Ще дам само цитати и кратки отговори, за да не се нарушава добрият тон на нашите "приятелски ухапвания" с Елена Б. Нямаме и двамата зъбки, уверявам Ви… .
"…човек търси помощ ако има нужда от нея, никой не го кара насила. иразбира се, че са субективни, та нали малко по-горе точно за това си говорехме, че психоанализата не работи с общовалидни термини, а с индивидуалното човешко преживяване,"
Само дето чрез психоанализата, граница между "здрав" и "болен" няма. Тя се разми умишлено. Психоанализата "коментира" човешкото преживяване, и го "поставя в рамка", интерпертирайки го. Чрез това, тя умишлено насочва индивида към "изводи" за собствените си преживявания. Това е една от причините, защо много хора се влошават- защото не са и подозирали, че техните "преживявания" (сънища, мисли, постъпки, отношения с ближните) могат да имат подобна интерпретация. И с това започва "спиралата" на влошаването, когато човек "неочаквано" за себе си се изпълва с чувство на вина и срам, колко "порочни пластове" уж има и колко издълбоко е лош, порочен, греховен. И щом веднъж се е влошил ( а така реагира огромното болшинство от хора, които нямат здравите нерви и безочието, да заявят в очите на "анализиращия", че си циркулира измислици), този индивид вече наистина става обект на лечение- той сам си вярва, че е "много болен", и има нужда от помощ, И се е сугестирал до такава степен от "аналитика", че по принципа на "прокси феномена", във всяка своя дейност "открива" потвърждение за "правотата" на съществуването на "тайните си черти".
"…критериите за психично здраве не са налагани от терапевтичните професии, има една друга професия - психиатрията ."
Какво тогава лекува психоанализата? липсата на диагноза, или Дг, поставена от психиатър? Или диагнози, които сама психоанализата си поставя?? Ако е поставена от психиатър, защо точно той да не лекува, че се налага психоаналитици без всякакво Медицинско образование да го правят? Когато психоанализата се нуждае от психиатрията- тя я цитира. Когато "обира" негативите на психиатрията- се раздалечава от нея.
"…и не, не са религиозни заклинания, нищо религиозно няма в това да си отворен за преживяванията на отделния човек и да си готов да изследваш неговата психична реалност."
"Религиозни заклинания" е афоризъм. Има се пред вид постоянното повтаряне на общоизвестни истини, с цел да им се даде "желаното" от психоанализата тълкуване. Изгодното за нея, тоест. Религията и психоанализата са "на нож", защото първата разбра най-бързо от всички,че, психоанализата може да манипулира и "води за носа" даже и по-добре от самата религия. А това, отнема ( на религията) властта над хората и обществата. Религията също е обърната към дадения индивид- едва ли има "по обърнат" към личните преживявания на един индивид, от религията.
"…онова, което големите поети и писатели показват в работата си, става инструмент и обект на изследване, развива се като терапевтичен инструмент - ето затова ние знаем, че децата са много повече от тяло с няколко отвора, че човешките емоции имат значение, че психичната болка е реална, че болките на тялото и душата са свързани, че в човека има огромен потенциал за създаване, но също толкова и за разрушение, че под поведението на повърхността ни има пластове, датиращи от най-ранното ни детство. удивително не мислите ли?"
Да, става. Само дето няма ясни и точни критерии, на коя от хилядите психоаналитични "трактовки", касаещи Микеланджело, например, да вярваме. То колкото и психоаналитици-толкова и трактовки.
Едва ли трябваше да дойде психоанализата, за да разберем що е то "детето". Даже напротив- с идването на психоанализата, не само че не разбрахме що е то "детето", ами се напълнихме с теории и теориики, по вкус и мирис на всеки психоаналитик. Кажете моля, колко са теориите във Вашата специалност днес? и защо точно следвате "тази", а не "онази", или "другата"?
Никой и никъде не е твърдял че психичната болка не е реална… поне от времето, когато психиатрията престана да е тема за принудително затваряне в затвор. Цялата тема "за повърхностните" и "дълбоките паластове", са си чисти конфабулации. Това не може да се докаже по никакъв обективен начин. А и не важи за всички изобщо, както се стреми универсално да ни го "насади" психоанализата- тоест, че всички на този грешен свят сме бивалентни, биполярни, с две (три, четири) личности. Само първатя явна- всичко друго- "потайно", "развратно", скривано и "за срам". Всъщност, по никакъв обективен начин Вашата специалност не може да докаже дори и за един отделен индивид, че има "несъзнавано", а още по-малко "колективно" такова. Вие може да виждате в шарфа, около врата на известен балетен танцьор "хомоеротичен елемент на поведение", и да си развивате каквито Ви хрумне теории по този въпрос, но аз Ви уверявам че просто човека си се харесва така. И нито Вие, нито аз можем да убедим трети човек, че това не е просто хубава вещ, която даденият индивид просто в даденият момент иска да си го има на врата, когато дава интервю.
Чрез темите за "несъзнаваното" и/или "колективното такова", психоанализата нанася удар по индивидуалността на всеки отделен индивид, налагайки мнението, че всички сме повече или по-малко "еднакви" и пълни със "срамни тайни" за самите себе си. Темата за "несъзнаваните неща" са всъщност опит, от всички единици, индивидуалности, характерова палитра, да се направи аморфна маса, която лесно после може да бъде манипулирана чрез универсални "дефиниции" за нейното ОБЩО "несъзнавано". Много е трудно палитрата от човешки поведения да се постави под общ знаменател. Но няма и нужда, ако всеки индивид се изследва поотделно. Но за психоанализата е важно да няма индивид- тя уж лекува отделния индивид, но с "универсализирани" подходи и критерии.