"Простете за излиянията, разтрепервам се само като си спомня.", елле и аз се разтрепервам, но вероятно по други причини. не ми се мисли какво ти е било.
изглежда се оказах в една доста неочаквана за мен позиция да защитавам правото на съществуване и смисъла не само на психоанализата, но и въобще на помагащите професии, особено на тази им част, която работи с деца. това ми изглежда загубена кауза. д-р бърди, за човек, който отхвърля познанията за това как работи човешкия ум и как функционират хората в група - добър ход - да "предупредите" че напускате, за да бъдете помолен да останете
но сега по същество - щатите са известни със свръхмедикализирането на децата, а и не само. според процента хора, които са на антидепресанти, депресията е по-скоро норма, отколкото патология. това, според мен е показател за отказа да се мисли за детето, семейството, за твърде голям страх от мисленето и за това колко добре печелят фармацевтичните компании. само да вметна - лекарства се предписват само от психиатри. естествено е, че когато детето няма проблем, родителите му нямат проблем, то просто няма проблем. вероятно учителката има проблем, но това е друга тема. или е същата - че има отказ от мислене - да седнат да поговорят с учителката, с родителите, за да видят откъде идва тази тревога, а не да превръщат социалния работник в полицай и да насаждат ужас у родителите и децата. това му се казва тормоз, чудя се как не си тръгнала да ги съдиш, елле, аз вероятно бих (това е другия национален спорт в щатите, нали така
. тъжно е това, което ти се е случило и то няма нищо общо с психотерапията или психоанализата, което е по-лошо няма нищо общо с грижата за детето.
лейди 11 - човекът, при когото си отишла е с доста съмнителна компетенция след е консултирал близък. това не се прави (да, доктор бърди, зная, че фройд е анализирал дъщеря си, но дори и психоаналитиците имат способността да учатт и да мислят и след като са станали общност от повече от един са попрестанали да го правят, а сега вече е норма, че не се консултират близки, приятели, познати, познати на клиентите, и тн).
мешко, вероятно знаеш за това
http://www.continuum-concept.org/ jean liedolf, това са изследвания много подобни на тези, които ти цитираш, но правени във венецуелска амазония. от моята перспектива те казват, че когато на детето се гледа като на човек с емоционални нужди, които се заслужава да се уважават, то пораства без сериозни емоционални или поведенчески проблеми. тоест там няма кой да им казва, че трябва да кърмят на 3 часа, да махат нощното кърмене след 3тия месец, да дават сокчета след 2рия и да внасят по една нова храна всяка седмица, но ситно смляна и детето да изяжда еди-колко си грама на ядене. да не пипа по земята, защото е мръсно, да не спи в леглото на родителите си, заради синдрома на внезапната детска смърт (нищо че има изследвания, които показват, че при съвместното спане риска всъщност е по-малък), да го оставяме да си поплаче, че така се развиват дробовете, да се учи да е самостоятелно.... сигурна съм, че можете да ме допълните, списъка с насоки е безкраен, а източниците им са авторитетни. и ще си позволя да те перифразирам, не че там няма психични прояви, а те са уважавани и зачитани, когато детето е тъжно, тъгата му се зачита, когато има нужда да го гушнат, го гушкат и нуждата му от любов и близост, от удоволствие също се зачита, тъй като майката (или друг близък) са на разположение детето не преживява тежки фрустрации (извинете за думата, три часа през нощта е и не се сещам за по-добра) и пораства спокоен и сигурен възрастен. от друга страна вероятно в тези общности са изработени и много начини за вентилиране на агресията (защото нея я има). ти вероятно знаеш името на онова амазонско племе, в което жените имат изключително нисък статут върху тях се излива ужасяващ тормоз, и те си траят и търпят. но има едни 24 часа в годината, в които жените могат да правят каквото си поискат с мъжете и те се възползват от това. общността си е изработила клапа. честите конфликти с други племена са друг такъв пример, затова по света вечно има някъде война. и, да животът им е по-прост, няма голям избор, няма кой знае какви очаквания, няма кой знае какви различия. имат и по-друго отношение към неща като видения (халюцинации), например - за тях това са средства за комуникация с други светове.
в едни други общества, където ролите са много ясни (всички фундаменталистки общества) има психични проблеми, които имат тежки последици, но тъй като обществото е затворено си остават вътре - най-очевидните примери са насилието над жени и деца или какво се случва с жена ако не може да забременее, например. мисълта ми е, не е достатъчно само да има яснота на ролите, мисля, че е важно отношението към бебето и детето и техните нужди, защото независимо какво мислите за психоанализата, тя ни учи, че щастливите и здрави хора произлизат от щастливи и здрави бебета, които растат с опита, че майка им е достъпна, насреща е, интересува се какво те преживяват и им помага да преживеят моментите на болка, тъга, гняв, и се разтапя в моментите когато те преживяват удоволствие и радост, насърчава любознателността им.
