова лапароскопия – резултат, напълно запушени тръби, с  двустранен хидросалпингс и с насока към  Клиниката по стерилитет. Не бях разстроена, бях мотивирана да успея. Имах Зачатие на моя страна.Светът беше по-малко черен.


След срещата в Клиниката, стана ясно, че при напълно запушени тръби, държавата покрива три опита инвитро, ние си плащаме само лекарствата.Бях ентусиазирана.Единственото, което оставаше да направя, бе отново лапароскопия за премахване на хидросалпингса.Вече бе 2004.Моята докторка не беше сигурна дали да не клампира само тръбите и да ги остави.Аз и казах мнението си, че искам да ги махне.Вече имах много информация и бях уверена.Тя се усмихна и каза, че по време на лапароскопията ще реши. В крайна сметки тръбите ми бяха отстранени. Мъжът ми го понесе тежко, мен не беше грижа за тях, исках  бебе и нишо друго нямаше значение..Започнах първи опит по Коледа 2004, надявах се на Коледно чудо.Образувах 16 фоликула, от които се оплодиха всички, на трети ден бяха върнати 3, 8 клетъчни ембриона, с 25-40 % фрагментации.Докторката ми не беше щастлива, надяваше се на по-добро качество на яйцеклетките. В крайна сметка опитът беше неуспешен.Реших да си дам няколко месеца почивка и през септември 2005 отново бях в клиниката. Преди опита, ми бе назначена цветна снимка, да се види състоянието на матката, откри се голяма миома 5 см, за радост изцяло на задна външна стена .Казаха ми, няма да има проблеми.И така се почна втори опит.Лесна стимулация, 24 фоликула, в деня на пункцията се оказва, че показателите на съпруга ми са влошени и е по-добре, ако се направи ИКСИ.Не мислих изобщо, само им подадох кредитна си карта/ИКСИ не се покриваше от здравната каса, само класическо инвитро/. Създадоха се 18 ембриона.
Това беше и  времето, когато първите момичета достигнаха заветната си цел, бременност. Това ме стимулира безкрайно.При всяка възможност общувах с тях, особено в чата, където имахме незабравими мигови, които и до днес топлят сърцето ми. Идвах все повече нови и нови попълнения.Беше невероятно усещането да си част от нещо толкова значимо.
На третия ден бяха останали само три ембриона, 6 клетъчни с 40% фрагментации.Чух по гласа на ембриолога, че нещата не изглеждат добре.Докторката, коята трябваше да ми направи трансфера, виждайки сълзите ми , се усмихна и ми каза:”От тези ембриони ще станат прекрасни бебета.Мисля, че тя беше орисницата фея.
На 8 ден след трансфера се почувствах зле, много зле, подух се, можех само да лежа, дори повърнах.Точно едно от нашите момичета беше претърпяла хиперстимулация и беше в болница, аз се чувтствах по същия начин.Веднага се обадих в клиниката и назначих среща на 9 ден.Взеха ми кръв, прегледаха ме, и казаха да се върна в къщи да почивам, ще ми звъннат с резултатите.Прибрах се у дома, беше събота, 3 декември, 2005 година. Легнах си и не мислех за нищо, абсолютно нищо. Когато звънна телефонът дори бях забравила, че чакам обаждане от клиниката. По гласа на сестрата разбрах, че е щастлива.Усещах, че това е монетът, който чаках 10 години – кръвният тест беше положителен.....ще бъда по –кратка вече, след 8 месеца страх, напрежение, малко проблеми с бременността, на 28 Юни, в 33 г.с,  родих моите прекрасни бебета – Антъни и Боби. Мечтата бе постигната!
Благодаря ти Зачатие, винаги ще бъдеш част от моя ден и моя живот!
Емануела

Историята на прекрасния Марти на мама Black_rose



Моята история започва лятото на 2003, когато с моято мъж се запознахме. Смешна и забавна история, която ще разкажа ако има конкурс „Как се запознахме с половинката ”. Аз живеех в София, той във Варна. Същата година на Коледа казахме на моите родители, че смятаме да живеем заедно, а аз ще напусна работа и ще се преместя при него във Варна. Февруари 2004 се преместих, а Октомври беше сватбата. Не съм си и мислила, че мога да забременея първите месеци, но когато не се получи половин година съмнението за проблем започна да се прокрадва бавно в главата ми. Иронията е, че винаги съм се страхувала да не забременея непланирано, в началото се пазехме, а се оказа че не е имало нужда   Започнах да се ровя в интернет какво мога да направя, за да засеча овулацията. Така попаднах на метода на базалната температура – търсачката ме препрати в сайта на Зачатие. Така от края на 2005 някъде до сега всеки ден Зачатие е част от моето ежедневие. Попивах всяка тема, всяка статия и правих план за посещения при лекари и изследвания, които да направим. Започнах да пиша в теми, но кой да ти гледа че са стари и така ги лепнах отново като актуални  Няма да забравя тогава Лейди_11 леко ме сдъвка и с право, а Джам каза – Нова е , ще се научи, нищо не е станало  Е, научих се. В този ред на мисли чата от едно време ми липсва, беше хубаво.
Започнах да намеквам пред половинката, че вероятно има проблем, щом не мога да забременея вече година, но удрях на камък. Отричаше да имаме проблем и каквото и да е посещение при лекар. Започнах да ходя аз.Ще прескоча посещенията при лекари, на каквито всички сме попадали в началото. Определено смятам че точно информацията която всекидневно попивах ми помогна да се ориентирам на време и да си спестя много време в обиколки напразно. Спестих и пари, защото всички знаете, че една рецепта да ти изпишат ще хвръкнат 30-40 лева, а дори лечението няма да даде резултат. Моята рецепта при една варненска лекарка беше на стойност 200 лева  С много усилия, нерви и сълзи дори успях да склоня мъжът ми да направи спермограма, за да игнорираме него като фактор за проблема. Благодаря на Миси, която ме насочи към правилният човек. Прегледа при д-р Александров беше ден след рождения ден на мъжа ми и за съжаление подаръкът, който му поднесохме не беше добър, но това е живота – „радост и тъга” както казва Шишо-Бакшишо  Докато чакахме резултата аз чертаех план за действие, като че знаех повече от лекаря, а той ме гледаше странно, особено като му казах че искам направо лапароскопия вместо да минавам първо през цветна снимка  Така или иначе ме склони на цветна снимка (тръбите ми бяха проходими) и отби напъните ми за лапароскопия на този етап  Диагнозата на мъжът ми беше от дългите – олиго-терато-астенозооспермия. Вероятно се досещате че след като се прибрах, седнах с листа пред компютъра и написах диагнозата в търсачката на сайта, за да прочета с какво си имам работа. Не че подробно не бях питала Лекаря, но нека да си знам аз, от повече глава не боли  След като преобърнха сайта с главата надолу попаднах на бърканиците на Мини. Мели беше моят виртуален лекар и след консултация с нея списъка с лекарства за мъжкият фактор беше готов  После Милен се майтапеше че бил като бабите – сутрин обед и вечер шепа хапчета. Една вечер ми казва – „Виж рекламират моето хапче”....кое мислите, това което вдига самолета разибра се  Трибестан. След три месеца повторихме спермограмата, но нямаше подобрение, дори количеството и подвижността бяха влошени, но все пак не беше крайно зле. Както казвах, важното е че има сперматозоиди. Беше труден период за нас. Момичетата с проблеми при половинката знаят как го изживяват мъжете. Отново посетихме д-р Александров и макар да искаше да продължаваме с естествените опити, аз настоях да преминем направо към Икси. Да, можеше да станем родители след година или 10 години опити, но не исках да чакам и да се надявам всеки месец, а в същия момент да се моля показателите на спермограмата да не се влошат критично.
Януари 2007 започнахме първият опит – дълъг портокол с декапептил ежедневни дози и Гонал 150 единици. Странно но бях спокойна. На първия преглед вече се бях притеснила – единият яйчник не отговаряше и разчитахме само на десния. Левия така и не догони с фоликулите като размери и при пункцията извадихме само 6 яйцеклетки. Иксираха всичките, 4 се делиха; 2 върнати на 3ти ден. Денят до теста мина бързо, не се вглеждах в симптоми, не изследвах тялото си. Последваха положителни кръвни тестове и тиха радост от страна на мъжа ми, но аз знаех че нещо не е наред – резултатите бяха ниски. След третия кръвен спрях и знаех че всичко е свършило. Когато дойде време за прегледа резултата беше че няма ембрион в матката – биохимична бременност. Спрях лекарствата и след два-три дена ми дойде цикъла – обилен и болезнен, заради натрупалата се лигавица. Всичко мина. Останаха ми само положителните тестове. Не желаех да правя нов опит, не исках пак да минавам през всичко. Но го направих. Когато плачех, мъжа ми каза: „Не плачи, ще опитаме пак.” Не вярвах че го чувам от него – той, който не искаше една спермограма да направи и дума да се издума че имаме проблем искаше да опитаме отново.
Решихме да мине малко време и да опитаме есента – стартирахме краят на август 2007 година. На моят рожден ден (20 август) получих подарък, след който плаках доста време. Само вие ще ме разберете защо  Моят порадък бяха лекарства за вторият опит – дози Пурегон. Приятелката ми Наси се свързала в сайта с момче, което подарявало лекарства останали от опита с жена му. Казала че иска да ги подари на приятелката си,  за рождения ден, защото малко след него ще започва втори опит Икси. От всички, които му писали на лични, той избрал точно нея  Това е най-ценният подарък, който съм получавала. Подаръкът, от който се роди моето дете. Вторият опит бях пак по дълъг портокол с декапептил и 250 единици Пурегон. Този път и двата яйчника реагира и бях спокойна че няма изненади. По-късно разбрах че от 9те яйцеклетки 7 не са се оплодили въобще, а две са тръгнали но едната с много фрагментации. Разчитах само на един ембрион. Разплаках се, предадох се още преди да довърша този опит. Питах има ли смисъл да правим трансфера. Тогава д-р Александров каза:”Разбира се, това което остана е вундеркинда – дели се идеално, всичко ще е наред, ще видиш, не го отписвай още”. Тук е момента отново да благодаря за подкрепата на този Човек. Помогна ми в много трудни моменти.Трансфера  на трети ден мина и чакането започна. Признавам си вторият път ми беше по-натоварващо от първия. Направих първия кръвен, но не исках да гледам резултата. Мъжът ми го донесе в офиса и каза: ”Бременни сме” – ЧХГ – 98.34, а усмивката му беше....няма думи да се опише. Аз трябваше да се радвам, а не можех да възприема какво ми казва....седях без да мърдам, не вярвах, че наистина може да се случва. Колежките чакаха реакцията ми, за да разберат какво ми е казал. Бях бременна, а следващите кръвни тестове потвърдиха доброто покачване на ЧХГ. Имах трудна бременност, много страхове, но това е друга тема. Важното е че я имах и моето момче Мартин проплака на 3.06.2008 година. Няма да изпадам в подробности и без това доста се отплеснах – имам дневник в подфорума с подробностите. Днес Марти е на 3 години и половина и всеки ден е различен, весел, усмихнат и пълен с безброй изненади. Вечер, когато се прибера изморена от работа и четем книжки, а той ме прегръща и казва „Обичам те, мамо !” ... чувството не може да се опише....
Всичко това, през което минахме с мъжът ми ни сближи още повече. Той се справи със страховете си. Започна да говори открито за проблема си пред близки и приятели.Присъства на протеста на Зачатие на 15.12.2008 година и беше горд че е видял негов познат и му обяснил за какво сме там. И Марти беше там – до Бари и Лиско  Зачатие не е просто сайт за репродуктивно здраве и семейно планиране. Зачатие е общност от много стойностни хора, силни хора, които се подкрепят в добро и лошо, които се смеят заедно и плачат заедно.....Зачатие е сила....не може да се опише с думи...аз не мога.
Мартин е дете на Зачатие от неговото зачатие. И заради информацията, която аз намерих и пътя които начертах, за да го има;  и заради подарените лекарства, които нямаше да са при мен, ако го нямаше Зачатие, за да се подарява безвъзмездно;  заради сълзите в трудни моменти, които попиваха по раменете на приятели, които намерих във форума и станаха неразделна част от ежедневието ми; дори и работата ми е по „вина” на форума -  работа, която бе намерена пак благодарение на приятел от Зачатие – благодаря Ники
Макар да звучи нелогично се радвам, че минах през проблемите на забременяването, защото иначе Зачатие нямаше да е част от живота ми, а пътя, който щеше да ме заведе при детето ми щеше да е много, много по-дълъг и сив. За Приятелите, дори няма да отварям дума  Знаете какви страхотни хора има тук.....вкъщи, където си спокоен сред свои
Благодаря, че Ви има !
С уважение: Венцислава Петрова (Black_rose)   

Историята на мама ileini за нейната прекрасна Никол



Тази седмица нашето малко чудо стана на годинка!
Година изпълнена с любов и вълнение, година на неповторими моменти оставащи в съзнанието ни за цял живот... Първата година от нашата сбъдната мечта!
Ето как започна и моята история.
Със съпруга ми се запознахме през 2003 година. Беше любов от пръв поглед. Заживяхме заедно след месец. Аз на 24, той на 29г. Не мислихме още за деца. И двамата преживявахме разочарования от предишни връзки, затова решихме първо да се опознаем.
Две години по-късно, пролетта на 2005г. получих предложение с думите: „Осъзнавам, че ти си жената на живота ми! Време е да направим следващата решителна крачка в живота си и да създадем истинско семейство. Искам да бъдеш майка на децата ми!  Съгласна ли си?”
Естествено отговора беше „ДА!” и започнахме с опитите. Месеците минаваха, а резултат нямаше. Оженихме се през есента на същата година и след сватбата решихме, че трябва да посетим специалист.
Започнаха рутинните изследвания. Съпруга ми направи спермограма. Резултатите – безупречни. Няма причина да не стане! Спокойствие и много любов е рецептата. Е да, ама не. Месеците продължаваха да се нижат, като в края на всеки, цикъл като по часовник. 
Направих цветна снимка – няма проблем, проходими тръби. Ще правим стимулация.
Започнах с клостил, реагирах много добре. Резултат пак отрицателен. Така 5-6 месеца.
Минахме през билкари, китайски методи на лечение (то какво ли лекувахме не се знае, но да се каже, че сме опитали).... Отчаянието води до .......  Нищо!
В този период приятелка сподели с мен за „Зачатие” и аз ви открих! Започнах да чета, основно това правих през годините. Подхождах плахо, не задавах въпроси, само търсих отговорите.
Научих от Вас за страхотни специалисти, благодарение на Джам разбрах, че е крайно време да спра тия стимулации с клостил. (Благодаря Джам ) и пак благодарение на Вас – момичетата от „Зачатие” реших да пусна имунологични изследвания. Резултата беше завишени НК клетки. След три месеца вливания контрола и отлични резултати, отново нищо!
Следваща стъпка – инсеминация. Три поредни и отново отрицателни тестове! Пълен срив от моя страна. За тези години изкупих една аптека с тестове за овулация и бременност. Изхвърлих всичко в коша! Загубих надежда. Знаех, че и следващия месец ще ми дойде като по часовник. Осъзнах, че нещата няма да станат от самосебе си. Бях сигурна в това!
Три месеца по-късно влязох на преглед при д-р Персенска с цветна снимка в ръка. Само докато я погледне и отсече „Запушени тръби! Трябва да се прекъснат.” Прибрах се в Шумен като попарена! Не можех да приема факта, че това се случва на мен. И това след всички стимулации, инсеминации, години нерви и пролети сълзи.
Тогава започнах и да пиша във форума. Имах нужда да споделя болката си с хора, които ще ме разберат. Тук срещнах подкрепа и съчувствие. Заразихте ме с позитивизма си. Дадохте ми сила да се изправя и да продължа напред.
Последва лапароскопия, след която подадох документи, чрез „ФАР”.
Ноември 2009г. получих така очакваното обаждане. Процедурата започна март 2010г. по дълъг протокол при невероятния екип на д-р Стаменов. Всичко вървеше като по учебник, всеки ден ходих до клиниката с усмивка на лице знаейки, че скоро ще сбъдна мечтата си.
Пункция на 16 март на 17 фоликула, на 19 март ми върнаха 3 прекрасни ембриончета. Прибрах се в Шумен и зачаках.
На 11 ден след трансфера прокървих. Прибрах се и плаках близо 2 часа. Когато мъжа ми ме видя и попита какво става, дори нямах сили да му отговоря. Сълзите и на двама се стичаха без да обелим и дума. Звъннах на наблюдаващата ме лекарка, която ме извика веднага за кръвен тест и ме предупреди, че е нормално това кървене. В 22,30ч ми се обади и ми каза: „Илияна бременна си! ЧХГ 80”. В него момент дори не можах да реагирам, а сега не мога да спра сълзите си! Гледахме се с мъжа ми и не можехме да повярваме. Аз бях бременна!
Мислих, че всичко вече е зад гърба ми и ще изкарам една спокойна и щастлива бременност.
Ами лесно при нас няма. На 21април станах от леглото и на път за банята се свлякох на земята. Не можех да стана от болка. Лежах на плочките в банята. Добрах се до телефона, за да звънна на мъжа си. След 15мин бях вече на системи за задържане. На втората система започна да при прилошава, болката беше нетърпима. Свалиха ме до ехографа. Течност в корема! Веднага звъннаха в хирургия да се сформира екип. По пътя съм припаднала. Спомням си лампите над главата ми в операционната. Единственото, което повтарях е „Детето ми, детето ми...”
Събудих се в болничната стая, хирурга стоеше над главата ми. На въпроса ми запазиха ли детето доктора отговори „Първо се борихме за твоя живот, след това за него!” Попариха ме с гореща вода, нямам думи да опиша как се почувствах, докато чуя следващото изречение „Задържахме плода!”.
Оказа се, че съм била и с извънматочна бременност, втория ембрион се е захванал на мястото, където е прекъсната тръбата ми. Възстанових се трудно, но имах вече стимул и то какъв!
Това беше последния перипет. След всичко разказано до тук мога да кажа, че изкарах една страхотна бременност, без гадене, повръщане, контракции. Имах най-спокойното бебче. Родих секцио на термина си 06.12.2010г. – Никулден.
В 10,00 проплака моя ангел Никол!
Трудно се реших  да пиша за конкурса.  Мислих, че историята ми не е толкова изстрадала, че има  момичета с много повече болка в сърцата си. Че ще изглежда смешно на фона на всички неволи описани по-горе. Отново вие ми помогнахте да осъзная, че съм грешила. Че всяка история си заслужава да бъде разказана независимо дали сме чакали месец или години.
Благодаря ви!
Не губете кураж момичета мечтите се сбъдват, достатъчно е да ги желаем прекалено силно!

Историята на мама бясна луноходка и нейните слънца Тома и Божидара



Какво е за мен „Зачатие” ?Верният път, подкрепата ,приятелството. Когато го открих вече не се чувствах сама в дългия път към  щастието. Знаех,че има много момичета като мен, знаех, че мога да споделя, да намеря подкрепа ,да подкрепя. Обичам този сайт и дълго време се събуждах и заспивах с него,четях историите на момичетата сбъднали мечтата си и мечтаех и аз да съм една от тях и се случи. Самият факт ,че мога да участвам в този конкурс го доказва. Майка съм на две прекрасни създания, които  осмислиха живота ми и го направиха така съвършен. Историята ми е дълга , 8 години борба със стерилитета, много болка, изплакани сълзи и отчаяние, но днес усмивката е отново на лицето ми и не слиза от там, безкрайно съм щастлива и спокойна….
Сватбата ни беше 2001 г., млади , влюбени , щастливи .Опитите за бебе започнаха почти веднага.След няколкомесечно чакане , реших да отида на гинекологичен преглед.  Преглед, заключение-много съм млада още , а и живея при свекърва, да отида на море или балкан и ще стане. Минаха още няколко месеца,  пак отидох , започнахме с изследване на хормони,  известно време пих Костилбегит, отново нищо. Последва цветна снимка със заключение- напълно проходими маточни тръби. Ще стане, отново надежда! Да ,  но не ставаше и не ставаше,времето си минаваше, а аз все повече се отчайвах. А покрай мен все някоя позната или приятелка забременяваше, започнах да се чувстам  непълноценна и нещастна .  Залагах всичките си надежди на всеки следващ лекар , за когото  чуех.  2005 вече имахме диагноза-непроходими маточни тръби , силно нагънати. Единственият начин да имам дете е ин витро. Спомням си как си тръгнах от кабинета на лекаря, как седнах на една спирка и как дълго седях там , гледайки с празен поглед. Ин витро,  беше непознато за мен понятие, не знаех какво представялява самата процедура, но ми звучеше страшно.Знаех само , че това е единсвеният ми шанс да стана майка .. Плаках много , не исках да приема тази диагноза, отказвах да го повярвам. Отказах се от борбата , реших да оставя времето да затъпи болката ми и спрях да опитвам!Заживях с мисълта ,че никога няма да стана майка!
Мина една година без прегледи и лекари. Един ден просто реших да продължа и да не спирам да се боря, докато не видя двете чертички. Последва диагностична лапароскопия,  операция за пластика на тръбите, хидротубации и едно дълго… очакване.  Тогава открих „ Зачатие”,2006 г., в началото само четях  историите,разбрах ,че сме изгубили много време ,вървейки в неправилната посока. И така ден ,след ден „Зачатие „ се превърна в „наркомания” и най-малкото си свободно време прекарвах в това виртуално пространство, открих истински приятели,които много обичам ,някои от тях вече сбъднаха мечтата си , на някои от тях това предстои, но ще се случи, вярвам!
 В началото на 2008 беше първичният ми преглед при д-р Стаменов. Казах си  , той ще е последният лекар , на който ще се доверя , защото нямам повече сили. Това беше вътрешната ми нагласа. Учудих се, когато видях , че е толкова млад, но още след първата ми среща, знаех ,че не съм сгрешила ,  той върна нещо,което бях изгубила –усмивката ми ! Последва нова цветна снимка, оперативна лапароскопия за отстраняване на тръбите и първи опит ин витро на спонтанен цикъл.  Почти бях сигурна , че ще стане , затова първият ми отрицателен тест , след този опит беше огромно разочарование. Тогава се появи и Фонд за асистирана репродукция, за което благодаря на създателите му, от сърце! Подадох документи и първият ми опит започна октомври 2009 г. Къс протокол.Най-страшни са дните до теста, бориш се с толкова мисли и емоции,завладяваше ме тъгата и се страхувах от собствените си реакции.  Отрицателен тест! Бързо се рестартирах!Казах си –какво пък, може би следващия път…..
2010 беше годината с най-много емоции. Месец юни участвах в ДРЗ , който беше в Пловдив, почувствах се част от семейството на „Зачатие”, бях щастлива,че мога да бъда полезна с нещо, спомням си толкова заредена бях седмици  наред! 
Вторият ми стимулиран опит започна юли 2010, дълъг протокол,три върнати ембриончета и дъъългото чакане .  На 02.08.2010 г. ЧХГ 672, положителен тест след всичките тези дълги години на очакване. Сълзи, от щастие този път ,подобни чувства не могат да се опишат с думи, поне аз не мога ! Момичетата, които са го изпитали могат да ме разберат , а на всички останали го пожелавам от сърце!На 16.08.2010 видях моите две тупкащи точици! Бременността ми мина без много сериозни проблеми,като изключим серклажа  , благодарение на д-р Сигридов ,който ми помогна да повярвам в тази бременност!
На  24.03.2011 г.с помощта на д-р Даскалов от Пловдив ,на бял свят  се появиха моите прекрасни дечица Тома и Божидара! Моята сбъдната мечта! Дните ми вече са толкова усмихнати, животът ми е толкова осмислен, толкова съвършен ,както вече казах !!!
Благодаря на д-р Стаменов, д-р Сигридов,които , на целия екип на „Надежда” ,на д-р Даскалов и Мели, които винаги ще нося в сърцето си ! Благодаря  на ФАР ! Благодаря на „Зачатие”, аз винаги ще съм част от вас!
Мечтайте , момичета, мечтите се сбъдват!

Историята на мама deep и нейното дългоочаквано щастие Хрисиана



Започвам да пиша нашата история и се усмихвам. За първи път след толкова години, съм щастлива. Със семейството си извървяхме труден път,  радостта ми е голяма.  На финала сме победители.

Ще е дълъг моят разказ, като борбата ни...

Историята започва през 1999год.  вече  бяхме семейство от 7 години но понеже и  двамата сме авантюристи и романтици,   работата ни беше  свързана с непрестанно пътуване и трябва да призная, че за тези години живота ни по-скоро беше “песен”  и в буквалния смисъл и нямахме  ни най-малка предства от това, което ни предстоеше.

През 1999год.  след 1 годишен план да имаме бебе, все пак решихме, че е време да се насочим към специалист за изследвания. По това време имаше кабинет за  “ Семейно планиране ” във ВМИ Пловдив.  Д-р Кючукова  доста адекватно ни насочи  и много бързо се установи проблема. След направена цветна снимка  лъсна проблема, едната тръба пропуска под напрежение, другата  непропусклива.

Насочихме се  към “светилото”  в Майчин дом, проф. Налбански. Февруари месец 2000г. Първа  диагностична лапароскопия – потвърждава се  състоянието на цветната снимка. Необходимо е да се направи пластика на маточни тръби,  да,  но ми предстои пътуване трябва да е най-скоро време. Месец април правя операцията  проф. Налбански  сподели, че ако до 6 месеца не забременея да си осиновяваме детенце и в никакъв случай да не се насочвам към ин витро процедури. Негова е заслугата 4 години да не искам да припаря до АГ кабинет. Въпреки разочарованието  си желанието да имаш дете е по-силно от човека и чувствата му. Така 2004г. седнахме със съпруга ми и взехме решение, че трябва да променим живота си, защото нещо ни липсва, има голяма празнота.

Годината е 2005г.  кандидатствахме по тогавашната програма и ни одобриха, първо ин витро при д-р Владимиров, по негова препоръка направих цветна снимка , имаше опасения за хидросалпингс , за моя  радост изглежда нещата бяха добре но само ”изглеждаха” такива.  Резултата  положителен но за кратко. Той  ни насочи към д-р Начев за лапароскопия отново Майчин дом. След лапароскопията  доктора пред майка ми каза, да си осиновим детенце, защото положението при мен е много опасно и има : “Риск за живато ти, никой няма да направи лапароскопия да прекъсне тези тръби “.  Тогава бяхме притиснати до стената не можех да продължа, защото имах хидросалпингс  и никой не искаше да ми направи операция.

В клиниката на д-р Владимиров видях реклама на Зачатие и много плахо отворих  сайта, който стана и продължава да е  всеки ден част от моя живот.  Никога няма да забравя първите си “глупави” въпроси и какво разбиране намерих във Форума. Вече бях разбрала, че няма да е лесно и имах нужда от информация. Започнах да чета  всички преведени статии, обсъждах всичко, което ме вълнува. Така открих Мели, тя като  ангел спасител  ме окуражи,  чрез нея и д-р Даскалов направихме връзка с  проф. Горчев, изпратих снимките и той каза, че ще направи лапароскопия за отстраняване на мат. тръби. Бях толкова щастлива, стената беше паднала.

2006год  записах час за новата клиника на д-р Стаменов  започнахме  с ин витро на естествен цикъл, за наш ужас  нямаше оплождане.  Последва стимулирана процедура, отрицателен тест. След  3 месеца стартирахме отново, къс протокол, резултата положителен. На рожденния си ден чухме сърдечен пулс, всичко вървеше прекрасно до 17 гест. седмица  след  втората фетална морфология  д-р Даскалов ме  насочи за второ мнение със съмнениния, за несъвършенно развитие на костната система на плода.  Д-р Марков, д-р Димитрова потвърдиха  проблема. Приеха ме в патологична бременност и назначиха  аборт по медицински причини, аз отказах и реших, че ще изчакам да видя развитието в динамика. Отидохме до Солун на преглед, за жалост и там се потвърди диагнозата,  в същото време с напредването на бременността  мнението на д-р Марков беше, че диагнозата е несъвместима с живота. В 22 гест седм. всичко приключи, аборт по медицински причини,  д-р Даскалов беше непрестанно до мен.

2007год. Февруари  нова процедура при д-р Саменов, отрицателен тест. Юни 2007год. процудера при д-р Стаменов отрицателен тест.
Бях на ръба...  Реших да опитам другаде.

2008год. стартирахме стимулация   за процедура в Солун но не реагирах достатъчно добре на стимулацията и аз самата стопирах.  Бях в безиходица,  непрестанно четох в Зачатие  и реших да се насоча към Варна. Направих консултация с д-р Александров .   Още на първата ни среща никак не ми беше трудно да го харесам и да усетя, че е  Моят лекар.   Направихме процедура септември, положителен тест но  за кратко.  Ноември нова процедура с лека стимулация, отрицателн тест.  Не знаех каква да правя и защо следваха неуспехите един след друг.  Декември месец спечелих ваучер от Коледния конкурс на Зачатие, бях много щастлива, за жалост не се получи следваща процедура но не бях готова да спра.

Вече  е 2009 г. Предложих на д-р Александров да направим цветна снимка, независимо, че са ми махнати маточните тръби,  имах усещането, че нещо не е наред.  Той не допускаше такава възможност, защото знаеше, че тръбите са ми прекъснати,  предложи ми  да изгледа  двд филма от лапароскопията в Плевен.  Тогава установи, че части от тръбите са останали,  достатъчни, в които да се образува хидросалпингс и ли извънматочна бременност.
Веднага назначи  цветна снимка,  която потвърди  опасенията му.  Беше много обезсърчително, защото трябваше да правим 4 –та поред лапароскопия за един и същ проблем.  Благодарна съм му, че буквално 4 дни след цветната снимка направихме лапароскопия и цялата епопея с тръбите приключи. Така 3 месеца по-късно стартирахме нова процедура но...  на финала отрицателен тест.
Е, за това не бях подготвена. Отново бях съкрушена и не знаех как да продължа.Точно тогава дойде времето за ДРЗ Бургас. Реших да обсъдя отново всичко с д-р Стаменов, той предложи да направим маточна биопсия.

Септември 2009г.  първа биопсия, резултат - налична инфекция, добри имунологични показатели. Признавам, че не помня колко биопсии направих, важното за мен беше, че лечението беше успешно, показателите  на последната бяха много добри. С тартирахме процедура по ФАР, април –май 2010.

Но отново положител тест с ниски стойности на Бета ЧХГ. Този път някак преживях всичко по-спокойно а и два дни след това старира ДРЗ Пловдив 2010, положителната емоция някак изтри болката от поредния неуспех.  ДРЗ отмина и отново предстоеше  решението как да продължим. Опитахме да направим ин витро на ЕЦ но за мой “късмет” двата фоликула се бяха спукали вечерта преди пункцията. Не оставих разочарованието да ме обземе и директно от София продължихме за Рокфест Каварна, и двама та със съпруга ми имахме необходимост от “разпускане”. След хубавата музикална емоция отново предстоеше време за избор. Усещах, че не мога да се откажа и да спра, имах хиляди причини за това но... имах ВЯРА в сърцето си и едно ОБЕЩАНИЕ,  на което бях положила тази вяра.  Д-р Александров беше спечелил сърцето ми и чисто по приятелски му се обадих и отново започнахме да говорим, споделих му желанието си за ин витро на ЕЦ и за моя приятна изненада той ме подкрепи да не се отказвам и да направя процедура на ЕЦ. Вече знаех, че ще направя процедура при него но все още не бях събрала смелост д а го питам .  На рожденния си ден реших  да  му звънна и да питам дали  е съгласен и той потвърди. Нямаше по-щастлив човек от мен в този ден, непрекъснато се усмихвах, летях от радост. С нетърпение дочаках месец Септември 2010, ин витро на спонтанен цикъл. Преглед, два фоликула в ляво, много лека стимулация да се борим за тях но на пункцията  една яйцеклетка.  Аз бях щастлива до този момент всичко вървеше на 100% успех, д-р Александров сподели, че ще остави на ин витро оплождането, а аз се пошегувах с думите: “ Докторе, правете каквото сте решили и по-добре да не зная, за да не се притеснявам!“   Никога няма да забравя  обаждането му да ми каже, че имаме оплождане и всичко изглежда добре. Трансфер на 2 ден, два дни след това се прибрахме  в къщи. Започна чакане но реших да не лежа и се изнервям в къщи, започнах работа по един проект но на 11 ден  прокървих, този път устоях и направих тест на 15 –ти, резултат 996.    На 2.06.2011 г. под грижите на д-р Даскалов се роди нашата вяра - Хрисиана.
Пропуснах емоции и други подробности  умишлено...  И така разказа ми е много дълъг, но зная, че е изпълнен с надежда  за всички смели жени и мъже, които се борят.

За първи път преди време погледнах небето и се усмихнах , моето дете спеше в количката а аз се почувствах свободна... Имах сълзи в очите но този път от щастие.

Историята на мама Зори (z22) и нейната дългоочаквана рожба - прекрасния Жори



Здравейте,аз съм Зорница (z22),съпругът ми е Ганчо,а нашето така мечтано слънчице е Георги.

 Винаги съм искала да бъда майка! Някои жени искат бъдат добри професионалистки,кариеристки,перфектни домакини или всичко това в едно,а аз просто исках да бъда майка.Още от дете много ме беше страх,че това може да не се случи.Цикълът ми дойде за първи път на 16 и беше много нередовен.Идваше ми 2 пъти в година,понякога и венъж,бях единствената от приятелките ми с такъв проблем и доста страдах.

 Започнах да ходя по лекари едва няколко години сле като срещнах съпруга си.Разбрахме,че съм с ПКЯ - яйчниците ми бяха ц много дебела обвивка от кистички "трупани с години" според лекарите.Тогава тази диагноза не ми говореше нищо и реших да потърся информация в интернет.Тогава още нямаше Зачатие и попаднах на клуб "проблемно забременяване " в дир.бг.Там намерих много сродни души и много подкрепа от прекрасни момичета,които в последсвие с много упоритост сформираха сдружение Зачатие.Спомням си с усмивка и огромно вълнение прекрасните ни срещи,шегите в чата,радостта и сълзите,които споделяхме заедно.Бях много щастлива,че има с кого да споделям(освен с майка ми,която винаги е била моя опора за всичко),защото бях доста млада (едва на 22) и около мен приятелките бяха далеч от тези теми.

 Благодарение на информацията от сайта,доста бързо намерих правилните лекари ,направих правилните изследвания и изобщо Зачатие винаги е било и продължава да бъде в помощ за нашето семейство.

Проблемите при мен бяха висок пролактин,ниско ФСХ,инсулинова резистентност и пкя.За пролактина ми бяха изписали бромокриптин,но ми ставаше много лошо с него и реших да пробвам с билки.Бях чела за д-р Желязков и неговите билки и те помогнаха и на мен .Вкарах за половин година в норма пролактина и ФСХ.Цикълът ми обаче пробължаваше да е много нередовен  и се наложи да пия няколко месеца Диане,уж кистите да се изчистят.За съжаление това така и не се случи,а след спирането му ,не ми дойде изобщо 7 месеца.През април 2005г. ми направиха оперативна лапароскопия и фенестрираха яйчниците.Тогава отново получих страхотна подкрепа от момичетата от Зачатие,бяха до мен и ми даваха много кураж.Намерих пак тук разбира се и информация за самата манипулация и отидох много спокойна и уверена,изпълнена с много надежди.Тръгнах си още по-щастлива,защото разбрах ,че тръбите ми са проходими.

 След това цикълът ми започна да идва на 45 дни.Минах през няколко лекари,които само ми повтаряха че нямам овулация и не даваха никакво решение за справяне с проблема.От Зачатие разбрах за д-р Стаменов,много момичета ходеха при него и бяха възхитени,записах се и аз.Направихме 2 стимулации с Клостолбегит и резултатите не закъсняха.

Обожавам Коледа,а Коледа 2005-та беше прекрасна за мен – на 23.12 видях за пръв път положителен тест за бременност,на 24-ти  получих годежен пръстен много романтично(на Царевец,на върха пред църквата – моето момче знаеше,че много харесвам този град и беше крил пръстена с месеци ,за да ми го даде именно там),на 25-ти се сгодихме официално пред родата.

Радостта обаче не беше за дълго.Януари се събудих един ден и реших ,че нещо ми е някак различно и реших веднага да отида да видим бебчо.Обадих се в клиниката ,но нямаха часове.Обадих се лично на д-р Стаменов ,но и той каза да отида,когато има час, а аз имах час за след 2 седмици.Не можех да чакам толкова,нещо ме държеше неспокойна.Отидох веднага в МД и там всичко се срина за мен.Съмняваха се в моларна бремнност,но на хистологията се оказа,че не беше такава.Всичко приключи в 9=та седмица.Много страдах тогава,но благодарение на съпругът ми,роднините и приятелите от Зачатие,отново стъпих на крака и нямах търпение да минат 3 цикъла и да започнем борбата отново.Старите проблеми обаче се върнаха и цикъл след кюртажа така и не ми дойде 70 дни,та се наложи да го предизвикаме.

 Няколко от близките му приятелки от Зачатие вече бяха започнали да посещават д-р Владимиров  и реших да запазя час при него.Разгледа всички документи,поговорихме и решихме да оставим лятото да си починем  и септември да се висим пак и да решим как ще продължим,дали стимулации или нещо друго.Изкарахме си страхотно лято,ходиме 3 пъти на море,спрях на меря БТ(беше ми писнало да го правя всяка божа сутрин 2г.).Дойде краят на явгуст и тъкмо щях да запазвам час за д-р Владимиров отново и цикълът ми пак го нямаше.Този път имах някакви предчувствия и взех тест.Оказа се положителен и нахлуха много смесени чувства  - хем летях от щастие,хем умирах от страх.На прегледа се оказа,че са близнаци – при това едноячни.Казах „когато Бог затваря врати,отваря порти”,но за жалост портите пак се затръшнаха пред нас по-силно и от преди и направо дъх не ни оставиха.Близнаците ни още от самото начало имаха проблем  и ни бяха казали,че не дават гаранции за нищо,просто да чакаме и да се надяваме.Времето обаче минаваше ,бебетата растяха,ние все повече се привързвахме,крояхме планове,толкова ги обичахме.Наближаваше Коледа –любимият ми праник.Мъжът ми свали коледни песни,а аз си галех коремчето и им пеех,толкова много ги исках и обичах,а никога преди това не съм искала близнаци.Даже наскоро попаднах стара тема,в която съм писала точно това,че не искам близнаци ,за да се порадвам хубаво на 2 отделни бебета – колко глупава и наивна съм била.

 Тази Коледа обаче беше най-нещастната за нас,нашите малки душички си отидоха завинаги.В 20-та седмица на прегледа за ФМ д-р Димитрова ми каза отново онези кошмарни думи,че бебетата ми нямат сърдечна дейност.Света ми се срина ,исках още там да потъна ,не исках да повярвам,че се случва отново.Не искам да описвам,какво преживях в болницата ,какво беше отношението,самото раждане,беше направо варварство и не знам в кой век живеят тез хора там и как им дава сърце да се отнасят така ,а накрая и почерпка да искат – за кое,че си тръгвам с куп разбити мечти и празни ръце и сърце.

 Бях разбита,бях уморена,бях празна,бях безразлична към всико и всички в продължение на няколко месеца.Момичетата от Зачатие отново не ме изоствиха и бяха до мен и в този тежък момент ,а също и моето семейство.Майка ми най-много ми помогна да се изправя на крака.Тя беше човека,който разбра,че имам проблем,защото външно аз почти не показвам емоциите си,всичко тая в себе си и се старая да не натоварвам другите.Тя самата е приживяла много – забременяла е с мен след 3г. опити,сестра ми е с доста проблеми( с очите,има умствено изоставане и т.н.)-толкова много се бори за нея и толкова много постига и никога не е позволила в домът ни да има тъга.Тя ми вдъхна много сили и вяра.

Само една нова бременност можеше напълно да ме изправи на крака.Бяха ми казали да се пазим 9 месеца ,защото бременността е приключила на по-късен етап,а освен това поради много „кадърни лекари” ,ми правиха общо 3 кюртажа за месец след  аборта.Много се страхувах дали лигавицата ще се възстанови,но за щастие нямах проблем с това.Нямах търпението да изчакам нужното време и започнахме опити още на 4-тиям месец.

Юли 2007-ма отидохме на море на Несебър- още един мой любим град.Още първият ден си купих тест,защото ми се падаше 12-ти ден от предполагаемата овулация(отново се бях върнала на мерене на БТ) .За трети път видях положителен тест .Бяхме ужасно щастливи ,но и адски уплашени.Бременността ми беше трудна,с много проблеми- контракции,прееклампсия,белтък в урината.Пиех 9 вида лекарства и ходех на 2 седмици на доплер.Горкото ми детенце измъчих го милото с моите паранои.Какво ли не му причиних – когато не го усещах,слагах слушалки на корема и пусках музиката до край,за да се размърда и куп други глупости.Наближаваше отново Коледа,аз слушах отново песни ,но не смеех да запея,сякаш не смеех да се обвържа,все едно по-малко ще боли,ако се случи отново…

Но този път беше различно,този път беше успешно,това бебе беше нашата сбъдната мечта.На 25.02.2008г. ,месец по-рано,се появи нашето малко голямо победителче Георги  -огря дните ни ,стопли сърцата ни,осмисли живота ни.Имаше малко проблеми и отново бях на ръба да се срина,но за щастие всичко мина бързо и благополучно .Георги сбъдна нашите най-големи мечти и върна усмивките ни.Той е прекрасен – на мама най-доборо и усмихнато дете,толкова е лъчезарен,чувствителен ,любвеобилен и умен – на мама гарджето тоJ

 Така се сбъдната нашата мечта.И през цялото това време момичетата от Зачатие бяха до мен,подкрепяха ме и с много информация и топла дума и с приятелко рамо – огромно благодаря!Зачатие продължава да е част от нас – не само ми помогна да имам моето малко съкровище ,а продължава да ми помага да намеря правилният път за неговото отглеждане(възпитание,хранене,развитие …).

 Тази Коледа ще бъда на работа и дълго страдах,че няма да бъда до детето си в този любим за нас празник.Но четейки историите от конкурса ,си мисля – поне ще има кого да гушна и целуна като се прибера.А има семейства,за които тази Коледа ще е отново пуста и тъжна.Нека са все по-малко ,нека всеки дом бъде огрян от детска усмивка – ВЯРВАЙТЕ И СЕ БОРЕТЕ!

Историята на мама sixsens и нейната дългоочаквана красавица Габриела



Нашата история започна през септември 2006 година с нашата сватба. 7-8 месеца след това бебе все още нямаше. Реших, че нещо не е наред и е време да посетя гинеколога си отново /бях ходила точно преди да започнем опитите, за да се уверя, че всичко ми е наред/. Последва мануален преглед, хормони, а на следващото посещение и спермограма, разбира се, в лаборатория  Заключение – „всичко ви е наред, няма причина да не забременееш. Няма смисъл да ходиш по доктори и да се травмираш излишно, успокой се и ще стане  „ Любимата ми фраза..... Това беше вече към края на 2007 година. Стана ми ясно, че тая няма да я бъде, колкото и да не съм лекар, все съм наясно, че женската репродуктивна система не е едни хормони само. Реших да потърся по-компетентно мнение и да се насоча към лекар извън Бургас. Възнамерявах след като минат новогодишните празници да се ориентирам вече, междувременно събирах информация.

Февруари 2008 г. ми закъсня с близо седмица. Помислих си – ето, стана, бременна съм! Веднага си купих тест, ноооо той беше отрицателен. После още един и още един и така, докато на 11-ти ден не ми дойде. Междувременно приятелка на майка ми ми каза за една гинеколожка в Бургас, която била много добра и работела с някакъв репродуктивен специалист в София. Обадих й се и отидох на преглед. Имах киста, чийто произход не беше много ясен. Жената се оказа наситина добър гинеколог, но по-важното, знаеше си възможностите и слава богу, не се опита да ме лекува, а ми назначи базови изследвания и ме прати директно в София, при въпросния доктор. Успях да си запазя час за април и зачаках.

Въпросният специалист беше в Майчин дом – София. Отидох на прегледа, видя ме на ехограф, погледна изследванията ми и каза, че кистата е фоликулярна. Имам СПКЯ и нямам овулация. Прие спермограмата на мъжа ми като достоверна и заключи, че проблема е в мен. Предложи ми лапароскопия с цел фенестрация на яйчниците и проверка на тръбите. Аз се съгласих и насрочихме дата за края на юни месец, като предварително трябваше да пусна изследвания за хламидии, микробиология и т.н.  – стандартните преди лапаро. Дойде юни месец, отидох в болницата и с треперещи колене си зачаках лапарото. Бях занесла изследванията за хламидии, от които беше станало ясно, че съм прекарала някога инфекцията, но в момента нямах. Изследванията никой не ми ги погледна. Направиха ми процедурата и ме сюрпризираха, че тръбите ми са запушени тотално,  но не посмяли да пипат нищо, защото от срастванията разбрали, че вероятно са от хламидии, но понеже не знаели дали съм имала или не такава инфекция и затова не рискували. А че аз си носех чинно изследването, но нямаше кой да го види – няма значение. Но пък това се оказа плюс за мен, че не са успяли да направят нищо, но го разбрах по-късно. В крайна сметка ми бе предложено следното лечение – пластика на тръби с успеваемост по-висока от при ин витро процедура...хаххахах. Докторът ми каза да му се обадя септември, за да насрочим датата за операцията.

Излишно е да казвам колко бях съкрушена, вцепенена и уплашена. Имах чувството, че са ме ударили с нещо тежко по главата. Аз, която никога не съм имала гинекологични проблеми, ходех редовно на профилактични прегледи /те явно толкова са били и профилактични/ изведнъж се оказах съз запушени тръби. Поревах си едно хубаво като се прибрах, поговорихме с мъжа ми и решихме, че ще се подложа на операцията.  Реших да се поинтересувам по-подробно за какво иде реч в крайна сметка и започнах да чета из интернет по-задълбочено.

Тогава открих ЗАЧАТИЕ! И слава богу! Разбрах, че няма мисъл да се подлагам на пластика, тъй като успеваемостта е твърде ниска и не особено ясна. Научих ужасно много за репродуктивните системи на жената и мъжа. Намерих много хора с моята съдба, открих подкрепа, съчувствие, страшно много информация. Благодаря ви, момичета, че ви има!!! Първият човек, който ми отговори на въпрос в една тема беше  д-р Даскалова - Мели. Много ми помогна тогава, а и после, но ще стигна до там по-късно..
 
След това се запознах с една страхотна моя съгражданка, Cygnus. Невероятен човек е тя. Тя беше тази, която ме насочи към правилния лекар и оттам пътят ми беше сравнително кратък, макар и малко труден. Но и за това ще разкажа след малко.

И така, регистрирах се в Зачатие на 04. 12. 2008 година и започнах да чета буквално денонощно. Бях изумена и впечатлена от сайта. Не вярвах, че има хора, които са способни да работят толкова много и безвъзмездно за другите.  Бях като омагьосана. Няколко месеца по-късно реших да стана член. Точно наближаваше ДРЗ Бургас и реших, че мога да помогна с нещичко по организацията на Cygnus. Не мога да опиша как се чувствах, когато станах част от Сдружението и усетих атмосферата сред хората, които се трудят неуморно. Беше страхотно, чувствах се горда, че съм част от тази организация, че макар и с мъничко, все пак помагам на хората като мен.  Тогава си обещах, че независимо дали ще успея да постигна мечтата си, ще продължа да помагам с каквото мога, че ще остана в Зачатие, защото то стана моето семейство. Докато съм жива няма да мога да се отблагодаря за подкрепата, помощта и приятелствата, които открих тук. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!

   
   Да се върна малко назад, няколко месеца преди ДРЗ. След като вече се бях информирала доста добре относно моя проблем, реших да запазя час в няколко клиники /поне две мнения исках да чуя/. Момичетата във форума бяха така добри да ми препоръчат доктори и вече имах запазени два часа, съответно за Февруари и за Март 2009 година. Отидох на първия преглед, потвърди се диагнозата запушени тръби, но докторът каза, че няма смисъл от пластика, директно трябва да направя ин витро. Точно тогава тъкмо предстоеше да заработи ЦФАР и ми предложиха да ми подадат документите. Разбрахме се да се чуем допълнително. Аз обаче усещах, че има още нещо, не знам защо, но вътрешно бях убедена, че трябва да направя още едно лапаро. След всичко, което бях изчела по въпроса за хламидиите и поразиите, които нанасят, мислех, че трябва хубаво да се видят тръбите и тогава да пристъпя към ин витро. Бях приела вече факта, че ще стигнем до АРТ, макар и трудно. Реших да чуя какво ще ми кажат и от другата клиника и тогава да реша какво да правя.

   Тук е моментът да благодаря на Cygnus, че ме насочи към Човека, който сбъдна моята мечта – д-р Александров от АГ Варна. Дони, благодаря ти!!! Вторият час, който бях запазила беше при него. Той ме прегледа, видя изследванията ми, прегледа снимките от лапароскопията /нямах диск, а само 2 снимки/ и потвърди диагнозата – запушени тръби и СПКЯ. Но се усъмни, че на снимките се вижда хидросалпинкс. Бях чела вече за това и знаех, че ако наистина имам такъв, тръбите трябва да се махнат. Мнението на д-р Александров беше, че трябва да направим нова лаапароскопия, за да се установи какво е състоянието, ако може нещо да се спаси – да се спасява, ако не – отстраняване. Направихме лапарото през април същата година - 2009.  Диагнозата се потвърди – двустранен дебелостенен хидросалпинкс, множество сраствания в малкия таз, около ячйниците и тръбите. Едвам е успял да стигне до тръбите, за да ги махне. Изгледахме диска и докторът ми обясняваше подробно какво и защо е направил. Бях подготвена за това, но все пак таях и малка надежда, че нещо ще може да се спаси. Бях съкрушена, но и напълнио решена да стигна  докрай. Веднага попитах кога мога да започна ин витро.  Той се засмя и каза, че още след следващия цикъл мога да се подготвям. Супер, значи няма да чакам  Уговорихме се да се чуем като ми дойде.

Междувременно вече наближаваше ДРЗ и аз бях в еуфория. Бях убедена, че до края на лятото ще съм бременна. Пропуснах да кажа, че в деня след лапарото се запознах с още един прекрасен човек от Зачатие – Лиско Тя беше в стимулация и точно тогава имаше преглед и се уговорихме да се видим. Не съм срещала толкова лъчезарен, позитивен и добър човек, просто нямам думи. Като разбрах, че е в процедура, всеки ден се молех да й е последна. Няколко дни преди ДРЗ разбрах, че е бременна и направо се разревах от радост. Това ми даде огромна надежда, че и аз ще я последвам. На самото ДРЗ вече се запознах и с останалите момичета от Зачатие. Бях впечатлена от тези жени!!! Трудно ми е да опиша емоциите, които изживях в този ден! Бях заредена за месеци напред с надежда, оптимизъм и щастие. Не знам как го правите, но сте страхотни! Тогава окончателно вече се затвърди желанието ми да остана тук и да правя всичко по силите си да помагам. Благодаря, че ми дадохте тази възможност!

Връщам се на предстоящата процедура. Много взех да се унасям в лирични отклонения, извинете. Когато ми дойде цикълът, отидох в клиниката за преглед и се оказа, че имам задържан фоликул и трябва да отложим за септември. Много бях разочарована, но какво да се прави. Прекарах едно хубаво и спокойно лято, заредено с надежда.
Септември 2009 г, росна прясна, с новия цикъл бях наредена на диванчето в чакалнята. Започнахме процедурата по къс протокол, 150 единици Гонал на ден. Направих 16 яйцеклетки, не можех да повярвам. Казах си – е, няма начин да не стане, толкова много яйцеклетки. Пропуснах да кажа, че преди това бяхме направили две нови спермограми на мъжа ми, вече където трябва – в първата клиника, за която имах час и при д-р Александров. И двете показваха, че има леки отклонения в  морфологията, но така или иначе правехме ин витро, така че проблема щеше да бъде преодолян и за целта на процедурата, нещата са ок.  Обаче, каква беше изненадата ни, когато се оказа, че от всичките 16 яйцеклетки, се бяха оплодили само 8. Д-р Александров каза, че се е усъмнил нещо и за всеки случай е направил и ин витро и ИКСИ, за да не стане гаф. Оказа се, че на ин витро се бяха оплодили само 2, останалите с ИКСИ, но така или иначе, оцеляха само 5 ембриона, до 3 ден. От тях имаше само един, който изобщо имаше някакъв потенциал. Бях направо смазана. Направихме трансфера, но докторът ме предупреди, че нещата не са добре и да се подготвя и за неуспех. Идеше ми да скоча от 7 ет. на АГ-то. Прибрах се вкъщи и колкото и да се опитвах да вярвам и да се надявам, усещах, че няма да се получи. Оказах се права. Тестът беше отрицателен. Това беше голям удар за мен, защото си мислех, че щом съм с тубарен фактор само, би трябвало лесно да се случат нещата, нооооо не би. Веднага след теста отидох да говоря с доктора и да видим какво ще правим.  Според него, проблемът е бил в яйцеклетките, тъй като някои от тях са били не дотам качествени, което по негово мнение се дължеше на стимулацията и моя СПКЯ. Бях на косъм от хиперстимулация и д-р Ковачев, който следеше стимулацията беше намалил дозите в последните дни.  Вероятно там беше проблема. Решихме, че следващия път ще пробваме с дълъг протокол. Аз не исках да чакам изобщо и попитах кога най-рано мога да започна нова стимулация. Отговорът беше – най-рано след 3 месеца. Така да бъде, след 3 месеца съм пак на линия.

Започнахме да търсим начини да финансираме следващия опит, тъй като клиниката не работи с вече стартиралия ЦФАР.

Оказа се, че община Бургас е започнала ежегодна инициатива за подпомагане на двойките със стерилитет в града.  И така, успях да се възползвам от програмата и набавихме част от необходимата ни сума.

   Януари 2010 година стартирахме втората процедура, по дълъг протокол, като блокажа започнах още края на декември. Резултатите отново бяха чудесни – 19 яйцеклетки, този път с отлично качество. Спермограмата беше добре, но д-р Александров отново реши да направи сплит оплождане, за всеки случай. Резултатът – 13 мбриона. Вече летях, викам си – ей това е моя опит. Толкова ембриони, няма начин поне един да не е супер и да се получи. Докторът реши да изчакаме до 5 ден за бластоцисти, но все пак се разбрахме да се чуем на 3 ден, да видим какво е положението. Прибрах се и зачаках. Времето беше ужасно, валеше сняг и пътищата бяха затворени, затова реших все пак да отида н 4 ден и да стоя във Варна, че да не стане гаф и да не мога да стигна за трансфера. На 3 ден се чухме, докторът каза, че всичко е наред, ембрионите се делят и да отида на 5 ден за трансфера. Още на другия ден бях там, останах в клиниката вечерта и с нетърпение чаках сутринта, за да си прибера ембриончетата. Почти не спах цялата нощ. Дойде сутринта, настаниха момичета за пункции и трансфери, мина техния ред и дойде моя. Но когато видях на врата д-р Александров, а не Ани или Малена, сърцето ми се сви. Това не беше добър знак. Оказах се права. Докторът беше съкрушен, ядосан и потресен едновремено. Извика ме в другата стая и не знаеше как да ми съобщи новината, че ВСИЧКИ ембриони са спрели да се развиват. Както на 3-ти ден са били ок, на 5-ти не е имало нито един, който да се дели. Беше изумен и не знаеше какво става и на какво се дължи това. Аз бях съсипана. Не знаех какво става, защо се случва това, накъде да поема оттук нататък. Поговорихме си и той ми каза, ако искам да остана още един ден. Понякога, макар и рядко, нещата се променяли и на 6 ден се е случвало ембрионите да се раздвижат и да излезе все пак някой читав, но разбира се, шанса за това беше нищожен. Каза ми да преценя какво да правя. Реших да остана. Едвам изкарах нощта, бях сама, мъжът ми не можа да дойде с мен, понеже беше на работа. Обадих му се по телефона и му съобщих новината, той беше съсъпан милия. Аз плаках цяла нощ и прехвърлях наум какво да правим оттук нататък. На сутринта нямаше промяна и трансферът в крайна сметка не се състоя. Доста поговорихме с д-р Александров, той беше наистина изненадан и в недоумение. Според него, проблемът не е в моите яйцеклетки, а вероятно има някакъв скрит мъжки фактор, който може да се открие с по-подробна спермограма и SDI тест. Посъветва ме да направим такава, но тъй като в тяхната  клиника не правят подобно изследване, ми каза да се насоча другаде за него.  Той по принцип не е привърженик на имунологичните изследвания, но ми каза, че ако сметна за нужно, да ги направя. Буквално ми каза – „ изследвай всичко, което решиш, ако искаш, просто аз като технология при самото ин витро няма какво повече да направя, можем да си правим процедури до откат, но проблемът за мен не е при теб, а в спермограмата, търсете там, ако се открие нещо ми се обади, да видим какво ще правим.”

Прибрах се в Бургас като попарена. Няколко дни не бях на себе си. През главата ми минаха какви ли не сценарии. Бях ужасена, че може да се окаже някакъв непреодолим проблем и да не успея никога. Но, в никакъв случай не смятах да се отказвам. Възнамерявах да се боря докрай.  Каквото и да ми струва. Дадох си една седмица, за да дойда на себе си и отново се качих на въртележката. Обадих се на д-р Даскалова, обясних й за какво става дума и си записахме час при нея. Мели, нямам думи да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Ако не беше ти, нямаше да се справим.
Направихме SDI тест и съмненията на д-р Александров се потвърдиха – излязоха скрити проблеми – ниска оплодителна способност,  влошена морфология спярмо последния път, намалена подвижност. Направо бяхме в шок. Д-р Даскалова ни посъветва да посетим андролог, да направим хормонални изследвания на мъжа ми, микробиология на еякулат, както и тест за инсулинова резистентност. Препоръча ни д-р Кацаров. Веднага се обадихме и запазихме час. Междувременно на мен ми каза да си пусна едни генетични изследвания. Съчетахме всичко с едно ходене до София, прегледа, изследванията – всичко. Д-р Кацаров не откри анатомичен проблем, но хормоните не бяха в норма, имаше отклонения и назначи 3 месеца Fertil Aid, след което контролна спермограма. Установи се и ясно изразена инсулинова резистентност. Отново отидохме при д-р Даскалова, за да съгласуваме лечението. Тя ни даде и насоки за промени в начина на живот и храненето, посетихме и ендокринолог, който предписа Метформин. Междувременно и аз реших да си направя глюкозо-толерантен тест, оказах се и аз с инсулинова резистентност. Генетичните изследвания ми бяха добри – там нямаше проблем. Започнахме лечението и след 3 месеца вече нямах търпение да направим контрола. Отново при д-р Даскалова, нова спермограма и чакане на резултатите. Имаше огромно подобрение, направо бяхме изумени. Аз само това и чаках, направо се обадих на д-р Александров за нов опит. Не ми се чакаше повече.

  Май месец 2010 година старира нашият трети опит. За разлика от предните пъти, когато бях относително спокойна и уверена в успеха, този път много ме беше страх, ама много...Изпитвах неистов ужас, че всичко ще се ....потрети....Но връщане назад няма, пътят за мен е само напред и нагоре. Стимулацията мина добре, пункцията също - отново извадиха 19 яйцеклетки. Този път, обаче, спермограмата беше перфектна  Док направо беше във възторг. Реши да остави всички яйцеклетки на ин витро, като в края на деня ги провери за всеки случай, да няма издънки. В крайна сметка, имах 4 оплодени от ин витро, а останалите той иксира, като накрая имах отново 13 ембриона. Дотук добре, но моя горчив опит сочи, че това далеееч не е достатъчно. През цялото време бях на тръни. Трансферът трябваше да е на 5 ден, но за всеки случай се разбрахме да се чуем на 3-ти. Е, с моя "късмет" рано на трети ден док ми се обади с лошата новина, че са останали само 5 ембриона, които мърдат и да ходя за трансфер. Подкосиха ми се краката. Всичко се повтаряше..опа, не...потретваше. Наревах се едно хубаво и с натежало сърце тръгнах за Варна. На трансфера маааалко се поуспокоих, върнаха ми 3 ембриона, от които все пак един беше идеален, според думите на док. Да, ама дали е достатъчно, си мислех аз. Прибрах се вкъщи и зачаках...Аз си знам как изминаха тези ужасни 2 седмици. Беше кошмар, но ги преживях все пак...Реших да направя теста на 13 ден. Станах сутринта и със свито сърце, ужасно треперещи ръце и потоци от сълзи, напишках проклетия тест....Едвам дочаках 5-те минути. Продължавах да плача....настъпи момента на истината, със замъглени от сълзите очи, отворих прословутото прозорче и видях една черта - контролната  Вече нищо не виждах.....Но след секунди, забелязах, че не съм отворила прозорчето до край. Вече едвам не изтървах теста, дръпнах още малко и.....ТЯ беше там....по-бледа, но ясно открояваща се....моята втора черта....Не вярвах на очите си. Разревах се още по-силно....Започнах да обикалям от стая в стая, в истеричен плач и взирайки се в теста, мислейки, че халюцинирам.
 
Обаче, не халюцинирах, беше истина.....бременна съм. Когато мъжът ми се прибра нямах търпение да му съобщя най-чаканата и мечтана новина. Той беше на седмото небе, естествено.  Обадих се на доктора, а той беше толкова щастлив, че сто пъти ме пита дали е вярно и ме заразпитва как изглеждала чертата, колко била дебела и т.н. Изпратих му снимка .
 
Реших да пусна кръвен тест на другия ден, за всеки случай - ЧХГ - 280,30 - нямаше съмнение - бременна съм. След 2 дни още един - 870. Направо не знаех къде се намирам. Още ми се струва, че всичко е сън, сякаш това не се случва с мен. Толкова бях свикнала бременността да е нещо, което се случва на другите...Но ето, че след 3 опита, много болка и сълзи, най-сетне слънцето огря и на нашата улица.

След 2 седмици отидох на преглед. Видяхме сърчицето – разплаках се, така както си лежах на магарето и гледах в монитора. Истина беше - там беше моето бебе

Последва една прекрасна и лека бременност, терминът ми беше на 01.03.2011 г. Всичко вървеше по план. Докато на 30-ти срещу 31-ви декември, в 1:30 през нощта не ми изтекоха водите. Бях в 33 седмица. Щях да се побъркам. Обадих се веднага на доктора, но той не ми вдигна. Изстреляхме се по най-бързия начин към частната болница във Ветрен. Прегледаха ме, казаха, че нямам разкритие, нито контракции, но голяма част от водите са изтекли. Няма да родя поне още ден, но определено раждане ще има. Сложиха ми система за задържане и започнаха кортикостероиди за дробовете на бебето. Ужасявах се, че може да родя в Бургас. Исках да тръгна за Варна, но беше среднощ, а и не бях говорила с доктора. Молех се да изкарам до сутринта, за да се свържа с него и да бягам от там.  В 3 посред нощ телефонът ми иззвъня , беше д-р Александров. Попита какво става, обясних му всичко и той каза – спокойно, сутринта рано при визитациите ги питаш дали ще издържиш пътуване и по най-бързия начин тръгваш за София – Майчин дом. Успокои ме, че в тези седмици няма голяма опасност за детето и всичко би трябвало да  е наред, но в никакъв случай не трябва да раждам в Бургас. Слава богу, на сутринта се оказа, че няма още родова дейност и мога да пътувам. На смяна беше моя лекар от ЖК, споделих му какво смятам да правя и той каза – „ ами честно да ти призная и аз смятах това да ти предложа, най-добре е да отидеш в София, ще издържиш пътуването.” Олекна ми. Тръгнахме веднага, в 16:00 на 31 декември ме приеха в болницата, изкарах една интересна Нова Година в родилното и на 02.01.2011 г.  в 13:37  на бял свят с естествено раждане се появи моята дъщеря Габриела. Нямаше по-щастлива от мен.  Едновременно се радвах и страхувах дали всичко ще е наред с нея.  Но бях спокойна, че тя е в ръцете на най-добрите. След 28 дни престой в неонатологията си я прибрахме жива и здрава вкъщи. Благодаря на целия екип в Майчин дом за грижите, които положиха за нас.

Ами, това е, мили момичета и момчета. Нашата история завърши щастливо. Всеки ден се моля историите на всички семейства, борещи се със стерилитета да завършат с поне едно здраво и прекрасно бебе! Дано!!!

На всички, които все още са по пътя към щастието искам да кажа – вярвайте, вярвайте и се борете, защото мечтите наистина се сбъдват! Не се отказвайте и знайте, че вашето чудо ви чака там, в края на пътя, трябва само да се преборите за него, а вие ще успеете, убедена съм!

На всички момичета и момчета от Зачатие искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря ви, че ви има, че бяхте с мен през цялото време, че помагате неуморно на хората с репродуктивни проблеми! Нямам думи да изкажа признателността си към вас. Докато съм жива няма да успея да ви се отблагодаря за всичко, но ще продължавам да опитвам! Защото моето бебе е бебе на ЗАЧАТИЕ и винаги ще бъде! ОБИЧАМ ВИ!
Искам да благодаря на д-р Александров и д-р Даскалова, без тяхната помощ, усилия и вяра днес нямаше да пиша тези редове. БЛАГОДАРЯ ВИ, ОБИЧАМ ВИ!

Весели празници на всички и дано новата година донесе на всички така чаканото чудо!

Прекрасни истории, истории с щастлив край...
Действат ми като наркотик - искам да чета още, и още, и още... За още много сбъднати мечти, за още много проляти сълзи от щастие!
Аз нямам и не мога да имам фаворит - ще гласувам за всички, защото всички деца тук, са деца на Зачатие. Както и моето.

Успех желая на всички в конкурса!
Успех желая и на всички, продължаващи да се борят за сбъдване на тяхната съкровена мечта - дано всичко се случва по лесния начин!

Лелеее, моята голям ферман станала Извинявам се за ужасно дългата история, тя всъщност не е дълга, но явно съм се оляла в писането Май трябваше да я посъкратя малко...