Миличка, понякога и аз нямам сили, и аз съм изморена и на мен маалко ми писна меря БТ,пък дори и не се знае дали има смисъл да я меря,да пия хапчетата за този проклет Пролактин,да ходя през 1 год. да гледат аденома дали расте,дали не расте,да изследвам хормони като обезумяла,да давам пари за инсеминации..но нали затова сме тук,даваме всичко от себе си...и искаме най-накрая да успеем.И ще успеем,явно трябва да е по малко по-трудния начин , за да знаем после всъщност какво сме постигнали и с какво сме дали от себе си да го постигнем!
Ето сега,едно момиче днес ,бременна 5 месец - ми вика , ей много ще е хубаво да ти го давам да го гледаш ,даже за по седмица ще ти го давам бебето...тя дори не се радва.
А я сега си ни представи нас като забременеем,какво щастие ще е и не само за нас,защото и мъжете ни са чакали...колкото нас за прекрасната новина.
Ох,извинявай,май прекалих с емоциите...само се успокой,ще чакаме,мисли позитивно ...ние ще ти стискаме палци!