Здравейте, момичета, предварително се извинявам за дългия пост, но наистина имам нужда да споделя притесненията си някъде, а знам, че вие със сигурност ще ме разберете!
Много ви благодаря за милите думи, някак успокоително е да знам, че някъде там има хора, които знаят точно как се чувствам. Вчера беше тотален кошмар и за двама ни, но държах днес да се върна на работа, за да не оставам самичка вкъщи, а и самосъжалението със сигурност не помага. Знам, че много от вас са минали през същото нееднократно и съм казвала колко много се възхищавам на всички ви за силата и борбеността!
Най-ужасното е, че категорично ни казаха, че не виждат
никаква възможност при трето TESЕ (азооспермия) да намерят още сперматозоиди (този път го рязаха доста...) и именно затова толкова много се надявахме да се случат нещата. А пък знаете ли колко е хубав моят мъж
и колко много исках дечицата ни да приличат на него...
т.е. остават ни две опции: донорска сперма или осиновяване. аз съм ОК и за двете, но все още не знам как да подходя към този разговор със Слънцето... дайте съвет или моля, насочете ме към подходяща темичка
на момичетата, които все още чакат резултати - истински и от сърце ви желая успешен финал!!