Ортопед идва да гледа бебето у нас, когато беше на 14 дни, прегледът беше мануален. Имало там нещо си, което можело да се хване само в този период и после се "маскирало" и проблемът лъсвал месеци по-късно... Да си призная - точно в онзи момент, не знаех на кой свят съм даже, та са ми малко смътни спомените. Майка ми каза, че човекът трябвало да дойде да види Дани, а щом тя казва, че трябва - значи трябва, не съм и питала толкова.
Второто ходене беше на един месец - вече в кабинет, гледаха го с УЗ - всичко беше ОК. Следващи посещения - на 3, 6 и 8-месечна възраст, пак преглед с УЗ, пак си беше идеално всичко. Уточнявам, че прегледът на 8 месеца не влиза в графика "профилактични", просто ходих до ортопеда по друг повод, ама бях с бебето и му викам: "Така и така съм с него - я вземи го виж пак". Видя го човека и заключи, че детето е в перфектна форма. Говоря за същия ортопед, който забранява проходилки и разрешава бънджи неохотно, ама чак на 8 месеца.
Та към датата на последното ни посещение с Дани при него - бебето вече беше навъртяло три месечен "стаж" с бънджи и над един месец с проходилка. Уточнявам, че не говоря за ползване на същите чат-пат само, ами през по-голямата част от времето, в което е буден, пък колко се е "изкълчил" от това - мисля стана ясно за всички.
Дидон, хубава е статията и по същество - не мога да имам никакви възражения към всички препоръки написани в нея. Да, това е най-доброто, което може /а може ли наистина?
/ да се направи, но съвсееем различен въпрос е доколко е приложимо в някои конкретни точки.
Много ми се ще да поканя някой такъв "писател" у дома, за да се грижи за Дани следвайки пунктоално собствените си препоръки. Да го видим тогава, как не друса бебето, а го носи на ръце в поза кенгуро /ама без кенгуро/, как му обяснява да не скача /понеже това било рефлекторно/ и не ползва бънджи, ами прави...неизвестно какво, но пак ще да е нещо модел "на ръце". После като му се доще да ходи на бебето - никакви проходилки! Седи си сгънат този с препоръките по въпроса година и нещо като буквата "Г", колкото често и колкото дълго се налага това, за да стъпва детето най-правилно. Измисля начин да го разхожда босо, или поне по чорапи, вкл. и навън независимо от сезона и настилката и така...докато не проходи както трябва. При риск детето да се простре по лице в някоя локва, в ей това време, което е навън сега - оставя го, че да не даде фира някоя става... След което ми се ще да видя, как измисля бърз начин да преоблече подгизналото дете на 5 грдуса /при късмет/, за да не се кахърим за пневмония накрая - вместо за стави. Подсказвам - местата за преобличане на дете/смяна на памперс в СЗ на закрито са три броя - в двата МОЛ-а и в кенефа на едно кафене, където на един плот небрежно е захвърлен повивалник. ТолкУС.
Докато се грижи за ставите на детето ми, искам въпросният човек да следва и препоръките от същия тип на всички свои колеги, чиято специалност има отношение към отглеждането на бебета и деца. Да намира начин да купива винаги пресни продукти, с гарантиран произход и да храни детето само с току-що приготвена прясна храна, колкото пъти на ден трябва - толкова. Да намира време за песни, танци и комуникация с детето и да откликва на всяка негова емоционална нужда, независимо какво точно върши в момента. Да отдели нужното време, търпение, дни и нощи, за да научи бебето да заспива в леглото си само, без истерии и след това - да не се буди през 15 мин. Искам и всички други нещица от рода да ги прави, барабар със ставната грижа и без помощта на никакви "атракциони" и трети лица.
Наред с гореизброеното - искам да успява да се справя и с ежедневните домакински задължения в един дом и не само с тези, отнасящи се до детето конкретно. А с наистина всички. Искам да е чистичкък, наспан, изкъпан, нахранен, де не го боли дисковата херния и невралгията и хич да не ми обяснява какво усилие е дори само да се наведеш да оставиш едно 9-килограмово швъкало в леглото му. Няколкостотин пъти седмично, а то да беше само леглото нали... Разбира се - искам всичко това да го прави лъчезарно усмихнат, никакви нерви, ако може и да пее междувременно. Аз ще го поощрявам разбира се, като си опъна гърбеца на дивана, похапвам си и казвам одобрително: "Браво Док, съвсем правилно правиш това и онова" - след което блажено ще си гледам n-ти епизод от сериала "Рим". Освен това - искам да направи така, че съпругът ми да не се чувства като вдовец нали... Ама хайде от мен да мине, ако върши гореизброеното - за мъжа си ще се погрижа и сама, от мен да мине
Та такива статии и сродните й не чета отдавна аз. Случва се вече много рядко, колкото да си напомня защо аджеба спрях да ги чета. Това, че нещо било вярно и правилно като факт - не го прави осъществимо в парктиката. Само кара и без друго изтощените и притеснени майки, да се чувстват "калпави майки" едва ли не, че не смогват да следват всички тези хубави препоръки. Лично мен - не ме карат да се чувствам така де, но много жени - определено... Идете питайте пресните кърмачки със затруднения, как им действат материали от вида примерно...
dessi-kk , ако правилно си представям това което описваш - и Дани така се "гънеше" в началото в бънджито, но те тогава хич не му и бяха прави краката все пак.