Eли, честито ви проходило детенце. Голями емоции са
Албенка попита, отговарям.
Моника в момента е адски чувствителна и ранима и реве за всичко. Вчера се разрева, че отидох да простирам и то в истерия, а тя искала просто да я гушкам. Та изобщо нямам мерак да ходя никъде без нея. Напротив, сега и треперя повече от всякога. Тя е един полузапален фоерверк. Всеки момент, от нищо се възпламенява и става интересно
Мога да използвам, желанието и да отиде при майка ми, или да пътува с нея някъде да изляза, но след като е решила. Но да е тук и да ми се ще да я изпратя някъде, не. Вярно, няма кой да ми крещи на главата и да се катери по мен, съшност да ви кажа, май все има кой да се катери по мен
. Познатите ни са с деца и обикновенно само чакат да слезе Мони, за да се намести друго в скута ми
.
Спокойствие в друг живот. В този искам да се катерят по мен
За да не трошим нерви, както каза Jam, гледам да се съобразявам с детето. Например имаме къща на река Дунав. Татковците ловят риба, ние събираме мидички и джапаме. Изключителна радост настава, когато хванат риба.
На почивка в Лондон с или без Моника, категорично не и на двата варианта. Тази година ще я пробвам на ски тук и ако и хареса, може да отидем в Авсрия за няколко дни с нея. Засега ми се струва твърде смело решение, но ще видим.
С майка ми са пътували 3 пъти за 2 дни до село. И двете баби работят, та много не я гледат, да не казвам почти. Така, че детето си е на 99% с мен. До 1.5 годинки не се отделяше от мен и може би да, тогава ми се щеше да я вземе баща и и да поспя поне за час. Но тогава имах сериозни здравословни проблеми... Баща и работеше на 12 часов работен ден, аз взимах и изпити и през деня, докато спеше, не ожех изобщо да спя, мисля да спестя защо... Отделно имахме и други проблеми и то сериозни, изобщо, беше голяма драма. Направо с ужас си спомням за този период.