Лиде, няма "да се правя на ощипана и да се оправдавам", спокойно, няма за какво да го правя.
Само споделих мнение, че хората край нас, които са в различна ситуация по отношение на деца специално /нямат деца, още не искат дори деца, или имат вече доста големи деца/, когато правят определени коментари - едва ли искат да ни обидят, да ни засегнат и от сорта. И мен често ме пита някой, дали тук и там ще ходим с бебето и като кажа "да" - следва съчувствена въздишка, как няма да можем да се отпуснем в ресторанта примерно, защото малкия все ще ни е из ръцете и даже не можем да вечеряме спокойно. Факт - не вечеряме спокойно и си тръгваме набързо, разговорът е постоянно прекъсван, защото обръщаме внимание на бебето. Е, не мога да се обиждам на някого за това, че е казал на глас нещата каквито са, нито считам че този някой има негативно отношение към детето ми, цели да ме засегне и пр. Нито пък ми тежи особено, че заради малкия не съм си изяла спокойно пържолата, или не съм успяла да я изям изобщо. Твърде много пържоли изядох "спокойно" в очакване и надежда да имам Дани, че сега това да ми е драма.
Но пък да се засягам, че някой коментирал дадени факти и обстоятелства, които са на лице...доста ми е абсурдно, лично на мен. Но всеки реагира, изхождайки от личен опит и разбирания за света, моите са едни, на друг човек други - шарен свят, в който всеки е прав за себе си. Нормално.
Моето дете е още твърде малко, че да се депресира от това, че мама и тати са отишли някъде без него. На този етап, за бебето би било повече стрес отколкото удоволствие, да го влача хиляди километри, да му сменям мястото през ден-два и не го направих. Когато стане по-голямо и осъзнато човече, вече бих планирала и друг вид почивки, подходящи за цялото ни семейство. Определено - не бих го оставила ревящ и пищящ при някоя баба и да хукна на почивка без него, ако той иска да е с нас. Смятам, че когато е по-голям, основните ни и дългите ни почивки ще бъдат с него, а времето само за нас двамата с баща му - ще се състои в някой уикенд някъде т.е. детето ми не би се чувствало пренебрегнато и "наритано" при баба. И понеже искаш мнение, без излишни емоции - моето е, че всяка двойка има нужда от някакво време, макар и малко само за себе си и ако успява да си го осигури - това не я поставя в графа "лоши родители". Или казано накратко, лично аз не споделям изпадането в крайности, нито по тази тема, нито по други.
И за да не стане недоразумение какво имам предвид, ще посоча пример на другата крайност по отношение на гледането на деца и ходенето с тях някъде. Девер ми и етървата - ходят много и навсякъде без децата си, което аз не разбирам и не приемам, особено при положение, че едното дете е на 14, а другото на 7 годинки. Последно си наеха вила с басейн в Гърция за 10 дни и не взеха децата, защото не им се занимавало с тях.
Ще речеш, че трябва да бъдат кърмени, приспивани и да им се сменя памперса през час.
По коледа ходиха на ски в Австрия - пак не ги взеха. Обикалят Европа, ходят по музеи и дворци и вместо да водят децата си с тях и да ги образоват - те ги зарязват при свеки на село и си веят байряка, понеже "не им се съобразявало с деца". Та когато аз казвам "време само за нас" - никак нямам предвид това, което разкавам по-горе. Визирам една вечер на ресторант и бар без малкия, ако има кой да го гледа, един уикенд на море, или планина само за мен и мъжа ми понякога. Толкова. Не когато се отвори време за почивка - да зарежа Дани при някоя баба и "да си живея животеца"
В свое "оправдание" да кажа
на 1-и заминавам на море с бебето, нямам надежди да опъна баджак на плажа с някой коктейл и това никак не ми тежи. Всъщност, изгарям от любопитство как малкия ще регира на водата, дали ще му хареса, мисля какви надуваеми играчки биха му допаднали и така. Много хора изразиха съчувствие, че това никаква почивка няма да е...ами от тяхна гледна точка - не е почивка и не им се сърдя, че са казали каквото мислят.