0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. j
« Отговор #480 -: Октомври 26, 2011, 23:08:21 pm »
Боби, буденето го предотвратявам относително. :? Имам предвид, че не знам каква е причината да не му е дълбок сънят и да дава нишани да се буди т.е. реално нищо не предотвратявам, ами само "замазвам", ако мога така да се изразя. Като видя, че отива на събуждане - правя това, което ми е възможно. Давам залъгалката, ако я е изплюл, ако я изплюе пак - предлагам вода, подавам игрчакта за мачкане, пускам едни птички да пеят, залюлявам леглото, ако преценя че лежи много криво и неудобно за него - намествам го. Т.е. - не правя нищо по-различно от другите майки в такива ситуации, разлики има само в детайлите, не по същество. Ако все пак ми се ококори след всичко гореизброено, вадя от кошарата възможно най-бързо и се търкулвам с него гушната на спалнята и припявам нещо там /каквото ми дойде/ - просто да ми чува гласа и вкарвам някакъв нисък тембър, който той харесва и го успива. Ако все още му е сънено - минава този номер и като задреме - връщам в кошарата, изсумти там нещо /в смисъл на "схващам, че пак изчезваш"  :lol:/, обаче ако му се спи - врътва дупето и заспива. Ако се чувства наспан обаче - всичко от гореизброеното си е усилия на вятъра и след 15 мин. гимнастики - двамката се изнасяме към хола и почвам да мисля как по-бързо да го изморя. Бънджи, проходилка, играчки..., но са неща с които сам да се занимава, не да лази по мен. Като му дотегне, започва да киселее, да търка очи и го нося да спи. В интерес на истината подобни "нощни игри" ми е спретвал само няколко пъти досега и се надявам да не зачестяват.
Хе хе то у вас си е жив купон посред нощ. Добре де, защо тогава всички тези упражнение по успокояването като и без това ако не му се спи ще си се събуди?  Не  е вярно, че не правиш нищо по-различно -правиш нещо :-). Аз не правя абсолютно нищо докато е така неспокойна. Дори мъжа ми бутам, ако хърка нещо. Сънят на тях им е различен от нас - дори фазите на съня са различни и с различна продъжителност от на възрастните. Циклите са им по-къси и прекарват много повече време в РЕМ сън ( по-лек сън). Затова могат да се будят през 20 минути, като преди това са изглеждали дълбоко заспали. Ако си там в момента на тази фаза на съня най малкото нещо е в състояние да ги разбуди, така че реално може дори повече да пречиш в някои случаи. Ако мине тази фаза и не са гладни жадни, топло им е или студено или събудени от нещо друго,тогава заспиват пак и пак следва целият цикъл наново. Ако те интересува потърси по интернета за това - има доста информация за това как спят бебетата. Според мен по-добре поне си поспи допълнителните там 15 минутки и чакай да се събуди, вместо да ходиш да се опитваш да правиш нещо,което сама казваш, че няма ефект и ако иска да се буди си се буди.

Сетих се как като се прибра в къщи след раждането в началото и беше писала тук как не било хич трудно да се гледа бебе. Дори тогава ти писах, че не е трудно в смисъл, че не изисква някакви специални познания, но е трудоемко и това изморява.. и ти не беше съвсем съгласна ;-).

П.П.У нас е винаги към 24 градуса и двете деца спят без завивки, защото такива са препоръките за малки бебета. Ивана сега има едно одеало там, но се развива и спи върху него като го прави на топка и го гушка :-). СПис памучна пижама с дълги крачоли и къс ръкав. Андреа спи с боди и отгоре с такова с дълъг ръкав и крачол ( не го знам как се казва).


« Последна редакция: Октомври 26, 2011, 23:34:29 pm от Bobbie »


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #481 -: Октомври 27, 2011, 00:04:49 am »
Боби - ставам, защото съм пробвала неведнъж всичко предложено от теб. Резултатът е ВИНАГИ един и същ - хууууубаво събуждане и то с рев, нерви и много трудно го успокоявам после. Няма случай, в който да тръгне да се събужда, да се върти, сумти и каквото и да било и като го оставя - да вземе да се намести и да си заспи наново. Опитвала съм както казах и то системни опити - не ей така един, два пъти и да вдигна ръце ;) Та затова, като отива на събуждане раУтата - правя всичко възможно да му осигуря комфорт и още докато е сънен - да се унесе и да си заспи наново. Като не го направя това, може и след 30-40 минутна дрямка да се събуди и на всичкото отгоре да ми киселее и да мрънка за всичко, защото "хем сърби, хем боли, хем драго ми е" - дето има един лаф по нашите географски ширини. Отделно, че не вярвам в теориите как "сънят се учи", можеш да научиш детето си да будува тихо и насаме без да ти пречи на твоя сън и толкова, не да го научиш да спи. Но предполагам сега ще кажеш, че редица изследвания твърдят друго и аз просто не желая да науча Дани да спи. ОК така да е, нямам против. За мен това са казармени мерки, които ненавиждам от най-ранна детска възраст, заради такова "учене да спя" /когато не ми се спи/ и до ден днешен мразя детската градина и имам кофти спомени от нея. Мен никой у дума не ме е "учил" на нищо, чрез принуда и приемам това за правилната позиция при отглеждане на дете. Та щом няма начин Дани да спи така, че и аз да спя добре на този етап, невключващ мерки като обсъжданите дотук - значи няма да спя и толкова. По-приемливо е лично за мен от останалото, но не бих упрекнала никой за това, че е на обратни позиции по такива въпроси - всеки си преценя за себе си.

Не съм писла, че се гледа лесно бебе, а че на мен ми се падна добро и лесно за гледане бебе и май бях допълнила, че онзи горе - на шматакави родители като мен им праща добрички бебета, че да могат да се справят някак.  :lol: Когато го писах това Дани може би нямаше 10 дни и тогава наистина само дето крилца не му никнеха, рогцата дойдоха седмица по-късно.  :lol:

Сещам се сега, че Дани може да бъде "научен" да спи както ми изнася на мен, колкото и баща му го "научи" да не яде нощем и да прави пауза. А баща му е типичен инатлив овен, като си навие нещо на пръста - не се предава лесно. Ще споделя случката, като илюстрация моето диване колко го вълнуват разни родителски опити за налагане на едно, или друго. Та тати му, когато бебето беше на окло 4,5 месеца каза - това трябва да спре. Казах му, като е толкова голям разбирач - да се заеме, а аз ще го аплодирам накрая. Та горкия човек изкълва целия интернет, та пита приятелите ни с деца, напери се как "ей ся стой и гледай само"...и след 10 дни напъни, една сутрин ми го донесе и ми го тръсна с репликата: "Взимай си го, той явно няма да става човек скоро".  :lol: Та мъж ми давал водички, смятал часове, търпял ревове и мрънканици, защото на теория - Дани като се събудел за АМ няколко пъти и получел само водичка и щял да стопли, че при това будене няма да има АМ и щял да спре да се буди и при всички така се било получило само за 3-4 нощи... Нашият си се будел ТОЧНО в часа за хранене, тати го наливал с водичка, бебо се кротвал за 10 мин. после пак рев и така докато изгъка всичката водичка, след което хич не спял, ами си ревял за млякото. От цялата работа - баща му само се маймунил и накрая хранил гладното бебе набухано с вода с час и нещо закъснение, само да му товари стомаха. И накрая се отказа от тези глупости. Сам! Аз просто му гледах сеира, защото и той беше много силен да ми развива теории, докато не се сблъска с практиката. И в интерес на истината - да, нямаме познато семейство, с деца на всякаква възраст, които да не са ги отучвали от нощно хранене баш по този начин и при всички е сработило за 2, 3, 4 дни. При нас - казах какво стана. Само се изнерви детето и му се обърка режима на хранене и после една седмица ми се разказа играта да поправям щети. Ползата от случката е единствено, че оттогава като кажа нещо за бебето - се слуша и се изпълнява, без коментари и даване на акъли и от баща му и от прилежащата му рода. ;)

Поради тази и доста други прични - не съм склонна да се меся драстично в начина му на живот. Да го "подбутна и насоча" леко, без да му причинявам особен дискомфорт - винаги, но нищо повече от това. Ще го изтрая какъвто е, колкото се налага...в крайна сметка пък - никаква друга работа нямам в момента.

И Боби, разбирам че просто искаш да помогнеш и на мен и на другите момичета, с деца разиграващи ги като моето, няма проблем, чета те с интерес, но... Има едно голямо НО за мен лично. Дори и да сработваше нещо от това при Дани - за мен това не е желаният начин за гледане на деца по ред причини, нито обстоятелствата в живота ми ме притискат да взимам подобни мерки. Като не мога да спя, опитвам да компенсирам това със старателно хранене, витамини, движение и к'вото там се води "добре за здравето", че да не зазлея съвсем физически. Пък макар и бавно, но славно - нещата все към по-добре вървят с дребния човек, дано скоро ме изненада приятно. Щом посмях тези дни сериозно да си помисля за второ дете - явно съм се "ъпгрейднала", или някой трябва да ми изпише някакви силни хапчета... :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #482 -: Октомври 27, 2011, 00:31:51 am »
Ти пък го изкара все едно трябва да го мъчиш.  Единственото, което казах е да го оставиш сам да се събуди преди да го успокояваш, не виждам как това е казармен метод. Не съм разбрала, че така нещата били по-лоши, а разбрах че и без това пак си се будел. Ивана не си е будувала тихо - вдигаше си краката и ги засилваше с всичка сила по матрака и така по 20-30 пъти. После започваше да си говори в 3:00 сутринта. Абе голяма веслеба беше. За храната-детето никога не съм си оставила гладно или наливала с вода. Пробвам, ако не става пробвам пак след известно време пак и така. Когато е готово ще стане. Не съм я държала дори 10 минути  гладна абсолютно никога. Андреа сега не е готова, пробвах миналата седмица да и дам вода, ама си беше гладна и я нахраних. Ще опитам отново след като мине малко време. Но ако се откажа напълно може да изпусна момента и да превърнем храненето от необходимост, в навик. Това е, което за мен е да научиш дете, а не да го мъчиш.


  
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #483 -: Октомври 27, 2011, 00:53:48 am »
... разходки да не взема чувалче за количката... или одеалце е достатъчно и за под нулата? От друга страна, чувалчето си е като космонавтката, за какво да дублирам... А двете наведнъж вече изобщо не мога да си го представя. Готови решения има ли? :-)

Аз мисля да купя другата седмица чувалче за количката, за студовете ми се струва най-подходящо, а и най-лесно се сваля или разкопчава само като влезеш някъде на топло(в МОЛ-а примерно :wink:). Иначе космонавтче също мисля да купя, но само защото се надявам в Софето да има сняг, че ми се иска да купя шейна(просто лудата му майка обожава снега и детето надделява в мен :oops:).

Жбрул, абе ти какво си седнала да го умуваш това неспане на Дани?! Много ясно, че е от секциото. :lol:
Иначе аз също като твоя мъж бях решила, че ще махам нощното хранене когато той беше на 5 месеца и нещо. Да ама не, нямаще сила на земята, която да укроти иначе безкрайно кроткото ми бебе. Пробвах няколко дни и се отказах. Будеше се допреди седмица някъде, докато Бърди не ме светна да слагам 2 лъжички каша в млякото. От тогава спи от 21.00 до 8.00 и даже мрън не чувам. Просто всичко става с времето си.


Щом посмях тези дни сериозно да си помисля за второ дете - явно съм се "ъпгрейднала", или някой трябва да ми изпише някакви силни хапчета... :lol:
Да очакваме включване значи. :wink:
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #484 -: Октомври 27, 2011, 01:36:56 am »
Боби, явно нещо не сме се доразбрали. Ако не взема мерки каквито описах - ще се събуди 100% и трудно ще заспи пак. Когато се намеся - в 98% от случаите успявам да го примамя да си заспи пак, но за целта - трябва наистина бързо и веднага да реагирам, защото допусна ли да се разбуди добре и да се накриви - става един малък ад. Понякога каквото и да направя, той просто се чувства бодър и наспан и тогава вдигам ръце и чакам пак да му се доспи, но това е наистина рядък случай. Не мога и да го сложа да спи и да си заспи, ако той не е решил, нито пък да го "приспя" някак /за първоначално заспиване говоря/. Не разбирам защо сънят му не е дълбок и спокоен дълго време, според лекарите - няма физиологична причина, а и детето явно се чувства добре, не е нещо да го боли, да се гъне, да се буди с плач и пр.

Аз също не съм го оставяла гладен и секунда, при все че той има толкова стриктни часове за това, но тогава оставих баща му нарочно да си "строши сам главата" и повече да не смее да ми философства, а детето все пак е било хранено макар и със закъснение. На Дани храненето през нощта не му е навик според мен, защото той яде само когато е гладен и след като от 4 хранения на ден /които сам си направи/ сега пак мина на 5 - значи яде защото има повишени нужди в момента, не "по инерция".

Иначе, за мен си е баш да го мъча и да издевателствам над него, ако с цел да се научи като се събуди после да си заспива сам - трябва да го оставям да реве и да хълца 15мин. примерно и то неведнъж. Освен това съм убедена, че би му се отразило зле в емоционален аспект и като цяло това е вредно за него, независимо къде какво пише по тези въпроси. Детето ми трябва да се чувства сигурно и да знае, че съм до него винаги когато по някаква прична не му е комфортно, а това че за мен лично тази причина е неизвестна, или незначителна - няма никакво значение. Дани не е ревливец като цяло и към момента включително - никога не пробва с рев да ме накара да направя нещо което иска. Ще гука, вика, ще издава звуци, ще се напъва да вземе нещо, с което да ми покаже че го иска, но няма да се разреве, че да го получи по-лесно, или по-бързо. Моето дете - ревне ли, значи си има причина за това, ако ще и да не я рабирам сега - нея я има, а той няма как да ми обясни каква е за момента. Дори да е видял нещо през деня, което го е впечатлило много, да е превъзбуден и от това да се буди по-често и даже да реве при събуждане - считам, че е най-добре да му обърна внимание, ако не се успокои веднага - да гушна докато се отпусне, не да го оставя да реве до изтощение примерно. Такива ми ти работи.

Това леко Off и приключвам, че ще стане якия спам вече.  :lol:
Така модерните "приучавания" към сън и други неща - всъщност са си едно към едно копие на соц-педиатрията и нейните постулати по тези въпроси. ;) Просто са поукрасени, с по-мек тон, подкрепени с разни колоритни изследвания /по въпроси доста трудни за изследване всъщност/ и думите "ред" и "дисциплина", са приемливо заменени за демократичните мозъци с "учене". Демек - ти правиш услуга на детето си научавайки го да спи, понеже то само не може, даваш му някакво "знание"...което само по себе си е смешно и абсурдно, поне за мен. Точно затова Боби помниш как си седяла будна в леглото си час след "Сънчо" без да ти се спи, вместо да правиш нещо приятно докато ти се доспи. Затова и всички деца в квартала са били на същия режим, защото това е било набивано в родителските глави за "правилно" и "полезно" за децата, а то всъщност - не е. То е една огромна глупост, при това доказана в практиката. По комунизма тук - жените бяха първо "ударнички", а майки - само по съвместителство, че да родят още "ударници" и "ударнички" /т.е. бачкатори/ И за да не се разсейват с ревящи бебета и капризите им - ред за спането, ред за това и онова, дисциплина, казарма, така се изграждал характер, така било полезно за детето...нъцки. От тази работа цели поколения нямат истинска връзка деца-родители. В обществото в което ти живееш - също не действат по-различни закони и не се целят по-разлини неща. Просто доста по-напудрено се сервира какво да правиш, че да бачкаш ефективно, без грижата за децата ти да ти пречи на това. Ясла за бебе на 2 месеца не е усигурена, защото така е най-добре за бебето, вместо то да е с майка си, а защото за държавата е по-добре ти да произвеждаш БВП. Както и тук по онова време, нямаше седмични ДГ /по същество подобия на дом за изоставни деца/, защото така е по-добре за самите деца, а защото техните родители трябва да блъскат на 3 смени в ТЕЦ-а, пък детето у дома - би било пречка за "трудовия процес". И не книги, ами цяла библиотека ще се издаде, за да си убедена, че от това по-хубаво за теб и децата ти - няма. Дали е хубаво, или не е - за мен е много спорно. И си позволих това отклонение от темата, защото предполагам обяснява позицията ми към "приучаванията" и защо аз не ги приемам. За себе си и за моето си дете поне.
Всеки си знае за неговото кое е най-добре и не съм аз човекът да казвам "дали, или".

Nataly*, пуууу как не се сетих че е от секциото и това бе! Ама съм куха лейка. Сигурно нон стоп сънува как Д-р Даскалов го вади и го провесва с главата надолу и затова не смее да заспи хайвана читаво  :lol: Значи ще чакаме да го хване "амнезия" по въпроса т.е. пак чакане му е майката...
Иначе - ще се "включа" аз...или от "4-и километър", или ако е в бременната - значи таткото е друг, защото настоящият все още не иска да чуе за второ такова зверче. Много го обичал Дани и му се радвал, ама НА ТОЗИ ЕТАП, ако обичам да не съм се натискала за още едно. Ще му мине и на тати де, след 2-3 годинки... :wink:

Хайде лека от мен вече, да се възползвам от промеждутъка за спинкане.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #485 -: Октомври 27, 2011, 05:46:07 am »
Така модерните "приучавания" към сън и други неща - всъщност са си едно към едно копие на соц-педиатрията и нейните постулати по тези въпроси. Wink Просто са поукрасени, с по-мек тон, подкрепени с разни колоритни изследвания /по въпроси доста трудни за изследване всъщност/ и думите "ред" и "дисциплина", са приемливо заменени за демократичните мозъци с "учене"... И не книги, ами цяла библиотека ще се издаде, за да си убедена, че от това по-хубаво за теб и децата ти - няма.

Като предложих четиво, всъщност предложих помощ и различен подход, но мерси за анализа, ще го запомня. Не разбрах обаче ти прочете ли конкретни книги, за да отхвърлиш всичко по въпроса и да стигнеш до този извод, или това са само общи приказки?

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. j
« Отговор #486 -: Октомври 27, 2011, 06:59:12 am »
Точно затова Боби помниш как си седяла будна в леглото си час след "Сънчо" без да ти се спи, вместо да правиш нещо приятно докато ти се доспи. Затова и всички деца в квартала са били на същия режим, защото това е било набивано в родителските глави за "правилно" и "полезно" за децата, а то всъщност - не е. То е една огромна глупост, при това доказана в практиката.
Съжалявам, но 100% не съм съгласна. Защо да не е правилно и полезно? Според мен е. Ако имах лоши спомени нямаше да го правя с децата си, но на мен не ми е било неприятно. Помня, че се опитвах да спя като Пипи дългото чорапче с главата под одеалото и краката на възглавницата и не се получаваше, защото не можех да дишам добре. Или пък съм лежала и съм си представяла разни неща или пък мислила на какво ще си играя утре  или как да си направя пулт от празни опаковки от хапчета, за да играем на Седморката на Блейк. Нямам спомени да ми е било неприятно. Дори смятам, че е било полезно това време, зашото фантазията ми работеше на пълни обороти без някой да и пречи. Мисля, че всички деца са така. Спомням си сестра ми като малка веднъж се прибирам аз и тя не спи, а лежи в леглото и като я питах защо не спи, ми каза, че си мислела какво ше стане с Капитан Планета. Децата си преживяват и обмислят впечатленията от деня, не са седнали да се тормозят защо сега не правят нещо по-хубаво, защото когато това е редът, не може да им мине през акъла, че е възможно да правят нещо друго. Поне на мен никога не ми е минало през акъла, че може да не съм си в леглото по това време. Смятам с Ивана И Андреа да процедирам по същият начин, че да не им идват идеи в главата какво може по-приятно да се прави. В последните дни си позволявам да разместя мъничко режима, като точно преди лягане прибираме заедно едни кубчета, че да знае, че играчките също отиват на друго място и през нощта не я чакат да си играят.
Колкото до връзката на майката с детето - връзката с жената, която ме е отгледала, моята баба, беше възможно най-силната връзка, която аз поне мога да си представя. Вече минаха 25 години от както почина и още ми потичат сълзите като се сетя за нея. В 6ти клас за мен, в моето съзнание почина майка ми и от тогава такава връзка с никой не съм имала. Аз бях навсякъде с нея. Дори като порастннах спяхме в едно голямо легло и вечер ми разправяше разни истории за фараоните или за Етна и Везувий...  Това, че съм имала железен режим по никакъв начин не е попречило да сме много близки и да знам, че имам ли нужда тя ще е там.

За второто - купон си е да знаеш. В началото е трудно, но ако таткото участв наравно, не е толкова зле. Аз никога не съм имала сестра или брат( сестра ми е 12г по-малка и от вторият брак на баща ми, не сме живяли заедно) и не са ми лиспвали, но си мисля, че би било добре винаги да имаш ской да си играеш или да се скараш :-). Пък и моите са с 13 месеца разлика, няма да се усеща почти.Така че давай работи по въпроса. 

 
« Последна редакция: Октомври 27, 2011, 07:15:26 am от Bobbie »


  
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #487 -: Октомври 27, 2011, 08:13:28 am »
Bobbie- както сама казваш- помниш ... според теб на каква възраст си била, за да помниш и смяташ ли, че режим може да се налага на двумесечно дете ... всъщност защо ли питам ... ти го правиш
просто съм изумена, как някой може да стои и да засича с часовник колко време му реве детето
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #488 -: Октомври 27, 2011, 09:07:35 am »
Jbrul, друг път се отегчавам от дълги постове, но сега те изчетох с огромен интерес и да ти кажа, все едно аз съм го писала (само дето нямам нерви да пиша толкова  :lol: )
Не съм оставяла ревящи деца и няма да оставя, освен рева ако не е от инат защо другия му взел играчката  :lol:
Неслучайно точно сега върви една реклама по българските телевизии на кампанията на Уницеф - "Чуй ме сега! Утре може да е късно"
Това "чуване" включва всичко...
Гушкайте ги, радвайте им се, защото растат много бързо и утре ще ги гушкат гаджетата, а не мама.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #489 -: Октомври 27, 2011, 09:53:03 am »
... оф, аз пък си признавам, че пропуснах последните няколко поста. Ми то какво стана, един предлага съвет, друг казва, че всичко е опитал...ми то значи, нямало нужда от съвети...
  Аз пък забелязах, че Калоян вече не заспива вечер веднага след храненето. Цицата явно вече не го унася. Та, след две вечери, в които си мислех, че много му се спи и откарвахме по 1ч приспиване, снощи го оставих в леглото. То в момента е при нас в хола. Започна се едно дълго пеене и говорене, точно преди да заспи имаше и малко рев, защото беше по гръб и явно не можеше да заспи дълбоко. Гушнах го, още по-силен рев. Оставих го обратно в леглото, само че настрани и отнесе плувката. Е, след 1,5ч се разплака със затворени очи. Обърнах си го по корем, както е свикнал и спахме до 5:30ч

 Съвети няма да давам, но съм забелязала, че бебе,което се приспива,когато не му се спи, става още по-нервно.




 " Бебетата понякога плачат, когато ги сърби или дразни нещо от дрешките. Не забравяйте, че те не могат да се почешат или оправят"
 
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #490 -: Октомври 27, 2011, 10:06:06 am »
Jbrul, друг път се отегчавам от дълги постове, но сега те изчетох с огромен интерес и да ти кажа, все едно аз съм го писала (само дето нямам нерви да пиша толкова  :lol: )
Не съм оставяла ревящи деца и няма да оставя, освен рева ако не е от инат защо другия му взел играчката  :lol:
Неслучайно точно сега върви една реклама по българските телевизии на кампанията на Уницеф - "Чуй ме сега! Утре може да е късно"
Това "чуване" включва всичко...
Гушкайте ги, радвайте им се, защото растат много бързо и утре ще ги гушкат гаджетата, а не мама.

Открадна ми думите от устата :)
Да си призная,аз съм оставяла малката да си поплаче,но когато въпреки усилията ми,не съм успявала да я успокоя.Тогава я оставя за няколко минутки АЗ да си почина и пак се опитвам да я успокоя.

Докато успея да ви изчета и малката се събуди :lol:
[/url]
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #491 -: Октомври 27, 2011, 10:10:54 am »
 Не оставям да плаче, особено, ако забележа,че има градация във височините  :lol:
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #492 -: Октомври 27, 2011, 10:16:54 am »
Това с гушкането ми е болна тема в последно време.
София също като Дани не е ревливо бебе. Тя дори не плаче, а реве като магаренце.
И когато започне да мрънка или реве винаги си има причина. Дори не съм си помисляла да оставя да се нареве.
Хората около мен разбира се не одобряват метода ми. И близки и познати и непознати  пускат по една тънка реплика - "Лошо я учиш", "Много си я разглезила" и подобни.  Известно време доброто ми възпитание ме караше да мълча. Но ми писна и яхнах метлата. Директно ги питам, как може да се разглези бебе на 3 месеца. Отговора е: Еми щом я гушнеш тя спира. Значи е постигнала своето.
Е след като единствения начин да се изрази едно бебе е плач, нормално е след като го гушнеш да спре.
Та последната ми тактика спрямо тези хора ще е следната:
Ще разпечатам статии по въпроса " ЗАЩО НЕ трябва да оставяме бебето да плаче" и в отговор на техните закачки ще им я подавам :wink: Без да говоря и да се оправдавам.

Писна ми да се оправдавам защо съм родила секцио, защо си ваксинирам детето, защо го гушкам, защо не съм захранила още и всякакви такива.

Извинете за дългия пост, ама ми е дошло в повече явно.

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #493 -: Октомври 27, 2011, 10:42:08 am »
Това с гушкането ми е болна тема в последно време.
София също като Дани не е ревливо бебе. Тя дори не плаче, а реве като магаренце.
И когато започне да мрънка или реве винаги си има причина. Дори не съм си помисляла да оставя да се нареве.
Хората около мен разбира се не одобряват метода ми. И близки и познати и непознати  пускат по една тънка реплика - "Лошо я учиш", "Много си я разглезила" и подобни.  Известно време доброто ми възпитание ме караше да мълча. Но ми писна и яхнах метлата. Директно ги питам, как може да се разглези бебе на 3 месеца. Отговора е: Еми щом я гушнеш тя спира. Значи е постигнала своето.
Е след като единствения начин да се изрази едно бебе е плач, нормално е след като го гушнеш да спре.
Та последната ми тактика спрямо тези хора ще е следната:
Ще разпечатам статии по въпроса " ЗАЩО НЕ трябва да оставяме бебето да плаче" и в отговор на техните закачки ще им я подавам :wink: Без да говоря и да се оправдавам.

Писна ми да се оправдавам защо съм родила секцио, защо си ваксинирам детето, защо го гушкам, защо не съм захранила още и всякакви такива.

Извинете за дългия пост, ама ми е дошло в повече явно.

 Така сме и ние... :lol: :lol: :lol: дълъг, друг път :lol: :lol: :lol:
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #494 -: Октомври 27, 2011, 10:57:47 am »
Jbrul, разсъждавам като теб и действам като теб:))). Може би именно защото съм възпитавана през социализма и почуствах "ползите" от режимите, не бих сторила това на детето си. Наистина ми е жал за дечицата, които оставят сами в леглото да се приспиват или още по-крайно - в друга стая...НЕЧОВЕШКО е за мен, не го проумявам, а и неискам. Бебефона няма да замени звука от майчиното дишане, мирис и топлина и т.н. дреболийки, които са изключително важни за емоционалната връзка майка-дете.
Не ме интересуват никакви съвременни проучвания, защото възпитанието или  приучването от най - ранна детска възраст към каквото и да е, всяка майка трябва да прави по интуиция, според това какво му харесва или не на нейното дете. Няма лошо да се опита да заспива само например, ако това не разстройва детето, защо не - блазе им на такива майки с такива деца, но да го "приучвам" на това, вместо да го гушна и приспя - не съм съгласна, а и какво да правя през времето докато то се мъчи да заспи само?!? Вероятно ще стоя отстрани и ще се измъчвам и аз...ЗАЩО?
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #495 -: Октомври 27, 2011, 11:29:40 am »
Цигу, явно си убедена, че само ти четеш книги и само тези, които ти четеш са "правилните". Колкото родители - толкова и виждания кое е най-правилно и полезно при отглеждането на дете, не е необходимо всички да сме на едно мнение по този въпрос. Нито моите виждания по тези въпроси задължават някого да ги споделя, нито пък аз съм длъжна да споделям чуждите такива все пак. Уверявам те, че теориите за приучаване на децата към каквото и да било - не са някакво чудо измислено онзи ден т.е. "никой не е открил топлата вода и пържените кюфтета", а такива мерки са били прилагани много преди аз и ти да опрем до размисли върху същите. Това, че сега опаковката е по-лъскавичка, не прави съдържанието различно. Щом на теб това ти допада - прилагай го, за мен е неприемлив вариант и толкова.

Боби, естествено, че 100% няма да си съгласна  :lol: Все пак ти си отглеждаш децата с "ред и дисциплина", а аз съм против същите в някои конкретни ситуации. Нямаш лоши спомени от детството си, когато са те карали да спазваш "железен режим", аз пък имам такива. Следователно - никога "няма да запеем в един хор" кое как трябва да се случва при отглеждането на деца и в това - не виждам никаква драма. Не ми е пострадало въображението грам от това, че у дома не съм била натискана да правя нещо, което не искам, а до 7-и клас включително - четях сборници с приказки, имам завидна колекция от такива книги + че изчетох всичко налично в детския отдел на библиотеката. За мен - това ми е развило и въображението и речниковия запас в пъти повече, от въртене в леглото във време в което просто не ми се спи. Спомням си, че миналата година ми връчиха една брошура със съвети за добър сън по повод световния ден на съня, вървеше някаква кампания тук. Та едно от нещата изведени като съвет за добър сън беше именно - спалнята и леглото да се ползват само за сън /не за ядене, четене и въргаляне с часове/, както и да се ляга когато ти се доспи, не преди това и да си правиш чаршафите на "мармалад" от въртене с часове в опити все пак да заспиш. Не мисля, че това не се отнася и до децата, но..мое си мнение, то никого не задължава.
На "Седморката на Блейк" си играехме и ние в лятната ни къща, ама "копчетата за светлинна скорост" бяха плоски камъчета наредени върху масата в градината  :lol: В 13 ч. игарата беше задължително прекъсвана от бабата на съседското момиченце с което се забавлявахме и Ани биваше завличана да спи с рев абсолютно всеки ден, защото "иначе нямало да порасне". До 16 ч. - не я пускаха да излезе, независимо че не заспиваше и все й обясняваха, че е лошо и непослушно дете, защото не спяла. Аз следобяд лягах, ако ми се доспи, ако не - си се занимавах с каквото ми е интересно на мен, като гледам - не е е да ми е навредило на развитието с нещо.

Детето трябва да се чувства обичано и разбрано от родителите си и да не усеща натиск от тяхна страна, защото са в позицията "на по-силния". В зряла възраст - децата реагират с "ответен удар", ако са подлагани системно на подобен натиск все едно за какво конкретно иде реч.

аннниа Няма лошо, ако детето си заспива само, независимо дали при първоначално заспиване, или при междинните пробуждания - да не се меси майка му. То коя майка е луда, че да се меси и защо да го прави в такава ситуация изобщо? И аз познавам такива деца, но моето не е от тях. Еми различни са децата, както и ние сме различни като възрастни хора, трябва да се уважава индивидуалността независимо дали става дума за бебе, за приятели, съпрузи, колеги... Не е нужно да се опитваме винаги и на всяка цена да наложим "своето".

И понеже много излязохме от конкретиката на темата вече, а тези обсъждания са за друга тема - спирам дотук. Споделените възгледи за това "как се гледа дете" - имат връзка с въпросите за бебешкия сън, в смисъл кое е "допустимо" за преодоляване на родителски затруднения в тази област и кое не е, но тази тема все пак не е за дискутиране на "принципни позиции". Благодаря за всеки съвет и изказано мнение, това че не съм склонна да приема някои неща, не значи че не ценя отзивчивостта на когото и да било. Моля това да е ясно!  :D


За второто бебе Боби и аз това разправях на мъжа ми. Така и така съм "наела" и съм посвикнала вече с лудницата - давай да пробваме за още едно сега и да минават почти наведнъж. Иначе тоооочно Дани ще се поочовечи и хайде всичко отначало, ама нИ мЪ слуша този човек.  :lol:

Хубав ден на всички!
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. j
« Отговор #496 -: Октомври 27, 2011, 11:39:34 am »
Bobbie- както сама казваш- помниш ... според теб на каква възраст си била, за да помниш и смяташ ли, че режим може да се налага на двумесечно дете ... всъщност защо ли питам ... ти го правиш
просто съм изумена, как някой може да стои и да засича с часовник колко време му реве детето

Тук изопачихте думите ми по такъв начин, че нямам сили вече да обяснявам. Защо да не се опитвам да и създам режим, какво лошо намираш в това? Ти си седяла у вас да си гледаш децата, но аз работя и имам нужда от някаква по-стабилна програма,  за да мога да функционирам. Разбира се, че се опитвам да я храня на някакъв режим. АКо е гладна преди това не съм я оставила ненахранена. Единствено съм я хранила по-рано, че да влезне в ритъм (за сега не много успешно) и просто всеки ден премествам храненията наново, че да започват по едно и също време. Какъв точно прблем виждаш в това?  За сега поне съм постигнала да си измести часовете на спане да са през нощта, което за мен не е малко.

Никога не съм оставила Ивана да реве преди да стане на около 10 месеца. И тогава дори беше след опити за успокояване между полунощ и 4:00, при които нищо и нямаше, а започваше да се тръшка като я оставим да спи точно от лигавене. А това с часовника не съм го измислила аз, а се препоръчва в не една книга, за да не прекалиш, понеже човек в такива моменти не може да прецени добре.  Дали ти смяташ, че това не е  правилно не е важно за мен. Може би си от родителите, които в магазина купуват каквото детето иска, за да не си хвърли на пода да рита. Е, аз не съм и няма да я оставя, когато се лигави да продъжава с това.  Важното е, че ние двамата тогава го решихме това и от тогава детето се промени, стана по-спокойно и започна да заспива и най-важното да стои заспало.
Дааам, такава съм аз - чудовище направо.
« Последна редакция: Октомври 27, 2011, 12:08:14 pm от Bobbie »


  
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #497 -: Октомври 27, 2011, 11:45:22 am »
Леле, имам чувството че някои не излизат от форума- явно са се наспали  :lol: :wink:
Не съм изчела последните постове, но преди да намирате кусури и отричате нещо би било добре да се запознаете с въпросното четиво- и повече няма да кажа. Мисля че след толкова вълнения ще са ви полезни или поне интересни подобни статии на тези които копнах (всъщност не видях линкове от Цигу, но бих искала). А и както не веднъж става, тези дето са по голямите думи, после са първи да опитат това което са отричали  :wink:

Дидон, по моя опит обръщането нощем по корем спря, но му беше трудно да се приспи и аз поне установих че като го обърна лекичко настрани и му сложа одеалчето около лицето се отнася много бързо (сега си го хваща и го слага на очите си и през деня така заспива дори и на люлката му давам пелена за целта  :)
В момента го приспивам с песнички - дано така да си останем -на ръце никога не съм приспивала, въпреки съветите на приятелки, че нямало друг начин. Искам да намеря някакъв диск имало с приспивни класически мелодии за деца. Ако някои го знае или има нещо подобно, моля за линкче или инфо.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #498 -: Октомври 27, 2011, 11:51:23 am »
Цигу, явно си убедена, че само ти четеш книги и само тези, които ти четеш са "правилните". Колкото родители - толкова и виждания кое е най-правилно и полезно при отглеждането на дете, не е необходимо всички да сме на едно мнение по този въпрос. Нито моите виждания по тези въпроси задължават някого да ги споделя, нито пък аз съм длъжна да споделям чуждите такива все пак. Уверявам те, че теориите за приучаване на децата към каквото и да било - не са някакво чудо измислено онзи ден т.е. "никой не е открил топлата вода и пържените кюфтета", а такива мерки са били прилагани много преди аз и ти да опрем до размисли върху същите. Това, че сега опаковката е по-лъскавичка, не прави съдържанието различно. Щом на теб това ти допада - прилагай го, за мен е неприемлив вариант и толкова.
Вие не сте прочели нищо от тях. Не е редно да ги отхвърляте "априори".
Винаги може да намерите нещо интересно в тях.
Западната култура на отглеждане на деца, колкото и да е индивидуална за всяка страна, безспорно съдържа и много неща за нас Българите, полезни и нужни.
Не пречи да видите и нещо, извън... .
"Правилно", "неправилно" са относителни неща... .
Причините да имат толкова добри Педиатрични школи и Педиатрия, се корени в много успешното им отношение към, и в отглеждането на децата.

Струва си да се замислите над тези неща.
« Последна редакция: Октомври 27, 2011, 11:53:14 am от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IV
« Отговор #499 -: Октомври 27, 2011, 12:23:32 pm »
"Полезните" неща Докторе - са отчетени и приложени. Дивотии как ще си "тренирам" детето да спи, защото то по принцип се е родило дефектно нещо и не го владее този номер - нямам никакво намерение да прилагам. Съзнателно и за своя сметка не го прилагам, пък никого не убеждавам, че "моето е вярно" - всеки може да си прилага каквото желае върху собственото дете, щом вярва, че то е добро.

Нищо не отричам "по принцип" и "като цяло", имам си конкретни несъгласия по конкретни въпроси, което е мое право все пак като майка на това дете. Точно книгите от линковете на Цигу - трябва да ги дочакам при поръчка от "Амазон", поради което се извинявам, че нямаше как да ги прочета в рамките на два дни. ;) Чела съм аналогични издания, които могат да се намерят в БГ т.е. не отхвърлям "априори" някаква практика, но пък щом не споделям писаното в тях - значи не съм ги чела изобщо нали, логиката е "желязна".  :lol:

Ако всички коментиращи толкова обичаха да четат - щяха да забележат всъщност, че разговорът между Боби и мен - се отнася до едно единствено нещо, а именно - да се оставя ли детето да реве, или да не се оставя. Толкова. По всички останали въпроси конкретно за съня - нямаме никакви особени различия. :wink:

За съжаление, за пореден път в тази и подобните й теми, някои потребители видяха шанс да си разчистят лични сметки, или просто да погледат сеир, или да "си кажат" за н-ти път как само тяхното виждане за нещо си е "вярно" и "правилно".
Двете страни в разговора т.е. аз и Боби - си се разбрахме повече от добре кой за какво говори и какво има предвид, пък епизодичните включвания коментиращи нас двете, а не разговорът по същество - са си грижа на включващите се, не моя.

С удоволствие излизам от този разговор тук и ще си го продължа на ЛС, за мое и на всички четящи темата облекчение. :D

Всичко добро! :D
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!