здравейте Ани, мисля си какъв подход ще изберете към детето зависи до голяма степен от това как мислите за нещата, които ви тревожат. ако мислите, че те са свързани с тялото и физиологията на детето (хормони, развитие на мозъка, други био-химични процеси) тогава вероятно ще се насочите към лекари или хомеопати (в зависимост от това какво мислите за това доколко хомеопатията помага, например).
ако си мислим за психиката на детето и за отношенията ви:
от описанието ви си мисля, че можем да видим две основни теми в притесненията ви - дали детето ми не става твърде "зависимо" от мен и дали детето ми не е твърде "палаво/непослушно/тревожно и онази омразна думичка "хиперактивно"?
защо казвам, че изглежда се притеснявате, че той е твърде зависим от вас - заради притесненията, че заспива трудно, често се буди, когато е разстроен иска да бъде гушнат.
по повод "проблемите със спането" - те са проблеми предимно за нас възрастните, ако детето не показва знаци, че не си доспива - уморено, раздразнително, поспаливо през времето, когато не се предполага да спи, то няма проблем със спането си. разбираемо е, обаче, как за вас това е проблем. наскоро открих книга, която може би ще ви е от полза - the no-cry sleep solution, elizabeth pantley, изд. McGraw-Hill - има доста практически препоръки около заспиването и събужданията през нощта. основното, което ми харесва в тази книга е развенчавеното на митовете, че "добрите деца" си лягат и веднага заспиват и не се събуждат докато родителите им не си изпият кафето сутринта. изследванията показват, че огромно количество от децата биха попаднали в графата "проблеми със съня" (мисля процента беше над 80) и съответно следва въпроса можем ли въобще да говорим за проблеми със съня при това положение. не е ли проблем по-скоро наложеното очакване за бързо заспиване и не-събуждане през нощта? ако, обаче, смятате че той не спи достатъчно време, това е друг въпрос.
лично аз си мисля, че това, което описвате е нормално поведение за дете на годинка и малко - да иска да е постоянно с мама, да става тревожно когато не е (около заспиването и през нощта) и да търси утеха в ръцете й когато е разстроен (дори да изглежда като инат или борба за власт плаченето когато "не стане на неговото", това също е в емоционални термини разтройващо за детето и затова той изглежда освен ядосан и тъжен). отново стигаме до идеята, че често има очакване към децата да са самостоятелни от твърде рано (спят в отделни стаи, успокояват се сами като плачат и др. практики за отглеждане на "самостоятелни деца"), опитът и знанията ни от изследавния показват, че тъкмо деца на които им се отговаря на емоционалните нужди (например, отделя се време, докато заспят, гушкани са винаги когато имат нужда от успокоение, не са оставяни да плачат) порастват самостоятелни и уверени възрастни. тоест питам се доколко вашите притеснения не са провокирани от очаквания от страна на външни хора - роднини, приятели, книги, предавания. или просто понякога родителстването е твърде изтощително и бихте искали малко отдих и възможност да изгледате един филм вечерта без преди това да водите битка?
по повод активността му и поведенията, които описвате - мислех си, че изглежда описвате будно и любопитно дете, поведенията, които описвате са напълно нормални за възрастта му, заради това, например, когато имаме деца на тази възраст обезопасяваме мебелите и слагаме детски ключалки на шкафовете, защото за тях няма нищо по-интересно от това да се заровят в шкафа или да изпразнят рафтовете на библиотеката или ... сигурна съм, че сте опитвали да отиде на гости и да му носите играчки, но те не са толкова интересни, колкото новото съкровище, което представляват непознатите шкафе с всичките им тайни.
изглежда ми, че описвате дете, за което е важно да прави нещата само, не зная как се храните, но дали бихте била склонна да го оставяте да се храни сам, заедно с вас, докато цялото семейство се храни - в началото отнема повече време и търпение, създава малко мръсотия, защото голяма част от храната бива хвърляна на пода, но е много приятно и отнема нуждата от борби, изреждане на родословното дърво или други подобни стратегии. ето един сайт с информация
http://www.babyledweaning.com/по същия начин изглежда играта също се е превърнала в борба, в неща, които са забранени и затова много привлекателни. разбира се, че за него е по-интересно да си общува с вас (дори това да е негативно общуване) вместо да си играе сам. ето един сайт, който намерих по повод играта, мисля, че е полезна отправна точка, пък и е кратичък
http://www.lianalowenstein.com/articleParent_led_play.pdfдавам си сметка, че нещата, които пиша са доста общи, но това мога да кажа въз основа на описанието ви. моля, не мислете, че по какъвто и да е начин казвам, че не родителствате добре или това, което досега сте правили е "неправилно", съвсем не.