Лисе, стискам палци всичко да е наред!

З22, и аз съм висока и с голям номер.  Напоследък си купувам обувки от Аутлет Центъра зад Метро на Цариградско. Там има магазин на Мандарин и още един за обувки, имат и големи номера!

Ами освен дружно да се махнем от тая държава друго не ни остава за съжаление Аз от вчера се опитвам да намеря отговор на един съвсем прост въпрос и трима различни лекари ми казаха различни неща, добре че е д-р Бърди /да е жив и здрав/ та ми даде насока за действие. За безхаберието на нашата лична лекарка не ми се говори просто...
Лисанке,

Лисицо смела, целуни Никол и продължавай с изследванията сега. Представям си колко ти е безсилно и омерзено сега, ама няма да спираш пред финала.

За ботушите - и моите деца имат точно по 1 чифт обувки или ботуши на сезон, но хубави. За лятото хубави значи често и български, не робувам на марки. Но за зимата досега не съм открила тук среден вариант на хем хубави, хем не скъпи ботуши. Като по-малки сме носили Капчица с кеф, но сега вече са страшно активни, прекарваме много време навън в градската киша, често сме в планината. И като добавим и лек двигателен дефицит на едното дете - ами топлите и удобни обувки са ми най-важният приоритет, за якета и дрехи съм много по-склонна на компромиси. Разбира се, човек знае и 2, и 200 - била съм и на двете места и съм се разпростирала според чергата си. Дано има повече хора, на които не се налага да правят копромиси с необходимостите за децата си. Макар че като чета Лиса, Коки, и Стефи - няма да е скоро.

Лис, поплачи си, за да ти олекне и после продължавай напред! Не че ще ти помогне особено, но и в чужбина има понякога неуредици.

Лисе, ужасно съжалявам за провалената днес операция и за стреса, който сте преживяли.

но недейте при всеки изживян стрес да обвинявате държавата, в която сте се родили. не е полезно за психичното здраве и създава излишни илюзии. не си мисли, че в чужбина са цъфнали и вързали по отношение на здравеопазването, особено осигурителното. идиоти има навсякъде. невежи, груби и неграмотни лекари има навсякъде. не е от държавата, повярвай ми.

а ти, аз и друг път съм ти казвала, извличай опит от всяка такава случка. не всички хора са добронамерени и любезни. усещай накъде духа вятърът и парирай овреме опитите да ти се качват на главата. сега, аз пак малко френско остроумие на стълбите ще приложа, но не бих допуснала (не и след натрупания опит) да ми се случи това нещо. най-малкото, разговорът ще мине на друг тон, та дори и бих скъсала "педиатричното" заключение и бих поискала второ мнение (както се е оказало, че може).

а оплакване напиши. непременно.

Лис, много съжалявам за провалената операция Поплачи си, нека ти олекне.
Мини, Стеф, не знам какво да ви кажа...Затова мога само да ви прегърна виртуално 

Ех, Мини, много ми става мъчно като си го описала така! Много, много съжалявам! Може ли да се обжалва решението на ТЕЛК? Пожелавам много сили на теб и Лиса! 

Лиско и Мини 

не си мисли, че в чужбина са цъфнали и вързали по отношение на здравеопазването, особено осигурителното. идиоти има навсякъде. невежи, груби и неграмотни лекари има навсякъде. не е от държавата, повярвай ми.

Подкрепям това мнение и съчувствам от сърце на майките, които се борят за здравето на децата си било с лоши лекари, било със системата.

А за тези, които обмислят живот извън България, регистрацията за лотарията за зелени карти вече тече: https://www.dvlottery.state.gov/default.htm?aspxerrorpath=/photo.aspx

Лиско, много съжалявам за случилото се 

Лиско, Мини и за двете 

Отдавна не съм влизала, но покрай работата, рождения ден на Ели и ходенето по очни лекари не ми оставаше време.
И да се отчета от ходенето на очен лекар. Доволна съм от доктор Димитрова, Стефан слуша колкото можа. "Успокои" ме, че далекогледството е наследствено, а не от лежането в кувьоз. Само дето нямам роднини с далекогледство нито мъжът... Наложи се да му разширяваме зениците с атропин заради големия диоптър и резултатът е 7.5 на едното око и 9 на другото далекогледство и ще трябва да закриваме "мързеливото око" за по 2-3 часа на ден. След 4 месеца ще ходим на контролен преглед и трябва да е научил картинките от таблото. Обясних на лекарката, че той ги знае, но е въпрос на проява на инат дали ще ги каже. Тия дни, трябва да видя откъде ще поръчаме очила и да се сдобия с лепенка или парцалче и да почва да свиква с положението.

Нуну, чета че Дара не е искала да се облича, Стефан е същия от неделя сме почнали с драмите, не искам шапка, не искам ботуши и не искам яке, просто всяко ново или добре забравено старо не се иска и се тръшкаме, тропаме и ревем, а когато се случва сутрин когато бързаме за работа, ми вдига кръвното и ми опъва нервите до краен предел.
За дрехите и обувките, честно казано напоследък купувам от дрехи на килограм, има нови неща за стотинки или износваме от съседчетата. Стефан така съсипва обувки, че е абсурд да дам 100 лева за ботуши. Елена миналата година изкара с ботуши за 3 лева от магазин от типа "за един лев" сега Стефан ще ги носи, здрави са, топли и не пускат вода. Всичко е въпрос на късмет.

Гери, като носила лепенка за закриване на здравото и развиване на лениво око ще си позволя един съвет. Консултирай се и с лекарката, но съм виждала закрито оченце с такова като от очила за плуване. Понеже аз се изтарикатявах и гледах над закритото стъкло. До такава степен свикнах с това, че и до днес на очен преглед си притискам здравото око с пръст, за да не надзъртам с него. И много, много постоянство се иска.
Лисе, каквото и да кажа ще е малко, за това -  Разбирам я Никол за плача - омръзнало ѝ е на милата. То адашката ѝ се дере като магаре от едно теглене и преслушване та .... Нагушкай я от нас и пусни жалба. Никой, ама никой не бива да е груб с дете. Особено лекар с болно.
Мини, за вашия ТЕЛК пък ....
Мише, свекърва ми е с напълно отстранена щитовидна жлеза, ама периодично трябва да ходи на прегледи, че току-виж ѝ порасне нова, пък тя набутва ЗК с по 3 - 4 лева за лекарства на месец.

Гери,има специални протектори за закриване на оченцето,продават ги по оптиките,ние ползвахме такова.Ива също беше с лениво око и се оправи,но трябва постоянство.

Мини,Лиско съжелявам за това което преживявате вие и децата ви!

Лисе,Мини, сърцето ми се скъса. Ако бих могла да помогна с нещо, насреща съм 

Много съжалявам да прочета неволите ви мили мами,а най тъжно е че това рефлектира върху децата ни. Много случки имах подобни на Лиско и Коки описаните и във Варна и в Пловдив и в нашият "прекрасен" Бургас. Но Джам е права извадете си поуки и овреме да парирате такива лекари. В Пловдив както не искаха да ни пускат от болницата, след скандал от мъжа ми бързо, бързо ни изписаха. Но за жалба не се сетих тогава, гледах колкото се може по бързо да се махнем и приберем у дома.
Да не говорим, че ни хоспитализираха без да ни обяснят защо, само казаха че детето е назначено за операция, ама за какво и защо отговор никакъв. Нямах представа какво означава фисура, там на място се установи това. Която пък в последствие се оказа, че е можело въобще да не бъде оперирана, а с едно мехлемче да се оправи.
Всичкото ходене по болници го преживяхме толкова мъчително заедно с Антоан, че когато прочета за неволите на някой друг, още настръхвам и обзема ярост от безсилие.
Иначе и аз съм от групата с желание за емиграция.

За обувките, на същото мнение съм като Цветенце и Стефи.

Ох Лис, чудя се колко може да издържи едно майчино сърце. Имаш стиснати палци за теб и Никол. Много сили и кураж на семейството ви.
Мини днес се сетих за вас и аха аха да те питам, но нямах достъп до компа, Вяра реши, че няма да спи.
Така като  ви чета и двете  с Лис и за лекарите и за ТЕЛК, си мисля колко голяма късметлийка съм, че сме попаднали на всичките лекари през които минахме и не само лекари, ами и мед. сестри, акушерки, санитарки и прочие. Сега чак се замислям какво би ми коствало едно такова отношение на фона на случващото се в семейството ни. Явно Бог ни е пожалил.
Онзи ден говорих с една приятелка и тя ми каза за доста права на деца с ТЕЛК, ние  сме със 100% + чужда помощ. Честно казано доста от нещата въобще не мислех да се разправям, при което тя ми се накара. Каза това са пари отпускани от ЕС и ако не се използват от дете с имащи права, това не означава, че ще отидат при друго дете с такива права, което много ме учуди.

п.п. Перде, може ли с две думи пак да кажеш за застраховката, ние нали вече отговаряме на условията

Аз пък не искам да си напускам държавата и не мисля, че в друга държава ще ми подарят къща, работа за тройни пари и ще ме галят по главичката всеки път в който отида на лекар. И там хора, както и тук. Може да има някои предимства, но да започна всичко на ново, щото Пена днеска била на горе с трибуквеника, няма как да стане. По скоро ще ликвидирам Пена  . Плюс това обичам да се поставям на мястото на човека срещу мен. Опитвам се да отгатна мислите и чувствата му. За случая на Мини и Лиско не говоря изобщо, там ми идва да ги натикам в миша дупка. Но не забравяйте, че монетата винаги им адве страни и вина няма само единя спорещ.
Ето пример, вчера една колежка се разпеняви, нямала да гласува за сегашното правителство, не че ме бърка за кой ще гласува... Ама на отговора защо, ми отговори, че и секнали едни нелегални благинки и тя затова беснее. Еее викам, то има закони за всички, ти с какво си по-специална. Обърнаха ми гръб, аз съм лоша и не разбирам как се чувства...Признавам се за виновна.
Един клиент и той, няма да гласувам за бате Бойко. Що питам с интерес аз? Ами само магистрали прави, що не ни вдигна пенсиите  . На него магистрали не му трЕбвали на село. Дреме му, че София се поотпуши и се оправиха пътищата. На него на село магистрала не му трябвала  . А тия като нас, дето се бутат цял ден и минават 30 км за 2 часа, да пасат трева. Изобщо на тия неща се гледа малко по-мащабно, а не на мене тука не ми изнася, дай са да обвиним цяла България, правителството и, политиката и, народа и и т.н. Един индивид е виновен и е редно да понесе последствията за действията си. Пишете жалби, стойте му на главата, докато не си свърши работата, карайте му се и изобщо, не се давайте така лесно. Вярно, че когато на човек му се събере му идва повече, но това е живота. Непрекъсната борба. Желая ви здраве и по-малко отрицателни емоции. Аз си харесвам държавата. Обичам си народа и искам да съм тук, с тях и да вървим към по-добро. В друга държава на разходка, това би ми донесло положителни емоции. А тук с моя си народ и с мойте си близки и приятели, ще се борим за една чиста, красива и нормална за живеене държава. Така ги чувствам нещата аз. 
Здраве и усмивки желая.