Ех...Ники, прекрасна новина. При нас положението беше същото - няма, няма и в една година две девойки се родиха. Сега майка ми и баща ми са на седмото небе.
Мише, просълзих се от тия думи, а за теб незнам. И на мен Дари веднъж докато беше болна ме прегърна и ми каза "Мамо...бичам", жалко че толкова рядко са тези изблици на любов, но пък така те зареждат...Нищо друго няма значение. Сега обяснявала на леля си : "Най-много обичам мама". Милото...толкова ми липсва. Снощи по тоя повод за пореден път се изпокарахме с мъжа ми, че пак няма да може да си вземе отпуската, както бяхме планирали. То бива - бива неговата работа, ама чак пък толкоз...Не стига че юли месец му прекъснаха голяяямата отпуска от цели пет дена и трябваше ние да останем на морето с Дари, а той да пътува до София, че и сега...казах му че след като работата му е по-важна от детето да прави каквото си иска...аз си отивам при детето.
Знам, че не е така, но в момент на афект казах много думи, които не трябваше...Както Мишето и аз сякаш съм станала по-сприхава с годините, а хич не ми се иска. Постоянно разни хора ми обясняват как съм щяла да си почина тия дни без Дари, как сме щели с баща й да намерим повече време за себе си, ми не се чувствам така да му се невиди - много ми липсва детето...
Относно агресията, също смятам, че обяснение, обяснение и пак обяснение му е майката. Нашата е от тези, които не си дават играчките. И при нея положението е доста сериозно - като излезем с някоя нейна играчка - колело, кола, топка, то седи през цялото време да си ги пази
Все някой иска да й вземе играчката, а тя крещи "Не пипай...", не иска да ходи на парзалката, на люлките, за да не й вземат играчките. Незнам дали това поведение се дължи на яслата, но брат ми каза, че откакто ходи на ясла и племенницата е така, много по-често се употребява "това е мое" и "искам...". Дори установих, че положението е много по-добре, когато излезнем без играчки, заиграва се с другите деца, намират си някакви прости неща за игра - камъчета, охлювчета, пръчки и много повече се забавлява
За съжаление и аз се сблъсквам с агресия, особено у по-големите деца, по площадките. Изобщо не пазят по-малките, бутат ги да минат, ако може и през тях ще минат...
Незнам, по наше време сякаш не беше така.
Зори, нямам думи просто за това дете, то по-скоро родителите му са за съжаление...
Мини, Мише, бързо да се оправят дечицата! Спокойна почивка ви пожелавам и по-малко поводи за тревоги!