Аничка, честито на твоята приятелка и на теб...  ще е весело да са близнаци. Моето ЧХГ на 15 ден беше 2663 и се замислих дали не са се захванали и 3-те, но се оказа, че резултата е двоен.

Катрин, стискам палци за серклажа 

Здравейте, сладуранки. И в моя, и в на милото ми рода има близнаци и всички бяха сигурни, че и аз ще съм така. Да но лекарят ми каза, че е само един плоден сак.

Няма значение дали в рода на мъжа ти има близнаци, не зависи от него. То ако зависеше... щеше да прави по милиони наведнъж 
Моите са наследствени  - и от на майка ми страната имам и от баща ми.

И в моя род има близнаци. За това всички мислеха, че при мен ще е така.

Ами то не е задължително, от двата рода (на майка ми и баща ми) само аз от братовчедите ми имам близнаци след баба (на баща ми) и дядо (на майка ми), които са близнаци, а сме доста.

В нашите родове няма близнаци и свекъра като разбра, че очаквам две и беше много учуден. Изобщо не сме му обяснявали за ин витрото. И да го сторим пак няма да ни разбере. Смеем се и му казваме, че едното е бонус.

Да се разпиша и аз в новата темичка, че току виж вече съм за друг подфорум 
Ние сме добре. Все още сме 3в1, а аз от 11^ти септември насам всеки ден си викам "днеска ще е"... е да, ама не...и на всичко отгоре нямам и признаци за раждане. Тапата ми си седи на мястото си, корема стърчи. От кога съм спряла и гинипрала, и магнезия и витамините.... нъцки.... само на последния преглед беше много болезнено и си мислех, че ще се ражда.... ама ... Докторката каза че ако не тръгнат сами да се раждат до 15.10. ще ги вадим. Вече не зная дали искам естествено или е по- добре да чакам до 15^тиА така съм се нацепила по корема....  Интересното е че стриите ги виждам само под определен ъгъл, защото съм толкова опъната, че не могат да придобият цвят от приток на кръв М/у другото някой ползвал ли е олиото против стрии на Natalia?
Да се включа за витамините. Аз съм странна сова принципно и нищо не може да ме накара да повръщам. Даже и бременността се оказа че не ми действа така. Нито ФК, нито витамините, нищо. Друга ми беше мисълта... От 16^та г.с. все ми беше нисък хемоглобина, пих какво ли не... даже и витамини с желязо... Все под нормата. Някъде към 30 г.с. ми свършиха въпросните витамини, а нещо ми беше омръзнало да се тъпча с хапчета, та не си взех нови, и желязо не съм си вземала. И на последните изследвания преди седмица- 36г.с. някъде... хемоглобина ми е в норма /124/. Сега се чудя дали не е някаква грешка. Все на едно място съм правила изследванията, а нито цвекло съм яла, нито с месото съм се старала /не обичам много/. Не знам
А относно близнаците - аз знам, че не е доказана наследствеността.
Много дълго писах, ама гледам че вече съм на първите редове в списъка  Много ме е страх момичета, признавам си. Не само от начина на раждане, ами и от самото събитие.

kotaranata Не се страхувай- ще мине и ще замине- една моя приятелка роди сега на 30.09. и нея много я беше страх, само повтаряше , че изобщо не знае как ще се справи с цялата работа, но като отидох да я видя беше толкова спокойна и щастлива, че дори и аз успях да превъзмогна част от огромната си параноя свързана с раждането Това е просто миг от живота

Май само мен не ме вълнува начина на раждане
Каквото каже доктора, такова. Изобщо не го мисля, на този етап де
Нито пък ме е страх! Пак на този етап...Може би защото е далеч, знам ли. Засега се  радвам на бременността си, а раждането съм го избутала в някакъв ъгъл. Незнам доколко това е добре, но ме кара да се чувствам спокойна.

Katrin, да си будна по време на секциот хич не е лошо
Аз след много операции, тази ми беше единствената будна и най-прекрасната

Успех на всички

Надничам аз от време на време при вас

kotaranata и при мен стана същия филм с хемоглобина  Докато се стараех да се храня както трЕбе, да пия витамини от които ми се гади, пък желязо...хемоглобинът ми все падаше, та стигна до 110. След приключението със сушените кайсии, пиенето на гинипрал, изоптин, едномесечно разстройство, принудителен глад, специални диети и хапове да си оправя стомаха - яко ми прекипя. Хапчета не ми се гледаха никакви, защото в един момент пиех по 10 различни вида табл. дневно и си записвах на листче кое съм пила, кога, навивах си алармата да пия хапове посред нощ...гадост.  И като мина тоя зор - си ядях каквото и колкото ми се яде, пиех си Биозина и ФК, обръщах и по някоя чашка червено вино и просто се наслаждавах на нарастващия си корем и на този прекрасен момент в живота ми. Преди секциото - имах хемоглобин 123, ей така, без някакви специални усилия по въпроса /ако не броя Биозин-а/, извадихме Дани 10 дни преди термин. Само споделям, не твърдя че трябва да се постъпва като мен, но такива са фактите и резултатът от тях.
Желая ти много лека и щастлива среща с бебоците! 

Момичета, които се страхувате от спинална анестезия при секцио...направо не ви разбирам. Честно. И ще обясня защо. Освен секциото - нямам други операции и не съм била под пълна анестезия, не съм била и в болница преди раждането от 6-годишна, когато ми вадиха терта сливица /без упойка беше тогава/.
Не разбирам от какво ви е страх при този вид анестезия, защото нито е болезнено да се направи, нито след това чувствате дискомфорт заради нея. Мисля, че да си в съзнание и да гушнеш бебето, веднага след като изплаче - е несравним с нищо момент в живота на една жена, че да бъде пропускан доброволно. Отделно, че всеки анестезиолог ще ви обясни, защо пълната анестезия е по-тежка за вас лично, а и съвсем излишна ако може да ви бъде поставена спинална упойка. Вие и да искате да видите нещо от самата операция и от това да са ви страховете - няма как да видите, нито да усетите...лежите си, пред лицето ви един чаршаф, над главата ви анестезиолога който ви разправя смешки, докато разберете какво става - акушерката ви подава едно ревящо бебе /в този момент може и вие да ревнете от щастие / И докато гледате къде го носят, да го къпят и смилате какво ви се е случило - се оказва, че вече са ви зашили, завиват ви целите от брада до пети и ви карат в реанимация. Дето се вика, докато решите от какво и защо да ви е страх - вече сте мама и за секунди стопляте как оттук насетне - каквито и страхове да имате, те ще се отнасят много малко за вас персонално. От този момент, вече ви е страх за някой друг и ви е страх, че този някой друг кихнал и му текнали сополи и сте напълно съгласна да ви набодат няколко инжекции и да ви посрежат пак, ама то да спре да дава вид, че се разболява...

И тези неща ви ги казвам съвсем искрено и спокойно, при все че съм уникална лигла, бъзла, не търпя грам дискомфорт - не болка, имам постоянно претенции за нещо и все нещо не ми е по водата... Е, честно - няма нищо страшно в спиналната анестезия, в секциото като цяло, въпрос на психонастройка и на достътъчно достоверна информация е, как ще се чувствате когато настъпи моментът. Не избирайте сами пълната анестезия, ако нещо не я налага, а е въпрос на ваше лично решение от едното шубе. Няма от какво да ви е страх, заклевам се!!!

Аз пак да се включа с моите страхове. Докато не видя на екрана пулсация няма да се успокоя Та да питам - по моите изчисления сега се намирам в 5-та "нормална", а не гестационна седмица. Права ли съм? Това на коя гестационна седмица отговаря и на прегледа в четвъртък вече трябва да се види пулсация, нали? Моля ви помогнете ми, че направо ще се побъркам до четвъртък.

Каква е тази 5та нормална? Няма такива седммици, всичко се изчислява в г.с. според МЦ или пункцията, ако има такава (за да е по-точно).

Да така е kriss_and и според мен си в 7 гестационна седмица ама не се притеснявай ще се види пулс просто е било рано още на мен ми видяха в 8 гестационна седмица дайе към края според мен не си мисли такива лоши неща бади спокойна бебчо трябва да расте в спокойствие а когато ти не си спокойна няма как и то да е така че мисли за хубави неща и разнообразявай деня си с най -любимите неща които обичаш да правиш

Каква е тази 5та нормална? Няма такива седммици, всичко се изчислява в г.с. според МЦ или пункцията, ако има такава (за да е по-точно).

Тъй като следяхме овулацията, която беше на 20-21 ден, се предполага, че тогава е настъпило оплождането. И като пресметна от този ден до момента, се получава 5 седмици. поне така ми обясни лекарката. Знам ли и аз. Не мога да преценя, не съм компетентна.

kriss_and иска да каже,че е в 5-та седмица от началото на бременността,което означава,че е в 7 г.с.В книгата "Аз съм бременна" седмиците ги пишеше и по двата начина.Но ти си гледай само гестационните,недей да се бъркаш с другите седмици.
Възможно е четвъртък да видите пулсациите.Но като се замисля,мен ме извикаха в 8г.с. за по-сигурно.Не се притеснявай,мила,всичко ще е наред.

kriss_and, разбирам защо ти е неспокойно. Миналата година и аз не смеех да се зардвам съвсем, преди да видя пулсиращо сърчице и чаках първия възможен момент, в който това може да стане. На теория, от 7-а ГС нататък би трябвало да се вижда, но не забравяй, че теорията и практиката са различни неща.
Въпреки, че първият път гледахме за сърчице на последно поколение ехограф и лекарят се води много опитен в тази област...аха, аха да не го видим. То беше едно търсене и гледане, не знам колко пъти увеличение и накрая лекарят ми показа къде аджеба е тази точка, която пулсира /сама нямаше да я забележа/. А вече влизах в 8-а ГС Излязох от кабинета и някак - не ми се вярваше и не ми беше спокойно все още. И като всяка луда бременна, след два часа отидох в друга частна болница, на друг космически ехограф и поисках да повторим процедурата, но този път помъкнах и мъжа ми с мен /да гледаме и двамата, да не би аз да халюцинирам/ и поисках да ми го запишат на диск. Прибрахме се, пуснах записа, гледах го не знам колко пъти в рамките на половин час и чак тогава "си седнах на гъза", че наистина имаме сърчице. 

На следващият ти преглед, вероятно ще го видиш и ти, ако правилно си изчислила седмиците си, но не забравяй, че все пак са "гранични", може да не си сметнала нещо правилно. Те лекарите затова ни викат обикновено към 10-а ГС, за да потвърдят сърдечна дейност, защото преди това - я нещо не е правилно изчислено, я ехографът не е достатъчно чувствителен, я нещо друго и бременните само се разстройват и нервират напразно.

Всичко ще бъде наред, чакаме скоро да се похвалиш 

Щом си била с късна овулация, върни 14 дни и от там сметни коя г.с. си. Можеш и тази дата да кажеш на ЖК, за да не се бъркаш с 1 седмица разлика.

Хайде да идва вече четвъртък, че нямам търпение. Но като си се познавам, след четвъртък ще ми кажат друга дата за преглед и аз пак ще започна да се тревожа за следващата дата. Абе, луда работа. Само се моля всичко да е наред и да се види пулсацията. Другото ще се нареди

Привет момичета, след дълго чакане, вече съм в седми месец и съм поуспокоила топката  .
Престрашавам се най сетне да се запиша и аз в тази темичка. Може да ме добавите в списъка с дата 26.12.11.  Успех на всички до края и приятни мигове на тези на които им предстои дългоочакваната среща скоро.
Хубав ден!

Здравейте и от мен !
Честита ни нова тема ,честито и на новите мами .
Не съм писала отдавна ,но ви чета.При мен има само един проблем и той е ниското кръвно.Много често когато излезна до близкия пазар и кръвното ми пада .Последния път беше най-големия ми кошмар - причерня ми ,нищо не виждах ,ускорен пулс и студена пот,добре че бях със сина ми почти 14 годишен ,който веднага го пратих до близкия магазин да ми купи нещо сладко .Добре че за 5-10 минути и ми отминава.Та сега не излизам никога сама.
Чета че говорите за раждането,макар че сина ми го родих нормално и за мен това беше най-големия ми кошмар тогава,в смисъл заради болката.Тогава не ми дадоха нищо обезболяващо,само когато трябваше да ми направят няколко шева ми биха но шпа,което си е нищо.
И въпреки че сега съм с близнаци и всеки ми казва че ще съм секцио ,честно много ме е страх ,предпочитам нормално раждане а и вече не е като преди 14 години да не дават обезболяващи,нещата са се променили от тогава.Страх ме е от упойката и от това как ще се възстановя .
Аничка ,в предната тема беше писала че ще пускаш ПКК + кръвна захар + инсулин + магнезий.Ако си ги пускала в Бургас би ли споделила в коя лаборатория ги пусна и същия ден ли са готови резултатите.Колко излизат като цена или може и по ЗК.
kriss_and, не се притеснявай!Сигурна съм че в четвъртък ще чуете най- прекрасния звук  на вашето бебче.
Ние утре сме на преглед при д-р Сигридов да видим нашите бебчета .Преди 10 дни бяхме на ЖК и момата беше 690гр.,а момъка 590гр.
Да попитам тези които са по напред ,д-ра ли решава за тези инжекции за дробчетата или аз трябва да настоявам за тях .Честно казано имам вътрешното усещане че няма да устискам до началото на 9 месец,и че ще тръгнат да се раждат по-рано.Не знам защо така но тази мисъл ми се е загнездила от около 2 седмици и не ми дава покой.
Утре ще питам и д-р Сигридов но моля и тези които са минали през това да споделят .