Перденце, много от монтесорианските практики могат да се правят и вкъщи. Разгледай тази страница http://www.facebook.com/LivingMontessoriNow , има доста идеи. Ето и книга на български, обясняваща методиката - http://dox.abv.bg/files/dw?a=dc61eddcfb
Моето дете е в градина "Монтесори" и от опит казвам, че определяните като хиперактивни прояви се повлияват чудесно, особено като се съчетаят с плуване (в нашия случай).
При моето дете имаше период на засилена агресивност в резултат на неспособността за добра комуникация - проговори късно, говореше неясно дълго време и беше по-лесно да вдигне ръка. Поне на въпроса ми "защо?" отговаряше със "защото не мога да кажа думите"... Ти най-добре познаваш детето си и вярвам, че в консултация с добър психолог би могла да откриеш причината за агресията. За останалото - чети Монтесори и се успокой

Абсолютно сте прав, д-р Бърди, че има много подходи и психотерапевтични школи. по същия начин, като с педиатрията (а и всяка друга работа, която се работи от хора, всъщност) наистина е важно при кого ще попаднеш. ако не беше така нямаше да имаме такава нужда от вас в този сайт, например, щяхме да можем спокойно да се доверим на педиатрите, които се грижат за децата ни.

психотерапевтите по правило съвети не дават. ако идете на психотерапевт и той ви дава съвети, добре е да го смените. психотерапията и консултирането е различно от съветването и целта им е да даде възможност за мислене, не за правене на неща. а защо за мислене, защото парадоксално тъкмо това ни липсва - да мислим свободно, да познаваме себе си. критерият е ясен - преживява ли детето проблем или не, родителят мисли ли, че детето му има проблем или не, родителят има ли проблем с детето си, притеснява ли го нещо или не.

моля ви нека не забравяме, че както вие в ежедневната си практика се срещате с множество деца и педиатрията има начини за оценка, които са основани на наблюдение на здрави деца и на клинична практика с болни деца, по същия начин психотерапията не се основава на "голи теории", а тъкмо на наблюдение на здрави бебета и деца (което е част от обучението по детска психотерпия в психоаналитичната школа (която зная, че не харесвате, но се надявам да имам възможност да ви поместя, макар и малко от тази позиция , а и разбира се на клинична работа с деца и семейства с проблеми.

идеята ми да пиша в тази тема е,  за да кажа само, че има още един начин, който може да е от помощ на Пердето, синът й, а защо не и за някой друг. разбира се, както при избора на педиатър се търси читав човек и често това е трудно, но все пак е постижимо.

Чувствайте се свободно в тази тема да пишете и съветвате по психологични теми.
Ако и модераторите са съгласни за това- аз съм участник тук, но модератор по "неволя".  А и не ми се е налагало да модерирам досега, поради мирния и спокоен климат, царящ тук.

Но си запазвам правото на "реплика", ако имам какво да кажа по темите, които ще обсъждате тук.
Без да злоупотребявам с това.

Това е добра идея.
Елена, ако имаш желание и опит с деца можеш да даваш съвети при нужда, на майките тук

подкрепям, чудесно предложение. не знаех, че имаме и детски психолог във форума, а определено мисля, че имаме нужда от разискване и на такива теми. темата е постоянно актуална.

с удоволствие бих помогнала, на няколко пъти и в пред-бебешките теми съм казвала, че ми се иска да мога да съм от помощ тук, тъй като много подкрепа съм намерила във форума. аз съм клиничен психолог, работя психотерапия и мога да помогна за проблеми на деца и на възрастни - като казвам проблеми имам предвид - емоционални проблеми, такива, които се проявяват в поведението, както и трудности в отношенията. там, където хората искат и аз мога бих могла да предлагам и хора за среща лице в лице. ще се радвам да съм от полза.

а иначе колкото повече "реплики" толкова по-добре, поне в моят вид психотерапия

Благодаря ти Елена, ще се възползвам  тъкмо и д-р Бърди ще прочете и обсъдим.

В тази тема ли ще пишем? Ако решите може да се преименува.

виж какво стана, като я преименуваха модераторите и спряхме да пишем 

А не, аз се опитвам да се формулирам в кратце,все пак да не отегчавам четящите.
А в кой град си Елена, евентуално за личен контакт. Иска ми се, да поговоря с подходящо лице за поведенето на сина ми.
Интересно от както казах на госпожите в градината, че ме е посъветвал мой познат лекар за смяна на градината с Монтесори, как изведнъж детето се справяло чудесно. Как имало голяма промяна в него, а той си е все същият. Предполагам му отделят повече внимание, някак си мисля. Детето ми е споменавало, как едната  госпожа не я харесва, защото го оставяла да го бият други деца /на които пък той не остава длъжен/. Личи си, че ходи на работа по принуда и някак е на автопилот, децата усещат това. Другата госпожа пък винаги ми и козвала, че се справя чудесно и няма оплаквания от него. Само енергията му била в повече и да го запиша да спортува.
Иначе агресията която проявява съм забелязала е от емоция. Когато беше малък реагираше на всякакъв вид емоция по агресивен начин. Много си говорихме, гушкахме и лека полека започна да реагира емоционално по стабилно. Не знам и аз как да се изразя и обясня. Най много протестира чрез агресия, когато не става по неговият начин, не може да предизвика внимание или симпатия и когато не получи нещо на мига.

здравей, четох, че си в Бургас, там не зная човек, но мога да разпитам. мисля, че идеята ти да отидеш ти да поговориш с някого не е никак лоша. Иначе аз съм в софия, често пътувам извън страната, но ако искаш можем да се видим по скайп, понякога практикувам това, особено сега с бебето? ако това ти изглежда приемливо, ако ли не ще потърся колега в Бургас?

със сигурност децата реагират на отношението на възрастните към тях, но от нещата, които си писала има няколко неща, които според мен показват, че е добре да се обърне специално внимание: първото е, че има неща, които ТЕБ те притесняват - родителите си познават най-добре детето и тяхната тревога е особено важна, защото дори и да е преувеличена (не казвам, че при теб е така) това само по себе си влияе върху детето. другото е високото ниво на агресия и авто-агресия (привличат го опасните неща, както ти казваш). това не означава, че детето ти е "лошо" или ти правиш нещо не както трябва, а според мен това поставя въпроса - какво се случва в преживяването на детето, че го плаши и ядосва до такава степен, че да реагира преимуществено с агресия. Интересно е това, което казваш, че реагира с агресия на силни емоции - звучи сякаш него емоцията "го залива" с интензивността си, той не знае как да се справи с нея и реагира агресивно, като начин да се предпази. това е само догатка, но ми се струва, че си струва да се изследва това повече.

не зная как ти звучат тези неща, ще се радвам да пишеш какво мислиш

Да, точно го написа, не можеше като по малък да овладява емоциите си. Сега пак така, разсърди ли го нещо, някого или ... избухва с яростна агресия. След това като ме види, се гушка извинява се и заплаква. Знае, че не трябва да реагира така, но го прави. Тук е момента да вметна, че моят баща беше много авторитетен, интелигентен и властен. Той реагираше по абсолютно същият начин и когато бях малка, често твърде често за съжаления, отнасях негативите от ежедневието му. Верно буйно дете бях, но не чак толкова като моят син сега.
По скайп става, трябва да се уговорим някой ден.А за Бургас ако имаш идея или пък препоръка, сподели моля те. Че аз спрях да разпитвам, а не ми се ще да се бухна при случаен.
Благодаря ти

Здравей, Елена  !
Чудесна тема!
Би ли препоръчала книги за възпитанието на децата на български език? Това хранене, преобуване и т.н. съм го тренирала години наред, но що се отнася до възпитание... гола вода.

Аз пък имам обратния проблем...детето ми е прекалено кротко, чувствително и отстъпчиво. Вярно е че е още малко, но ми се ще ако мога да му повлияя по някакъв начин, за да стане по-контактен с деца на неговата възраст. Осмелява се да контактува само с по-големи и неагресивни деца. Децата на неговата възраст не могат добре да си премислят действията така да се каже- бутат го, блъскат го, понякога дори го удрят без причина, а него това го плаши. Много трудно също така контактува с непознати, трябва му доста време докато свикне с някой.
Не, че се оплаквам много Да гледаш такова дете е песен Притеснява ме обаче, че когато се наложи да тръгне на ДГ ще му бъде изключително трудно.

Джиджи моят син до 2 годинки беше такова дете. не желаеше да общува с деца, защото винаги или го бутаха или удряха безпричинно. Страхуваше се от тях, вечно беше наврян до мен, в един момент стана коренно различен. Мисля с тръгването на ясла за седмица ,две. След дълга почивка и боледувания да е ходил, може би месец, два до 3 годинки. След като мина една година от Дг, детето започна да разказва за яслата, колко лоши били госпожите, как ги пляскали и крещяли и т.н. Даже спря да ходи по голяма нужда там и категорично го заявяваше и се стискаше милото. От там се научи да граби играчките на децата, предполагам от там се научи и да яде бой от другите деца, без да има кой да ги стопира. Имайки в пред вид, че децата израстват в среда на агресия, а те се учат на поведение в този си период, нищо чудно, че в един момент той започна да подражава и стана един от тези агресивни деца. Може и да не съм права, но след втората му годинка, разходките станаха ад. вечно бях до него, защото удряше и скубеше наред и аз бях един падар.

Това което разказваш е ужасно. Значи трябва да съм подготвена за всякакви сценарии...
За сега си мисля да не го пускам на ясла, имам възможност още да си го погледам, но каква е гаранцията, че в детската градина учителките няма да се отнасят със същото безхаберие каквото описваш. Май от сега трябва да започна да правя проучване към коя ДГ да се насочим като му дойде времето.

Здравей, Елена  !
Чудесна тема!
Би ли препоръчала книги за възпитанието на децата на български език? Това хранене, преобуване и т.н. съм го тренирала години наред, но що се отнася до възпитание... гола вода.

опасявам се, че на български не съм запозната какво излиза. мога да ти кажа обаче един автор, който със сигурност го преведоха Д. Уиникот (понякога го изписват УиникЪт) при него няма да намериш типа "полезни съвети от 3-5", а по-скоро идея за цялостно отношение в модела "добрата майка е тази, която си следва интуицията, уважава си детето и не се отнася с него като куче, което има нужда от дресировка, а като човек с емоции и преживявания, които са толкова важни, колкото и тези на възрастните", и "емоционалният свят на детето е важен, а най-важно е емоционалната връзка между него и майка му". той е педиатър, който след това се квалифицира като психоаналитик и основният му принос е този тип текстове и "беседи" е изнасял по радиото, които много подкрепят майките и то през 60те, когато дори и на запад това е било новост.

съжалявам, че не мога да ти препоръчам нещо конкретно, но ако трябва да съм откровена на мен (лично) не ми харесват книжките със съвети, та затова не съм и гледала. ако ми попадне нещо ще пиша.

смарайди, още нещо, сега пак преглеждах темата - НЕ СИ ГОЛА ВОДА по повод възпитанието. не може да си, теб са те възпитавали, имаш опит от човешки отношения еди-колко си години, не може да си гола вода. и се връщам на това не случайно, защото то е като с кърменето, храненето и другите неща, за които винаги казваме, че майката и бебето знаят най-добре. книгите със съвети за възпитанието могат да направят същите бели като тези по физическото отглеждане на децата, защото често хората не си слушат интуицията, за да следват съвети. извинявай, за главните букви  и устремния тон 

джиджи, ако първо започнеш да го събираш с малко по-малки от него деца или с едно-две приятелчета негови, да не са накуп. за да може да "укрепне" самочувствието му. и естествено, ако знае, че си там, на разположение (но не надвесена "над" него ще е по-уверено детето. имай предвид, че има такъв нормативен период - срамежливост, страх от непознати, който после си отминава.

пердето, да се уговорим на лични за скайп и аз ще поразпитам за бургас, но това може да отнеме време.
мисля си за твоят син, че от една страна този характер както се казва "е семейна черта" - баща ти е имал такова отношение, което ти казваш, понякога е било дори прекалено, ти вероятно понеже си си патила си в другата крайност и агресията не ти харесва или дори те плаши, но това не означава, че няма решение на този проблем. мисля си, че често децата нямат начин да удържат емоциите си, защото нямат думички за тях, не знаят какво им се случва и то им изглежда много страшно - вероятно си опитвала вече, но когато стане нещо, което провокира изблик на агресия, опитай да му говориш, да му опишеш какво му се случва "сега си ядосан, защото..., обаче виж играчката е още тук или ти си добре. сега си засрамен, защото си направил нещо, което знаеш, че не бива и тн. идеята е да се научи и евентуално да започва да казва първо думичките за емоции и преживявания, а после да удря и хвърля неща. естествено това е доста дългосрочна тактика, но надявам се да помогне. как ти изглежда?

пп извинете за многото постове

Елена опитвала съм и сме говорили за реакциите му и до преди да проговори , твърде късно на над 3 годинки го отдавах но това, което описваш. но сега е вече друго, на въпрос "защо" той отговоря не мога да ти кажа мамо и когато продължа да обяснявам и питам, винаги отговаря "не ме питай повече, казах ти не знам" и всячески се стреми да отклони темата.
Предният ден едната госпожа ми го похвали, как имало от месец и половина голяма промяна в детето, а вчера другата отново каза, че моят син винаги удрял и се инатил. Снощи се прибрахме с разбита горна устна и болки в предните зъбки.
Едно дете е ударило друго и моят син е решил, да удари въпросното удрящо дете за да защити удареното. В този момент първото удрящо дете, удря моето и му разбива устата. Кой е виновен в случая, според госпожата пак моето дете, а аз не мисля така. Мисля е нейна вината за това, че не може да овладее ситуацията. Отделно споделено от други майки, чувам, че въпросната госпожа изпада в безсилие и си е позволява да удря децата. Мисля да говоря с директорката, за смяна на групата. Единствено се притеснявам как би му понесло това на Антоан. Ще го обсъдя с детето това евентуално преместване и вече ще предприема сериозни мерки. Повече от очевадно е, че има нетърпимост с тази жена и за съжаление моето дете е винаги набедено. Вярно е, че е агресивен, но за бога той това поведение го вижда всеки ден там, как да се боря с това, освен да предприма драстична промяна си мисля. Лошото е, че децата не обичат промените и моето много се плаши от това.

Елена дай на ЛС твоят скайп, за да те потърся и говорим.