Здравейте! И аз се зблъсках с диагноза та тубарна бременност.След толкова години мечта за дете и накрая такъв ужас.В предишната ми връзка преди години поради мъжки фактор се подложих на инвитро, което бе неуспешно-преживях го! След още много нещастия в живота ми, срешнах сегашната ми половинка, решихме че и двамата искаме дете и след около 8 месеца работа по въпроса и притеснения защо не става-стана,видях положителен тест. Незнам дали съм го предчувствала но от самото начало неможех да се израдвам от сърце, все си мислих че до края на 3месец нищо не е сигурно и че може да стане нещо.Ами стана така, че да се чуда дали да се радвам или не.Разбраха, че съм с извънматочна бременност и то само по кръвните изследвания и по спешност ме вкараха в болница и ме оперираха.Върнаха ме от път. Понеже тръбата ми е била еластична и съм нямала нито болки, нито кървене и се чувствах добре не са разбрали по рано а вече в края на 7 седмица като не го виждаха ме накараха да дам кръв и разбраха ,че е голям ембрион и че трябва да се види някъде.Дадох кръв и на другия ден по обяд си взех изследването и докото се свържа с Д-ката вече пътувах. Като ме чу по мобилния и се развика веднага да се връщам и да отида в болницата а аз вече съм в Асеновград. Обърнахме колата и се върнахме. С направление веднага по спешност в Хирургиите,там на 3Д пак не се вижда и викат оставаш-това следобяд,на сутринта веднага на 4Д и по спешност в операционната ,че ембриона бил 1 см а на 5мм се пукали тръбите и едвам ги спасявали.....Докторката, която ме оперира приятелка на комшийката ми която и тя се разтърча и влезе с мен на операцията казали на мъжа ми, че просто съм имала голям късмет и съм се отървала от смъртта на косъм. До 12 часа максимум щяля да ми се пръсне тръбата и докато ме придвижат до болница съм щяля да си отида....та викали му нека да реве и да го преживее,че щяхте всички после да ревете, но напразно...та човек да се чуди да се радвали, да плаче ли.....Ами приех го и го попреудолях за сега.Иначе казаха , че за в бъдеще нямало да имам проблем с другата тръба и яйчник да си имам бебе,но за сега много да се паза и да изчакам 4-5 месеца да се възстановя и да почваме пак. Каквото е писано и късмет да става и ще стане вече се обедих, че е божа работа и от нас нищо независи.Ще права квото трябва а да става квото е писано.Можеше и по-лошо да е