Джам, не зная какво доказателство искаш, мисля че зависи от всеки как мисли за детето си и за бебетата като цяло. ако на теб ти харесва да мислиш, че емоционалният живот се появява по-късно, кога не зная, ти ще кажеш, добре, но ако искаш невро-анатомично доказателство - лимбичната система е тази част от мозъка, която е заета с емоциите, тя е доста архаична мозъчна структура и хората се раждат с нея, други части на мозъка - кортекса- мозъчната кора- се доразвиват след раждането. отново казвам, това не означава, че бебе на три месеца може да направи разлика между ревност-алчност-конкуренция, тъкмо затова обаче е добре, според мен, да има възрастни около него, за които неговите емоции са също толкова важни колкото и тялото му, за да му помогнат да започне да ги разпознава и да се справя с тях. затова и толкова време и усилия отделяме и тук във форума да мислим за "най-добрия" начин за родителстване, защото знаем, че има сериозни последствия.
чувствам се особено да прилагам "доказателства" за една теза, която според мен е очевидна - деца, прекарали време в кувиоз (не на три месеца на по три минути) показват по-късно, че това има последствия, деца, отделени от родителите си и осиновени в рамките на дни, да не говорим за институционализирани деца, или такива, при които майката е боледувала в най-първите дни от живота им. мисля, всеки който си позволява да гледа на детето като на пълноправно човешко същество - не само като на тяло, но и имащо душа, ум, психика може да види емоционалния живот - удоволствието от сукането и прегръдката, яда и страха когато храненето се забави, много сме говорили в другите теми за това как бебето реагира на по-силната/по-слаба струя на млякото. това не са ли емоционални преживявания? не е ли смислено да мислим за тях? естествено, че както и при възрастните ако има съмнение за телесен проблем се консултира човек с лекар, но едното не изключва другото, или мислиш, че няма връзка между болестите на тялото и душата, само възрастните ли се разболяват "от стрес" (един доста безличен термин, който покрива цял спектър емоции и преживявания)?
пиша тези неща не защото особено много държа лично ти да ме смяташ за компетентна, ти имаш право на мнението си, пиша ги защото за мен е важно да не се обезкуражават майките, които имат любопитство и внимание към емоциите на децата си. мисля, от постовете ми става ясно, че не използвам трудностите на бебето, за да критикувам майките (примера с "отхвърлянето"), а се опитваме тук в тази тема да мислим за децата. между другото в някой от неонаталните реанимации се назначават хора, чиято длъжностна характеристика е "да мисли от името на бебето", да дава глас на неговите преживявания - има и книга на една от тези жени Sent before my time, Margaret Cohen, в която се описва опита й от работата й в отделение за преждевременно родени бебета.
котараната, разбира се съм на разположение на лични за всякакви разговори. съжалявам, ако тези постове са те накарали да се почувстваш неловко и се надявам да не откажат други потребители от това да имат интерес към душевния живот на децата, независимо дали го обсъждат с мен в тази тема или не.
