само да вметна нещо - не зная откъде черпите знанията си за американската и западната въобще педиатрия, но освен книгите на Джина Форт, която се отнася с бебетата като със затворници в институция със строг режим, има и една друга част, доста по-голяма и доста по-подкрепяна от професионалистите, с които поне аз (може би избирам) да се срещам. книгите, които цигу цитира са точно от тази школа, която помага на родителя да се намести към режима на детето и ако има нужда семейството малко да го подбутне, така че всички в това семейство да се чувстват добре.
причината за това е, че преди едно известно време хората тук са се светнали, че тази работа със строгия режим не е добре нито за децата, нито за майките. в тази "школа" е и подкрепата за естественото раждане, кърменето, захранването, водено от бебето и други благини.
ясно е, че скачаме, защото става дума за децата ни, но нека имаме малко повече уважение една към друга. нито боби злоупотрябва с детето си, нито аз, нищо, че такъв е режимът на моето семейство, че всички си лягаме не по-рано от 2 часа през нощта. вечерта тя спи тук час, там 40тина минути. горе-долу й знам времето, защото си е направила режим и наистина, ако нещо стане, че се събуди (например, заспи на мен и не преценя дали е заспала достатъчно дълбоко и я оставя в леглото) по времето, което за спане се държи, съвсем нормално, като недоспал човек - крива.
та както се казва във филмчето "деца, дайте да бъдем приятели"
отивам да готвя, че като кажа на мъжа ми, че няма вечеря, щото съм чела форума, представяте ли си
пп - по повод
акането - ади е само на кърма, но откъм 2.5 месеца спря да ака всеки ден и взе да пропуска. понякога ден, понякога два, но рядко, понякога ми е много трудно, но удържам порива "да направя нещо", щото пак по книжките съм чела, че е нормално за кърмените деца, нямали запек.