здравей, четох, че си в Бургас, там не зная човек, но мога да разпитам. мисля, че идеята ти да отидеш ти да поговориш с някого не е никак лоша. Иначе аз съм в софия, често пътувам извън страната, но ако искаш можем да се видим по скайп, понякога практикувам това, особено сега с бебето? ако това ти изглежда приемливо, ако ли не ще потърся колега в Бургас?
със сигурност децата реагират на отношението на възрастните към тях, но от нещата, които си писала има няколко неща, които според мен показват, че е добре да се обърне специално внимание: първото е, че има неща, които ТЕБ те притесняват - родителите си познават най-добре детето и тяхната тревога е особено важна, защото дори и да е преувеличена (не казвам, че при теб е така) това само по себе си влияе върху детето. другото е високото ниво на агресия и авто-агресия (привличат го опасните неща, както ти казваш). това не означава, че детето ти е "лошо" или ти правиш нещо не както трябва, а според мен това поставя въпроса - какво се случва в преживяването на детето, че го плаши и ядосва до такава степен, че да реагира преимуществено с агресия. Интересно е това, което казваш, че реагира с агресия на силни емоции - звучи сякаш него емоцията "го залива" с интензивността си, той не знае как да се справи с нея и реагира агресивно, като начин да се предпази. това е само догатка, но ми се струва, че си струва да се изследва това повече.
не зная как ти звучат тези неща, ще се радвам да пишеш какво мислиш