Пускам темата, макар да знам, че е много трудно да открия такъв за град Бургас, но все пак, ще се радвам на мнения и препоръки.
Нашият проблем, ако въобще го има е, че според повечето хора, детенце е хиперактивно, с моменти прояви на силна агресия към околните и себе си. Умен и любознателен, непокорен и бърборив. Това са думи на учителките и обслужващият персонал на градината,която посещава и поради което ме посъветваха да потърся и направя консултация с детски психолог.

Мисля че е добре да оставите детето на спокойствие.
Оставете го да "диша"  малко по-свободен, и с времето ще се оправят нещата.
"Силната агресия" е резултат на ограничение, "войнишки" прийоми из детските градини и опит за подчинение на детето в случаи без нужда.

Благодаря за включването докторе  а може ли да ми подскажете за дете на 5 години, кое е най удачното хоби с което евентуално то би било готово да се занимае. Прекалено любознателен е, от всичко се вълнува, за всичко пита, всичко го впечатлява. Не мога да открия кое е нещото, което би го заинтригувало по за дълго.

Силната агресия не е само от градината докторе, от бебе си е такъв, особено когато не става на неговото е най опасен. Понякога ей така от нищото както си играе го избива на такива агресивни провокации и ако някой го подкрепи става страшно и прекалено опасно. Има импулсивни моменти, които не мога да си обясня защо ги прави. На въпрос "защо го направи", винаги отговаря "не знам и не мога да ти кажа мамо".Преди си мислех, че е за да го забележат другите деца, да им провокира вниманието, но не осъзнаваше че когато удря и наранява така няма да станат негови приятелчета. От градината се научи да общува и играе, но там пък се засили това собственическо поведение и ожесточен бой за играчки.
Учителките не знаят дали е хиперактивно дете или просто има прекалено много енергия за изразходване, за това ми казаха , че е хубаво да направя консултация с детски психолог, даже невролог. И аз го спрях от градината за известно време, реших че има и той нужда от почивка, пък и както казват госпожите да спортува малко да видим как ще му се отрази. Но ето лятото не ходи 2 месеца на градина, беше на море, на басейн, игри на воля, все на агресия го избиваше. Верно имаше провокатори, но защо по този начин реагира не мога да си обясня. У дома няма скандали и т.н. от къде е този гняв и за какво винаги се бунтува, ей това искам да разбера.

Включвам се и аз с малко инфо, което се надявам да ти е от полза. Детски психолог, който работи с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието можеш да намериш в Ресурсен център Бургас. Там след предварителна уговорка ще можеш да направиш консултация и да ти предложат варианти за работа с детето ти /ако наистина има нужда от индивидуална работа/.
 Адрес:
ул. "Индустриална" №1, ет. 2 (Етаж на 2 на Ученическо общежитие на ПГМКР "Св. Никола")
Бургас
България
п.код. 8001, п.к.694

Е-мейл:   rc_burgas@abv.bg
Телефон:    +359 56 825 239
Факс:    +359 56 825 239
http://www.rcburgas.com

Аз също съм ресурсен психолог, но работя в Плевенския ресурсен център. Ако проявяваш интерес мога да ти изпратя материали за диагностика на деца с ХАДВ, методи за работа с деца с ХАДВ и ако имаш въпроси. Дано да съм ти от полза

Имам огромни резерви към тази диагноза, начините по които се поставя, обхвата на децата, които засяга.

Лично мнение. Не обвързващо никого.

Диагноза ХАДВ се поставя в Александровска болница в София, като детето и единия от родителите са там около 2 седмици и детето се наблюдава внимателно, правят се различни диагностики и диагнозата не се поставя ей така с лека ръка. Не случайно насочвам, към хора, които имат опит с работа с деца с различни увреждания. Защото детето на "Пердето" може изобщо да няма нужда от подобни специалисти, диагнози, допълнителна работа. Но след като е насочено вниманието на майката към проблем, редно е да направи поне една консултация.


С цялото ми уважение към Вас Докторе, но ние и двамата не сме виждали въпросното дете и не можем да даваме мнение.

Разбира се. Както намерите за добре.

Имам огромни резерви към тази диагноза, начините по които се поставя, обхвата на децата, които засяга.

Лично мнение. Не обвързващо никого.

Аз съм още една, която я оспорва. Детето ми е набедено за "болно" от училището си.

Не знам кое се води "назадничаво" и кое "новаторско", но 80% от всичките ни познати /американци/ до 30 годишна възраст са били диагностицирани с това заболяване. Това съвсем противоречи на официалната статистика. Другото, което ме впечатли е, че "боледуващите" са представители на "ниска" или "средна" класа, богатите обикновено не са засегнати. Не познаваме никой, който да е отишъл на психиатър и да  се е върнал без диагноза.

Докторе, смятам че всяка информация по темата, която можете да ни дадете, би била безценна.

Мога доста да напиша по тази тема.
Доста съм се интересувал и чел по тези неща.

Но не искам да ме считат за назадничав, или за това че "не разбира съвременните тенденции".
Съветвам лично онези,които биха желали да чуят.
От друга страна, ясно съм си изградил представа за това, кое е норма, и кое- патология. И за кое се налага намеса, наистина.

Разбрах, да оставя детето на спокойствие
Но ми се искаше да Ви порчета мислите за тази диагноза. винаги научавам толкова много от вас докторе и ми вдъхвате спокойствие.


Тогава аз май ще имам нужда от психолог, защото не мога да въздействам на детето си когато се налага. Отделно се чувствам супер лоша майка от това, че детето се държи по този начин.
Ей сега пък на логопед го пращат, защото не казва К и Г в началото на думите, а само избирателно когато са в средата. Имаме бележка с назначен логопед от градината. И за тук се замислям дали изобщо да го водя.Говори доста при това дълги и смислени изречения, дори и с английският се справя доста добре за възрастта си.
Той твърде късно проговори и поради това, мисля си още малко да изчакам.

Моите лични наблюдения са че, деца казват "г" и "к" правилно съвсем внезапно и изведнъж.
От годините ми наблюдения, опитите на логотерапевти за корекция на тези неща са с успех около 10% от всички деца.
Юздичките под езика ( къс френулум) не са причина за говорни дефекти ( освен в много, много редки случаи).
Поголовното рязане е  неправилно.


Много деца са крайно хиперактивни, емоционално неустойчиви и агресивни в един диапазон 3-5.
Това едва ли е патология.
Невъзможността да се концентрират е резултат от хиперактивността им, която пък от своя страна вероятно е израз на:

*особеност на детето като отделен индивид- има "тихи" деца. Има и "буйни" деца. Така си е било от векове, така и ще бъде за векове. Опитът всички да се "кротнат" като ангелчета, и да стоят на едно място са наивни и опасни. Тези опити произхождат от "представата на възрастните" кое е "добре", и кое -"не". В една хаотичност и хиперактивност обаче, за мен координираността на движенията, и начина по който детето "общува" с предметите, заобикалящи го, е от по-голямо значение от голия факт на "хиперактивност".
* непривична среда, в която се намира детето
*краен егоизъм- много от децата в малките възрасти са ужасни егоисти. До нетърпимост. Всичките им реакции в диапазон 2-5-6 имат нещо общо с това. Това е по-скоро страх за собствената им личност в периода на "отваряне" към околния свят, отколкото въпрос на "пазене на предмети" или толкова на чувство за собственост. Отнемането на предмети от деца се възприема от детето като накърняване на личното пространство и насаждане на "несигурност", отколкото обикновен въпрос на "собственост". Защото ако забелязвате, с предметите, с които децата са близки, или си играят, им дават чувство за сигурност, а не чувство за "собственост", която децата така или иначе не разбират като материална същност. Затова, ако се замислите, "даването" на предмети, винаги е по-лесно за деца, уверени в себе си, деца растящи в спокойно и уверено обкръжение, вкл. и обкръжаваща недвижима среда. Не е въпрос на "обучение"- механичното даване, защото така "трябва", е вид двуличие от малка възраст, защото детето реално не иска да даде, но е изнудвано от родителите с дума, подкана, обвинение в "несъвършенство ( "лошо дете"), или заплаха за отделяне от родителите ( " не те обичам такъв").
* неувереност, зависимост от родителя. Страх да не "разочарова" с поведение или действия. Последното резултат от непрекъснати наказания за "заслуги" по един или друг повод.
*внезапната агресивност или изблик на емоции са израз на "изнасяне" на преживяванията на децата "навън". И е вид самотерапия. Всеки опит за контролиране на това обръща емоционалните изживявания или преживявания "навътре" и ги "капсулира". Което е по-опасно, отколкото бурната им външна изява и "забрава"- попитайте едно дете преди 3 седмици за какво се тръшка на пода. Няма да си спомня. Ако обаче упражните насилие тогава- ще Ви каже "би ме защото...". Вероятно и "капсулираните" преживявания са източник на непрекъснати психологични процеси, водещи до състояния подобни на депресия, меланхолия, липса на инициативност, подтиснатост. Които вероятно ако се повтарят многократно, оставят следи.

Всичко това може наивно да звучи на редица "професионални" психолози, но е и осъзнато от практиката и от общуването с много деца, и от прочетеното, и опита на такива велики фигури в разбирането на детското поведение като Монтесори и Песталоци.

Много съвременни психолози си нямат понятие от това, което например е писала Мария Монтесори.
Те смятат тези неща за "неактуални".
Без да разбират, че тези хора са писали и работили в "чисти", непредубедени епохи, когато всеки е можел да изкаже мнения без риск да бъде "научно" оплют, и когато възможността за предубеденост са били значително по-малки.

Всички оценки за психични отклонения по "таблици", особено що се отнася за "гранични" състояния са много опасна практика.
Всяка намеса на психолози в детското поведение, особено за неясни, гранични състояния ( които НИКОЙ не знае на този етап дали са норма или патология) ликвидират основен принцип, важащ за диапазона 2-9 ( а и по нататък)- третиране на децата като възрастни, и максимално насърчаване САМИТЕ те да вземат решения за колкото се може повече неща в собственото им всекидневие.

Много Ви благодаря докторе, успяхте да отговорите на въпроса ми, защо реагира агресивно детето ми. Това ми е достатъчно.
Плюс това Антоан копира всички и всичко, а такова поведение виждаме почти всеки ден. Няколко деца от групата в градината, се държат още по инфантилно агресивно от него, но не съм чула и видяла да реагират госпожите. както и да е.
Още веднъж много благодаря, ще си расте на воля и ще "диша" свободно детенце.

А аз ще трябва да ходя на някаква релаксираща терапия  и ще очаквам урагана да премине.   

"...а може ли да ми подскажете за дете на 5 години, кое е най удачното хоби с което евентуално то би било готово да се занимае."

Мисля най-добре за него ще бъде да бъде непрекъснато сред деца. И в ДГ. Стига да не боледува много.
Да общува също и с много хора от страна на ваши близки и познати- имам чувството че независимо че го водите на различни места, водите по-затворен начин на живот.

Мисля също ще му е от много полза ако го запишете на Монтесори ДГ, ако има там.
Иначе също мисля че ще е добре да му давате максимално инициативата да взема решения САМ. Например почваме с избор на дрешки за деня, прическа и обувки. Продължаваме с избор на място за хранене, прибори и посуда.
След това с подреждане на неговото лично пространство както му харесва.
След това с подреждане на ежедневието му да не е хаотично и "блуждаещо".
Мощно средство е и аудио-визуалното, ако е с подходящо съдържание и времетраене.

За всичко, което иска да прави- го питаме и оставяме сам да реши. Под наблюдение, но дискретно, и само що се отнася до опасности. Всяка неудача се подкрепя с думите- "ти сам избра този път, но има и друг. Да подскажа ли? или имаш нещо ти пред вид? ". По всякакъв начин се стремите да му развивате самостоятелност и да взема инициативата сам. И при всеки неуспех се подкрепя максимално ситуацията и се насърчава за нов "опит".

Мисля най-добре за него ще бъде да бъде непрекъснато сред деца. И в ДГ. Стига да не боледува много.
Да общува също и с много хора от страна на ваши близки и познати- имам чувството че независимо че го водите на различни места, водите по-затворен начин на живот.

Докторе той обожава да е сред деца и хора, даже на моменти се притеснявам от това лесно общуване.Ние живеем в центъра на града и няма място, където да не ни познават. Имаме по няколко маршрута според зависи на къде отиваме, но винаги се отбиваме да кажем здравей на леля ..., бати ...  следва целувки и прегръдки, почерпка, а ако няма или не се сещат да му дадат, сам си иска. Мен ме притеснява това негово свободно общуване и гушкане, защото децата много лесно могат да бъдат изманипулирани от недобросъвестни хора.Мисля ме разбирает какво имам в пред вид.
Когато беше малък 2-3 годинки преди да тръгне на ДГ, не го събирах нарочно с деца, защото той ги удряше непрестанно и често изпадах много конфузни ситуации. С тръгването на ДГ това се регулира.

ДГ Монтесори мисля нямаме, но и финанси също за такъв тип градина, колкото и да ми се иска.

Нямам представа какво визирате под по затворен начин на живот, но финансовата криза много ни повлия, мисля като на болшинството хора. Лишаваме се вече от доста неща.

Принципно от малък сме го оставили да прави каквото иска, стига да не е опасно, но той има предпочитания към най опасните неща и често се е стигало до истерии, поради нежеланието да ме разбере. Имахме период, в който мъкнехме от улицата що кабели и тръби и у дома. Майстореше, впечатлило го нещо. Например синтезатор с тонколони от ресторанта в който сме били. Дни на ред правеше вариации на китара с йоника, кабели в измислени контакти, тонколони от кутии за обувки, проявява невероятно и изумително поне за мен въображение. Тази игра с кабели и контакти мен много ме тревожеше, защото искаше да включва в контакта нещо сам без да съм в стаята. Слава богу този период отмина, сега сме на вълна писане на букви и цифри.
Имаме си различни страсти, но често се менят. От градината ми казаха, че е много амбициозен и няма проблем с концентрацията, само хиперактивността или в повечето енергия явно ги натоварва.

Оставете го да си расте спокойно.
Следете само да е в безопасност.
И да решава сам за повечето неща.

И тук има вече криза. Сдобихме се и ние с такова нещо.

в Бургас има детска градина Монтесори.
http://www.montessoriburgas.com/

п.п. аз съм само майка, не специалист, но от последния ти постинг, Перде, не виждам никъде втората половина на диагнозата ХАДВ...

Перде,
ако заведа моята дъщеря на психолог, вероятно ще се приберем със същата или подобна диагноза. Дъщеря ми също е доста енергична, активна, любознателна, на моменти инатлива, общителна, контактна, емоционална.. Когато сме навън очаква всички хора да и се усмихват и да и се радват, както е у дома; тръгва с всеки който и се усмихне, което мен ме ужасява, макар че хората са добронамерени, но знам ли (поне храна от други хора не взема)... бута се при децата да играе, гони се с тях и то с по-големите, някои се радват, някои се дразнят... И мен на моменти ме притеснява 'прекалената и общителност'.  Ако не я разходя на вън само един ден, се изнервя и хленчи за всичко. Ходим навсякъде, няма площадка, на която да не сме били.. От доста време не сме и достатъчни у дома с цялото внимание, което получава.
За това я записах на ДГ, часна, до обяд - за да бъде сред деца, да играе и да изразходва енергия.. но това е от две седмици, твърде рано е да преценя как и влияе ДГ. Ще видим..

вероятно темата вече не е актуална, но като един "професионален психолог" ми се ще да кажа, че психолозите не са страшилища, които с удоволствие поставят тежки диагнози на децата, така че да ги заклеймят за цял живот. ако детето, майката или непосредственото обкръжение на детето (в този случай детските учителки) са притеснени от нещо, срещата с психотерапевт не може да навреди. ако има място където към децата се отнасят с уважение, те се оставят напълно свободно да изразяват себе си и да общуват или не, то това би трябвало да е психотерапевтичният кабинет. казвам би трябвало, защото както във всяко професионално поприще и при психотерапевтите има хора, които работят с различно качество. изблиците на агресия, гняв, които по думите на Пердето пречат на живота на семейството не са за подценяване, това не е признак, че детето е лошо, а че има някакъв проблем, той самият, защото щастливият човек не е гнев. с това не казвам, че има провал в родителстването, а че както когато нещо в тялото на детето го боли, го водим на лекар, така и когато има проблем с душата му (или психиката, ако искате) има кой да ни помогне. Перде инстинктът ти, че може би ситуацията ще се разреши ако ти отидеш да поговориш с някого е съвсем точен. често това много помага на децата, без те да са стъпили в кабинет.

нека не забравяме, че идеята за това, че децата имат изключително активен и важен психичен живот, който трябва да се зачита и подкрепя тръгва точно от психотерапевтите. дори и Монтесори има корените си в откритието на г-жа Мелани Клайн за комуникативното качество на детската игра и възможностите, които това дава да разбираме и помагаме на децата, дори и под 3 годишна възраст, защото има деца, които страдат и като много малки.

дано това е от помощ

Вие убедени ли сте че с това, което ще кажете на майката като съвети, това ще е от помощ? и по какви критерии можем да съдим че съветите, които ще дадете ще са в правилна посока? Все пак ние в ежедневната си практика на Педиатри се съдим по критерии за оценка резултатността на подхода. А Вие? Какви са Вашите критерии за това?
По какви критерии това, което ще кажете Вие , и това което ще каже психолог през два кабинета от Вас ( противоположно, или различно като подход) може да се оцени като "по-правилното, или по работещото решение" ?

Някои бележки по темата...

Основният проблем на съвременната детска психология е липсата на критерии за оценка на подходите Ви. Колкото психолози- толкова подходи. Един Бог знае кое е вярното, кое правилното, кое ще принесе ползи, и кое-вреди. Пълната липса на обективни критерии за оценка на подходите Ви при работа с деца ,е в абсурдно противоречие с цялата съвременна Педиатрия, която всяка своя стъпка сравнява и оценява с обективни критерии за правилност на подходите. Докато подходите на психолозите са волунтаристично на принципа- "това ми харесва- това работя". Един работи едно, друг-друго. Само един Бог знае, кое от тези неща помага, и кое-вреди.