И като ще разказваме лични историйки
... Да споделя и аз за една абсурдна ситуация в живота ни.
Преди 5 години вятърът ни отвя в Америка. Първо пристигна мъжът ми, 2 месеца по - късно и ние с детето на 2 и половина годинки. Беше ни изключително трудно, без да знаем език, без близки хора наоколо. Бяхме изнервени и отчуждени. Няколко месеца по - късно ми се наложи да се върна в България, тъй като имах здравословни проблеми. За 3 седмици. Когато се върнах, мъжът ми беше по- мил отвсякога, имаше цветя, романтика... На следващия ден започнах да си разопаковам багажа. Отваряйки шкафа с бельото ми, намерих.... чужди гащи!!! В началото запазих самообладание /да не би да съм ги забравила
/, обаче в следващия момент видях, че са Викториас сикрет /винаги съм го заобикаляла този магазин, че гроздето е кисело
/ и кръвта нахлу в главата ми. Започнах да си нагласям някакви сцени, установих, че имам завидна фантазия. Изчаках детето да се събуди и го питах: "Тони, идвала ли е някоя кака?", а той: "Кака, да, идва!". Тук е моментът да спомена, че никога не сме се дебнали, не сме си чели пощите. Всичките ни пароли са еднакви, често си сменяме GSM - ите, когато на някой му падне батерията и излиза.
Не издържах и се обадих на работата му
, беше в операционната. Казах му, че е спешно и не търпи отлагане... На 30- тата минута беше вкъщи. Размахах бленувата Викториас сикрет, излях си тирадата, а той през цялото време мигаше на парцали неразбиращо. Не можа да ми обясни откъде са се взели гащите в шкафа ми.
На другия ден отидох до обществената пералня /в квартирата нямахме/ и докато дезинфекцирах барабана, намерих... мъжко бельо
. Е, мъжът ми така и не се научи да почиства пералнята, преди да сложи нашите дрехи, а това можеше да му коства брака
.