Мили хора, въпроса за и против съжителство на бебе и домашен любимец никога няма да има еднозначен отговор.
Моята котка я гледам от 10 г., тя е част от семейството и много я обичам. Взела съм я, за да се грижа за нея, не мога да я изхвърля сега като ненужна вещ. То е все едно да осиновиш дете и като ти стане трудно ... да го върнеш някъде. През всички години на неуспешни опити, при всичките сълзи, които съм изплакала тя винаги ми е действала успокоително като се гушне при мен и замърка - сякаш разбира мъката ми.
Още повече котката ми е домашна, не излиза навън въобще и спазваме необходимата хигиена. Питах ветеринаря какво е необходимо, той каза ваксинации и обезпаразитяване в нашия случай е достатъчно.
На този етап нямам проблем с нея. Като дойдат бебетата, живот и здраве, ще й огранича достъпа и разбира се ще ми е по-натоварено с хигиената, но няма да съм първата, която се е справила с това. А и децата не могат да живеят в стерилна среда.
Разбира се ако се появи здравословен проблем ще търся решение, но засега варианта да я дам при родителите ми отпада - те имат куче...
Ох отплеснах се, просто всеки си има мнение, което аз уважавам и не искам да предизвикам спорове по тази тема.