Елена много благодаря за отделеното време и внимание. Не ме притеснява нищо и ще разкажа тук, може да е от полза и за някой друг в бъдеще. Дъщеря ми си беше много сложно дете от самото начало. От една страна адски самостоятелна като бебе, в смисъл, че не се е налагало да й налагам режими, тя сама си ги създаваше, а аз се съобразявах с тях. Не обичаше да я гушкат, сякаш изобщо не й беше приятен допирът, но пък за сметка на това искаше да я забавляват от разстояние. Тя си лежеше в кошницата, а ние й говорехме, пускахме й музика и т.н. По този начин се чувстваше спокойна. Като цяло ревеше много през деня, но нощите ни са били спокойни. В началото заради силни колики, после по всякакви други поводи. Не обичаше да ходи на разходки, но обожаваше да си е вкъщи. Тръгваме на разходка, тя започва да реве и реве до момента, в който не се приберем. Тогава млъква, усмихва се и сякаш нищо не се е случвало. Сега е в другата крайност, много й се ходи навън. Никога обаче не е била някаква лигла, в смисъл, че пада, става, без да плаче. Реве много повече от обида, ако й се каже нещо, което не й харесва или от инат, но не и от болка. Педиатърката ни даже се шегуваше, че може да й сложи няколко инжекции наведнъж и никой няма да разбере, но ако се опита да я измери, целия свят наоколо ще съберем. Трябва да спомена, че я водихме много и по всякакви прегледи, изследвания, гимнастики и т.н., които определено също не й харесваха и им се противопоставяше с много рев.Давам си сметка, че страховете за нея, които ни вмениха, са повлияли много на начина, по който се отнасяхме към нея. Много дълго време не можех да се оттърся от страха си дали всичко това е нормално, кое е част от развитието, кое е патология и т.н. След като никой не откри нищо, за което да трябва да се притесняваме, се успокоихме. Проходи на 1,5 г.,но дълго време след това беше нестабилна; проговарянето -тук не знам точно как да го определя във времето. Като думи, проговори рано, но докъм 3,6 г. си остана само с няколкото думи, които говореше още преди да навърши година. Едва тогава се появиха изреченията. на ниво разбиране, не е имало никакви проблеми, разбираше, изпълняваше команди, посочваше си каквото иска, но не можеше да го назове. На 4,5 г. научи азбуката визуално буквално за 1 седмица -разпознаваше и показваше всички букви, макар че имаше голяма част от звуците, които не можеше да изговори. Все още има такива, но вече говори много и разбираемо за всички. Малко са нещата, които не се разбират. Има нещо при нея, много интересно -тя сякаш има нужда по-дълго да съзерцава някакви действия и след това да ги направи, а не да ги учи опитвайки се плавно. Просто изведнъж прави нещо, сякаш цял живот го е правила, а преди това никога не го е опитвала. Така беше с храненето сама, с преобличането и т.н. Имах големи притеснения как ще тръгне на градина, предвид, че не контактуваше много с децата, беше плаха и свита до този момент. За голяма моя изненада обаче, тя се адаптира изключително бързо в детската градина и там се справяше чудесно. В началото нямаше контакт с децата, но сега след като вече говори много, и това се промени. Има си приятели, общува по-свободно с тях.
По повод избухванията й -ами тя държи да прави всичко сама, тя да е водещия фактор, но не винаги успява. Много е трудно да й се покаже нещо или да й се помогне, тя едва ли не се чувства обидена. Смята, че каквото и когато го поиска, трябва да се случи точно, както си го предствя. Открихме, че ако й се обяснява всичко, което ще се случи предварително, с пълни продробности, реагира по-спокойно и гледам винаги да прилагам тази тактика. Изобщо не обича изненади, напротив харесва рутинни неща, обича да има порядък и така се чувства спокойна. Иначе може да избухне буквално за всичко -от това, че не съм я оставила тя да отвори вратата до това, че все пак трябва да отиде на градина. научила се е да крещи и да удря (това мисля, че като модел го научи в детската градина). Вижда как крещенето вбесява баща й и сякаш още повече го прави, напълно нарочно. Докато сме на разходка, примерно през цялото време пита какво прави тати и т.н., а като се прибере първото нещо, което ще направи е да го подразни било с крещене, било с някой удар ей така, като за здрасти. Определено изпитва удоволствие да ни тормози. Обаче ако навън някой се опита да я удари, вместо да му отвърне, тя се скрива в нас и не реагира.
Дълго стана, за което се извинявам. Между другото книгата на Д.У. Уиникът е наистина много добра.