Боби, явно нещо не сме се доразбрали. Ако не взема мерки каквито описах - ще се събуди 100% и трудно ще заспи пак. Когато се намеся - в 98% от случаите успявам да го примамя да си заспи пак, но за целта - трябва наистина бързо и веднага да реагирам, защото допусна ли да се разбуди добре и да се накриви - става един малък ад. Понякога каквото и да направя, той просто се чувства бодър и наспан и тогава вдигам ръце и чакам пак да му се доспи, но това е наистина рядък случай. Не мога и да го сложа да спи и да си заспи, ако той не е решил, нито пък да го "приспя" някак /за първоначално заспиване говоря/. Не разбирам защо сънят му не е дълбок и спокоен дълго време, според лекарите - няма физиологична причина, а и детето явно се чувства добре, не е нещо да го боли, да се гъне, да се буди с плач и пр.
Аз също не съм го оставяла гладен и секунда, при все че той има толкова стриктни часове за това, но тогава оставих баща му нарочно да си "строши сам главата" и повече да не смее да ми философства, а детето все пак е било хранено макар и със закъснение. На Дани храненето през нощта не му е навик според мен, защото той яде само когато е гладен и след като от 4 хранения на ден /които сам си направи/ сега пак мина на 5 - значи яде защото има повишени нужди в момента, не "по инерция".
Иначе, за мен си е баш да го мъча и да издевателствам над него, ако с цел да се научи като се събуди после да си заспива сам - трябва да го оставям да реве и да хълца 15мин. примерно и то неведнъж. Освен това съм убедена, че би му се отразило зле в емоционален аспект и като цяло това е вредно за него, независимо къде какво пише по тези въпроси. Детето ми трябва да се чувства сигурно и да знае, че съм до него винаги когато по някаква прична не му е комфортно, а това че за мен лично тази причина е неизвестна, или незначителна - няма никакво значение. Дани не е ревливец като цяло и към момента включително - никога не пробва с рев да ме накара да направя нещо което иска. Ще гука, вика, ще издава звуци, ще се напъва да вземе нещо, с което да ми покаже че го иска, но няма да се разреве, че да го получи по-лесно, или по-бързо. Моето дете - ревне ли, значи си има причина за това, ако ще и да не я рабирам сега - нея я има, а той няма как да ми обясни каква е за момента. Дори да е видял нещо през деня, което го е впечатлило много, да е превъзбуден и от това да се буди по-често и даже да реве при събуждане - считам, че е най-добре да му обърна внимание, ако не се успокои веднага - да гушна докато се отпусне, не да го оставя да реве до изтощение примерно. Такива ми ти работи.
Това леко Off и приключвам, че ще стане якия спам вече.
Така модерните "приучавания" към сън и други неща - всъщност са си едно към едно копие на соц-педиатрията и нейните постулати по тези въпроси.
Просто са поукрасени, с по-мек тон, подкрепени с разни колоритни изследвания /по въпроси доста трудни за изследване всъщност/ и думите "ред" и "дисциплина", са приемливо заменени за демократичните мозъци с "учене". Демек - ти правиш услуга на детето си научавайки го да спи, понеже то само не може, даваш му някакво "знание"...което само по себе си е смешно и абсурдно, поне за мен. Точно затова Боби помниш как си седяла будна в леглото си час след "Сънчо" без да ти се спи, вместо да правиш нещо приятно докато ти се доспи. Затова и всички деца в квартала са били на същия режим, защото това е било набивано в родителските глави за "правилно" и "полезно" за децата, а то всъщност - не е. То е една огромна глупост, при това доказана в практиката. По комунизма тук - жените бяха първо "ударнички", а майки - само по съвместителство, че да родят още "ударници" и "ударнички" /т.е. бачкатори/ И за да не се разсейват с ревящи бебета и капризите им - ред за спането, ред за това и онова, дисциплина, казарма, така се изграждал характер, така било полезно за детето...нъцки. От тази работа цели поколения нямат истинска връзка деца-родители. В обществото в което ти живееш - също не действат по-различни закони и не се целят по-разлини неща. Просто доста по-напудрено се сервира какво да правиш, че да бачкаш ефективно, без грижата за децата ти да ти пречи на това. Ясла за бебе на 2 месеца не е усигурена, защото така е най-добре за бебето, вместо то да е с майка си, а защото за държавата е по-добре ти да произвеждаш БВП. Както и тук по онова време, нямаше седмични ДГ /по същество подобия на дом за изоставни деца/, защото така е по-добре за самите деца, а защото техните родители трябва да блъскат на 3 смени в ТЕЦ-а, пък детето у дома - би било пречка за "трудовия процес". И не книги, ами цяла библиотека ще се издаде, за да си убедена, че от това по-хубаво за теб и децата ти - няма. Дали е хубаво, или не е - за мен е много спорно. И си позволих това отклонение от темата, защото предполагам обяснява позицията ми към "приучаванията" и защо аз не ги приемам. За себе си и за моето си дете поне.
Всеки си знае за неговото кое е най-добре и не съм аз човекът да казвам "дали, или".
Nataly*, пуууу как не се сетих че е от секциото и това бе! Ама съм куха лейка. Сигурно нон стоп сънува как Д-р Даскалов го вади и го провесва с главата надолу и затова не смее да заспи хайвана читаво
Значи ще чакаме да го хване "амнезия" по въпроса т.е. пак чакане му е майката...
Иначе - ще се "включа" аз...или от "4-и километър", или ако е в бременната - значи таткото е друг, защото настоящият все още не иска да чуе за второ такова зверче. Много го обичал Дани и му се радвал, ама НА ТОЗИ ЕТАП, ако обичам да не съм се натискала за още едно. Ще му мине и на тати де, след 2-3 годинки...
Хайде лека от мен вече, да се възползвам от промеждутъка за спинкане.