котараната, сигурно си пробвала различни биберони, ако не си, опитай, зная, че дават и чаши на бебета (дори и новородени), които отказват шишето - те не пият от чашата, но лочат млякото, или пък ги хранят със спринцовки. това е по "техническата" част.
изникват ми няколко въпроса - как ги храниш - на определени часове или на поискване? питам се дали нейното време за хранене не се различава от това на близначката й? може би има преживявяането, че чака твърде дълго и това превръща бутилката в нещо лошо - по подобие на яда, който изпитваме, когато чакаме някой, който много искаме да видим, който много ни липсва, но много по-интензивно като преживяване.
на кого даваш шишето първо? опитвала ли си да я храниш само нея, когато сестра й не е в стаята?
дали се държи по същия начин ако някой друг й дава шишето?
как беше кърменето с нея?
колко време след въвеждането на шишето започнаха да се случват тези неща?
аз си мисля, че е много възможно да има реакция на ревност, да те са бебета на три месеца, да преживяли са целия си живот заедно и точно заради това, е много възможно да преживяват ревността много по-болезнено. различните двойки близнаци реагират по различен начин. има изследвания, в които се наблюдават близнаци в утробата с ултра-звук и може да се види как понякога са отявлено ядосани един на друг, или единият се държи по-гневно с другия или пък са много нежни и игриви, та и близнаците са хора, и те са различни и мисля с пълно основание можем да обмисляме ревността като играеща роля тук. още повече, че ти най-добре си ги познаваш имаш най-добра връзка с тях и щом като това ти е хрумнало на теб, вероятно е съвсем актуално. ти сама казваш, че помежду си те са различни - сестра й изглежда по-способна да изразява недоволството и нуждите си, тя е "по-ревлива", а другата близначка е по-тиха, но пък това се отразява на възможността й да приема храна от теб. (не защото ти си ужасна майка, в никакъв случай, тук говорим за психиката на три месечно бебе, която прави трудно съвместяването на преживяването, че ти не винаги си на разположение (никой не е винаги на разположение, отново това не е упрек към теб) и на приемането на добри неща от теб - храна, прегръдки и тн). веротно е тя с възрастта да стане по-способна да приема храна, особено ако ти продължаваш да майчинстваш над нея с разбиране, грижа и любов. мисля, че опасността е тревогите ти около храненето да станат централни в отношенията ви, като по този начин това напрежение между вас се пренесе и във времето за игра, гушкане, в говоренето ви. зная, че е трудно, но опитай се да държиш в главата си това, че има и други неща в отношенията ви и това би помогнало на бебето да си създаде образ за теб, който е много по-богат от тревожната майка,която се опитва да дава храна, която бебето не иска.
надявам се тези ми мисли са полезни, а не внасят още повече тревога, не това ми е целта.