КИСТИ

Яйчникови кисти

Кистата е пълна с течност кухина, оградена от добре ограничена стена. В тялото има много нормални кухини (кистични структури), например яйчниковите фоликули. Пикочният и жлъчният мехур стават “кисти”, когато са пълни. Абнормна киста се развива, когато нещо възпрепятства оттичането или поемането на течността от кистичната структура.

Фоликуларни кисти

Понякога яйчниковият фоликул не освобождава яйцеклетката си, а продължава да се пълни с бистра течност и става по-голям от обичайните 1,5 см на хормонално зрял фоликул, така че този фоликул става яйчникова киста. Фоликуларните кисти рядко стават по-големи от топка за тенис. Малките кисти обикновено не причиняват проблеми. Често те се откриват по случайност, по време на друго изследване на малкия таз. Фоликуларни кисти по-малки от 7 см в диаметър, обикновено изчезват спонтанно за няколко месеца. Ако не причиняват неразположение, те не се нуждаят от лечение, въпреки че отново се изследват след 6-8 седмици, за да е сигурно, че намаляват.Понякога тези кисти могат да достигнат размери на грейпфрут или повече, като тогава причиняват болка и симптоми от притискането на други органи. Честото уриниране може да бъде проблем, защото мехурът има по-малко пространство за разширяване.Обикновено се препоръчва отстраняване на кисти по-големи от 7 см, защото те обикновено не изчезват самостоятелно (или това става много бавно.)

Лутеинови кисти

Понякога след овулация разпукалият се фоликул може да се напълни с течност (често кърваво оцветена), след като се е затворил и е образувал жълтото тяло. Корпус-лутеиновите кисти е по-вероятно да причинят менструални нарушения, които са резултат на смущения на прогестероновата продукция. Както и фоликуларните кисти, те обикновено изчезват без лечение.
Фoликуларните и корпус-лутеиновите кисти често са наричани физиологични или функционални, защото се образуват по време на нормалните процеси в яйчника. Пoнякога обаче тези прости кисти могат да се усложнят.
Кистата, която е прикрепена за яйчника чрез тясно “краче” може да се усуче или да се разкъса, причинявайки силни коремни болки. Разкъсването  е свързано с кървене в коремната кухина и може да причини шок. Това са спешни състояния, които се нуждаят от незабавна хирургическа намеса. Рядко кистата може да пропуска течност бавно, при което симптомите не са толкова остри и често са трудни за разпознаване (без специални тестове) от симптомитена апендицит, тазова инфекция или извънматочна бременност. Лапароскопията обикновено решава ребуса.
ЕДо от добрите странични действия на противозачатъчните таблетки е, че предотвратявайки фоликуларното развитие и овулацията, също така предотвратяват развитието на фоликуларни и корпус-лутеинови кисти и усложненията свързани с тях.

Синдром на яйчникова поликистоза

Синдромът на яйчниковата поликистоза (също наречен Синдром на Щайн-Льовентал) е състояние на развитието на яйчниковите фоликули.При този синдром нито един от 10-20 фоликули, които започват да зреят във всеки яйчник в началото на менструалният цикъл, не достига пълна зрялост и не освобождава яйцеклетка, Без овулация всички фоликули, които започват да зреят, остават активни. Хипофизната жлез продължава да стимулира повече фоликули и яйчниците се запълват с фоликули. Капсулата на яйчника задебелява, за да задържи кистите и това затруднява овулацията още повече. Клетките, ограждащи стените на фоликула продължават да произвеждат хормони (вкл. Някои мъжки), както обикновено, но тъй като броят на фоликулите е по-голям, в кръвта се освобождават повече хормони. Действието на естрогена причинява задебеляване на маточната обвивка, което прави менструацията по-обилна. Недостигът на прогестерон (защото няма жълто тяло, образувано от разкъсан фоликул) също допринася за по обилно и неправилно кръвотечение. По-късно, когато се образуват все повече и повече кисти, функцията на яйчника се смущава още повече и продукцията на естроген намалява. Той може да не е достатъчен  за растежа на маточната обвивка, следователно циклите спират. Сeга има относителен излишък на мъжки хормони и започват да се появяват белези на маскулинизация. Те включват увеличаване на теглото и окосмяване на лицето и тялото, акне и рядко – задебеляване на гласа.
Причината за смущението на овулацията при синдрома на яйчниковата поликистоза не е ясна.
Най-популярната теория днес е, че това е объркване на нормалния контрол на яйчниковата функция от хипоталамуса и хипофизата.
Лечението зависи от това дали намалената плодовитост представлява проблем. За тези, които искат да заченат се препоръчва първо терапия с лекарства като CLOMID, и тя възстановява овулацията и оплодитлената способност (фертитлитета) в по-голяма част от случаите. Ако ли не, операцията, наречена “клиновидна резекция на яйчниците”, (която отстранява част от уплътнената стена на всеки яйчник), обикновено е успешна.


Източник: клуб "Проблемно забременяване"