Здравейте на всички.Аз съм Теодора от Бургас.Всичко започна през 1993 година,бях на 18 години,още ученичка в 11 клас когато забременях.Родителите ми бяха твърдо против това да родя детето си,защото твърдяха че аз самата съм дете,а не се чувствах като такова.Искаха от мен да абортирам бебето си,но аз категорично отказах,казах им че ще го дам за осиновяване,вместо да го убия,в буквалния смисъл,по добре да радва някой друг,отколкото да не му дам възможност да живее,което за мен си е жив грях,след като има толкова майки който желаят да имат дете,независимо дали е осиновено или биологично.Родих на 15 Декември 1993 година дъщеря си,и я дадохме за осиновяване както беше уговорката с родителите ми.Преживях го много трудно,плачех всеки ден,раздялата ми с нея беше като че ли откъсват част от мен,прекъснаха връзката ни която беше толкова силна.Не спирах да мисля за нея,но с времето някак си се примирих,но не напълно,не ходих да я виждам защото щеше да ми стане още по гадно.През 1995 се срещнах с мъжа на живота си,той ми помогна да видя някаква светлина в тунела в който вървях.Септември същата година забременях,но радостта като че ли не беше като при първото дете (това не означава че не ги обичам по равно).Май 1996 родих втората си дъщеричка Елена,живяхме добре,но аз постоянно мислех за първата си дъщеря Валентина.Разкахаз на мъжа ми всичко,той естествено ме подкрепи и каза че ще направим всичко за да си я върна.Отидохме до дома където беше настанено детето ни когато се роди,но вече 3 години по късно.Дълго се молихме,докато ни дадат информация за нея.Мислех че всичко е изпуснато,че вече са осиновили дъщеря ни,но по чудо тя все още не беше осиновена.Мислих си че явно нещо и има,за да не са я осиновили през тези 3 години,но уви,когато я видях отново,вече почти 3 годишна,беше много красива,руса със сини очи,не че сега не е.Когато я прегърнах за втори път през живота си усетих отново онази връзка,която изпитах при първия ми допир с нея,разплаках се от радост и вълнение,исках да и кажа толкова неща,но беше толкова малка че нямаше да ме разбере.Знаех,че не е редно,след толкова време да отивам и да си искам отново детето,и правата който вече нямах,но започнах процес на осиновяване.За щастие той не траеше дълго,само 5 месеца.През Август 1997 вече си беше при нас.В началото беше малко трудно,докато свикне,не че много разбираше,но не и беше много приятно,с времето и с помощта на един много добър психолог тук,детето си свикна с нас и от едно отчаяно и все намръщено момиченце,се превърна в 1 прекрасна и весела принцеса.3 години по късно през 2000 стана първокласничка,много умно и интелигентно дете е,сега тя е 11 за 12 клас,а сестра и 8 за 9.Никак не ни е лесно с Георги у дома с 2 тинейджърки,почнаха да се прибират след 10 часа,да ходят по компании,дискотеки и тн,понякога много се тревожа,и не си лягам без те да се приберат.Но искрено мога да кажа че съм много щастлива и обичана.Пожелавам и на вас,да намерите утеха в живота,да забременеете,или пък да си осиновите възможно най-скоро желаната рожбичка.Целувки от мен и мойте принцеси
