Дано да е здрава и слънчева!

И ние в отбора на болните! До снощи нищо и нямаше, кихна няколко пъти, вечерта вече прохъркваше носа и днес едва диша!
То и времето такова, ама наистина едно здраво дете май не ходи на градина.
Сега сме в чуденка кой  и как ще я гледа! При нас екшъна на работа почна, май ще работи с тати утре! Добре,че в кабинета му има диванче!

За прането и гладенето и аз в отбора на пристрастените до лудост! Даже дребната вече казва, това го обличах днес, вече е за коша!
Не мога да не изгладя дрешките и, нашите гладя ден за ден, ама детските...

Има ли новини от ЛИса?

Мими де е тоя склад? НИе със сестра ми купуваме вече също по 2 от всичко, че иначе става война!   

Стефи, и аз всяко нещо го пера след един ден обличане. Мъжът ми ме е обявил за луда.

Е, аз пък това винаги съм го считала за нормално, така че не си луда. Аз моя ако го оставя, ще ми се влачи с една блуза три дни 
Сега ще видиш колко още такива "луди" ще се разпишат в темата 
На коша за пране съм му виждала дъното, само когато го купих 

"Н'ика 'тава, ника светваш лампата, никам тая блуза, никам оная блуза"...и докато дойде ред до якето вече сме оревали блока, а на мен главата ми е като балон...Незнам как да се боря вече с тоя инат - и с добро не става, и с лошо пак не става...Като дойде време да я будя сутрин и ми и мъкаааа....Наоплаках ви се едно хубаво. Абе здрави да сме!
Хубава седмица и здрави дечица!

nunu и при нас беше така през първите няколко месеца от тръгването на градина. Направо изпадах в ужас и паника, че настъпва утрото. То не бяха ревове, крясъци, мятане, удряне, абе пълен кошмар. Препотявах се 3 пъти само докато изляза от вкъщи. Ако успея да я облека докрай, си беше направо подвидг. Имали сме случаи да я вкарвам в колата без чорапи, обувки и т.н. А баща й веднъж даже директно по пижама я беше закарал (тогава все още в частната градина, където проявяваха голямо разбиране). После започнах от вечерта да й обяснявам какво точно ще се случи на сутринта, ама с пълни подробности: как ще я събудя, ще стане, ще я измием, изпишкаме, облечем и т.н.Вече бях установила, че моето дете е по-спокойно, когато знае какво и как ще се случи (след няколко години борба с инат и вироглавие, достигнах до такова прозрение). Та смея да кажа, че това до такава степен подейства, че съседите обезпокоени ме питаха дали все още ходи на градина . Вече кварталът не разбираше кога излиза Мия на градина, та се обезпокоиха хората дали сме добре. Сега рядко има истерии, обикновено в понеделник след почивните дни. Освен това я оставям да си избира дрехите и съм казала в градината, че сама се облича да не ме гледат странно, когато не е съвсем в унисон със сезонното облекло.

Мимози, време е да спреш да гладиш на децата.  

Деси, спри, спри, ама лудото в мен не спира 
Пък луда, луда, колко да съм луда, стигала съм до 3 перални на ден (като вчера) 
Яна, проблема със склада е този, че продават само на магазини, просто имам късмета да имаме общи познати и пазаря на фирма. Пращала съм хора, но не са им давали, ходила съм веднъж-два пъти с мои близки, успявали сме да пазарим. Иначе е до Ботевата градинка.
Лиса, дано я чуя скоро, че само ги мисля...

После започнах от вечерта да й обяснявам какво точно ще се случи на сутринта, ама с пълни подробности: как ще я събудя, ще стане, ще я измием, изпишкаме, облечем и т.н.Вече бях установила, че моето дете е по-спокойно, когато знае какво и как ще се случи (след няколко години борба с инат и вироглавие, достигнах до такова прозрение).

детските психолози много го препоръчват този метод. даже с нагледно обяснение - с последователност от картинки.

а гладенето ми е друга лудост само чорапи и хавлии не гладя, всичко друго няма спасение

а гладенето ми е друга лудост само чорапи и хавлии не гладя, всичко друго няма спасение

а аз и тях гладя 

Ние запалени от филмчетата с МИки, го караме на стъпки: първа стъпка, тоалетна, втора стъпка зъби, трета облечи се...

И аз съм го чела това с картинките, ма немам време да направя подходящо табло!

А откакто намерих азбуката на ламинирано табло, Вики умира от кеф да ги повтаря, че даже почти всички вече успява що го де разбираемо и да ги напише!  

детските психолози много го препоръчват този метод. даже с нагледно обяснение - с последователност от картинки.

Ами нормално е, страха от неизвесното е съвсем нормално нещо. И аз винаги обяснявам. Сега ще отидем на лекар, ще седнеш на едно столче, лелята ще ти гледа очичките през едно бинокълче. Да не вземеш да се притесниш ако нещо там светка или шаренее, съвсем нормално нещо е. Сега ще отидем при един батко, той ще ти погледне зъбките. Ще потропа с една пинсетка и ще ти светка с едно фенерче. Ако види нещо черничко на някое зъбче, може да реши да ти сложи пломбичка, това да не те притеснява. Ще го излъска с една машинка и ще ти пръска водичка в устата. Има къде да изплюеш, мама ще е при теб ако се изцапаш. така децата се чувстват спокойни защото знаят какво им предстои...

Здрава и хубава седмица ви пожелавам.

Аз изживях кошмарен ден досега:( А за Никол не ми се мисли какво и е било. Никой не ми каза какво да очаквам когато детето излиза от упойка. Мислех, че "просто ще се събуди", че ще са и сложени обезболяващи, че... Чух рев в коридора и някой извика "майката на Никол". Хукнах и ми дадоха дерящо се дете в ръцете като ми казаха, че малко щяла да поплаче и 2 часа да изчакаме на диванчето в коридора и после ще си ходим.
Да ама Ники беше в истерия и паника каквато не съм виждала и дано не видя никога повече. Нито можех да я гушна, нито да я държа и половин секунда на едно место, нито да седне, нито да легне. Хапеше, дереше ме по лицето, дърпаше си превръзките и пищеше с всичка сила. На въпроса ми защо така се държи и от болка ли е или от упойката, анестезиоложката ми вика, от болка е. Викам е добре де, като е от болка неможе ли да и дадете обезболяващо?! Решиха да ни свалят в детското отделение и там взехме акъла на доктора на отделението, който през 10 минути идваше да чуе защо така пищи и да ми каже, че било нормално след упойка така да се държат но да съм я успокоявала, ще кажеш, че аз не се опитвах това ами да я плаша. Много беше страшно. След час и половина истерия се измори и заспа за около 40 минути.
Доцент Райков дойде да ни види и за съжаление новините не са съвсем добри:( Едното пръстче се е освободило и всичко е наред но това, което опитвахме с инжекции и , което е много изкривено не се е оправило:( Доктора каза, че е освободил сухожилието но въпреки това не се свива. Оттук нататък ще чакаме резултата от биопсията, която преди малко изпратих за София и ще се търси връзка с фиброматозата специално при този пръст.
И това мина:) Тази седмица да видим как ще махнат конците на Алекс и ще направят нови превръзки на Ники в сряда:)
Сега чакам като се наспят да пазя бинтованите ръчички на Ники, че ще има да обясняваме много:) Майка ми е тук и имам помощ. Светльо го викат на кораба месец по-рано и в събота заминава.
Креми, от сърце благодаря за подкрепата в болницата. Бях на границата да рухна, честно.
Стискайте ни палци за възможно най-добри резултати от хистологията и да намерим начин с физиотерапия да раздвижим другото пръстче.

детските психолози много го препоръчват този метод. даже с нагледно обяснение - с последователност от картинки.

Ако знаех това по-рано щях да си спестя много нерви 
Боян не обича по никакъв начин промените. Две години беше кошмар купуването на нови обувки, бях сигурна че ще се наложи да отрежа пръстите на кожените маратонки, защото на 30 градуса на вън, той не желаеше да сложи нищо друго на краката си /товя му бяха първите маратонки след като проходи/. Лятото, пак на същите жеги държеше да излиза със суитчър, защото ненавиждаше преминаването от блузи с дълъг ръкав, към такива с къс. Първото лято, като по-голямо момче /разбиращо вече/ продължаваше да си яде само банани и ябълки, плодовете които най-много е ядял зимата. И сега си е така де, не кусва нови неща, но поне вече тези, които яде са доста повече от преди в менюто му.
За да тръгне на градина без проблем в продължение на три месеца /даже и малко повече, от кандидатстването до 15 септември/ всеки божи ден разказвах приказка за градината. С всичките му приятни и неприятни неща за правене там. Е, бях подготвена и нямах проблем с ходенето, но пък съм пропуснала да спомена в разказа, че все пак дрехите за градината трябва да се сменят, както и че пантофите му ще нощуват там. Първо изкара почти два месеца с една и съща тениска всеки ден, а на мен ми се разказа играта да пера и суша, и второ дълго време чинно си прибирахме всяко едно парцалче + пантофите от градината и така се прибирахме. Госпожите ме гледаха обидено и няколко пъти ми обясняваха, че няма да изчезнат 
Е, с времето или той се поуспокои, или аз свикнах - напаснахме се дет се вика, вече драми почти няма, ходим всичко да купуваме заедно. Задължително той си избира дрехите и обувките да ни е мирна главата. За мое съжаление две години вече си има мания Маккуин, която не отслабва по никакъв начин, но се надявам до първи клас и това да мине.

ЕДИТ
Лисе, много съжалявам че е трябвало да минеш през това. Дано се оправи и забрави бързо Ники. Стискам много палци за хистологията. 

Ох, милата ми Лисанка, къса ми се сърцето като те чета... Хич няма да те питам защо не си ми вдигнала телефона, то за теб почивка няма   Прегръщам те, другото го знаеш  

Ох, Лисе 
Дано никога не ти се налага да изживееш подобно нещо отново и резултатите на малката да са добри.
Ако с нещо мога да помогна - кажи.

Оф, Лисооо, баси и излизането от упойка, толкова страшно звучи Важното е че е минало и дано всичко да е наред от тук на сетне.

Оххх, Лисеее, Лисе, няма мира за тебе....Милата ми, направо ми се сви сърцето, като прочетох. Дано повече не ти се налага да преживееш това, нито на Никол или което и да е от децата Стискам силно палци резултатите от хистологията да са обнадеждаващи и да намерите решение. Прегръщам те и те целувам силно! Ако имаш нужда от нещо - само кажи!

Оф, Лисооо, баси и излизането от упойка, толкова страшно звучи Важното е че е минало и дано всичко да е наред от тук на сетне.

Стеф, няма с какво да опиша колко страшно беше. И сега се чудя, може ли в голяма болница където се оперира не едно дете да не използват упойки за които знам, че децата заспиват 2 секунди след като им се сложи маската да вдишат и се събуждат като от сън. Предполагам, че при всяко дете има разлика(или не) но те ми я взеха от ръцете за да я заведат в операционната преди още да и е подействало успокоителното и да се отпусне и унесе. Една жена (придружителка на болен) дойде да ми хвани ръцете да спра да си чупя пръстите и да съм се успокояла.
Важното е, че мина. Поне днес незнам какво предстои нататък и мога да си отдъхна:)Много ви благодаря на всички, много.

Лис, много ми стана мъчно за Никол. Най-трудно е, като не можеш да вземеш болката на детето си...

Ох,Лисе,и на мен душата ми се сви докато те четях .Прегръщам те силно и се моля всичко лошо вече да е зад гърба ви.оттук насетне само хубави новини...