не знам как е при вас с прибраните в кутии, чекмеджета, кашони и ракли играчки, но при нас, невидимата играчка не е играчка и не съществува.
Антон е още малък и е по-скоро на тази вълна, дето Стефи разказа - що е прибрано, да се изсипе на земята
Но Симона много добре знае в коя кутия какво е прибрано, а и така (нядавам се!
)придобива някакъв навик да прибира нещата по местата им.
За легото например (това е може би най-любимата им игра) - понеже са много дребни части, а и постоянно купуваме допълни фигурки и части, не си представям да са смесени с другите играчки, много по-удобно е в отделна кутия.
Обаче гледам да следвам принципа - което е за игра, да е на достъпно за децата място. Затова кутиите с легото и кубчетата са пъхнати под леглото - Мона без проблем си ги вади и прибира. А високо върху гардероба съм сложила кутии, в които прибирам сезонни дрехи и завивки.
Сега, сигурно ще ми се смеете, но при нас:
легото и други кубчета са във въпросните кутии на колелца под леглото
меките играчки са в един текстилен кръгъл кош
пластмасови и по-обемни играчки са в голям плетен кош на колела
на скрина стоят по-малки плетени кутии без капак за дребни играчки - разни малки колички на Тончо, миниатюрни фигурки тип Смърфовете и подобни
Просто имаме много неща, разположени в мъничка стая и единственият начин да остане свободно пространство, е да има някакъв ред.
Друг принцип, който се опитвам да следвам, е да огранича безразборното купуване на всякакви играчки и джундурии. Има една граница на достатъчност, оттам насетне ги зариваме децата с излишни неща.
