Боби, моето кошче за кола има пълно легнало положение, предполагам за да е по-комфортно за бебето, когато ползвам това кошче с шасито на количката. Но легналото положение не може т.е. не трябва да се ползва, когато возя малкия с него в автомобил, защото така не би било безопасно. По въпроса с престой не повече от 2 часа на детето в такова столче, има се предвид като е седяло така 2 часа - да бъде извадено, да се смени позата, "да си почине" 15-30 мин. и после пак може да се вози. Така ми казаха ортопедите на мен. Особено като сте на дълъг път с детето - нормално да се прави така, то ние дето сме възрастни хора спираме да си починем все пак.
Дани беше на 3 месеца когато го извадих от коша за новородено, напълно седнал започнах да го возя на 6.
Натали, днес взех едно шише НУК - 300мл. и един накрайник като на нашите чаши. Сложих накрайника на мястото на биберона и монтирах дръжките. Преди половин час Дани си вечеря абсолютно самостоятелно, аз само му се любувах
т.е. "става номера". В неговото съзнание явно - шишето с дръжки е "дето го ползва сам", а това без дръжки "си е на мама". Може да държи и Авент-ските шишета и да си пие сам, но пусна ли аз - пуска и той и ме гледа странно и един вид: "И ся к'во праИм?" и чака да му го подам и да продължи да яде.
(off)И за да разведря малко обстановката, особено по темата "неспане", да ви разкажа за днес. Станахме към 10.00ч., малко преди 12 Дани обядва и взе да беснее из нас... Преди 14:30 - 15:00 да му се доспи "следобедно" - не е било от 2 месеца поне. Облякохме се, събрахме си багажерките и ще излизаме с колата. И си правя аз тънки сметки, че ще напазаруваме в БИЛА първо и докато се намоткаме, точно за срещата с една дружка, в един приятен, тих ресторант - на дзверо ще му се спи вече. Викам си, ще го друсам в района около заведението с количката докато закърти хубаво и после може и да ме огрее час поне мирлик, за да хапна човешки и да си поговорим.
Тръгваме от нас към 12:40, докато стигнем до БИЛА са 5мин., паркирам, поглеждам го в огледалото - спи
Викам си, докато сляза да взема якета, чанта и ще се е оцъклил. Няма. Вадя го от столчето - никаква реакция. Tръгвам към входа с него наръце и издърпвам пазарска количка, пускам седалката и мисля, че междувременно ще се събуди - не. През цялото време ме е яд, защото си мисля как сега е задрямал, ще се събуди, ще се накриви и край - ни ще спи повече, ни ще кротува, само ще е кисел...Обмислям да си отменя срещата при това положение.
Слагам го както си спи да седне в количката и очаквам да се събуди и да ревне зверски, но това не се случва. Нашият се кламбичва напред, "забива" чело в дръжката за бутане на количката и продължава да спи
, а аз вече съм готова да припадна от изумление. Навеждам се и почвам да му мъркам: "Мамеее, хайде зайче да се събудиш, Даниии, хайде мамо отвори очите...", не искам да се стресне къде е като се събуди естествено. И докато го увещавам да се събуди, приведена над него - ми е нереалистично, че тези реплики излизат от моята уста: "събуди се".АЗ?!! На Дани?!!!
Сценката се разиграва пред входа на магазина и една притеснена служителка дотичва и ме пита: "Госпожо да не му е лошо на детенцето, да викаме лекар?". А аз: "А не, не всичко е наред, просто спи дълбоко и ми е трудничко да го събудя." Вече като се чух да казвам И това - прихнах да се смея, амааааа с глас и сълзи ми избиват от смях. От което Дани най-после се събуди, а жената ме изгледа доста странно за реакцията ми /разбираемо де/. Принцът се събуди, ама не изкиселя, ами се поогледа и ми се усмииихва лъчезарно /много обича супермаркети/. Та направих му кефа да пазарувам три пъти по-бавно от нужното, че да се наслади на всички шарении и неща, които му давам да хвърля от количката и хайде пак в колата и към ресторанта.
По пътя до ресторанта - пак заспа. Вече се притесних..."един път стомна за вода, втори път стомна за вода...",първия път се размина кислоча, но второ събуждане - няма да мине без "щети".
Ама няма накъде вече да се връщаме - каквото такова.
Паркирах, извадих количката, вадя и него - "никакви признаци на живот", спиииии ама пушек се вдига. Ресторантът се намира в един търговски център. Та от паркинга, асансьори, после светлина, шумове, хора - спи. Влизаме в ресторанта - спи. Прекръстих се наум и си заръчах половината меню, викам дай да ям докато още може, едва ли ще е задълго.
Това беше към 14:30. Събуди се чааак в 17:30ч.
- мил, благ, крилца му никнат, пък като се уети къде е - съвсем щастлив вече /и заведения обича/.
Еми щом това е номерът да спи - ОК. Колата под ръка, денонощни супермаркети има, ако намеря и ресторант дето да работи цяла нощ - идеалнУ
Пак ще съм недоспала, но пне ще мога да ям и да вържа някоя мръвка накрая. Пък като се поугоя - ще издържам по-лесно на безсъние.
Хубава и спокойна нощ и повече усмивки за всички!