Аз, че съм лоша майка, лоша съм. Но ще ви кажа, че моето дете е толкова хитро и манипулативно, че и аз се чудя какви ще ги върша, като стане на 13.
Верно с много обяснения се получава, но пак е до дете. Е моето е малко опако, всичко знае и разбира при това от доста по малък, но прави това което на него ми изнася. Чак сега вече пази дребосъчковците, но пък вече скачаме на доста по големите. А сме категория комар - комарович.
Коки аз също имам способност да пренебрегвам моето дете заради други. Е оня ден обаче не се стърпях. Не знам как са вашите деца, но моето си избира другарчета за игри от лошите най лошите /по интересни са/ Та едно такова дете е и в неговата група. Още когато бяха на 3 години бях възмутена от езика и културата на това дете. То псувни, то ... ужас. Забранявам всеки път на Антоан да играе с него, но сякаш това е магнит за моят. Да се върна за този ден в който не се стърпях, играха двамата цяла вечер в парка, с колелата ,тротинетките, тичане всичко отстрани изглеждаше ОК, но аз съм винаги на тръни когато играят двамата и ги следя с поглед. В един момент гледам Тони кара колело, а онова дете започва да го души отзад, моето ме гледа и очаква да дам знак да предприеме нещо, защото знае че не разрешавам да удря и седи и не предприема нищо. Аз ставам и тръгвам към тях, в това време онова полудява и с всичка сила издърпва Антоан и той пада с колелото на земята, като си удря главата в асфалта. До като стигна до тях, моят вече яростно го налагаше и наби. Вярвайте ми, за първи път бях доволна, че моето дете можеше и само да се защити, пренебрегвайки моите обяснения, как не трябва и не бива. Вдигнах ги и пред двамата казах, че забранявам да се виждат и играят от този момент. Щом не могат, няма да го правят. Развиках се и на въпросното дете. Вечерта Тони го болеше глава, а сутринта повърна, Слава богу нищо друго му нямаше.
Ще попитате къде са родителите на въпросното дете, е всяка вечер са на капанчето в градината и си седят и въобще не им пука, какво прави синът им. Даже да не им се разваля рахатлъка, купили GSM на детето и му звънят през 20 минути или ако не го виждали повече от 5 минути.
Само, че 5 минути е прекалено дълго време, за пет минути същото дете е завел моето на брега на морето, та чак решил да си потопи крачетата за да види дали е топла водата. А следобедно време си има доста големи вълни и много лесно може да ги грабне на вътре. Е аз ги хванах тогава, но защото тръгнах да ги търся. Като казах на родителите му, ме гледаха изумено защо се възмущавам, какво толкова отишли да видят морето. Вярвайте ми, видя ли това дете, се изприщвам. Отделно са и в една група.
Стана дълго, но когато ние обясняваме какво не трябва да се прави, често нашите деца страдат спазвайки това, на което искаме да ги научим.