хааа..хааа Лисе, ще й кажа  ........само да ме потърси  , иначе непрекъснато ми повтаря че някое детенце там някой си на 5 месеца вече било говорело   и нашите сега трябва да проговорят и те  , то моя мъж все се бъзика с децата....айде, да ходите....че бабата иска на 5 месеца всичко да правите  

а като тръгне да ми обяснява, че Алекс щял първи да проговори.....тя била го осетила по звуците които издавал докато сме говорели по телефона , ох.....направо полудявам от нейни глупости и всеки път измисля все по голяма и по голяма  
а като пратих снимките на новородени, ма пита защо й пращам все заспали деца.....искала ги ококорени, еми то новородено само спи и яде.......ама въри й обясни  
така че не лесно при нас, програмата ни е пълна.....до 5 месеца вече трябва да сме проговорили, проходили и без никакви памперси  , ако не стане.....ще има приказки, аз ти казах.....ама ти не ме слуша  

Ох, това с обръщането ми е любима тема. Мине се не мине и айде пак. Какъв е тоя зор да се обръщат на 2м., не знам, честно. Когато детето има проблем, той се вижда, здравото дете се обръща когато си иска.
Деси седеше стабилно на 6м., не съм я подпирала с възглавници и тем подобни, просто реши, че иска да седи, НО се обърна от гръб на корем на 7м., защото адски мразеше да седи по корем. Ами жива и здрава е, нищо й няма, проходи на 10м. и така, не е малоумна

Мише, освен че са много готини столчетата на cybex, искам да похваля и конкретният сайт, защото и нашето го взех от там. Човекът-шеф ми го донесе още същия ден, в който поръчах, проведе ми инструктаж в коридора какво и как се прави, на другия ден ми пратиха имейл да ми предложат летен калъф за столчето на доста по-добра цена от обявената в сайта, и ми го доставиха - отново безплатно. Поинтересувай се като говорите, за тоя калъф - те са едни хавлиени "опаковки" и според мен са доста практични, защото 1) детето не се запарва, 2) не се нагряват толкова от слънцето (вчера като седнах на седалката в колата ми запари на дупето, не знам на Бобо какво щеше да му е) и 3) не се напоява столчето с пот

За свекървите - според мен, има един период на "нагласяне" от страна на всички. И аз се хващах в началото, че настръхвам, само мъжът ми като доближи детето - все ми се струваше, че нещо грешно прави. Та свекървите също са хора, и те сигурно се чувстват по този начин. Конфронтации вероятно са неизбежни, но важното е в крайна сметка нещата да се уталожат. Освен това има и нещо друго - много е лесно, когато децата са бебета, да кажеш - ама няма нужда да ми го гледа някой. Ето, и аз съм с бавачка, ако има нужда ще дойде по-рано или ще си тръгне по-късно. Мога да я помоля да остане вечерта или да го гледа и уикенда. Но, когато детето тръгне на училище или детска градина, нещата са различни. Трудно можеш да наемеш човек само временно и тогава май наистина се оценява помощта на баби и лели. Друг е въпроса, че аз и тоя късмет не знам дали ще имам, щото моята свекърва е възрастна вече и не е ясно ще има ли желание и сили да се занимава с Бобо след 4-5 години. Но това ще го мисля тогава.

Топси, не се шашкай за глупости. Бобо вече минава самостоятелно 3-4 метра, но още не може (желае) да сяда от легнало положение, нито да лази... Мислиш ли, че не се развива добре? 
Весел ден на всички!

Ох, това с обръщането ми е любима тема. Мине се не мине и айде пак. Какъв е тоя зор да се обръщат на 2м., не знам, честно. Когато детето има проблем, той се вижда, здравото дете се обръща когато си иска.

Ами така си е И моя пумпал се обърна окончателно сам на около 4 и половина И сега вече не иска и даже и за 5 мин по гръб да стои..Не виждам да има проблем-даже е доста стабилен за 5-те си месеца.На паяка го слагам за около 5 мин и желанието му е голямо.И там си стои стабилен
Аз искам да попитам нещо по-опитните.В началото изглеждало ли ви е че детето сякаш има по-изпъкнало външното кокалче на глезена?Имам час за педиатър след 3 дена та да питам и вас..Не мисля че е проблем-все пак е малък да стъпва нормално..

Ами, аз май не мога да се оплача нито от майка, нито от свекърва.  Майка ми не ми се е налагала, въпреки че и тя обясняваше за режима на новороденото. Но като й кажа да вземе да се актуализира, млъква.  Не е случила на дъщеря. Винаги ми е казвала, че имам много дебела глава. Права си е. С удоволствие бих я карала да ми помага повече за детето, но още работи, а и е на 2000 км от мен. Каза, че като се пенсионира, ще идва по-често на гости, ако искам. И аз съм доволна.
Свекървата е друго поколение. Ама съвсем друго. Но на нея културата и възпитанието й са такива, че не й позволяват да се меси и дава акъл. Тя би искала да гледа детето, но физически сама за себе си не може да се оправя.
Иначе имам една приятелка, с която стои малкият. Тя го е гледала 3-4 пъти досега. С братята си също стои, само дето и те са далече. За момента най-малкият го гледа най-много, но скоро и той ще се мести. Той да го е гледал 7-8 пъти. Ааа, и ходихме веднъж на рожден ден. Проблемът е, че не иска никой друг да го слага да спи освен нас. Та трябваше да го сложим да спи, да изчакаме да заспи и тогава да отидем на рождения ден. Преди много ходехме на концерти заедно. Сега ми е самотно понякога, когато ходя сама. Друго не ми липсва. 
Имам колежки, които си викат гледачка, ама моят е друга работа - не иска да седи с когото да е. Обслужващият персонал трябва да е внимателно подбран. 

Моят син на 8 месеца започна да се върти, да се изправя сам и да пълзи. Всичко това в разстояние от една седмица.
А някой като ме пита дали говори ... Любимото ми. Да, говори, ама не всеки може да разбере какво иска да каже. Опитва се детето да артикулира, ама какво да направи, като излиза нещо съвсем друго. Още като беше на 8 месеца, една женица ме пита на какъв език "отлепя". И аз се облещих. Ами, на никакъв. Сега разбира всичко. В яслата изпълнява. Иначе - когато му изнася. Нооо разбира със сигурност. Или друго любимо - как се справяте с гърнето. И аз отговарям: "Чудесно". Не го ползваме. Уж го слагаме, уж той казва, седи и нищо не върши и след 5 минути е готов в гащите. Изобщо не цапаме гърнето. 

Да не си помислите, че имам време за такива словоизлияния в службата! Не. Болно е малкото ми момченце. Има температура. Но вече е по-добре. Иначе не му се отразява на физическата активност. Вчера баща му беше с него вкъщи. Сега съм аз. Ще видим за утре. Дано не се налага!


Хубав ден, слънцето да не прекалява и здрави дечица!

Жбрул, аз до толкова нямам кой да гледа детето, че точно си говорихме с мъжа ми, че като зараждам и ще трябва и тя да идва с нас в болницата. Дано да не раждам през нощта или през уикенда, че да може да я оставим в детската градина. Иначе не знам какво ше правим. Другият вариант е той да не идва с мен до болницата или да не седи там, но той иска да е там като му се роди детето. Не знам -ще го мисля като стане. Преди известно време Ивана се наложи да я караме до спешното отделение през нощта и пак си мислехме, че ако това стане като имаме и двете, трява четиримата да ходим до там и да влачим и бебето с нас. А аз не мисля, че никога няма да се случи - все някога сигурно ше опрем до там.  За мъжа ми обаче не мога да се оплача - сменя памперси, мие дупе, храни я - абе за това поне нямаме проблеми.И двамата ходим на работа, така че и двамата се грижим за детето.
Ели, ти викаш, че свекървата не ти помагала. Аз пък като изрично попитах моята собствена майка да дойде( тя е на 400км от нас) да гледа Ивана като раждам - не е за някаква лигавщина - и ми беше отказано. До сега тя един памперс не и е сменила, дори излиза от стаята като я сменям, че и миришело. Имам съмнения, че най-добрата и приятелка и е казала нещо по въпроса( аз и се бях оплакала), защото една седмица по-късно звънна да ми каже, че се обадила на моята съседка да я помоли да ни помогне като раждам. СЪседката естествено и казала, че няма проблем да гледа Ивана, тя и на мен ми е казвала преди. ПОБЕСНЯХ ти казвам - може ли аз дете на 1 година да го хвърля при някой непознат и да кажа сега тук ще спиш. Нито е достатъчно голяма да и обясниш, нито е толкова малка, че да не и прави впечатление къде е.

mimi26, искрено ти съчувствам за местенето. Толкова пъти съм се местила, че хич не ми се мисли какво ти е сега. Аз поне не съм имала деца тогава, а с две деца е оше по-трудно.  

За всички вас мъжки майки - помнете какво сте писали тук сега, че като порастнат момчетата и станете свекървички и вие да не повтаряте тези грешки и да изтормозите някое момиче .

Да ви кажа нещо смешно. Онзи ден показвам по Скайп Ивана на баба ми като и въртя лаптопа, че да я гледа как щъка из стаята и тя вика „-Защо казваш, че не може да ходи, виж как си ходи.“ Викам и „-Не си ходи сама, а само ако се държи за нещо.“ И коментар  беше: „- Ами ти не трябваше да я оставяш да лази“ Ха ха ха ха! Едвам се стърпях да не и се изсмея на нея, защото то на такъв коментар не знам какво друго да кажеш.
Аз реших да взема да си постоя в къщи тази седмица. Писах на шефа, че просто нямам сили да се влача, а и имам иконтракции и се извиних, че ще отменя един семинар,защото не ми се виси един час на крак с тези подуващи се крака. Поне той е човек, та получих обратно имейл, че той смятал, че било ясно, че моето и на бебето ми здравето за по-важни от един семинар, така че да не съм го мислела. Много мило ми стана.  Та сега до четвъртък съм си у нас и в петък съм на УЗИ да видим колко е порастнала момата.

Боби

Боян всичко прави с голямо закъснение.
Обърна се на 8 месеца и кусур, проговори на 2г и не помня колко беше, зъбите му излязоха късно, проходи късно, така и не пропълзя. И сега не може да прави повечето от нещата, които правят връстниците му.
Никога не съм се притеснявала от това, въпреки че една невроложка бая се опита да ме стресне, когато беше на 8 месеца.

Сара, и на Боби му стърчаха кокалчетата и бяха едни острички. То и сега не са се променили нещата, че той е малко слабичък. Сега много му стърчат раменцата.

Аз не знам дали съм споменала, дано не се повтарям.
Водихме Боян на ортопед, защото в градината им направило впечатление, че криви едното краче. От цялата работа се разбра, че детето е добре, но е с хиперпластични /нещо от сорта/ стави. Препоръката е да го запишем на йога   Сега трябва да го водим на ортопед всяка година и да следим много за гръбначни изкривявания

 Ние,както знаете,сме на бял свят от има-няма 10 дни. За тези 10 дни, два пъти се видях със свекито/ те сега са си на вилата/ и двата пъти ми се повтори, когато гледаше заспалото бебче:
          "оф,сега съм спокойна.Така се пртесних, че не иска да спи"
         
 Това и наблюдение от деня на изписването,когато Калоянчо спа буквално до момента на прекрачване на домашния праг.А по-късно с мама на спалнята отново...
 Вчера пък да ходела да ми купува пелени,да не съм слагала еднократните на повивалника 
 Представям си зимата какво ще става за по-съществените неща...

Май е време да ги оставим свекървите на мира.
Ако се дразним, че свекървата е купила нещо на детето тя скоро ще ни пречи и че ни диша от въздуха  

И да разчупя малко.
Казвала ли съм ви как се казва първото гадже на Боян? Фнимавайте много - Гошко 
Добре, че вече се разделиха  Ама Боби продължава да твърди, че момченцата обичали момченца, момиченц - НЕ, само майките си 

Аз за себе си намерих обяснение за бабешкото "състезание" на децата. Не ви ли е правило впечатление, че няма внук/внучка студент с оценки по-ниски от 6. Няма лабаво, всички са отличници. Разбирам ги хората - искат да се годеят с децата си. Когато става дума за малки бебоци това им е повода за гордост. Кое първо ще се обърне, пролази, проходи и т.н. Та казвам - разбирам ги, но и на мен ми писва. Съседското с месец по-голямо го учели да ходи от шестмесечно . Като лазела моята нямало да проходи рано, пък ето то .... Викам "и какво, медал ли ще му дадат?". Аз съм явно виден индивидуалист и много, ама наистина много ме дразни това сравняване кой е по-по-най. Хем знам защо го правят и на, пак ме дразни. Култовия лаф на свекъра беше - "не я учи да лази, че късно ще проходи". Ми аз не знам как се учи бебе да лази. И изобщо не смятам да уча детето на неща, които неизбежно ще научи тъй или иначе. Дала съм и свободно и когато - тогава. Тя например се научи да се изправя от седнало положение преди да може да сяда от легнало. Е, и?!

Ааа,Маригри,много моля,и тук си имаме едно момченце дето проговори и то на английски на 5м. :lol:На година и половина баща му го учеше много усърдно на футбол-да бъде вратар.Той го сложи пред вратата,това ръгне нанякъде.Той пак го сложи,а аз отстрани се чудя как не му писна може би около час на него и не остави детето на спокойствие.

я и аз за състезанието и мухата-слон   вчера срещам бабка съседка, която започва да нарежда
тя: ау, мяу, колко голям, ходи, говори и знае всички пътни знаци
аз:   е, това е силно преувеличено
тя: ааа, на баба Гина е казал
аз: какво
тя: че на знак стоп се спира, оглежда се и ако няма кола преминава
аз: да, това знае
тя: е, а другите не ги ли знае
аз: ми не
тя: излъгала ме е значи   и супер разочарована физиономия

представих си как бабето обучава внучето си със Закона за движение по пътищата в ръка

Parsi, аз с очите си видях едно 2 годишно, което знаеше много думички на английски. Като питах от къде отговора беше от Baby TV. Незнам колко Baby TV трябва да изгледаш, за да знаеш колкото думи на български, толкова и на английски.

 

Да ви кажа, няма никакво значение дали глупостите и дразненето идват от свекърва, майка, братовчедка, съседка, случаен човек...поне за мен - няма.
Ето, при Маринка - нервите й ги опъва майка й по телефона, при мен свекървата като се видим, при трета жена - и майката и свекървата се състезават коя да изръси/свърши по-голяма глупост, при четвърта /като Боби/, собствената й майка отказва необходимата помощ, в супер важен момент от живота на семейството им...
Колкото хора - толкова различни видове поведение и различни поводи някоя от нас да се ядосва, във връзка бебе-отношение на родата.

Всичко опира до интелект, характер, световъзприятие И възпитание, не до това какъв вид са точно роднинските отношения, които ни създават проблем в дадени моменти и ситуации. При мен се случило свекървата да ме ядосва, можеше и да е майка ми, или баба ми...и те да бяха - пак така щях да реагирам.
Просто съм убедена, че децата са на родителите си, а не нещо като "обща семейна собственост, с която всеки да се разпорежда, както намира за добре и правилно". Децата са деца, не животинчета, които родата да "дресира" и да си пробва вижданията как се отглеждат същите, преко волята на родителите им. Както се казва, добре е да знаеш "къде е границата" и когато не го знаеш, или съзнателно прекрачваш някои граници - неизбежно следват проблеми, нерви и има обидени, абсолютно ненужно при това. Аз на ей такива ситуации им казвам: "готова работа - да я развалиш". Дай сега, понеже всичко ни е наред и върви по мед и масло, да вземем да си изфабрикуваме някой проблем. Ами малоумно е!

Не "ревнувам" сина си от роднините му по моя, или бащина линия. Не ми пречи да му се радват, да го гушкат, ако имаше възможност и желание от тяхна страна - бих го оставяла и за нощувка и за някой уикенд, да отидем с баща му някъде двамата само, за да сменим обстановката. Бих, но не смея при сегашните обстоятелства, да не поентвам какви са те. Помощ за детето - бих приела с "отворени обятия", но не каква да е помощ и тя да е за сметка на детето. Поради, което - предпочитам помощ да нямам и да съм спокойна и хич не ми тежи това за момента. За по-нататък, струва ми се по-вероятно все някога да намеря читава детегледачка, отколкото да "превъзпитавам" някоя вироглава баба, наближаваща 60-те, която и да вижда, че греши все едно за какво - няма да си го признае, защото го приема за слабост на характера Та...ще минем и без тези "услуги", ако поведението й не се промени.



Дани се обръща вече "както трябва" от около седмица. Преди това се въртеше и мяташе, някъде от края на 3-я началото на 4-я месец, но да си призная - въобще не ми е било зор кога точно ще се обърне. Всяко дете го прави, когато е готово за това и има желание. Моето - не обича да стои по корем, набираше се на ръцете ми да сяда, преди да му хрумне да се обръща, не спира да рита и ръкомаха дори когато яде и постоянно иска да подскача "във въздуха" т.е. да ме ползва за живо бънджи.  Иначе казано - имам здраво и жизнено дете /дано все така да е/ и не го следя "по учебник" кога какво трябвало да прави и да не прави и да се шашкам само. Щом е здрав - всичко ще направи когато на него му дойде времето. Лично мнение естествено.

Не знам при вас как е, но през последните 3-4 дни в адските жеги, голям зор е следобед у нас. Дани свикна на определен режим, включващ излизане най-късно на обяд и после прибиране по тъмно чак. В момента, до обяд сме ОК, всичко си е по график - игра, хапване, дрямка, но след обедното хранене става чудоооо. Спи му се, но не заспива, почва рев и киселеене, вчера от 11 сутринта не спа цял ден, от което изкиселя още повече естествено. Иска да си спи в количката, но непременно навън, не става у нас. И днес май ме чака същия зор, вече стана 30 градуса на сянка, абсурд да го изведа преди 18 ч. Почва да ми се върти нещо за МОЛ-а, количката и климатици. Дано мааалко се захлади скоро.

Jbrul, и аз имах 100 теории, но на практика е различно. Като започнеш да търсиш "читава бавачка", за да го взима в 17 от градина/ясла или да го гледа ваканциите ще оцениш възможността да го прави баба/леля. Докато си майчинство имаш повече време да се "дразниш" на свекърви/майки. Дано не си развалите отношенията, че после ще питаш за тях. Малко повече толеранс и време за напасване и ще стане   

Еми ще ви тормозят свекървите, като не сте им взели страха навремето. Що сте толкова бели и добри. Аз веднага казах че съм лоша и зла и ся съм си екстра.
Шегата настрана, но съм случила на свеки. Не се меси, не прави и опити да се меси, майка ми също. Със свекърва ми живеем в една къща, тя на първия етаж, ние на втория. Всичко ни е напълно отделно. Хем е близо като ми потрябва помощ, хем всеки си е господар на бърлогата. При това положение жевеенето е лесно.
Моя мъж ме бъзика, че като се заженят децата един ден, тряя ходим в гората да живеем, щот съм била твърде много зла и не подходяща за живеене с други хора освен с него. Което е и самата истина де.

Parsi, аз с очите си видях едно 2 годишно, което знаеше много думички на английски. Като питах от къде отговора беше от Baby TV. Незнам колко Baby TV трябва да изгледаш, за да знаеш колкото думи на български, толкова и на английски.

Ами те по Baby TV много не говорят ама нейсе...

Моя мъж ме бъзика, че като се заженят децата един ден, тряя ходим в гората да живеем, щот съм била твърде много зла и не подходяща за живеене с други хора освен с него. Което е и самата истина де.

Това за мен ли го писа, извинетИ 
Като ме питат дали слушат малките, казвам че с такава лоша майка като мен, просто нямат друг избор  Сигурно 3 морета ще ни делят като се заженят 
Или мойта свекърва е от друга порода, или е разбрала що за чудо съм и затова слуша. За сметка на това свекъра се опитва да дава акъл, ама не му минава номера и на него, няма кой да го чуе.
Независимо от всичко, бих се радвала да са ми по-близичко...

Jbrul, и аз имах 100 теории, но на практика е различно. Като започнеш да търсиш "читава бавачка", за да го взима в 17 от градина/ясла или да го гледа ваканциите ще оцениш възможността да го прави баба/леля. Докато си майчинство имаш повече време да се "дразниш" на свекърви/майки. Дано не си развалите отношенията, че после ще питаш за тях. Малко повече толеранс и време за напасване и ще стане   

Последно се включвам по въпроса с родата и моята свекърва конкретно, че стана досадно вече и за вас и за мен.  И да, ще опитам всичко по силите си, за да не си разваляме отношенията, не от "интерес", че да "имам очи" някой ден да помоля за помощ, а защото го намирам за по-цивилизовано като поведение.

midge , помощ за отглеждане на Дани, никой не ми предлага и не ми е предлагал. Нито някоя от бабите има времето да ми гледа детето, нито пък свекърва ми има изобщо такова желание, тя има желание единствено да ме "съветва" как да го гледам аз. Та хич не става въпрос, те да искат да ми помагат, пък аз да се дърпам и да го играя много важна, вече за трети път го казвам мисля. Свекърва ми, зорлен буди малкия, че искала да го вземе и да му се порадва. ОК. Рядко го вижда, оставям я. Държи го 5 мин. и окапва, той не седи мирен нали, ами постоянно се швъка и иска да подскача,/могат да го потвърдят съфорумки, които тези дни видяха Дани;)/, при което на нея й дотяга и ми го тръсва на мен с репликата: "много лошо сте го научили така да се върти, като го вземете, трябвало да го научите да седи кротко"  и се врътва. Както се сещаш, аз денонощно "уча 5-месечния си син да се върти когато е на ръце" , понеже освен, че така ме кефи мен, е "абсолютно възможно" да го науча да го прави, аз съм била изумителен педагог бре! Та като ми тръсне събуденето, кисело и швъкащо се бебе, аз да си се оправям /като съм си го научила така;)/, дори не иска втори път да го вземе, но за сметка на това прелита през 10-ина минути да ме уведоми, че той вероятно е гладен, или жаден. Мога още доста такива случки да споделя, но ако досега някой не е разбрал за какво става дума - няма да разбере и да му го нарисувам, пък и кой ли го засяга всъщност.

За мой и на Дани късмет - бизнесът ни е семеен, не работя за никого и дали съм в майчинство, или не - хич не ме бърка по отношение грижи за детето, нито сега, нито в бъдеще. Дали е на градина, във ваканция, болен, или нещо друго - имам възможността да си го гледам аз и нямам дори минимална мотивация да търпя "бабешките простотии", поради липса на алтернатива. Да, голяма късметлийка съм в това отношение и го осъзнавам. И рано, или късно - детегледачка читава - ще си намеря за "особени ситуации", но да променя жена на 60 години - няма да стане, сигурна съм.
Още като се опитвах да забременея, съм била пределно наясно, че ТОВА дете - ще го гледам основно аз с помощта на баща му и на младите и работещи баби - не мога да разчитам за помощ близките 10-ина година. За второ и трето хлапе, ако даде Господ, майка ми ще е пенсионер и ще може да ми помага, дотогава - сме аз, Дани и тати. Толкова. И хич не ми е драма, организирала съм си живота според тази ситуация. И в ТАЗИ ситуация - излишни нерви за търпене на инати и неразбрани хора - нямам, трябват ми за детето ми и не смятам да ги хабя на вятъра.


Хубав ден и дано по-малко подобни ядове имате всички!


П.П. Моето "тъпо" дете - не ще да гледа "Бейби ТВ", гледа...народни танци, яко и чак цвили от радост. То вярно, че баща му е бил солист на ансамбъл "Загорче" навремето, ама чак такъв силен ген хахах. Майтап, гледа ги защото са шаренки и се движат предполагам, ама пусто няма да успее да проговори инглиша до август. Мъкааааа. Но може пък да заиграе "елениното" на 8 месеца, или да изпее "Македонско девойче" и аз да се фукам.

мдаа....и ни мечтаем да се захлади малко, иначе не ми се излиза никъде  
във Варна пак плъзна вируса с растройство и повръщане......сега и от това трябва да се пазим  
вообще това лято не го мисля за лято.....по скоро на пролет го карам  , защото лято ми е асоциация с плаж, море...а сега даже и не поглеждам към него, напълно съм се абстрахирала  от тези удоволствия