Аз също вече не желая да живея тук. Това не е моята страна, тук умните и свестни хора се чувстват като втора ръка. И мога да кажа, че точно последните 2 години (откакто на власт е Борисов) ме убедиха напълно, че трябва да направим всичко възможно, за да се махнем оттук. Такова малоумно управление досега не бях виждала. Преди 2 години имахме сравнително нормален живот, мислехме за второ дете, а сега едва оцеляваме и прогресивно обедняваме. Никога не съм имала толкова близки хора около мен, които да са безработни и то повече от година. И това са хора образовани, умни, с голям опит в професиите си. И каквото и да правим -нищо не зависи от нас. Колкото и да работя няма да ми дадат по-голяма заплата, дори преди 2 години получавах по-голяма и то с около 35%. И какво като има магистрали, наистина, когато не можем да си позволим да отидем никъде...Нищо против магистралите, но тази политика да направим богатите хора бедни, а бедните ако оцелеят, хубаво, ако не...ами криза е Съжалявам, но не мога да приема геноцида, който се провежда над българския народ за нормален и естествен процес, само за да се харесаме на Брюксел.  Съжалявам за отклонението, просто поста на Лидия ме провокира.
Лиско и мини, ужасно ви съчувствам. Знам какво е да си безсилен. Дано се разрешат скоро нещата по най-добрия начин.

Добро утро  

Стефи, Мини, съжалявам да прочета и за вашите проблеми  

Тази сутрин в 4,30 Диляна се събуди с писък, явно я болеше коремчето. Изпъваше се, не искаше нито да легне при нас в леглото, нито в кошарата, нито пък да я държа. Рев, ама рев. Отидохме в хола, там я залъгах с една плюшена играчка тигърче, на което тя вика бау-бау  , та си го гушна и се поуспокои. Гушнах я и аз, уж започна да се унася и изведнъж пак рев. И пак се изпъва. Така час и половина, до 6 часа почти - ту се унася, ту рев. Чух я няколко пъти като пръцна, и точно след това се успокояваше, явно колики ли - незнам.
Исках да ви попитам, мога ли при такива ситуации да й давам нещо, от рода на Еспумизан или незнам какво друго  . Не се случва за първи път посред нощ да прави така. Но толкова продължително не е било.  

Лиде и аз съм на същото мнение като теб  
Много ме хваща яд понякога, чувствала съм се и аз безсилна, когато нещата не зависят от мен, има много неуредици в тая държава, и американците никога няма да ги стигнем, но аз си я обичам. И не мога да махна с ръка ей така на всичко и да замина някъде по света. Най-вече заради близките си, приятелите. Може да е всичко, но тях не мога да изоставя. С мъжа ми откак сме заедно, се оправяме сам-сами. Не разчитаме на нашите /като някои от приятелите ни например/, защото те са обикновени хора, от село, които чакат на мижави заплатички от оцелелите си все още работни места там . Много ни е било трудно, признавам, особено в началото, когато дойдохме да живеем във Варна и започнахме от нулата. И сега не е леко, нещата не са се променили кой знае колко. Но се радваме на малкото, което имаме, радваме се на това, че имаме Диляна  ,  че сме заедно, че близките ни са до нас. Искам само някой ден да си купим собствено жилище. В близките години се надявам да стане, че и нашите напреднаха, а трябва да се плаща ... Но и да не стане, здрави да сме само, това е най-важното.
Ще се молим поне децата ни някой ден да живеят в по-нормална държава, но тук, в България.
Така мисля аз   Извинете ме, че стана дълго

Хубав ден на всички    

Ели, и Дани така се буди нощем и докато не пръцне не му олеква. Или му правя масаж на коремчето и той се унася и заспива.

Ирина, права си. Аз и не очаквам където и да е в чужбина да ни посрещнат с червен килим, къщи, работа(добре платена) и условия каквито сме си съцдали тук. Допреди 2-3 години вярвах, че може да имат шанс децата (не само нашите) да живеят добре. Сега не вярвам изобщо в това и не само заради здравната система разбира се.
Никога допреди това не съм искала да напускам България, питайте ме сега:)
Готова съм да започнем от нулата, да сме по квартири, да оставя майка си, брат си,  всичките си близки и приятели и да ги виждам веднъж в годината но не вярвам, че ще ни е по-зле отколкото тук. Вярвам, че ще успеем да си го направим по-добре. Не веднага, но тук не виждам шанс дори аз да възпитам децата добре "те да оцелеят" извън вратите на дома ни. Изразявам се с прекалено силни думи и знам, че ще е много, много трудно но съм готова да поема този риск заради децата.

Цяла нощ не можах да спя,а днес нямам желание даже да сготвя на децата:( само да мине прегледа при кардиолога днес и ще се върна в окръжна болница, не за да правя скандали разбира се. Надявам се същата лекарка да е на работа. Вчера бях толкова шокирана от чутото, че не ми дойде на ум даже как да реагирам:( Ще и задам няколко въпроса, пък после пак ще си напиша жалбата (ако може така да се нарече де).

Мини

ето ви случай от британската здравна система:

"Boy, 2, found dead after doctors told parents there was 'nothing sinister' about his meningitis symptoms and sent him home"

Read more: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2048299/Toddler-Lucas-Wellstead-2-dead-Weston-Hospital-discharge.html#ixzz1aeRu8100
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2048299/Toddler-Lucas-Wellstead-2-dead-Weston-Hospital-discharge.html

това е само от днешния вестник. такива ги чета всеки ден. за Холандия и страните от Бенелюкс да не говорим, там според мен просто разчитат на доброто здраве на гражданите си. скоро ще имаме отзиви от първа ръка и във форума. за Германия сме чели какво ни е разказвала Ганка.
единственото място с добро здравеопазване беше Франция, но там нещата отдавна тръгнаха на загиване, след като на власт дойде Саркози.

аз бих си тръгнала от тук по куп други причини, но здравеопазването не е точно сред тях. напротив, смятам, че в доста отношения сме по-добре. защо? защото за много по-малко пари имаме моментален достъп до специалисти. здравеопазването по каса е зле навсякъде по света, но достъпът до частен специалист "на запад" струва много по-скъпо като процент от доходите, в сравнение с нашата страна, и не е възможен така бързо.

Да напуснеш родината е много сериозно решение, което не трябва да се взима импулсивно. Ние за себе си сме го взели и живот и здраве догодина или най-късно 2013 г. сме се изнесли. Подали сме за една страна документи за емиграция, ако там не стане имам няколко опции в Европа. Доста премисляхме, около 6 месеца всеки ден мислихме, тормозихме се, преценявахме, решавахме и накрая подадохме. Сега имаме цел и е по-лесно, работим по нея. Пак има терзани, съмнения, понякога ужас.
За това моля не ме емвайте с въпроси "ти знаеш ли какво може да се случи", "сигурна ли си че риска си заслужава", защото и без това е много трудно и много съмнения ме гризат.

Ние направихме първата разходка в квартала с новата количка. Стефи

Чета от вчера дискусията и не мислех да се намесвам Много е трудно да се вземе такова решение и в интерес на истината и аз не бих го взела точно и конкретно заради здравната система. Това е най-големия световен проблем. Просто ние в България сме разглезени и гледаме по съвсем друг начин на здравеопазването. Имаме лесен достъп, всичко става бързо, ако си платиш, става и със светкавична скорост. Тук обаче не е така. Безумни неща има. Последен случай - болни са и двамата у дома, всички сте чели как при висока температура нищо не се прави. Отиваме да направят тестове на децата за алергия, да обаче Мила се буди с температура сутринта и компрометира тестовете, не правиха. На Алекс обаче пуснаха. На другия ден стават и двамата с 39 градуса. Звъним на педиатъра - да даваме хомеопатичните лекарства, които предписаха на Мила на прегледа предния ден Продължаваме ние, действието се развива в дните вторник, сряда, петък. Децата се влошават. Водим ги на преглед в петък, правят стреп тест, пускат кръвни - стреп теста отрицателен и за двамата, при Алекс црп 38 При Мила - не било достатъчно високо. На Алекс дават АБ, Мила я чакаме да видим как ще се развие. Тя продължава да вдига температура, като нещата се влошават до толкова, че независимо, че пие сироп за кашлица, температуропонижаващи - от тях почна да дриска, от кашлицата повръща... Съответно не иска да яде, за да не се дави и да връща... И се въртим в един прекрасен кръг. Като действието е в петък, а за да ни е още по-кеф, предстои дълъг уикенд от 3 дни, в които нищо не работи тук Питам аз какво правим - ааа, ще чакаме да видим как се развива. Детето в събота продължава да поддържа 39, напукани устни, повръща, отпаднало, кашля - красота. И все още предстоят два почивни дни, в които никой няма да ни обърне внимание Да е жив и здрав д-р Бърди, писах му какви лекарства имам /за щастие винаги си нося аб от България/, даде доза и детето на третия прием е добре. Е, няма да кажа на педиатъра му, няма и да спомена даже какво съм направила. Така и не се обадиха да питат - абе тва дете да не е чудодейно спасено Така че далеч съм от мисълта да бягам от България заради здравеопазване.
Виж заради условия, заради възможности за професионално израстване или пък заради това, че се признават дипломите навън - о, да. Но пък в немската образователна система има такива прелести, че тук детето си не бих го дала да учи в първи клас Децата тръгват на 6 години, учат до 4 клас, след това учителите им преценяват дали стават за бачкатори или за интелигенти. Като се има предвид скрития расизъм, фин, едва доловим, дали има много от гастърбайтерите дето са преминали за интелигенти???
За мен стъпката да избягам в чужбина узря много много трудно. Жаси - моето е 6 години нагаждане към тази мисъл. Безсънни нощи, пресмятане, превъртане, и най-силното - преборване на себе си. Защото в момента, в който стъпите навън, вие ставате дърво без корен. Нито ще имате място вече в България, нито чужбина ще ви приеме и претопи, така че да се чувствате като у дома си. Каквото и да ви говорят другите.
Какво, че Бойко строи магистрали? Не е ли по-добре това, отколкото да има на всеки километър колибка от пребити хора? Нека да има метро, нови болници. А пенсии и заплати няма как да се вдигнат, защото няма от къде. Не мислите ли, че тези, които са били преди това, все пак са заложили бомба, която рано или късно ще гръмне? Не може безнаказано да крадеш, да лъжеш и да очакваш тия след теб да направят чудеса от храброст, за да дойде изведнъж светлото бъдеще. А и в чужбина не е прекрасно - във фирмата на мъжа ми за един ден уволниха 10 000 души - това как ви се струва? И не е някаква нищожна, незабележима филма. Гигант е. Криза има, това е положението, световна при това. И трябва да сме благодарни, че въпреки всичко, в момента антикризисните мерки в България са най-популярни навън и всички чуждестранни наблюдатели твърдят, че ние ще прескочим етапа на кризата най-безболезнено.
И другото, което трябва да направим всички ние - вместо да се оплакваме от привилегиите за определени хора, то трябва да отидем и да гласуваме, за да не може онези с привилегиите да ни превземат и да наложат новите правила! Ето това е истината - всички да отидат и да гласуват, за да няма никой правото да избира вместо нас!
Съжалявам за дългия пост, но имах нужда да го напиша.

Гане, чудесен пост. Точно така мисля и аз. Тези 4 години за мен доказаха, че вечните далавери на много хора могат да се секнат и тези хора да са равни пред закона, да отговарят и да бъдат съдени като един нормален гражданин без превилегии както съм аз. Виждам го, виждам всеки ден как затягат нещата. Не изведнъж, поетапно. Оценете го, защото ако беше изведнъж, жална ви майка какво щеше да стане. И моята заплата е вече на 50%, но осигуровките са ми реални и трудовия договор отговаря на това което върша. Като докторант взимам стипендия и докарвам заплатата си от преди, ама нямам и минутка спокойствие. Преди години, когато бях 2 курс студентка и нямахме дом и дете, исках в Канада. Канада реши, че не ме ще. Сега аз не я ща Канада и не ме вълнува дали ме иска . Няма да почна всичко от начало. С повече инат нещата се нареждат. А моят инат е в изобилие, ще го използвам за да направя нещата по-добри, за себе си и за децата си. Но тук, в моята си държава. Всяка една Пена ще я гоня до дупка и всеки ден ще и обяснявам, колко не е права, докато не го проумее и не започне да си върши работата.
5 Пени да превъзпитам за месец, това са 60 Пени на година  Така де, да сме оптимисти 

Аз лично, точно сега не бих емигрирала.Нещата по целия свят са толкова несигурни.В чужбина хората са настроени негативно към емигрантите,всеки си брани хляба,територията, и когато няма достатъчно за местните,то те съвсем не са мили към емигрантите.Това лято бях в Гърция и в Италия и двете страни преливат от незаконни емигранти и местните са озлобяли сериозно срещу емигрантите били черни или бяли,не ги интересува ти им крадеш от заплатите от социалните придобивки,натоварваш им здравната и образователната система и това ми го казаха лично.Борим се и ние,дразня се много,гадости колкото искаш,но си спомням че през 5-те ми години в Англия,когато съм оставала за седмица без работа и всичките директ дебити си дърпат от картата ми просто съм изпадала в ужас.В чужбина е добре да отидеш като някакъв добре платен кадър с акъла си като специалист иначе си си никой.Всеки сам избира и всеки сам най-добре си знае за себе си.

Емиграцията може да реши едни проблеми, но ще създаде други, така че за момента не мърдам от тук. А и много ще ми липсват родителите ми, сега ги виждам веднъж месечно, а тогава сигурно ще е веднъж годишно. На децата също ще им липсват много бабите и дядото, те и сега им липсват и така са се привързали към бавачката ни и мъжът и че си им викат баба и дядо...

Ето да ми видите "пирата" . Няма да наднича отникъде . Горкия беше изпаднал в ужас като му сложих лепенката, но се успокои после, вярно лепна се за мен като гербова марка и искаше да го нося, но пък геройски изтърпя два часа. Мисля, че беше добро начало и се надявам да свикне бързо и да няма драми като слагаме лепенка. Следващата стъпка са очилата.

Честно казано и аз не бих живяла в чужбина. Ако се наложи да, ще отида и ще изтърпя всичко. Но, си обичам България и приятелите, и близките, нищо че е мръсно и диво.

Бойко и правителството не ги одобрявам! Много оплескаха нещата, много са нагли! Не бих гласувала за тях никога. Но, ми е ясно, че никъде няма лесно. Не е лесно у нас!

Не е лесно и в чужбина. Изкарахе една седмица в Кел, Германия лятото. Там е много красиво и спокойно, чак скучно. Няма квартален магазин, няма кафе с приятели, няма усмихнати хора. Ако забравиш да купиш хляб, ходиш с колата до Кауфланд, който е на 30 км. Ако детето ти се разболее, в града няма педиатър, айде на колата и в Офенбург в спешното. Няма личен лекар, на който да се обадиш на мобилния, без значение колко е часа!
Приятелите ни, които живеят там, бутнаха мотоциклетист, който не е имал никакви обозначения и не се  движел по правилата. Но, те са виновни, понеже са с кола. И понеже са чужденци, глобата е двойна! А, понеже там глобите зависят конкретно от професията на извършителя на нарушението, хоп нашият човек с най-високата глоба, защото е архитект. Архитект, ама работи за българин и съответно онзи му плаща двойно по-малко, отколкото на немците и го осигурява на много малка сума. Та, дори и специалистите понякога са немили-недраги в чужбина

Мини, разбирам те и какво да ти кажа - баба ми е инвалид, след удар едва се движи, пада вече няколко пъти в тоалетната, ще се убие И за един тоалетен стол, дето ръждясва в здравната каса ги правят луди Е, аз махнах с ръка и питах майка ми иска ли да й пратя пари или директно от тук да й купя стола... Ама колко са като нас...
И аз гласувам всяка година, но ние дето го правим сме малко и ставаме все по-малко и нещата придобиват застрашителни размери... Изобщо не искам да ми ги показват, ама на, показват...Аз с всяко следващо връщане изстивам по малко... Особено когато става дума за такива неща...

мини,

винаги и навсякъде т.н. "социални помощи" са с някакъв праг на доходите. да, гадно е, ако го надвишаваш с 14 стотинки, но все някъде трябва да се тури чертата. жената добре ти го е казала - добре, че не разчиташ на тях.

и в богатите държави има маргинални прослойки, които се издържат от социални помощи, лентяйстват, крадат и лъжат, живеят на гърба на обществото. във Великобритания, например, това е вече професия, която се предава от поколение на поколение - раждат деца на 15 години и айде общинско жилище, айде социални помощи, като народи 2-3 без баща и направо си е осигурила живота. съответно, дъщерята и тя така прави. във Франция така са арабите. по 10 деца, никой нищо не работи, само крадат и лентяйстват, живеят от социални помощи в общински жилища.

тези факти не обезсърчават нормалните граждани да се трудят и развиват, да се стремят към лично облагодетелстване по нормалните за обществото способи, нито ги депресират постоянно със склонност към емиграция.

аз лично никога не съм се депресирала от това, че не съм се класирала за нещо "полагаемо ми се" от държавата. точно както ти е казала служителката, аз се радвам, че не завися от това и че имам и друг начин да си осигуря необходимото ми. плащам максимална здравна осигуровка, но въпреки това си плащам за всяка медицинска услуга. не ме депресира това.

други са нещата, които са ни кусур тук и то голям. тия дни ще взема да ги формулирам най-после.

и в богатите държави има маргинални прослойки, които се издържат от социални помощи, лентяйстват, крадат и лъжат, живеят на гърба на обществото. във Великобритания, например, това е вече професия, която се предава от поколение на поколение - раждат деца на 15 години и айде общинско жилище, айде социални помощи, като народи 2-3 без баща и направо си е осигурила живота. съответно, дъщерята и тя така прави. във Франция така са арабите. по 10 деца, никой нищо не работи, само крадат и лентяйстват, живеят от социални помощи в общински жилища.

Пиши и Германия в списъка. Там и риалити формати имат спец. за тях...

Цитат на: jam в Октомври 13, 2011, 18:12:40 pm

и в богатите държави има маргинални прослойки, които се издържат от социални помощи, лентяйстват, крадат и лъжат, живеят на гърба на обществото. във Великобритания, например, това е вече професия, която се предава от поколение на поколение - раждат деца на 15 години и айде общинско жилище, айде социални помощи, като народи 2-3 без баща и направо си е осигурила живота. съответно, дъщерята и тя така прави. във Франция така са арабите. по 10 деца, никой нищо не работи, само крадат и лентяйстват, живеят от социални помощи в общински жилища.

Пиши и Германия в списъка. Там и риалити формати имат спец. за тях...

Мдаа, много известни при това

jam  и този път те изчетох с голям интерес.   Темата ми е много интересна. Изобщо тази дискусия като цяло ме вълнува в момента.

jam  и този път те изчетох с голям интерес.   Темата ми е много интересна. Изобщо тази дискусия като цяло ме вълнува в момента.

Да,и мен!
Мини,поздравления за снимките!Радвам се че някой ги е оценил,все пак са страхотни!

Има живот в чужбина за човека, който престава да е имигрантски и става нормален, пълноценен, хубав живот, а не просто съществуване или борба за оцеляване. И не е задължително да е бягане от някъде, нещо или някого, макар понякога и изначално да потръгне така.

Казвала съм го и преди: светът продължава да е по-голям, по-шарен и по-интересен, отколкото имаме време, желание и сили да научим и преживеем. С достатъчна уседналост добри приятели се намират навсякъде. Хубаво е да се научи чужд език и да се живее в чужда култура, не заради биографията и по-добри перспективи за работа, а по начин, който отваря нови хоризонти и помага да наздърнем в различен светоглед. Не е нужно да приемем всички чужди порядки и да се претопим, но е интересно и вълнуващо да приемем в ежедневието си нагласи, навици и обичаи, които не бихме преживели и открили, живеейки в България.

И понеже всички сме преживели комунизма, нека не забравяме колко важно е да имаме свободата да подредим живота си различно и другаде. Това продължава да е невъзможно за милиони хора в няколко държави по света.
"Свободата, Санчо..." - казал Дон Кихот.
Пък кой какво прави с нея вече зависи от нагласата, избора, куража, силите и други работи.