Аз у дома не правя нищо. Така съм от трансфера. Всичко ми е забранил мъжа ми 
Единствено бърша праха и огледалата в банята  И когато го няма мия чиниите, иначе и тази функция е поел. Казал ми е, че сега моята роля е да му пазя бебетата живи и здрави и да си почивам. Радвам се, но понякога и мен не ме свърта. Гледам телевизия, чета статии в интернет или книжка/списание ...
Надявам се, че като вляза в 4-тия нещата ще са по-добре, няма да имам гадене и такива болки...

Ех, Аничка, да ни го заемеш твоя мъж малко и вкъщи да пошета, толкова работлив . То май е на изчезване този вид. Или аз съм спала когато е трябвало и затова сега върша каквото и преди си вършех .

Гери, не съм го търсила такъв, може би затова го срещнах

Баща ми винаги е помагал в домакинството наравно с майка ми, за мен това поведение е нормално. Не приемам мъже, които като се приберат се тупват на дивана, пускат телевизора и чакат вечерята, а жената шета, гледа децата, ако е бременна още по-зле за нея. Живеех с такава двойка, докато бях студентка и ми бяха много странни, сигурно и ние така на тях 

Момичета, имам сърцебиене от вчера. Само от време на време е, но все пак ми е притеснено. Някоя от вас имала ли е подобен проблем?

Гери, не съм го търсила такъв, може би затова го срещнах

Баща ми винаги е помагал в домакинството наравно с майка ми, за мен това поведение е нормално.

Това все едно аз съм го писала.

Ще работя до раждането, шофирам по 70 километра на ден до и от работа, и последното, което ме блазни като се прибера, е да чистя. Готвя с кеф, но пране, чистене и пазаруване само в събота и неделя и набързо, за да има време за почивка и мързелуване (докато може). Вярно, че мъжът ми поема поне половината работа у дома, но и да не го правеше, не се разстройвам, че имало прах и не са ми измити прозорците. Да има чисти съдове да ядем и чисти дрехи да облечем, останалото се търпи.

Мъжът ми ме обвинява, че съм израснала в образцова къща и затова не се разстройвам от неразбория, а той се е мъчил като дете в безобразно домакинство и оттогава е травмиран и без ред и чистота изперква.

Да, но Цигу, ти ходиш на работа и пътуваш, а ние мързелуваме по цял ден. Представяш ли си всеки ден от сутрин до вечер в продължение на 9 месеца да се излежаваш само? Най-малкото от скука бих се захванала с нещо за вършене. 1 седмица след трансфера изкарах на дивана с филми и книжки и се отегчих до безкрай.

И на мен това ми тежи, че той ходи на работа, прибира се скапан и започва с домакинството, но той реши така. Като вляза в 4-ти месец се надявам малко да се успокои и да помагам повече, поне да готвя.

Ще работя до раждането, шофирам по 70 километра на ден до и от работа, и последното, което ме блазни като се прибера, е да чистя. Готвя с кеф, но пране, чистене и пазаруване само в събота и неделя и набързо, за да има време за почивка и мързелуване (докато може). Вярно, че мъжът ми поема поне половината работа у дома, но и да не го правеше, не се разстройвам, че имало прах и не са ми измити прозорците. Да има чисти съдове да ядем и чисти дрехи да облечем, останалото се търпи.

Хе хе - аз бях на работа и двата пъти в дните, в които ме приеха за раждане. По-добре така, от колкото да се тупнеш да лежиш 9 месеца.

При нас пък мъжът ми обича да готви и почти само той готви у нас. Аз съм по закуските и хляба.

аз бях на работа и двата пъти в дните, в които ме приеха за раждане. По-добре така, от колкото да се тупнеш да лежиш 9 месеца.

Спор няма, стига да е безпроблемна бременността.
Ако има ядове, ще лежа и песен ще пея.

Цитат на: Bobbie в Септември 20, 2011, 21:57:36 pm

аз бях на работа и двата пъти в дните, в които ме приеха за раждане. По-добре така, от колкото да се тупнеш да лежиш 9 месеца.

Спор няма, стига да е безпроблемна бременността.
Ако има ядове, ще лежа и песен ще пея.

Разбира се, че няма да рискуваш. Аз говорех за безпроблемна бременност. Аз заради разкритието си седях в къщи последните 2 седмици, но баш в деня, в който родих, реших да отида на работа. То така стана по-добре, че бях точно до болницата .

Б.

 Напълно споделям мнението на Гери. Няма ги тия мъже вече за съжаление или ние сме спали, когато сме ги взимали. В моят случай мисля, че аз си го направих такъв. От самото начало гледах да го глезя и така си остана. В къщи е като диригент, само посочва каква да му дам или каво да направя. От време на време се усеща, че съм бременна и имам нужда от почивка, но това е рядкост.
 Може ли да ми кажете кога усетихте бебчетата си за пръв път. Мои приятелки са ми разказвали, че се усеща  като къркорене на корема или пукане на мехурчета. Снощи усетих нещо такова, но беше на едно място, а и незнам дали не е рано за такива изживявания.

Ааа, на мен ако ми се нареждаше какво да правя и да давам напук нямаше да си мръдна пръста сигурно . Имах предвид ако бременността е безпроблемна да не се правим чак на инвалиди, че не можем 1 прах да избършем и едни чинии да измием.
Аз към 16-17г.с. усетих нещо като пукане на балончета, но не знам дали беше бебето или червата ми в крайна сметка . А от миналата седмица започнах да усещам леко подритване и е много вълнуващо .

От денят на трансфера до днес не съм се спряла, дори сега ви казвам "Привет от Халкидики". Животът ми продължава както преди и единственото, за което се моля така да е по-дълго време. Съветвам ви, ако нямате медицински предпоставки не се залежавайте, дори и да не работите вършете домакиската работа, излизайте, разхождайте се, спортувайте. Колкото да това кога усетих за първи път бебето, мисля, че първото "пърхане" беше в 18-та седмица много кратко и се появи отново с пълна сила в 21-ва. Сега го усещам всяка вечер, когато си легна. Според лекарката ми е много малко още и затова се усеща единствено в покой, в следващите седмици ще започне да се проявява и като се движа. Успех на всички.

КЪДИ, приятно изкарване в Халкидики! Голяма слабост ми е Гърция . Аз също усещам бебето само вечер. Четох, че през деня повече спяло, а през нощта било по-активно, но дали е така в действтелност не знам

Абе нормален живот, ходене на работа - хубаво, ама ако те скапват на работата по 12-14 часа на ден (плюс понякога събота и неделя когато има deadline) не се оплаквам ако мога да си поостана вкъщи (както е и ситуацията сега) - мисля е една добра заслужена почивка преди бебчето да се роди и почна работа отново - хич не се оплаквам! Имам си време за книжки, разходки, избиране на неща, пооправяне на апартамента в ред и много други нормални неща за които не бих помислила когато работех. Да не споменавам 3 нормални яденета на ден и то не на бюрото, и не за 15 мин!!!

Гери, мисля бебетата са доста различни и не е задължително да са активни само нощем Може да си рита и да се върти денем - и то доста Казват в дебелите книги, че всяко бебе има някакъв режим/pattern - след време го схващаш - кога най-често рита, колко дълго, и тн. и уж по този начин можеш след време да разбереш дали има някакъв проблем - уж ако бебето изведнъж затихне. Макар че аз не бих се вързала много на това - бебе е това все пак, а не машина

Може ли да ми кажете кога усетихте бебчетата си за пръв път. Мои приятелки са ми разказвали, че се усеща  като къркорене на корема или пукане на мехурчета. Снощи усетих нещо такова, но беше на едно място, а и незнам дали не е рано за такива изживявания.

Аз в 17г.с. усетих нещо подобно на "пукане на мехурче", беше еднократно и не се повтори до преди около седмица (или поне аз не съм разграничила това усещане от всички други болки, придърпвания и т.н.). Сега и при мен се усеща вечер като си легна и то на една страна - нещо средно между пулсация и пукане на мехурчета. Интересно, че усещам само в областта където е едното бебе (това, което е ниско долу), при другото е затишие все още
Но при всеки явно си е различно. А и на доста места чета, че нераждали жени обикновенно усещат бебето за първи път около 20г.с., а тези, които вече са минали по този път и знаят какво да очакват - около 16г.с.

По темата за ходенето на работа да ви кажа и аз бях категорична, че ще ходя на работа до последно или поне до 7 месец, докато не стана трудноподвижна или климатичните условия не са подходящи за придвижването ми. Да, ама не. Сметки без кръчмаря Първия месец ходих на работа, но започнаха болки и зацапване и 3 дни на работа, 4 дни отпуска. Като стана по-големия проблем се кротнах и реших, че не си заслужава риска.
Вчера ми се наложи да отида до работата да свърша някои неща и да ви кажа, като видях каква лудница и напрежение е, изнервена обстановка, въобще не съжалявам че не съм там. Едва ли тази среда е подходяща за бебетата и бушуващите ми хормони
Така че и аз смятам да се насладя на почивката

Момичета, имам сърцебиене от вчера. Само от време на време е, но все пак ми е притеснено. Някоя от вас имала ли е подобен проблем?

Kriss, как си с щитовидната жлеза?
Може да е инцидентно сърцебиенето,но ако се повтори ,питай лекаря си дали да не направиш консултация с ендокринилог(ако не си ).

Аз имах сърцебиене, даже мислех на кардиолог да ходя, но д-ра ми ме успокои, че е нормално и да не се притеснявам. Но беше около седмица и повече не се е появявало.

Здравейте и от мен момичета.Като стана на въпрос за щитовидната железа,искам да споделя моя  резултат на ТСХ-то,който след разговор с Д-р Начев по телефона доста се притесних.Та резултата ми е 0.054.Д-ра каза,че не е добре, и че е нисък и да отида на преглед,но това ще ми е възможно чак края на месеца.Имало ли е някоя от вас с толова ниско ТСХ и какво може да се случи?Инъче вчера бях на преглед при АГ-то и той каза,че всичко е ок с госпожиците.Изписаха ми витамини,магнерот,калций и витамин Ц.Само едно не можем да разберем,правя някакъв обрив по корема,ръцете и краката/на свивките на слабините/.Доста сърбят и болят,а и по принцип цялото тяло ме сърби,дори там където няма обрив.Някой да му се е случвало?