Здравейте миличките ми.Благодаря ви,че ме наглеждате.Последните две седмици бяха изпълнени със страх и притеснения,даже не успявам да се зарадвам.Всеки ден се моля на Господ този път всичко да е наред.Имаме си живо ембрионче с тупкащо сърчице,видях го в сряда.От други ден съм болничен,реших да не се правя на герой този път.Ще направя каквото зависи от мен,другото е Божа работа.Отговаря на седма седмица,леко е назад превид началото на цикъла ми,но имах късна овулация.Това,което се случи е ЧУДО,дори лекарите не вярват,което ме плаши още повече.Всяко ходене до тоалетната е ужас,гледам със страх салфетката...Знам,че трабвя да се отърва от тези чувства,но ми е трудно.Иначе съм Ок,гърдите са ми на периоди,един ден ме болят повече,друг по-малко.Повдига ми се само като си мия зъбите сутрин,единствено много ми се спи,будя се в 5.30 сутрин но през деня и привечер мога само да спя.Та така,изчаквах да споделя с вас,изчаквам да споделям с който и да било,просто имаме горчив вкус в устата с мъжа ми...Моля се за моето и за вашите чудеса!Не спирайте да се надявате и да се борите.За мен това е пета бременност надявам се вече да е успешна.От сърце Ви желая като дойде вашето чудо да нямате моите страхове,а да сте безкрайно безгрижни и щастливи!