Нашият котарак ,вече на 2 г. /порода турска ангорска, дългокосмест, чисто бял/, живя вътре една година. Взехме го като малко коте, на 5 месеца го кастрирахме.Правеше бели, драскане, хапане - умерено,още от малък си ходеше в котешката тоалетна. Дори като го кастрирахме милото, едвам стоеше на крачета и тръгнало да ходи в тоалетната си.Обаче от космите няма отърване. Всеки ден чистене и пак косми навсякъде. Хвърчат, понеже са леки във въздуха, по дрехите ми косми, някои дрехи много лепят такива косми, е дойде ми до гушата. Живеем в къща и взехме решение, колкото и да бяхме свикнали с котето, да започне да живее навън. Сега Макси си е много добре, нито хапе, нито драска, като види някой от нас навън ни е като куче, тича напред - назад с всеки от нас.Свикна да се пази, едно лято не беше мръднал от двора, даже съседите се чудеха как тази котка не излиза, но после започна да прескача през оградата ,за да се разхожда. В по-голямата част от времето пак си е в нашия двор, понеже е кастриран, не ходи по котки.Ако има възможност да живее котето в двор ще е най-добре.
Шмати, ако котето е на месеци бързо ще научи ,че не трябва да хапе. Всеки път като усетиш ,че е тръгнал да хапе, или пък го направи го пляскаш силно с вестник или го пръскаш с вода, придружено с "не". После като кажеш "не", ще знае. Разбират много те, много са умни. Обаче винаги трябва да му се карате, не един път да му скараш , а друг път да си играеш с него. И най добре избягвайте игрите, за да не си мисли, че може да хапе на игра.