А за мен всичко се свежда до това дали си бил готов да станеш родител, когато си станал. Обикновено след стерилитет родителите са били готови, все пак това са искали, за това са се борили, а без такъв има 2 случая - изненада и планирано. Планираното е ясно, а изненадата - е там вече е изненадата - да бъда или да не бъда родител на детето си в истинския смисъл, или само човек, който ще облича и храни едно дете, а възпитанието каквото научи само. В тази връзка мнго обичам фразата "В яслата/градината/училище ще се научи..." Чакай ти 2 жени, които имат на главата 30 деца да научат твоето на каквото и да било, като сам не искаш/не можеш да се справиш.
А такива с деца по капаните, детето цамбурка в морето, те си пият бирата и не им пука, вече не ми правят впечатление - има ги в изобилие. Като отидем на плажа вечер, и играем на пясъка с децата, няма да ви кажа колко дечица се присламчват. Видите ли тумба от десетина деца на варненския плаж, може да съм и аз между тях  

Тази фраза съм я чувала и аз ( в детската научи еди какво си ) , но с аргумент.
Може да са две лелки с 30 деца, но когато едно прави нещо и го поущряват - другите деца гледат от него и копират. Много майки са доволни, че в детската децата са махнали памперса, научили са се да се хранят с прибори и подобни неща.

Много е сложно, наистина, и в никакъв случай не мисля че трябва да се обобщава и да се правят изводи, че видиш ли като си го чакал това дете 5г., ще си супер родител. Нищо подобно, всичко е до човек, принципи, ценности и неговото лично възпитание. Харесаха ми постовете на авторката на темата от мамата, много премерени, обосновани и абсолютно съвпадат с моя начин на мислене и възприятие на случващото се около нас.
Моите родители не са ни чакали с години, но начина по който ни възпитаваха беше безупречен, никога не са ме удряли по какъвто и да е повод, а със сигурност е имало такива.

Раиска, не мисля че е едра, напротив съвсем си е в норма. Моите деца и двете на 1г. бяха по 80-82 см. и над 10кг.

На мен пък ми е ясно откъде е цялата тази агресия. Резултат е от моралния упадък на обществото ни. И ми е много мъчно.  

Иначе, докато бях в София, го водех основно на една и съща площадка. Имаше около 15-20 деца в повечето случаи. От тях само едно дете, което наистина беше много агресивно. Другите бяха в рамките на нормалното и/или родителите им се опитваха да говорят с тях. Та, майката на въпросното дете само му крещеше от пейката. А то беше на около 4 г. За мен това си е изтървана работа. Буташе децата, риташе ги, включително и моето, за което му направих забележка. После им дърпаше играчки от ръцете. Да не говорим, че в кошницата на количката ми имах топка. Отиде и си я взе.  Че то утре така може и в чантата да ми бръкне. Казах му, че това не е неговата количка и няма право да пипа нищо по нея. На другия ден дойде при мен и ми каза, че искало да играе с топката. А аз му казах, че не се казва "искам", а "може ли". На два пъти издърпа играчка от ръцете на сина ми, с която се беше заиграл (въпросната играчка беше на трето дете). Не помня дали майката реагира. Първия път синът ми отстъпи, но втория започна да пищи. Та така.
А иначе с едно нещо не съм съгласна с авторката от бг мама - живея в чужбина, но и тук има деца, които се тръшкат. Това вече няма нищо общо с възпитанието. Поне до определена възраст. Или поне аз така си мисля.

cambozzola, котката оцени ли опита за добро отношение или предпочете да изчака на сигурно под дивана? 

Котката го търпи с напрегнат вид, ако се намирам между двамата и контролирам проявите на нежност от страна на чавето. Иначе изчезва с мръсна газ и се катери на недостижими места.   Но така е по-добре.

За копирането в детската градина - да, смятам, че това е една от причините за забележителен напредък при децата (особено при някои). Срещу нас има една ЦДГ, в която повечето деца са циганчета (малко оф топик - в списъците за кандидатстване нямаше и 1 дете, което да я посочи като първо желание). Покрай абитуриентските балове децата се събираха до оградата и брояха до 12, без проблеми. За съжаление, копирането не се ограничава само до хубавите работи. Но, ако си пусна детето в тази ДГ, поне ще научи още един език  

Привет и от нас  
Диляна засега по площадките само ходи при дечицата /почти всички тук са по-големи от нея/ и на момиченцата вика "йейя" /в превод: леля  /, а на момченцата "дядя"  
Въобще всеки индивид от мъжки пол е дядя  , без значение дали е на 3, 30 или 60 години Но прави разлика между по-възрастна и по-млада жена, и вика баба и леля  
Обяснявам й, че лелите са майките на децата, но не и децата, и й посочвам по-възрастен мъж примерно, за да й покажа, че това е "дядо", ама мойта работа пей си Пенке ле, кой ли те слуша   Ще ги оправим някой ден  

А каква нощ изкарахме ..
Легнах си в 1 часа, в 2 Диляна се събуди с писък. Станах да я гушна, целунах я по челцето, а то пари!
В момента, в който сложих термометъра, като писна ... Едва успях да измеря температурата, до 38,1 измерих, но тя така пищеше, не можах да изчакам.
Дадох й Панадол и я гушнах при нас, много трудно заспа. Чак към сутринта я сложих в кошарата, нямаше температура вече.


Вероятно това беше реакция от ваксината миналата седмица /Приорикс/. Лекарката ме предупреди, че между 7 и 10ти ден може да се очаква температура, обрив. И обрив има от 2 дни, лек е, няколко пъпчици по лицето и по тялото, макар че за него не съм сигурна дали е от ваксината точно.

Дано тази нощ да е добре.

Лис, приятно и ползотворно изкарване в Бургас, целувки на всички чумки, специално да гушнеш от мен едно Слънчице  

Хубав ден ви желая!

Добре, че го написа, ще следя за Т. На мен ми казаха, че Т няма да има, но пъпчици може.
Сега ще следя. Седмица ли е минала от ваксината?

Стигнах в темата до момента със селектирането на групите. Отначало си помислих, че това не е ефективно, после се замислих, че аз съм расла в селектирана среда. По един или друг начин, баба ми ме насочваше към приятелчетата, което ми изгради и светоусещане за по-късна възраст и вече съвсем съзнателно отбягвах дадени групи и бях привлечена от други.

Какво е вашето мнение по темата? Има ли смисъл да "селектираме" приятелчетата на децата ни, или така или иначе ще тръгне на ДГ и училище и няма смисъл?

Според мен е дори задължително да селектираме. Включително съм мислила по въпроса, че кандидатстването в езикова гимназия, например, също е вид селекция на средата, в която ще расте детето. Не че гарантираме нещо, но поне го поставяме на едно по-високо средно ниво. Един вид (много грубо казано и опростено), ако контактува с циганчетата от квартала, амбициите му ще са колкото са техните амбиции (да работи в Чистота, да речем). Ако общува с деца, чиито амбиции са да станат адвокати, много възможно е и неговите амбиции да са такива. Копирането и съизмерването с околните са голяма сила и не приключват с напускането на детската градина.

Права си, Камбозолка. И аз мисля, че средата е много важна.
За държането на децата по градинките, нямам думи! Масово се държат грубо и родителите (не всички) са едни навъсени! Аз си ходя с приятелки в нашата градинка. В дните, които ги е нямало пак си намирам компания там. Но, има дни, когато си седя сама на пейката. Имаме си групичка циганки с две по-големи деца, и разни майки, които нон-стоп пушат цигари и люпят семки, като плюят на земята. Ми не ми се стои с тях. Първо, че навикват децата нон-стоп, и то грубо. Второ, не мога да понасям наплюнчените люспи и фасовете по земята. Един два пъти се случи да сме на близките пейки и Никол да хвърли на земята играчка. Ми няма да ви казвам каква е гледката - какво се лепи по играчката! 

Аз не говоря за отказване от памперс или хранене с лъжица например за ученето в градината, а за възпитанието.

А иначе с едно нещо не съм съгласна с авторката от бг мама - живея в чужбина, но и тук има деца, които се тръшкат. Това вече няма нищо общо с възпитанието. Поне до определена възраст. Или поне аз така си мисля.

Малко се поуспокоих
И аз четох темата, мислих върху написаното от авторката и щом цели нации от добри, никога небутащи се, недърпащи играчки, даващи своите такива и никога за нищо нетръщкащи се  деца съществуват, то за мен остава само да си блъскам главата къде греша. Не съм незаинтересован родител, напротив; винаги се стремя нещата да стават с говорене, обяснявам, старая се да давам добър пример на поведение - и двамата с баща им сме спокойни хора, у дома не се крещи, така че не са свидетели на лошо поведение; ако имат към някого лошо държание, никога не бих толерирала!
И въпреки това имаме случаи на истерии и тръшкане на публични места - много ме озадачи изказването на авторката за канадските деца, които няма начин да ги видиш да се тръшкат и да противоречат на родителите. Аз по-скоро съм разбирала тези изблици като обичайна проява в определена възраст от детското развитие.
Или пък даването на играчки - и двамата спадат към онези сговорчиви и спокойни деца, които биха споделили играчките си, не проявяват агресия към другите. Но има моменти, в които - особено Антон, обяснявам си го, че е по-малък - просто не искат да дадат играчката, с която се занимават в момента. И да, в тези моменти, никаква сила не може да го накара, обяснявам, предлагаме друга в замяна, но не се получава - такова поведение също много беше озадачило авторката в поста й.
От прочетеното, някои неща, които аз съм възприемала като особеност за възрастта (което не означава, че ги поощрявам и не опитвам да повлияя), се възприемат като лошо поведение, липсващо у канадските деца в случая. Хубаво, но как го постигат това - и аз уж правя същите неща.

тръшкащи се и прочие деца има навсякъде, сигурно.

но си спомням много добре една друга тема в бг-мама.
майка се оплакваше от грубия и нетолерантен начин, по който група деца гонела тенденциозно и постоянно нейното дете, искащо да си поиграе с тях по време на престой в почивна станция. това явление на "нашата групичка гони чуждия натрапник" съм го наблюдавала многократно и аз по площадките.

почти 100% от реакциите на бг мамите бяха в стил "това си е нормално, това си е искрено детско поведение, никой не е длъжен да ти харесва детето" и прочие.
единствено две жени, живеещи в чужбина, изразиха учудване от подобен род поведение и споделиха, че там, където живеят те, децата биват системно и целенасочено обучавани и възпитавани да се социализират, да общуват, да споделят, да приемат, да са толерантни. "Remember what mommy said - SHARE!" и такива прояви на отблъскване и неглижиране не се подкрепят от възрастните.
а при нас, когато дете от групата на сина ми в градината се оплака на учителката, че друго дете го е ударило, учителката се наведе и му прошушна - "удари го и ти!".

бг родителят масово си зарязва децата да се оправят сами от невръстна детска възраст и ако им дава някакъв пример, той най-често е лош.

Това е друго - тенденциозната агресия от дете към друго дете, било физическа или нагрубяване и унижаване, незаинтересоваността на родителите, оставящи в подобни ситуации децата "да се оправят сами", подстрекаването от страна на родител, възпитател към подобно разрешаване на проблемите (тук визирам примера на Джам с възпитателката, не засягам темата с голямото момче на Парси - там всичко вече е толкова...сложно ) и прочие. Но понеже наред с тези неща бяха поставени и поведение на тръшкане, несподеляне на играчки - това ме учуди искрено, авторката сподели, че в Канада категорично нямало такива неща. И ми се стори или малко прекалено, или пълна загадка за мен как го постигат - след като все пак аз не съм от родителите, които описваш. Дори ми се струва някак нездравословно едно вечно харисимо дете, съгласяващо се за всичко, никога непротиворечащо на родителя Предполагам разбираш какво имам предвид.

А относно основното в темата - какво да кажа, и мен ме вълнуват тези размисли. Сега са по-малки децата и са до мен, но истината е, че изпитвам страх, когато след някоя друга година тръгнат на училище и детските им душички се сблъскат с поведение, от което аз изтръпвам. Не знам на кое по - напред се дължи това оскотяване, тази бездуховност, това изкривяване на представи и ценности - дали този така наречен преход толкова изкриви нещата, дали причините не са и по - назад във времето, дали географска ширина и манталитет.

Хм, явно си има смисъл мъжът ми да иска детето ни да не расте тук, защото тук да е добре един човек трябва да е мошеник. И дим да ни няма.

Нека някой чието дете посещава частна градина сподели там как ги възпитават и на какво ги учат. Ще ми е безкрайно интересно.

Рая, много си е добре Дара на кила, не се притеснявай. Колко кг се роди?

Хм, явно си има смисъл мъжът ми да иска детето ни да не расте тук, защото тук да е добре един човек трябва да е мошеник. И дим да ни няма.

ЗА къде? Пиши на ЛС

Рая, остави детето намира. Много е добре, стига се шашка. Ще отслабне като проходи стабилно. Вярвай ми.

И на мен ми беше интересно да изчета темата и мненията по нея. Определено считам, че е малко прекалено да се твърди, че в Канада нямало тръшкащи се деца, но съм склонна да се съглася, че вероятно реакцията на възрастните е коренно различна от нашата. В работата ми почти ежедневно контактувам с чужденци и почти без изключение, всеки път си мисля колко позитивни изглеждат тези хора. Колко по-усмихнати са и общуването с повечето от тях е удоволствие. А българите сме навъсени, избухливи, криви от сутрин до вечер. За мен това дава разликата във възпитанието. По-спокойният, по-усмихнат и ненатоварен с оцеляване човек, има всички предпоставки да реагира със спокойствие и разбиране на детските тръшкания. Мия, независимо колко е авторитарна вкъщи, навън е тихо и кротко дете, никога не взима нещо, без да попита. Ходим заедно да питаме детенцето дали може да види играчката му, но в обратния случай не е така. На нея всичко й издърпват от ръцете, без да питат и без някой да ги учи да го правят. Нормално и естествено е повечето деца да имат собственическо чувство към играчките, но точно тук идва ролята на родителя, който може да се намеси и да обясни. В 9 от 10 случая детето, което питаме за играчка казва "не може", но все пак в 1 от случаите има и по някой родител, който с намесата си поощрява детето да я даде. В останалите случаи децата са оставени да се справят сами. Тъжното обаче е, че кротките и възпитани хора в България биват винаги потъпквани от нахалството и простотията. И тук идва риторичният въпрос: Добре де, аз искам да възпитам определени ценности у дъщеря ми, но тя ще се сблъсква ежедневно с нахалството, простотията, грубостта и ако не може да се оправи с това, тогава какво?.........Просто толкова много са изкривени предствите ни вече за ценности, за успех, за виждане към живота, че не знам дали изобщо могат да се подобрят нещата.

Цветенце да ти кажа ли защо нашите деца се тръшват до едно, ами това виждат още от съвсем малки. Наблюдавайки сина ми с времето това установих. Първо беше много страхливо дете /от към деца/ само наблюдаваше и не контактуваше /не искаше/.
Изведнъж придоби смелост и започна да подражава на лошите деца, защото те са мнозинство за съжаление. Плюс това той от бебе е бил "малтретиран" от други дечица доста често, с това си обяснявах страха към децата.В един момент го превъзмогна и стана същото "лошо" човече удрящо и скубещо без причинно. Това отмина вече, но с растежа проблемите с агресията стават вече доста по сложни и опасни.

Решила съм да запиша сина си на Айкидо, да изразходва енергия, която има в пъти в повече от повечето деца /както казват учители и не само/ и да може да се защитава, ако не дай си боже някой по някакъв начин се опита да прилага агресия към него.
Може и още нещо като плуване за разнообразие, че все пак сме морски и задължително трябва да може да плува.

Каквото и да се опитвам аз да обясня и правя, ако Тони не пожелае да ме чуе в буквалният смисъл, всичко си оставя висящо.

Не мога да сменям градинката за игра заради лошите деца, защото те са на всякъде.
Плюс това не знам как са другите деца, обаче като видят другарче от тяхна група, то са такива радости, такива възгласи все едно без тях не могат да дишат. И поради това, няма как без сръдни и тръшкания да си тръгнем и сменим мястото, особено когато са се видяли и заиграли.

Сега може да ми се смеете, обаче аз целенасочено се опитвам да заиграя детето ми с момиченца, ама от кротките или поносимо не такива. Има голям резултат. Тони вече има една приятелка Габи с която два месеца играят на принцове и принцеси, направо не мога да го повярвам това, но е факт. Моят малък син е принц Антоан и моля ви се с такъв патос го казва, че си умираме от смях. Отделно играе на майки и бащи и бебета с момичетата, интересно но факт.

Ако няма момиченце на разположение, търси друго, но за съжаление често го напъждат, защото е момченце. Да не се отплесвам, но разбрах че агресията на сина ми е стимулирана от това да подражава, при това на най лошите/защото те са по интересни/.

Вени, нас ни влече комунизма в лицето на Китай.

...Сега са по-малки децата и са до мен, но истината е, че изпитвам страх, когато след някоя друга година тръгнат на училище и детските им душички се сблъскат с поведение, от което аз изтръпвам.

Това е сред най-големите ми страхове.