Да ви кажа, няма никакво значение дали глупостите и дразненето идват от свекърва, майка, братовчедка, съседка, случаен човек...поне за мен - няма.
Ето, при
Маринка - нервите й ги опъва майка й по телефона, при мен свекървата като се видим, при трета жена - и майката и свекървата се състезават коя да изръси/свърши по-голяма глупост, при четвърта /като
Боби/, собствената й майка отказва
необходимата помощ, в супер важен момент от живота на семейството им...
Колкото хора - толкова различни видове поведение и различни поводи някоя от нас да се ядосва, във връзка бебе-отношение на родата.
Всичко опира до интелект, характер, световъзприятие И възпитание, не до това какъв вид са точно роднинските отношения, които ни създават проблем в дадени моменти и ситуации. При мен се случило свекървата да ме ядосва, можеше и да е майка ми, или баба ми...и те да бяха - пак така щях да реагирам.
Просто съм убедена, че
децата са на родителите си, а не нещо като "обща семейна собственост, с която всеки да се разпорежда, както намира за добре и правилно". Децата са деца, не животинчета, които родата да "дресира" и да си пробва вижданията как се отглеждат същите, преко волята на родителите им. Както се казва, добре е да знаеш "къде е границата" и когато не го знаеш, или съзнателно прекрачваш някои граници - неизбежно следват проблеми, нерви и има обидени, абсолютно ненужно при това. Аз на ей такива ситуации им казвам: "готова работа - да я развалиш". Дай сега, понеже всичко ни е наред и върви по мед и масло, да вземем да си изфабрикуваме някой проблем. Ами малоумно е!
Не "ревнувам" сина си от роднините му по моя, или бащина линия. Не ми пречи да му се радват, да го гушкат, ако имаше възможност и желание от тяхна страна - бих го оставяла и за нощувка и за някой уикенд, да отидем с баща му някъде двамата само, за да сменим обстановката. Бих, но не смея при сегашните обстоятелства, да не поентвам какви са те. Помощ за детето - бих приела с "отворени обятия", но не каква да е помощ и тя да е за сметка на детето. Поради, което - предпочитам помощ да нямам и да съм спокойна и хич не ми тежи това за момента. За по-нататък, струва ми се по-вероятно все някога да намеря читава детегледачка, отколкото да "превъзпитавам" някоя вироглава баба, наближаваща 60-те, която и да вижда, че греши все едно за какво - няма да си го признае, защото го приема за слабост на характера
Та...ще минем и без тези "услуги", ако поведението й не се промени.
Дани се обръща вече "както трябва" от около седмица. Преди това се въртеше и мяташе, някъде от края на 3-я началото на 4-я месец, но да си призная - въобще не ми е било зор кога точно ще се обърне. Всяко дете го прави, когато е готово за това и има желание. Моето - не обича да стои по корем, набираше се на ръцете ми да сяда, преди да му хрумне да се обръща, не спира да рита и ръкомаха дори когато яде и постоянно иска да подскача "във въздуха" т.е. да ме ползва за живо бънджи.
Иначе казано - имам здраво и жизнено дете /дано все така да е/ и не го следя "по учебник" кога какво трябвало да прави и да не прави и да се шашкам само. Щом е здрав - всичко ще направи когато на него му дойде времето. Лично мнение естествено.
Не знам при вас как е, но през последните 3-4 дни в адските жеги, голям зор е следобед у нас. Дани свикна на определен режим, включващ излизане най-късно на обяд и после прибиране по тъмно чак. В момента, до обяд сме ОК, всичко си е по график - игра, хапване, дрямка, но след обедното хранене става чудоооо. Спи му се, но не заспива, почва рев и киселеене, вчера от 11 сутринта не спа цял ден, от което изкиселя още повече естествено. Иска да си спи в количката, но непременно навън, не става у нас. И днес май ме чака същия зор, вече стана 30 градуса на сянка, абсурд да го изведа преди 18 ч.
Почва да ми се върти нещо за МОЛ-а, количката и климатици. Дано мааалко се захлади скоро.