Дора Габе има ли стихче за онези деца, които сутрин като се събудят, на усмихнатия поздрав на майка си отговарят с "Няма добро утро! Махай се!"?
Не, обаче Чичо Стоян има:
СърдиткоВсе за нещо ще намери да се начумери:
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.
И задето Петко вкъщи често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко викат му сърдитко.
Сега сериозно, и ние имаме такива моменти, по-сериозни с Дани. Ами казвам "Аз пък искам да ти е добро утрото. Много те обичам, но да знаеш, че не те харесвам такъв кисел и неучтив". И го оставям да си се разбере със себе си. Ако се държи различно по-късно обаче (усмихва се, кавалерства, прави нещо градивно), не пропускам да го похваля и да кажа колко много повече го харесвам така. С времето тези изблици при него почти изчезнаха, сега са 1-2 пъти месечно. Дими още я тресе бебешки пубертет, нейните изблици са повече, но тя е като лятна буря - много бързо й минава.
По цял ден само зайчета и котенца нЕма никъде. Истинските деца понякога се гушкат и целуват, друг път говорят лоши думи, заплашват, може да ударят, да ухапят. Някои даже не обичат много гушкане и целувки. Което не значи, че не изпитват обич и привързаност.
Нашата работа е да направим каквото трябва - да говорим много с тях, да не удряме и крещим, да сме безусловна опора. А пък то ще си стане каквото ще. Просто ако сме инвестирали много време и усилия, шансът да се получи нещо добро е по-голям.