rum_sisi , съвет не мога да ти дам за това какво да правиш с него.
Но пази се миличка, пази се! Като знам на мен как ми се отразяваше притеснението през бременността... Ти искаш това дете, вярвам в това.
След като бях много разстроена и цяла нощ не спах от емоционални преживявания, последва усложнение и никога няма да забравя думите на д-р Даскалов "На теб бременността и тези деца са ти важни! Сега си позволяваш да мислиш само за това, това ти е приоритет номер 1!" И е така.
Изпитанието е много трудно и коварно, но надявам се да се справиш и да сте добре с бебето  .

И не мога да се зачудя, предвид текста на смс-а, каква по дяволите е тази жена, че да участва в този театър? Не само паралелната връзка, ами сценката с телефонната грешка.

Момичета, да ви благодаря първо за съветите!

Вчера цял ден мислих как да постъпя, и толкова се нервирах, свиваше ме корема непрекъснато, и реших за себе си, че трябва да говорим, иначе си вредя много.Изчаках го да се прибере и веднага почнах, то си и личеше, че ми има нещо, и да бях искала да си мълча, нямаше да мога да се преструвам.

Та така, попитах го директно от кога се познават и до къде са стигнали.Казах му, че този номер ми е познат и се съмнявам, блъфирах и, че съм се обадила на въпросния номер, и жената ми е обяснила, че се познават отдавна, и че единствено мъжа ми дължи обяснение, не казах нищо за фактурата.
И нашия си разказа, каза ми, че се познават от повече от година и половина, от предната работа била клиентка на фирмата, но НЯМАЛО абсолютно нищо нередно, само се чували от време на време като приятели, преди два месеца пили кафе, но нищо повече.На въпроса ми защо са разиграли тази сценка по телефона, ми отговори, че е искал да ми спести притесненията и обясненията.
Нямало за него нищо по-важно от нас и не би рискувал за някаква глупост, нямало нищо повече за обяснение.

Не знам кое е истина и кое не.Интересното е, че като мисля, не се сещам да е имало промяна в поведението му, не е закъснявал от работа, поне не съм забелязала нещо.

Но времето ще покаже.Аз за себе си мисля, че в момента имам много важен мотив да бъда спокойна и да не се нервирам повече.
Но аз ще бъда наблюдателна, няма да вярвам така лесно, пък ще стане ясно!

Цитат на: midge в Септември 02, 2011, 13:06:02 pm

Цитат на: eganeva в Септември 02, 2011, 11:11:41 am

Е, дано никога не ви се налага да изпитвате себе си.
Нищо лично.

много вярно!

И аз скачах като вас (непрощаващите), но когато реално ми се случи подобно нещо, простих. Трябва да кажа, че не съжалявам за решението си (за сега, де   , че то никога не се знае)

Абсолютно вярно.

Подкрепям изцяло такава позиция. На приказки "аз никога..." е лесно. Животът обаче е много шарен и сложен, а сърцето знае две и двеста.

rum_sisi, ще стане ясно със сигурност. Хубаво е, че не си му казала за фактурата, така ще можеш да продължаваш да наблюдаваш. В момента, в който разбере обаче, че си го излъгала и ти с нея не си говорила, а той се е хванал, може да започне да премисля и да се сети за достъпа ти до ел.фактура. Аз на твое място бих сменила парола, ако има за достъп, пък нека смее да ме пита защо е сменена  
То има 100 начина още да комуникират, ако са решили.
Бъди много наблюдателна, това не ми харесва и според е мен е поредния театър. Просто приятели такива смс-и не си пишат.
Ти си то познаваш най-добре.
Най-важното е да запазиш спокойствие още малко, за да е наред всичко с бебето!!


Между другото, ако първите ти постове през този профил във форума са писани от него, внимавай да не влезе и да прочете какво си пишем.

Нужно ли е да се налива още масло в огъня, щом жената се е успокоила и е намерила разрешение, пък било то временно? Защо се раздухва още драмата? Нали всички искаме и да й помогнем, за да се успокои!?

Нужно ли е да се налива още масло в огъня, щом жената се е успокоила и е намерила разрешение, пък било то временно? Защо се раздухва още драмата? Нали всички искаме и да й помогнем, за да се успокои!?

Абсолютно нищо не се раздухва и не се налива никъде
Момичето каза, че ще бъде наблюдателно. Нещо друго да съм написала?!

Радвам се, че си се успокоила. Гледай си сега бременноста, после ще му мислиш.
Наистина си смени паролите обаче. Нали знаеш що на вълка му е дебел врата

Цигу, така или иначе темата вече не засяга само авторката, намесиха се доста лични признания тук. Казвате, да не се заричам за никога, нали? За много неща не бих се зарекла, за това съм категорична, както и човекът до мен. Да, намерили сме се идеално - имаме общи виждания за брака, за приятелите,за ценностите. Там, където няма общи виждания изглаждаме недоразуменията. Но никога не бих си помислила отново да съм с човек, който е бил с друга. Щом е тръгнал да търси нещо навън, значи аз не съм му била достатъчна. Щом не ме смята за достатъчна - прав му път, мъже много, ще се намери за кого да съм всичко на света.

Момичета, бракът е сполучлив, тогава, когато се правят взаимни компромиси.
КОгато няма компромиси или ги прави само единия почти винаги се стига до необратим разрив!
А при компромисите думите "никога" и "винаги" са твърде силни.
Взаимното уважение, общите интереси, отношението, което съпругът има към жена си е много по-важно, отколкото една изневяра, както хората са казали - сексът не е повод за запознанство
Изневярата направена по подходящ начин (без нараняване и злепоставяне) няма нищо общо с достойнството, а само с нагона.
Освен това правите ли разлика между "обичам" и "влюбен съм"?
Влюбването трае май до 2 години от връзката, след това идва обичта..
Никой не знае какво точно ще му поднесе живота и такива твърдения, като "никога" и "винаги" е смешно да се изричат, а още по-нелепо е да се проектират в нечии друг семеен живот.
Вечна любов има само в приказките, а нещата никога не са само бели или само черни, обикновенно са сиви, зависи кой нюанс!
Тези мои разсъждения са продиктувани от опита.

Добре, но защо трябва да простя, дори и да е само от нагон? Това трябва да е компромис към моите принципи, нали така? Не са ли те,които ни изграждат като личности и начинът по който ги прилагаме? Ако човек се отклони от един свой принцип,кое гарантира, че няма да наруши и другите изграждащи го принципи?

jasmin_veni, тук ще се включа и аз   !
Защо да не простиш ,ако човека е сгрешил, ааа? Защо да не му дадеш втори шанс ,когато виждаш ,че истински се покайва и опитва да изкупи вината си !!! Нима ти не си човек и не може примерно да ти се случи ? Аз пък абсолютно не вярвам на хора ,които казват НИКОГА няма да изневеря . НА МЕН това не може да ми случи!!
Аз пък сега говоря от позицията на изневеряващите ,нооооо отдавна в минало време , щото то и без друго си стана дискусия тук.Тогава бях млада и "глупава"!  Въобще не визирам историята на авторката и ,моля ви да не си вадете някакви заключения Дано всичко се нареди за нея по -най добрия възможен начин 

За да се стигне до тази грешка, има причина. Тази причина може да не съм аз, може и аз да съм. Ако я сподели с мен навреме, може да намерим начин за преодоляването на проблема и без да се стига до изневяра. Пример - скучен секс. Ако не ми се сподели, аз няма как да знам. Ако ми каже - бе куца ни нещо напоследък, ще намерим решение

Пример - напрежението в работата е много, не се справям. Ако не ми каже, аз няма как да знам и да потърсим заедно отдушник. Ако ми сподели, ще намерим начин за справяне със стреса или нова работа.

Ако не се споделят проблемите няма как да знаем, че може да има последствия. Ако ми каже - аз опитах да ти кажа, ти не ме чу, значи и аз имам вина, но това не е причина да простя. Има ситуации и ситуации. Аз казах на кои не прощавам, ама грам. И няма сила на света, която да ме накара да простя. Може привидно да забравя и да си кютам, не значи че съм простила.

Интересно ми е, ако беше ударил шамар, ако беше унижил физически, пак ли щяхте да давате тези съвети? Или физическото насилие е различно от подкопаване на личността?

Абсолютно си права ,jasmin_veni ! Този път съм напълно съгласна с теб . От опита си с един провален брак зад гърба си се опитвам никога да не повтарям грешките. Съпругът ми ме научи да говоря и споделям ,признавам ! Семейството  се гради на разговори и водене на диалог , освен на взаимните компромиси , разбира се !

И НЕ  ,никога не бих дала съвет , ако чуя , че е употребено физическо насилие . Е ,за това бих казала НИКОГА !

Мисълта, че вече не си желана и те лъже не е ли по същия начин подкопаване на самочувствиетои унижаване на личността, както забития шамар?

Момичета, да ви благодаря първо за съветите!

Вчера цял ден мислих как да постъпя, и толкова се нервирах, свиваше ме корема непрекъснато, и реших за себе си, че трябва да говорим, иначе си вредя много.Изчаках го да се прибере и веднага почнах, то си и личеше, че ми има нещо, и да бях искала да си мълча, нямаше да мога да се преструвам.

Та така, попитах го директно от кога се познават и до къде са стигнали.Казах му, че този номер ми е познат и се съмнявам, блъфирах и, че съм се обадила на въпросния номер, и жената ми е обяснила, че се познават отдавна, и че единствено мъжа ми дължи обяснение, не казах нищо за фактурата.
И нашия си разказа, каза ми, че се познават от повече от година и половина, от предната работа била клиентка на фирмата, но НЯМАЛО абсолютно нищо нередно, само се чували от време на време като приятели, преди два месеца пили кафе, но нищо повече.На въпроса ми защо са разиграли тази сценка по телефона, ми отговори, че е искал да ми спести притесненията и обясненията.
Нямало за него нищо по-важно от нас и не би рискувал за някаква глупост, нямало нищо повече за обяснение.

Не знам кое е истина и кое не.Интересното е, че като мисля, не се сещам да е имало промяна в поведението му, не е закъснявал от работа, поне не съм забелязала нещо.

Но времето ще покаже.Аз за себе си мисля, че в момента имам много важен мотив да бъда спокойна и да не се нервирам повече.
Но аз ще бъда наблюдателна, няма да вярвам така лесно, пък ще стане ясно!

А още нещо, този смс наистина не бил за него, на следващия ден му се обадила познатата да му обясни, че смс бил за приятеля Росен, и се извинила за неприятностите.

Абе странна работа.

Но аз ще наблюдавам.

Сиси, аз също съм получавала подобни смс-и. Просто бяха грешка, показах ги на мъжът ми, добре, че беше вмъкнато там името "Алекс", че да е ясно на 100%, че не е за мен този смс.

Мисли сега само и единствено за твоето спокойствие, за мъничето в теб, за прекрасните моменти, които ти предстоят.

Ако мъжът ти не беше избрал теб, той просто нямаше да бъде до теб през всички трудности, които са вече зад гърба ви. Гледай напред в хубавото, което те чака.

Цитат на: rum_sisi в Септември 02, 2011, 14:33:14 pm

Момичета, да ви благодаря първо за съветите!

Вчера цял ден мислих как да постъпя, и толкова се нервирах, свиваше ме корема непрекъснато, и реших за себе си, че трябва да говорим, иначе си вредя много.Изчаках го да се прибере и веднага почнах, то си и личеше, че ми има нещо, и да бях искала да си мълча, нямаше да мога да се преструвам.

Та така, попитах го директно от кога се познават и до къде са стигнали.Казах му, че този номер ми е познат и се съмнявам, блъфирах и, че съм се обадила на въпросния номер, и жената ми е обяснила, че се познават отдавна, и че единствено мъжа ми дължи обяснение, не казах нищо за фактурата.
И нашия си разказа, каза ми, че се познават от повече от година и половина, от предната работа била клиентка на фирмата, но НЯМАЛО абсолютно нищо нередно, само се чували от време на време като приятели, преди два месеца пили кафе, но нищо повече.На въпроса ми защо са разиграли тази сценка по телефона, ми отговори, че е искал да ми спести притесненията и обясненията.
Нямало за него нищо по-важно от нас и не би рискувал за някаква глупост, нямало нищо повече за обяснение.

Не знам кое е истина и кое не.Интересното е, че като мисля, не се сещам да е имало промяна в поведението му, не е закъснявал от работа, поне не съм забелязала нещо.

Но времето ще покаже.Аз за себе си мисля, че в момента имам много важен мотив да бъда спокойна и да не се нервирам повече.
Но аз ще бъда наблюдателна, няма да вярвам така лесно, пък ще стане ясно!

А още нещо, този смс наистина не бил за него, на следващия ден му се обадила познатата да му обясни, че смс бил за приятеля Росен, и се извинила за неприятностите.

Абе странна работа.

Но аз ще наблюдавам.

До сега четох и реших и аз да взема отношение. Не мисля, че смс-а е бил за приятеля й Росен. Какво ли толкова не леко решение му се е наложило да вземе!? Не познавам съпруга ти, нито теб, но ми се струва, че това за смс-а не е така, както той ти казва. Това е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

Изневярата и физическото насилие са абсолютно различни неща, няма смисъл да ги сравнявате!
Разбира се, че физическото насилие е недопустимо да се прощава - тук спор няма!
В случая говорим за изневяра, да не се отклоняваме!

Мисълта, че вече не си желана и те лъже не е ли по същия начин подкопаване на самочувствиетои унижаване на личността, както забития шамар?

Не, разбира се!
Зависи как го е направил, точно това обясних вече.
Освен това защо непрекъснато поставяме мъжа в ролята на изневеряващия.
Вени, ами ако ти се влюбиш в някой друг мъж?
Имаш принципи - това е прекрасно, няма да изневериш на мъжа си, но през цялото време си мислиш за другия мъж, бленуваш за него, но благодарение на принципите си не му изневеряваш.
Няма конкретна причина, нека не забравяме, че любовта е химия, а не салдо от положителни и отрицателни качества.
Точно затова говоря за разлика меджу влюбване и обичане, но явно никой не ме разбира.
Та ето изниква още един въпрос - коя изневяра е по-страшна - мисловната или физическата!
Въобще животът е пъстро нещо и гаранции няма.
Вени, искам да си поговорим на тази тема след 20 години, ако сме живи и здрави

Изневярата и физическото насилие са абсолютно различни неща, няма смисъл да ги сравнявате!
Разбира се, че физическото насилие е недопустимо да се прощава - тук спор няма!
В случая говорим за изневяра, да не се отклоняваме!

Цитат на: jasmin_veni в Септември 02, 2011, 15:18:20 pm

Мисълта, че вече не си желана и те лъже не е ли по същия начин подкопаване на самочувствиетои унижаване на личността, както забития шамар?

Не, разбира се!
Зависи как го е направил, точно това обясних вече.
Освен това защо непрекъснато поставяме мъжа в ролята на изневеряващия.
Вени, ами ако ти се влюбиш в някой друг мъж?
Имаш принципи - това е прекрасно, няма да изневериш на мъжа си, но през цялото време си мислиш за другия мъж, бленуваш за него, но благодарение на принципите си не му изневеряваш.
Няма конкретна причина, нека не забравяме, че любовта е химия, а не салдо от положителни и отрицателни качества.
Точно затова говоря за разлика меджу влюбване и обичане, но явно никой не ме разбира.
Та ето изниква още един въпрос - коя изневяра е по-страшна - мисловната или физическата!
Въобще животът е пъстро нещо и гаранции няма.
Вени, искам да си поговорим на тази тема след 20 години, ако сме живи и здрави

Не се ядосвай , миличка .Аз те разбирам !   И аз затова визирах моят опит и случай , ама не ме разбра ! Това да сравняваме пък физическо насилие с изневяра е нещо , за което даже не бих коментирала ! Това за годините добре казано , щото като видях ,че е на 25 и ми се стори ,че е по -добре да спра да споря .Не ,че годините са определящи толкова , но и аз като бях на 25 и .. , а бе друго разсъждавах!Хората за това казали ,де - "не питай старило , питай патило "!

С удоволствие, само да доживеем

Ако се влюбя в друг мъж и е непреодолимо, предпочитам да се разделя със съпругът ми. Да, мисловната изневяра също е такава. Ако съм се влюбила в друг мъж, значи нещо ми е липсвало и след като съм го казала и коментирала и не е имало реакция, влюбването в друг е моята естествена реакция. Това за мен е знак, че трябва сериозна промяна в животът ни. Предпочитам да се разделя с него, без да го правя "баджанак", точно защото го обичам и ценя и не искам да го унижавам, като му слагам рога.

Да, сега виждам, че коментирате годините ми. Явно е, че вие не разбирате или не приемате моята позиция, аз не я и налагам. Но и аз не приемам вашата. Не заради годините. А защото ако ми изневерят, поглеждайки се в огледалото, аз няма да видя Вени. Най-вероятно ще се видя запусната, тъпа, унижена, дории да не съм. Това ще ми изкриви представата за мен самата и ако аз преглътна изневярата, то приемам да се виждам такава.

Добре, вие бихте ли преглътнали изневярата? Как ще се виждате тогава в огледалото? Същите Дидомира и Танита или различни?

ако ми изневерят, поглеждайки се в огледалото, аз няма да видя Вени. Най-вероятно ще се видя запусната, тъпа, унижена, дории да не съм. Това ще ми изкриви представата за мен самата и ако аз преглътна изневярата, то приемам да се виждам такава.

Добре, вие бихте ли преглътнали изневярата? Как ще се виждате тогава в огледалото? Същите Дидомира и Танита или различни?

Изобщо няма да гледам себе си. Колкото и да е наранено сърцето и егото ми, пак бих мислила за мъжа си и че е прекрасен и няма друг като него. Просто не бих понесла да го загубя.