Е, благодаря ти Ra4o, дано да се стигне до бутане на количка. Много ми е гадно да не мога да забременея от една година насам, при положение, че и двамата с мъжа ми сме абсолютно здрави, всички изследвания са като по учебник. Имаме 3 раждания и забременявания още от първи опит и ти по естествения (приятен) начин. Забременявала съм и случайно, докато сме се пазели, и сега след тази трагедия, която ни сполетя миналата година, не става и не става. Никой няма обяснение защо. Ще изчакам и имунологичните изследвания да излязат, да не би имунната система нещо да е реагирала след огромния шок, който изживяхме, макар че доц. Маркова смята, че е много малко вероятно да е това. Тя е убедена, че ще стане, защото имам яйчников резерв и съм здрава, просто смята, че трябва още да се успокоя.... ама на никого не пожелавам да изживее и една хилядна от това, което изживявам, та да се успокоя ей така по желание. Опитвам се да живея нормално, по нищо да не ми личи какво ми е, опитвам се пак да съм усмихнатия човек, който бях, дори спрях да се обличам в черно, но повярвай не става по поръчка. Убедена съм, че ще успея да си преродя момиченцето, но не може да се изтрие 5 годишния най-щастлив период в живота ми, защото след раждането на двамата ми сина най-голямата ми мечта беше да си имам и момиченце. И за 5 години го имах! И все по-често се питам кое е по-добре - да си имал голямото щастие и да си го изгубил и да живееш до края на дните си с голямата болка, или никога да не си го имал и да не изживяваш тази болка, която не може да се сравни с нищо друго. Защото прекрасните ни спомени с нея са адски болезнени!!! Благодаря на всички още веднъж, че ме подкрепяте, не можете да си представите колко много означава това за мен, особено, когато нямаш сили да споделяш с близките си това, за което се бориш - за новото начало. Благодаря ви, страхотни сте! Всички вие ми станахте по-близки, макар и непознати приятели, отколкото тези, които имам от години и са всеки ден край мен. Те дори не подозират за какво се боря сега!
