Скъпи приятели,
каним ви да вземете участие в нашия конкурс "Бебе на Зачатие"!

Разкажете ни за зачеването на вашето дете, за трепетното очакване на новия живот, за щастието, с което ви дарява новият член на семейството.
Споделете с нас трудностите, които сте преодолели и с какво точно ви помогна Зачатие по пътя към вашата мечта. Кое беше най-ценно за вас - споделянето във форума, безценната информация от сайта, подкрепата от Сдружението или ползата от инициативите на Зачатие.
Придружете разказа си със снимка на вашето дете и дайте надежда на хилядите борещи се семейства, че вашият късмет ще споходи и тях.
Заразете ни със вашето щастие, накарайте ни да се усмихваме заедно с вас и да се радваме на вашата пълна къща. Покажете на Зачатие, че трудът, който влагаме, за да ви помагаме си заслужава. Така ще знаем, че часовете, които крадем от нашето свободно време, за да работим за каузата са важни за вас.
Защото за нас най-важно е да има повече щастливи родители!

Ако сте едни от тях, не се колебайте да участвате и да сътворите късче Коледна магия.
Ще публикуваме историите и снимките на децата на сайта, за да могат всички потребители да гласуват кое дете да стане "Бебе на Зачатие".

Изпращайте материалите за участие на адрес: konkurs.zachatie@gmail.com до 10 декември 2011 г.

Могат да участват всички родители, които смятат, че Сдружение Зачатие е помогнало по някакъв начин за появата на тяхното дете.
Моля, изпратете и снимка на детето/децата с/без вас. При желание, ще използваме инициали, вместо имената ви.
Гласуването ще се проведе от 11 до 15 декември.
Победителят ще получи специална награда от Сдружението на Коледното ни парти - безплатна фотосесия плюс луксозен албум за снимки, в които да съхранявате най-ценните ви спомени.
За заснемането ще се погрижи нашата прекрасна фотографка mini
Историята, с която сте спечелили наградата, ще бъде публикувана на сайта и анонсирана във Фейсбук. Така всичките ви приятели и роднини ще знаят, че именно вашето дете е "Бебе на Зачатие"

Ако имате допълнителни въпроси, моля, задавайте ги в темата

Успех на всички участници!

Представяме ви нашия пръв участник: Kremkaramel с бебе Йоана

Йоана by Zachatie, on Flickr
Ще ви разкажа моята приказка със щастлив край, като се надявам да дам кураж на много отчаяни жени. Оженихме се през 1997 г. Аз бях  на 23, съпруга ми на 25 г.  И през ум не мие минало, че ще трябва да мина през ада, за да чуя думичката "мама" на 37. Мина 1 г. след сватбата ни и бебе нямаше. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 година изпих куп лекарства, без да имам направени никакви изследвания.  Решихме да потърсим лекар в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
Потърсихме други лекари. За нещастие попаднахме на лекар, който викаше мъжа ми всяка седмица за спермограма, а мен на 7, 8, 9 ден от цикъла, после на 11, 12, 13 ден, и пак на 17, 18, 19 ден, пишеше нещо в един бележник и не даваше обяснения. Накрая се било решавало дали сме за инсеминация, ин витро, ИКСИ. Сменихме го с друг, който не беше по-различен. Казваше ни какъв късмет сме извадили, че сме попаднали точно на него и ни поиска 2000 долара да ни направи лично той ин витро, а  беше андролог...
Започнаха мъките ни. Непрекъснати пътувания, смяна на работа, много изгубени нерви, пари и време. И така близо 6 години, докато попаднахме на истински специалисти в тази област.  През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но при мъжа ми показателите си останаха почти същите. Това налагаше ИКСИ. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника по стерилитет. Бяхме сигурни на 100% че ще стане. Доста тежко се преживява първия неуспешен опит.  Последва второ ИКСИ , след това трето, трансфер на замразени ембриони. Резултатът - само сълзи. Тъй като нямахме пари за повече опити ИКСИ, решихме да  направим донорска инсеминация. 1, 2, 3...  6  – всичките неуспешни. Вече бяхме много отчаяни.  Всички хормони ми бяха в норма, лигавица "чудесна" по думите на докторката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, щом всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит".
Тогава започнах сама да търся причината. Стоях пред компютъра нощем до 2 часа и търсех информация. Получих я от Зачатие. Имаше всичко, което търсех - клиники, лекари, необходими изследвания, консултация с Мели. Не със всеки можех да споделя проблема, беше ми много трудно да говоря за мъката си. Докато в Зачатие беше лесно, там всички изпитваха същото и обменяхме информация, радвахме се и плачехме на всяка бременност и всяко родено бебе без да се познавахме лично.  След неуспешен опит получавах съобщения от вече успели момичета, които ми даваха кураж и казваха: "Бори се! Ше успееш и ти!"
Направих имунологични и генетични изследвания на своя глава, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко - завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации. Имах и мозаечен кариотип в цитогенетичното. Тогава решихме да сменим клиниката, в която бях направила всичките опити.  Лукса и доброто отношение там не ми помогнаха. Вече бяхме изнервени до краен предел. Всеки път като минавах покрай детски магазин буцата в гърлото ми ставаше все по-голяма. Радвах се на всяко родено бебе на мои близки и приятелки, след това плачех и се чудех дали някога и аз ще изпитам това чувство. Гледах как възрастни хора разхождат дечица и очите ми се пълнеха – дали и нашите родители ще разхождат някога внуче...Най-тежко ми беше по празниците. Не исках да идва Коледа, нито рождени дни. И аз като всички се питах защо точно на мен, с какво го заслужих, толкова ли съм лоша?! Избягвах срещи с хора, които не съм виждала от доста време, за да не задават въпроса за бебе. Общувахме предимно с такива с нашия проблем и момичетата от Зачатие.  Стерилитета ми отне много, но пък ми даде страхотни приятели от цяла България!
Записахме час в Клиника "Малинов". Така се  запознахме с  Човека, който промени живота ни и на когото никога няма да можем да се отблагодарим - д-р Стаменов! На първата ни среща разгледа всички изследвания, въздъхна и каза, че ще направи всичко, за да открие причината. Това ми стигаше. Думите му “Господ обича смелите! “ ми дадоха сили да продължа да се боря докрай!
Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство.
След няколко месеца обаче отново отидохме в клиниката. Не можех да се откажа толкова лесно. Д-р Стаменов предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Бяхме принудени да спрем дотук поради финансови причини. Но след няколко месеца аз отново бях в кабинета му.  Близките ни помогнаха за ново ИКСИ. Върнахме 3 хубавиембриона и се надявах този път да стане. За съжаление опита отново беше неуспешен. Вече не ми бяха останали сълзи...Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Казвах, че няма да спра с опитите, докато не забременея. Казвах също, че докато доктора не се откаже, и аз няма да се откажа. Но се налагаше да спрем.
Месец след този опит стояхме на студа пред малкото НДК със запалени свещички и празни бебешки колички. В “Шоуто на Слави” бяха д-р Стаменов, Радина, Ани. В тях ни бе надеждата – може да се промени нещо и отново да продължим. Скоро след това  беше създаден Фонда. Веднага подадохме документи и 4 месеца по-късно ми се обадиха,че съм одобрена. Предстоеше нов опит! Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липсата на имплантация. Вярвах му! Каза, че ще ми направи биопсия и е сигурен, че там е проблема. Направихме биопсията, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и последва контролна биопсия. Никога няма да забравя как доктора ми се обади да ми съобщи резултата. Толкова беше щастлив. Биопсията ми беше идеална!
На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол. На 21.11.2009 бе пункцията. Винаги след пункция съм се чувствала много зле, кръвното ми падаше. Но този път бях в отлично състояние и настроение и мъжа ми предложи да отидем на Манастира “Св. Мина” край София. Беше Въведение Богородично, Деня на Християнското семейство. Редихме се на огромна опашка, за да се докоснем до иконата и да се помолим за така жадуваното детенце!На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си. След 13 години аз бях бременна за първи път!
ДОКТОРЕ, БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ ИМА!!!
На 16.08.2010г. се роди толкова чаканата ни рожба! Нашата Йоана!
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов! Благодаря на д-р Сигридов и целия екип!
Благодаря на Зачатие! По време на бременността ми момичета от различни краища на България бяха готови да ми изпратят лекарство, което нямаше в аптеките в нашия град. Само за 2 часа получих толкова много  съобщения, в които ме питаха да пратят ли на следващия ден по куриер лекарството. Мъжа ми се засмя и каза, че момичетата от форума на  Зачатие биха свалили и Правителството ако решат, толкова са единни и солидарни!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!
Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете!
Вярвайте и се борете! Когато усетих първото ритниче в корема си и после, когато гушнах за първи път Йоана разбрах, че всяка сълза си е заслужавала! Бих извървяла отново целия дълъг и труден път, за да видя усмихнатото и личице!
За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
Теодора Стойкова

Теодора, браво, браво за смелостта, за търпението, за нескончаемата сила и не рухваща надежда. Каква борба, каква борбена жена и майка. Не се и съмнявам, че си е заслужавала всяка сълза. Имаш прекрасно детенце, за каквото жадувам и аз. Плаках като малко дете, докато четох историята ти, през какво си минала, какво си изживяла. Чак ме досрамя, че толкова съм се отчаяла само след 18 месеца... Да ви е живо и здраво момиченцето и много да ви радва. Да благодарим на зачатие и момичетата от форума, които толкова ни помагат.

Имам въпрос-като четях първата история разбрах, че бебето е родено 2010 година. Моето също е родено 2010-можем ли да участваме?

В конкурса може да участва всяко дете, независимо кога е родено.

Теодора, разплаках се докато четях историята ти и през какво си преминала. Да ви е жива и здрава дъщеричката ви. Толкова борбени и силни трябва да са всички които искат да имат един ден свое дете.Да не умира надеждата, че един ден и те ще гушнат своята рожба.

Представяме ви нашия втори участник: Pesheck и бебе Николета

Николета by Zachatie, on Flickr
Схвана ми се гърба.
Но защо и как ще ви разкажа накрая. Сега ще почна от началото.
 
Казвам се Петя Попова, тук ме знаете като Пешек.  Запознах се със съпруга си в началото на август 2001. На края на октомври заживяхме заедно. Аз бях на 30, той на 33. През 2003 решихме, че нямаме много време и искаме бебе. Пробвахме и пробвахме и пробвахме .... не стана. Намерих си лекар, известен в града ни. Първото, което поиска от нас беше спермограма. До тук добре, но после .... фоликулуметрии и клостил. Давах си почивка на 3 месеца, понеже така пишеше в листовката. След 7 месеца направихме снимuа на тръби. Нищо ми няма. Пак клостил и прегнил за пукане на фоликулите. Март месец първа инсеминация. Резултат – никакъв.  След 2 месеца още една инсеминация и пак нищо. Лекарят ми взе да говори за лапароскопия. Че бях уплашена – бях, но това което повече ме притесни, беше че никакъв хормон при мен не изследвахме.  

Така загубих близо 2 години. После открих Зачатие. В началото имах чувството, че тук се пише на непознат за мен език. Но четях, и четях и четях. В „ Зачатие” открих много разбиране, помощ и надежда. Както и много хора, които станаха за мен истинско семейство. Оказах се от късметлийките, които живеят в града на страхотен лекар. При първото си посещение при д-р Даскалов ми направи впечатление, че лекарят можело да говори и обяснява подробно всичко. Че при всяко следващо посещение, можело да не те посреща с въпроса „какво правихме при теб?”.

През 2007 се подготвяхме с д-р Даскалов за инсеминация, когато ми откриха друг здравословен проблем. Сериозен, много при това. Зарязах всичко друго и тръгнах да го решавам. След почти година ходене по болници се оказа, че нищо ми няма. И се върнах отнова към репродуктивните си проблеми.

През 2008 година,  mini ме „заклещи” на скайп и ме накара да си запиша час за консултация на ДРЗ в Стара Загора. После д-р Даскалов ме убеди да повторим снимката на тръбите. В същото време записах час за преглед в клиника „Малинов”, за д-р Персенска, защото беше за след 6 месеца. Първият добър знак беше, че в клиниката ми вдигнаха телефона на първото набиране. След снимката обаче се оказа, че имам хидросалпингс. Така ми пропаднаха плановете за 1 – 2 инсеминации при д-р Даскалов. Направихме с него лапароскопия и зачаках часа си за първичен преглед. Колкото повече приближаваше датата, толкова повече се притесняваше съпруга ми. Към средата на декември имахме почти, но не цялата сума която ни трябва. А прегледа беше в началото на януари.

Тогава „Зачатие” обяви своя пореден коледен конкурс „Коледа в Зачатие”. Реших този път да участвам. Благодарение на всички вас, спечелих второ място „любимец на публиката” и липсващата ми сума за един опит. Вече можехме да започнем. На първичния преглед д-р Персенска каза, че аз решавам кога започваме, защото имам абсолютно всички нужни изследвания. Имах 2 седмици да реша. Няколко дни след този преглед ми се обади Ани и ме попита искаме ли да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе”. Решихме за няма и 5 минути. Участието ни повечето от вас са го гледали. Емоцията беше невероятна.

След това започнах опита. 03.03.2009  пункция, след два дни трансфер. Цели 17 дни чаках за тест и изпилих нервите на много мили за мен хора от този форум. Но все пак си струваше. След като си взех резултатите от кръвния тест, накарах мъжа ми да спре при първата аптека и си купих уринарен тест. Не че не вярвах на кръвния, просто исках да ги видя тия 2 черти на мой тест. Сега и двата теста стоят прибрани, заедно с гривните с номер от болницата където раждах. Имах най-най-страхотната и безпроблемна бременност. Спомням си очакването на поредния преглед. Очакването на първото ритниче. Спомням си първия път, когато и таткото го усети. Беше изключително горещ ден. И ние се качихме до хижа Здравец над Пловдив. Както си лежах по гръб, малката се размърда. Казах на таткото, а когато той сложи ръка на корема ми, каза че не бил сигурен дали е тя или стомаха ми се бунтува. В този момент малката му удари един здрав ритник. Той възкликна „ Ааа това беше бебето”. Помня как се кротваше, когато баща ѝ сложеше ръка на корема ми. И да съм имала проблеми, не ги помня. Както не помня и престоя в болницата, системите, спринцовките. Помня единствено как лежах в леглото и гледах спящото човече.  

И се връщаме в началото.

Схвана ми се гърба. Защото малката проплака на сън и когато отидох да я успокоя, тя реши да се сгуши в дланта ми, така както бях наведена над кошарката. Заспа, а аз не смеех да мръдна, за да не я събудя. И от цялото си сърце и душа си пожелах всички момичета от „Зачатие” да ги боли само от такива „упражнения”. Ако има сълзи в очите им, те да са от радост. Радост от първата осъзната усмивка. От първия път в който са видели протегнати към тях малки ръчички. От първото „мамо”, което чуят..

Вярвайте момичета и вашето „Коледно желание” ще се сбъдне, дори и в средата на лятото

Представяме ви нашия трети участник: мама Барбарон0708 и бебе Златомир


Златомир by Zachatie, on Flickr

Зачатско бебе Златомир спинка спокойно в легълцето си, докато мама пише.

1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз, понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ -  и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. Последва цветна снимка вече при „специалиста по стерилитет” в Бургас – становището от нея беше – тръбите пропускат, матката ти е двурога – това е причината за незабременяване. Спермограмата в обикновената лаборатория беше ОК. И продължение – хормонални някакви хапчета и така години наред. Ама като едно време нямаше информация от къде да черпиш?!?!?!?! Така си откарахме години наред.
   Следва консултация със следващото „светило в този кабинет по стерилитет. Отново някое и друго изследване, разчитане на цветната снимка по същия начин. Само че той поне след няколко месеца каза: Аз съм дотук – отивай в София.
   В София  - 2000г. – консултация – становище след поглед над цветната ми снимка / иначе с добро качество/: Ами ясно – тръбите ти са запушени!!!!!!!!!!!!! Шах и мат! Това беше нещо ново! И всъщност тръбите ми отначало ги е нямало никакви. Следва лапароскопия за доказване на диагнозата и потвърждение на същата.
   Оттам / понеже се видя някакъв полип на шийката/, следва махане на полипа в Стара Загора – 2001г. Там за първи път един доцент ми заговори за инвитро. Само че, когато казах, че нямам финансова възможност, изказването тогава беше: Всеки има една кола, която струва 2000 долара. Моя отговор беше: Докторе, моята струва 200 лв. И дотам – нямахме пари и информация – също!
В следващите години опитите ни се базираха на „любов, любов, любов......”
   2005г. – Здравната каса започна да отпуска пари за опити инвитро. Подадохме документи чрез Клиника Олимед – Варна. Дадоха ни лекарствата, стимулацията – супер, пункция, трансфер на 6 ембриона, резултат – отрицателен. Дълбоко разочарование! Стигнахме дъното, но........ вдигнахме глави и отново напред.
   2006г. – Аз като старо куче знам пътеките за Здравната каса и ще стартирам подаване на документи. Но уви – касата не отпускала за втори опит пари. Но писмена забрана в Районната каса няма. Аз, за един ден – ходене до Варна, подготвяне на документи и подаване на същите. В същия ден по-късно вече всички Районни каси имаха писмена забрана за приемане на документи за втори опит. Но....... спаси ме това, че системата в България никаква я няма и отново ме одобриха. Взех си лекарствата и щях да стартирам пак в Олимед, но имах някакви кисти на яйчниците и не успяхме да стартирами същия цикъл.

   Вече имам достъп до интернет. Чрез форума на Зачатие, аз отивам на първа среща със съфорумки в Бургас. Много ми беше неловко докато пътувах към заведението, в което беше срещата, но благодарение на момичетата там, аз организирам консултация с доц. Конова – Плевен. Имунологични генетични изсредвания – ОК. Но тя /за което ще съм и благодарна винаги/, ме насочи към АГ – Варна – д-р Александров за консултация. И след консултацията, аз решавам да сменя клиниката.
   2007г. – опит при д-р Кателия Александров – тест – положителен. Радостта не мога да ви я опиша просто! След толкова години – аз съм бременна! На прегледа се видяха два живи ембриона! Чудо, но за кратко. След няколко прокървявания, в 18 г.с. – спукване на околоплоден мехур – кюртаж и срив на психиката ми! Много трудно излязох от това състояние и все пак излязох, благодарение на всички мои близки, приятели, дружките ми вече от Зачатие и най-вече на мъжа ми!
   Същата година на рожденния ми ден, както си се рових в Зачатие / то вече беше част от мен/, видях кандидатстване за помощ, с организатор Людмила Филипова. Кандидатурата беше чрез разказ за историята ми. В края на годината – моя милост беше изтеглена като печеливша и ми отпуснаха 1500 лв за лекарства, а д-р Владимиров ми пое следващата процедура.
   2008г. – инвитро при д-р Владимиров. Процедурата мина гладко, резултат – отрицателен. Но имаме замразени 5 ембриона. След 2-3 месеца – трансфер на замразени – тест – отрицателен.
   2008г – към края на годината следва друг опит при д-р Александров. Тест – положителен. На прегледа – два живи ембриона! Няма по-щастлива от мен! Този път нямаше кървене и подобни. И на 09,04,09г. в София пристигнала да лежа за задържане в Майчин дом, се оказва, че съм с разкритие и с пролабирал мехур. Бях в 25 г.с. – рано за малките мишки. Но........... на 12.04.09. със спешно секцио те излязоха на бял свят. Много малки за съжаление – 540гр и 590 гр. И така на 14.04. почина едното бебче, а другото – Божидар го кръстих, живя 16 дни и на 29.04. почина и той. Мъката ни беше непоносима! Не знаехме на кой свят сме! И въпреки това – човешкия организъм може би е така устроен – продължихме ежедневието си. Как – само ние си знаем!
   И така – нали все пак съм си късметлийче / мама ми се чуди като го казвам/, в края на 2009 г. аз пак печеля от една томбола – този път на Кампанията на Роза импекс „За още едно българче”. Благодаря им отново и отново за помощта, която ни оказаха! Дадоха ми 4000 лв за процедура. Заедно с това, Община Бургас отпускаше по 2000 лв на семейства като нас. И аз – нали съм навсякъде – и оттам си получих помощта!

Всичко това всъщност е благодарение на форума на Зачатие! Там беше и кандидатурата ми в Роза импекс, от там и разбрах за финансовата помощ на Община Бургас.

   2010г – старт на процедура в АГ – Варна – д-р Александров, положителен тест на 09.04.10 – кръвен, на 12.04. – официален уринен – тлъста дебела, червена втора черта! Забележете датите – предната година на 09.04. ме приеха в болницата, на 12.04. родих близнаците! Радост до небесата и страх в душата! Макар, че вече знаех, че ще си имаме бебе! На прегледа се видя жив ембрион /трансфера беше само на един ембрион/, така че....... бебето ще е едно! Това искахме заедно с д-р Александров!
И така – пазене до......... нямам думи да го обясня. Лежане, пълен покой!

   На 27.09.10г. в 7 ч сутринта в 29 г.с. спукване на околоплодния мехур. Хем страх, хем знаех вътрешно, че този път всичко ще завърши добре. Звъннах на моя си д-р Александров, а той – Тръгвай за София – Майчин дом!!!!!!!!!!!! Лелееееееее, не ме питайте как сме пътували 5 ч!!!!!!!!! Но пристигнахме навреме. Системи, инжекции за дробчето на бебето и на 29.09.10 в 13,21 ч изплака нашето бебе Златомир! Роди се 1250 гр., 38 см,  но си дишаше сам от начало.


   На 09.11. в 19 ч нашата къща вече беше пълна! Прибрахме си Златото от София – 2230гр.  

Няма по-голямо щастие от това да мирише на бебе и да пипаш бебешка кожа! Да го целуваш тук и там и да знаеш, че това малко нещо носи твоята кръв!

Сега е вече на година и почти 2 месеца, ходи, щъка из къщи, радва ме, ядосва ме и само като ме погледне с тези големи очи и ми мигне с големите си мигли, всичко друго става толкова маловажно, че.......
Боже, понякога си мисля, че съм пристрастена към моето Злато! Моля се само да ни е жив и здрав – всичко друго си идва, когато му е времето!

Благодаря на всички, които имат пръст в това наше щастие! На мъжа ми, на д-р Александров, на всички от Неонатологията в Майчин дом – София,  на близките ми, на приятелите ми, на Зачатие, на дружките ми виртуални и не само -  от Зачатие!

Искам да кажа на всички, които имаха търпението да ме изчетат:

Борете се за своето щастие -  Мечтите се сбъдват! Не се отказвайте!



Мама Барбаронка /както ме наричат/
Илиана – Бургас

Хахахахахаха! Докато пиша и препрочитам  написаното, се усещам, че вече сме 27.11.2011г. – 18 години от сватбата ни!

Представяме ви и четвъртия ни участник: мама silvanchence с бебе Георги


Георги by Zachatie, on Flickr

Здравейте!Казвам се Силвия с бебе Георги, от форума с име silvanchence.

Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!

Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г., оженихме се и нито за миг не сме си и помислили, че няма да се получи лесно. Пробвахме и пробвахме, а бебе все нямаше. И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване. Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.

В средата на 2005 г. направихме първата стъпка - спермограма, и проблемът лъсна. Бяхме уплашени, особено мъжа ми. Отидохме при д-р Кацаров, откри варикоцеле, което оперирахме, и каза, че ако до няколко месеца резултатите не се подобрят, варианта е само донор. Аз междувременно направих цветна снимка и диагностична хистероскопия, резултата от която беше проходими, но силно нагънати тръби. А мъжа ми започна да пие витамини, чайове и антиоксиданти.

Записахме час за преглед в клиника Малинов за 2007 г. На първото виждане още д-р Стаменов ми вдъхна страхотно доверие, а на следващите прегледи бях очарована и от д-р Персенска. Това бяха лекарите, а по-късно и д-р Сигридов, на които имах безрезервно доверие, и знаех, че сме в сигурни ръце.

През март 2008 г. ни одобриха за инвитро по ЗК. Резултатите от спермограмата ни и СДИ теста бяха все така трагични, но д-р Стаменов беше на мнение въпреки малкия шанс, първия път да е само с наш материал.

И така през ноември 2008 г. започнахме първото си икси. Мъжа ми беше оптимист, въпреки лошите показатели. Аз обаче не, и тръгнах с идеята, че сигурно нищо няма да се получи, но поне после ще можем да говорим по въпроса за донорска сперма, поне 50 на 50.Трансферираха ми четири ембриончета. На 17 ден направих тест, и какво да видя, ЧХГ 1885, направо се ококорих. Хванали се бяха три ембриончета и се наложи редукция на едното.

Толкова бяхме щастливи! Не ходехме по земята, а летяхме направо, щяхме да си имаме момче и момиче, и имена бяхме измислили. Почнах да усещам леки движения в корема си и не спирах да се усмихвам.

На 23.03.2009 г. се случи непоправимото, изтекоха ми водите в 21 г.с., по средата на бременността. Докато пътувахме към Тина Киркова в 1. часа през нощта, си мислех, „не, не може нищо да ми се случи, всичко ще бъде наред„. Не исках да проумея какво се случва. Сложиха ме на едно легло и до сутринта никой не дойде да ме види. А аз не смеех да мръдна, да не текът води, не смеех да се разплача, да не почнат контракции. На следващия ден беше неделя, и дори нямаше отключен ултразвук, добре че д-р Стаменов се обади на шефа на болницата, та ме прегледаха.И заключението беше, че едното бебе си е добре, но на второто водите са на долна граница. Не спирах да плача. Как е възможно! Звънях на д-р Стаменов многократно, на съпругата му Надя, а те милите ме успокояваха, да си лежа и ще има шанс. На следващия ден лекарите от Тина Киркова решиха да не ми спестят истината, казаха ми, че вероятно до 1-2 дни ще направя спонтанен аборт, да съм подготвена.

Но лежах цели 18 дни, по 24 часа почти неподвижно. И всеки ден си казвах, „след като издържах досега, ще успея да стигна до 28 г.с., само трябва да съм спокойна „.

На 09.04.2009 г. започнаха силни контракции, направих спонтанен аборт. Всичко свърши. Отидоха си моите ангелчета! След три седмици лежане повярвах, че Господ ще ни измъчи, но няма да ни изостави! Сега на какво да вярвам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Та аз ги обичах безкрайно, още преди даже да съм ги усетила в мен!

Последва един от най-тежките периоди в живота ми.Всеки ден се събуждах с подпухнали от плач очи и не исках да стана. В нищо не виждах смисъл, нищо не можеше да ме зарадва. През цялото време до мен беше неотлъчно мъжа ми и семейството ми, а момичетата от Зачатие ме успокояваха и ми вдъхваха кураж.

Тогава реших, че трябва да продължа, и само една нова бременност ще ме извади от това състояние. Трябваше да го направя заради мъжа ми, заради сестра ми, на която предстоеше инвитро, трябваше да се изправя заради себе си! Вече съществуваше фонда за асистирана репродукция, подадохме документи. Направих  изследвания, имунологичната ми биопсия не беше добре, поставиха ми лекарство, после нова биопсия, и пак лекарство, и пак биопсия. Направиха ми и нова хистероскопия за отстраняване на полипи.

През февруари 2010 г. стартирахме второто си икси.Този път бях оптимистично настроена, всичко вървеше добре.На 13 ден ЧХГ 15, на 19 ден ЧХГ 121, на 23 ден ЧХГ 468, нарастваше. На 02.04.2010 г. направих спонтанен аборт, всичко приключи.

Но този път не го приех тежко, мисълта ми и молитвите ми бяха за опита на сестра ми, бяха направили икси в клиника Малинов и резултата беше положителен, но имаше кървене и трябваше да стискаме палци да премине кризисния период.

През април по идея на д-р Персенска направихме цветна снимка.Оказа се, че тръбите ми са тотално запушени, вероятно след първия аборт и последвалата инфекция.Насрочихме дата за прекъсване на тръбите ми, вече бяхме и с тубарен фактор.Направих още няколко биопсии и бяхме готови за нов опит.

Искахме да направим трансфер на четирите ни замразени ембриончета от втория ми опит, но в деня на трансфера се оказа, че изобщо не са издържали размразяването, това се случвало изключително рядко и било случайност този път.

През октомври 2010 г. се родиха двете слънца на сестра ми, на леля сладурите! Радвахме се всички, цялото семейство ликуваше, най-накрая родителите ми станаха баба и дядо, страхотно!!! Това ми вдъхна още повече позитивизъм.
През ноември 2010 г. стартирахме третия си опит.Този път вярвах, че сме на финалната права, тръгнахме с големи надежди. Трансферираха ми три прекрасни ембриончета, а двете замразихме.На 15.12.2010 г. направих кръвния тест, ЧХГ 0.00, гледах го няколко пъти и не исках да проумея, че е приключило и този път. Вече нямах никакви сили...и никакви надежди.
През януари 2011 г. цикълът ми дойде навреме, но продължи 15 дни.Притесних се и записах час при д-р Стаменов за началото на февруари 2011 г.
На прегледа д-р Стаменов ми каза, че всичко е наред и ако искам още този месец да върнем двете замразени ембриончета, аз се съгласих веднага. Нови надежди.
През февруари 2011 г. започнахме четвърти опит. Искахме да направим комбиниран ЗЕТ и икси на ец.Отидох за трансфер.Ембриоложката дойде и ми каза, че ембриончетата ми пак не са се размразили, били хубави, но крехки и не издържали размразяването, пак и отново.А аз вече нямах какво да кажа, не се и ядосах, само гледах с празен поглед към доктора.Но още помня изражението на д-р Стаменов, искаше сякаш да ми каже "ех, Силве, какъв е този твой късмет, как да ти помогна"?!
Направихме трансфера на едничкото цветенце от икси на ец.
Тръгнах си без капка надежда този път, на 10 ден даже спрях лекарствата.

На 07.03.2011 г. отидох да направя кръвен тест с идеята да го покажа на доктора и да решим какво да се прави.И какво да видя, ЧХГ 200 , отварях и затварях няколко пъти резултата. Истина ли е това?!

Последва най-хубавия период, една прекрасна безпроблемна бременност. Аз така и не можах да се отпусна за момент, непрекъснато се будех нощем, сънувах кошмари, притеснявах се ужасно много. Правих изследвания три пъти повече, отколкото е необходимо, поставях си инжекции фраксипарин, ходих на прегледи на всеки две седмици с голям списък с въпроси, а д-р Сигридов ми отговаряше търпеливо и ми казваше "този път всичко ще е наред, довери ми се", и така ме успокояваше.
В големи притеснения мина много бавно за мен времето.
С д-р Дяволов се видяхме още през осмия месец, и в началото на деветия пак, прие ме да лежа в отделението му и насрочихме дата на 09.11.2011. за секцио, а термина ми беше за 13.11.2011 г., правехме записи всеки ден.


На 03.11.2011 г. отидох сутринта за записи, и малко след това усетих рязка болка, изтекоха ми водите.Дойде доктора и ме прегледа, имах вече 7 см. разкритие. Започна да ме убеждава да почнем естествено раждане, да не ме реже.След дълго упорстване от моя страна, ме убеди.


В 10. часа чух най-прекрасния плач, на малкото ми слънчице Георги, гледах го и не можех да повярвам, че е истина, това детенце е истинско и наше, плаках от вълнение!

Чудеса се случват, стига Господ да реши! Благодарим!!!

Благодарим на д-р Стаменов, че беше до нас и ни подкрепяше, на д-р Персенска, на д-р Шефкетова, на д-р Сигридов, че ни успокояваше и вдъхваше вяра, на целия екип на клиника Малинов.Благодарим на д-р Дяволов!
Благодаря на Зачатие, на всички вас за подкрепата и приятелствата!

И вярвайте, милички, и се борете, надежда винаги има!!!

Бих искала да направя "запис" за да следя темата /ако ми разрешите/. Страхотна е!
Настръхвам като чета история след история, в разказите откривам себе си, а щастливия край ме прави по-силна и преди всичко ОПТИМИСТ.

Ето историята и на нашия пети участник: мама Мишанта и нейните съкровища Димитър и Калина


Димитър и Калина by Zachatie, on Flickr

Тя-Калина и Той-Димитър, двама в една мечта!

Мечта за дете!

Не знам дали има друга такава в която да са събрани толкова всепоглъщащи чувства - да го искаш, да го жадуваш, да го копнееш, да го изстрадаш и с последната клетка на тялото си!
Нещо иначе така естествено, което пълни сърцето и дома с обич!

А как се чувства човек у дома!?

Топло, уютно, любими хора...
Ето това е за мен "Зачатие"- моя втори дом!
Преди шест години влязох в този дом тихо - неуверена, много тъжна и самотна.
И останах, защото тук намерих всичко което ни липсваше за да се случи нашата мечта, намерих подкрепа от приятели, път и нашия лекар д-р Владимиров!

В онзи момент аз и момчето ми бяхме загубили близо седем години в лутане. Много преди това се бяхме оженили и вече наясно, че детето ни няма да дойде лесно при нас. Бяхме преминали през един лекар за мен, втори за него...поредица от манипулации, операция от варикоцеле, ановулаторни цикли, ненужни изследвания и лекарства!
До деня в който влязох тук...първо само четях, седях тихо, после започнах да пиша, да споделям, да търся...път!
Сега си давам сметка, че най-ценното което "Зачатие" дава на всички ни е път.
Проправя пътека с информация и споделено до лекаря който ще ти помогне да се пребориш с неслучването! Неслучването наречено стерилитет, а той се лекува тогава когато стане обща кауза, когато двама души са на правилното място при репродуктивен специалист в клиника.

Опитвам се да намеря най-точните думи за да не звучи излишно патетично, колко много ни даде срещата с д-р Владимиров и екипа на МЦ "София"- сега СБАЛАГРМ "София"!
Но то се побира и само в една дума - ВСИЧКО!
Даде ни смисъл, даде ни бъдеще, даде ни усмихнати утрини и щастливи безсънни нощи!
Направи мен Майка, а любимия мъж до мен Баща на децата ни!

Първата ни среща бе октомври 2006 година.
Последваха прегледи, изследвания, точна преценка на състоянието и на двама ни, поставена диагноза и план за действие - процедура ИКСИ. Подадохме документи за програмата по която тогава Здравната Каса отпускаше средства за лекарства и докато чакахме одобрение направих две хидротубации и една вътрематочна инсеминация, която беше неуспешна. Последва поредната тъжна Коледа - вярвах, мечтаех и се надявах да е последната!

Стартирахме процедурата февруари/март 2007 и това бе най-трепетния, най-чакания период в живота ми! Приех стимулацията като едно приключение, казах си каквото и да се случи няма да се откажа! По-усмихната никога и никой не ме бе виждал, не усещах болка, не допусках и за миг да се поддам на страховете си. И така пункция, после трансфер на три ембриона и три замразихме.

10 дни в очакване и тест...21 март 2007 г дадох кръв и седнах в едно кафене...
Може би тук е момента да спомена още един човек в екипа на д-р Владимиров, д-р Тачева! Невероятен ембриолог, тя е онзи професионален пръст на съдбата, който прави избора! Една страхотна жена с голямо сърце, която заедно с д-р Владимиров ни дадоха толкова много, че думите ми ще са само едно бледо перо с което бих могла да изразя обич и благодарност...
Каза - Мария ЧХГ 86.33 - и ме прегърна....толкова щастливи сълзи понесоха тези четири цифри! Това бе първия положителен тест в живота ми...в живота ни!

Две седмици по-късно отидох на преглед и видях два малки отпечатъка на монитора и усмихнатите очи на д-р Владимиров. Близнаци! От този ден помня още само как седнах на една пейка пред клиниката за да поема дъх и да съобщя на голямото ми момче, което беше на път какво се случва. Успях да кажа в слушалката на телефона само - "Обичам те! Пантофките ще са четири" и заплаках! Бременността ми бе двуплодна до 10 седмица в която получих кръвоизлив от живия близнак, другия ембрион бе спрял развитието си две седмици преди това, малко след като бях чула как сърцата им бият!
В тези дни на страх и тревога до мен бяха близките ми, Наха ми слагаше инжекции една седмица три пъти на ден, за да не постъпвам в болница, защото друго освен да лежа, чакам и да ме наблюдава д-р Владимиров периодично, нямаше какво да направим. Трябваше да минат критичните 12-13 седмица, този бе преломения момент от това очакване и ме държа на нокти до края му.
Огромна подкрепа и много надежда ми дадоха и момичетата от форума. И за минута не ме оставиха да се поддам на паника и страх.

Нашия сбъднат сън Димитър се роди на 07.11.2007 г малко по-рано от очакваното, но като всеки скорпион със свое мнение по-всички въпроси, та дори и за рожден ден. С помощта на д-р Масларска преодоля трудно поетите първи глътки въздух, и напълни дома ни с мирис на нов живот! Той бе спокойно и кротко бебе, после малко човече и когато стана на годинка... решихме...

Решихме да си приберем у дома на топло останалите три "снежинки"... Мечтаехме до пантофките на Митака да поставим още едни. И те се случиха, февруари 2009 направихме трансфер на двата оцелели след размразяването ембриона и чух нови четири цифри, също така категорични!
Втората ми бременност следихме повече поради особеност на пъпната връв, но като цяло мина леко и в очакване на нашето малко момиче!
И така, русата фурия Калина нахлу в живота ни на 21.10.2009 две години след Митака и го направи още по-пъстър и завършен.

Осъзнавам, че ние имаме огромен късмет, който пожелавам на всички, които катерят с кървящи от болка сърца каменистия път на трудното "Зачатие"! Лично за мен, всяка бременност на момиче от Форума, всяко бебе родено след дълга и продължителна борба на дух и тяло е мой малък празник!
И още нещо което е много важно, съизмервам личното ми щастие с раждането на Фонда по Асистирана репродукция.
Може би именно той е детето на Зачатие и на всички лекари и пациенти, които с твърдата си позиция, с много усилия и труд помогнаха и продължават да дават шанс да се родят стотици бебета. С неговото създаване се случи една реална държавна, финансова подкрепа и вече три години много хора като нас стават родители и имат своите желани деца!


След малко сънени ще нахлуят тук две човечета, които са нашия живот...

Тя пее хитро -
"Мила моя мамо, колко "бичам" - в мига в който е направила поредната лудория.

А Той наскоро ми каза-
"Мамо, обичам те колкото целия свят и оставам без дъх."

В тези най-интимни моменти за мен знам, че всичко си е струвало и че бих дала и живота си за тях.

И ще бъда откровена и без капка куртоазия ще кажа, че всяка сутрин щом се събудя благодаря на съдбата си за това изпитание, то ме направи друга, по-добра, по-силна, по-обичаща!
Срещна ме с вас и с д-р Владимиров, който сбъдна мечтата ни!

И с отворено и пълно с майчина обич сърце се моля във всеки дом в който има копнеж, да има детски смях!

с обич, уважение и признателност Мария Везарова- mishanta   

Нашият шести участник е мама jasmin_veni с бебе Ники:


Ники by Zachatie, on Flickr

Отварям очи бързо. От детската кошарка едни весели сини очи са отправени към мен и едно малко, усмихнато човече ме вика при себе си. Ставам...бързо...не искам да губя и миг. Гушвам го, отиваме в кухнята и правя закуска и за двамата. Докато той закусва, успявам да сложа кафеварката и да си пусна компютъра. По подразбиране ми се отваря страницата на Зачатие. Я, имаме си ново бебеее Денят ми се усмихва още по-широко. Още едно наше бебче, още една приятелка ще чуе МАМО след няколко месеца. Моето дете ме вика, разказва ми нещо, сочейки играчките си, а аз му се усмихвам и му разказвам за техния живот.
Вече е станало преди обед. Хайде навън Два часа по-късно нахранен и доволен, Ники се сгушва в ръцете на мама. Когато заспива, влизам в стаята и виждам...виждам живота си, който се промени, виждам хората, които са част от него вече 5 години. Виждам всички емоции в неговото лице.
Всъщност, това е писмо към всички онези момичета създали Зачатие, към всички тези, които ме допуснаха в техните мечти и станаха част от моята мечта.
Осъзнах, че за мен Зачатие е най-големият учител, най-големият приятел.
Да, научих много по отношение на репродуктивните проблеми и сега старая да предавам наученото.
Зачатие за мен вече е мисия и независимо къде и как ще отида, винаги ще помагам на хора с репродуктивни проблеми, било то и само с информация. 
Зачатие ме научи, че стерилитетът не е БОЛЕСТ! 
Зачатие ме научи да УВАЖАВАМ личното пространство на хората и никога не съм задала въпросът "защо още бавите бебето" след първите прочетени постове тук. Наранява, много наранява този въпрос, надявам се никой, никога да не го задава на двойките.
Зачатие доказа, че силните жени са тези, които движат държава ни. Защото жени излязоха с бебешки колички пред НДК. Доказаха, че с мрънкане нещата не се оправят, но и с типичното мъжко "оплюване" не стават.
Зачатие ме научи, че билките и баенето не са безвредни и сега като чуя за нещо такова...настръхвам и бълвам огън и жупел.
И най-вече, Зачатие ме научи, че понякога, колкото и да ни се иска, не контролираме нещата и просто освен да станем, да се поизтупаме от прахта след последния ритник и да си продължим живота... друго не остава. Колкото по-рано приемем, че не всичко зависи от нас, толкова повече ще виждаме хубавите моменти.
Знаете ли какво още ме научи Зачатие? Че хора, с които съм се виждала 2-3 пъти на живо, реално могат да се окажат много по-близки на сърцето ми, отколкото хора с които се виждам всеки ден. Всъщност, сега се обръщам и към тях.
Защото помня и никога няма да забравя как ви открих.

Преди 5 години, един ужасен мразовит мартенски ден чух, че имам Ендометриоза. Малко бях прочела дотогава, но следващите думи бяха „ммм да, може и да имате проблем със забременяването”. Излязох от кабинета и...настана рев насред София. Малко по-късно същата вечер пуснах търсачката и първият сайт, който излезе беше Зачатие. Така Ви открих. Пиша с главна буква Ви не от куртоазия, а защото уважението ми към всички Вас е безкрайно. За два часа във форума получих необходимата информация за изследванията, които ми предстоят, получих подкрепа. От тогава сте част от мен. Почти физическа, защото сутрин първо сайта на Зачатие отварям и ако по някаква причина не мога да Ви видя, все едно денят ми е започнал без кафето и цигарата (да, знам, вредно е).
Та, мина се времето, диагнозата ми не се потвърди, но за няколко седмици порастнах. Станах част от нещо красиво. От радостта на това да прочета за поредното зачатско бебе, започнах да преживявам всеки положителен тест, успешна инсеминация, започнах да страдам, заедно с двойките, когато теста след поредното инвитро е отрицателен.
Няколко години по-късно и ние, вече женени пожелахме да имаме дете. Да, знаех, че може и да не е лесно, че може и да не стане бързо, ама нали надеждата не умира.
Да де, ама година и три месеца тази надежда ставаше все по-малка след всеки отрицателен тест. Тогава момичетата от този форум бяха до мен. След всеки неуспешен месец, след всяко „Успокой се и ще стане”, след всяко „Абе вие няма ли да имате дете вече” и след всяко желание да кажеш на хората да млъкнат, след всеки гняв настъпил с репликата „Млади сте още, за къде бързате”.
И така, мина се година, показатели при мъжката половинка – чудесни. О, ужас, проблема е в мен Не, няма да се депресирам, отиваме при лекар по репродуктивна медицина. Хм...фоликулометрия, я сега да видим, защо овулационните тестове са все отрицателни. Виж ти, овулацията била ранна. Толкова за следенето по календар.
Я докато дойде следващия цикъл да пусна изследване за прогестерон. Ужас, ниски резултати, значи нищо не е станало. На кого да кажа – на момичетата във форума, разбира се. Два дни по-късно моя приятелка (Анмар, благодаря ти миличка) ме изрита (по телефона) да ида до аптеката за да направя тест преди закъснението. Ама какъв тест бе, с тоя нисък прогестерон. ХА! Две черти! Бегом на кръвен и започва един прием на Дуфастон и Утрогестан, бременна съм, трябва много да пазя малката точица вътре. Няколко месеца по-късно, след две влизания в болница за задържане се убедих, колко много дължа на Зачатие.
Синът ни Николай се роди на 5.05.2010. Първият човек на когото звъннах беше моя приятелка от Зачатие. Не на майка ми, не на баща ми, на Ани се обадих.
Зачатие ми доказа, че може да обичаш, без да познаваш хората. Защото всичките ми приятели от Зачатие си знаят, колко ги обичам, аз знам, колко те ме обичат. Знам, защото в болниците не минаваше и час, без да ми се обади момиче от Зачатие или да прати смс "как си". Да...Зачатие за мен е равно на обич. А нали знаете, че обичта носи усмивките, радостта от поредното родило се бебе на Зачатие е всъщност радост, от това, че още един път някой ни изпраща частичка обич. Защото споделяш най-голямата си радост с хората, които обичаш, нали?

С уважение и много обич,
Венцислава Милтенова

jasmin_veni, още вчера, когато публикува поста си в седмичната ме грабна твоята искреност.

За сега, ти и Силвето сте моите фаворити.

 по повод дискусията от седмичната:
За мен няма значение кой е минал през АРТ и кой не, за всеки неговата история е най-изстраданата. В клиниката виждам много изстрадали, с безброй опити, но ако поискам да мина преди тях на преглед, че бързам  ще срещна реакциите като на хората от улицата  - различни независимо от обстоятелствата.

За провокативното; - акта на даряване и благодарността, аз съм на принципа -"даряваш и забравяш". Благодарността, тя е до съвестта на всеки....но да не развивам теории, само ще спомена, че zayak3 и теди. са единствените, които помня, че отстъпиха своите награди от Зачатие на някой друг....

Провокирана съм от последните постове на участниците.
"Зачатие е любов, приятелство" - това не са празни думи.

Аз нямам история засега, но бях изумена тези дни от... собствения си съпруг. И искам да ви разкажа.
Бяхме с приятели. Стана въпрос за Зачатие, естествено. То аз само на челото дето не съм си го написала 

Та моят мъж, който винаги ме подкрепя, но и винаги стои малко настрана от работата ми за Зачатие, направи такова изявление, че останах като гръмната. Май съм го подценила.

Общо взето думите му към събеседника му бяха : Не можеш да си представиш за какви взаимоотношения става въпрос, за какво приятелство, за каква подкрепа. Един да е зле, всички се втурват да помагат, ей така, от добро сърце... Видях в очите на мъжа ми огромно уважение и възхищение.

Та, както казах, аз още нямам история за конкурса. Но пък това не е пречка да изразя благодарността си към всички момичета от Зачатие. Щастлива съм, че ви намерих и че съм една от вас!

Следващият участник в нашия конкурс е мама Гери с дечица Елена и Стефан:


Ели и Стефан by Zachatie, on Flickr

Здравейте,

Първо искам да се извиня, ако съм допуснала правописни грешки или такива в термините...

Никога до сега не съм разказвала моята историята, първо не ме бива в писането, второ винаги когато съм искала да я напиша прочитах другите истории и моята ми се струваше недостойна. Двете години борба до заветните 2 чертички на фона на момичетата, борили се по 10 години и претърпели множество процедури, ми изглеждаха като да мрънкам и хленча... Често казвам, че съм имала късмет и, че бързо съм успяла да се преборя със стерилитета, на което моят мъж отговаря, че късмет е изобщо да не съм била болна. Но за мен си е късмет, защото намерих Зачатие и се запознах с толкова прекрасни хора. Никога не съм си мислела, че хора които много от тях познавам само виртуално, ще ги чувствам толкова близки и ще мога да им споделям болките си и тревогите си, радостните ми моменти и те да се вълнуват и тревожат заедно с мен, както и аз се вълнувам и тревожа за тях. Всички вие се превърнахте в семейство за мен, за което ви Благодаря!

А сега и историята - всичко започна февруари 2005, с моя приятел решихме, че след 2 години съвместно съжителство искаме дете. Бях много наивна тогава и незнайно защо си мислех, че като спрем да се пазим и бебето ще стане от раз. Февруари, март, април се изтърколиха, през май се оженихме, а бебето го нямаше, мен ме човъркаше нещо отвътре, че нещата не са наред. И като програмист, свикнал да рови за всичко в интернет, седнах пред компютъра и попаднах на сайта на Зачатие. Започнах да чета, направих си овулационен календар, начертах си план. Месеците продължиха да се нижат, края на август отидох на гинеколог в Търново, пуснаха ми микробиология, гледаха ми яйчниците на видеозон (уж бяха добре), лекувах "гъбички" и после продължихме с опитите. Септември, октомври, ноември резултат нулев. Края на ноември изпратих мъжа ми да си направи спермограма в специализирана клиника. Резултата беше сравнително добър като изключим високия вискозитет. Пуснаха му и микробиология и започна лечение на "гъбички", доктора му беше поръчал и аз да пия същите лекарства и така и аз почнах да ги пия, но дозите не бяха като за мен и ми се виеше свят и ми се гадеше. Така, на втория ден от "лечението" нахлух в най-близкия до офиса ми гинекологичен кабинет със съответните оплаквания и тук извадих късмет - попаднах на възрастна гинеколожка, която ми се накара, че лекарства без изследвания не се пият и взе нещата в свои ръце. Пусна ми микробиология, при мен излязоха съвсем различни неща от тия при мъжа ми. Преместих и него при гинеколожката тя да му пуска микробиологии и да му изписва лекарства, защото се оказа, че дозите които му беше изписал андролога изобщо не отговаряха на теглото му и нямаше да го излекуват. Аз бързо се излекувах и след месец бях чиста, но при мъжа ми тъкмо изчиствахме нещо се появяваше ново. През март 2006 бяхме чисти и двамата и подновихме опитите за бебе. Март, април, май резултат няма. Отидох пак при гинеколожката ми и казах, че смятам че имам проблем и че искам да ми направят цветна снимка на тръбите. Изпрати ме в Шейново и в края на май ми направиха снимка на тръбите, резултата не беше обещаващ, едната тръба беше запушена, другата беше пропуснала под налягане. Предложиха ми лапароскопия и така имах дата за края на юни. Имах късмета да ме оперира доктор Попов - бях изчела форума на Зачатие и знаех, че един от най-добрите. Бях и много спокойна, заради разказите на момичетата преминали през лапароскопия и знаех какво ще ми се случи на всеки един етап. Единственото което не знаех беше резултата - ендометриоза четвърта степен. Доктор Попов беше отстранил седем сантиметрова киста която беше "изяла" половината ми яйчник, имала съм и много сраствания. Червата ми са били сраснали с матката с тръбите, както се изрази доктора в мен е имало материал за дисертация, да не говорим, че още малко и съм щяла да свърша в Пирогов с пробити черва. Като чух диагнозата си поплаках, мислех че няма да имам деца никога, чувствах се съкрушена. Като излязох от болницата взех да чета в под форум "Ендометриоза и забременяване", историите на забременели след лечение с Диферелин момичета ми даваха надежда, че и аз ще успея.  Август, септември, октомври - лечение с Диферелин, естествено, не по здравна каса, защото да вземеш нещо по каса е все едно да спечелиш шестица от тотото. Ноември ми дойде цикъла, а така се надявах да не идва а да съм забременяла, на всичкото отгоре бяхме поканене на гости у наши познати и момичето беше бременно в петия месец. Тя с такова въодушевление разказваше как са гледали бебето на видеозон, как е мърдало с ръчички и краченца, а думите и сякаш пробиваха с нож сърцето ми. Радвах се за нея, знам че и тя имаше проблеми, но мисълта че може да не изпитам това щастие което тя описваше, ме раняваше жестоко. Декември 2006 направих повторна цветна снимка, резултата беше една запушена тръба и една пропускаща. Доктор Попов ни предложи следния план, първо да пробваме няколко месеца сами, като правим и фоликуметрия, след това ако не се получи да пробваме с инсеминация и ако до есента няма резултата - инвитро. Аз нали съм една "оптимистка" се настроих директно за инвитро. Януари започнахме с тестовете за овулация, секс по график и всичко както си му е реда... И началото на февруари, взе да ми закъснява, но тъй като заради ендометриозата цикъла винаги ми е бил от 23 до 32 дена и изобщо не бързах да се радвам. Но мъжът ми сякаш знаеше, накара ме да си направя тест и не можех да повярвам на очите си - имаше 2 чертички. Реших, че теста е стар и не показва вярно, на другия ден си купих още два и вече трябваше да повярвам в чудото и така след сравнително безпроблемна бременност (като изключим прокървяване в 8 седмица) на 8 октомври 2007 се появи моята слънчева светлина Елена. Осем месеца по-късно бях бременна за втори път, този път бременността не беше лека, бях с диагноза Плацента превия тоталис и последните 3 месеца от бременността трябваше да прекарам в болница. Прокървявах 3 пъти и за мой голям късмет не достатъчно сериозно за да застраша моя живот или този на бебето, въпреки това се наложи секцио по спешност, месец преди термина ми. И така на 23 януари се роди Стефан, малък и едвам дишащ, наложи се да диша на апарат и да остане 10 дена в кувьоз, а после още 20 на легло - прибрахме си го на един месец, а нямаше 3 кила. Понякога му се ядосвам и мрънкам, че е инатест, но после осъзнавам, че ако го нямаше този инат у него можеше да не оцелее. Престоя му в болница, беше тежък момент за мен и без приятелите ми от Зачатие нямаше да се справя, знам че тогава събудих болезнени спомени в много от тях, не съм искала да нараня никого и ако съм го направила съжалявам. Стана дълго, а уж е само 2 години..

Наближава Коледа искам да пожелая пътя, на всички семейства борещи се за своята мечта, да е по-кратък от моя!
Благодаря на Зачатие и на всички, които седят за него!

С уважение:
Гергана Марчева (gery_k77)

Провокирана съм от последните постове на участниците.
"Зачатие е любов, приятелство" - това не са празни думи.

Аз нямам история засега, но бях изумена тези дни от... собствения си съпруг. И искам да ви разкажа.
Бяхме с приятели. Стана въпрос за Зачатие, естествено. То аз само на челото дето не съм си го написала 

Та моят мъж, който винаги ме подкрепя, но и винаги стои малко настрана от работата ми за Зачатие, направи такова изявление, че останах като гръмната. Май съм го подценила.

Общо взето думите му към събеседника му бяха : Не можеш да си представиш за какви взаимоотношения става въпрос, за какво приятелство, за каква подкрепа. Един да е зле, всички се втурват да помагат, ей така, от добро сърце... Видях в очите на мъжа ми огромно уважение и възхищение.

Та, както казах, аз още нямам история за конкурса. Но пък това не е пречка да изразя благодарността си към всички момичета от Зачатие. Щастлива съм, че ви намерих и че съм една от вас!

ей Елфо, разплака ме

Елфи, пожелавам ти скоро да имаш своята история с най-хубавия край! 

Знаех си, че съм пропуснала нещо-да напиша като коя се подвизавам в сайта.Добавих го надявам се.

Цели 4 нови истории ще видите до края на деня